РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 672
гр. Перник, 21.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500307 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от Р. Н. И. срещу Решение
№ 260214 от 27.10.2022 г., постановено по гр.д. 5588/2020 г. по описа на Pайонен съд
гр. Перник, с което е признато за установено по отношение на ответниците Р. Н. И. и
А. Н. И., /конституирани по реда на чл. 227 ГПК/ като наследници на Т. В. И., че В. Т.
С., с ЕГН ********** е собственик по наследствено правоприемство на 1/2 идеална
част от УПИ *** в кв.43, с площ от 541 кв. метра по действащия план за регулация и
застрояване на село Студена, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ VI - 489,
УПИ ***. На основание чл. 108 ЗС Р. Н. И. и А. Н. И., ЕГН /като наследници на Т. В.
И./ са осъдени да предадат владението върху нея на В. Т. С.. С решението съдът е
признал за установено по отношение на Р. Н. И., в лично качество и като наследник на
Н К И., А. Н. И., като наследник на Н. К. И., и М. К. И., че В. Т. С. е собственик по
наследствено правоприемство на 1/2 идеална част от УПИ *** в кв.43, с площ от 541
кв. метра по действащия план за регулация и застрояване на село Студена, при
граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***. На основание чл. 108 ЗС
Пернишкият районен съд е осъдил Р. Н. И., А. Н. И. и М. К. И. да предадат владението
върху нея на В. Т. С..
С постановеното решение, първата инстанция в отношенията между В. Т. С. и Р.
Н. И., в лично качество и като наследник на Н. К. И., А. Н. И., като наследник на Н. К.
И., и М. К. И., е признала за установено, че в полза на Н. К. И., Р. Н. И. и М. К. И. не
съществува право на ползване върху разликата над 1/2 идеална част от УПИ *** в
кв.43, с площ от 541 кв. метра по действащия план за регулация и застрояване на село
Студена, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ****, УПИ ***, УПИ ***, до учреденото
с нот. акт за ***. на нотариус М. М. от Т. В. И. право върху целия имот.
С решението било признато за установено по отношение на Н. Р. и А. Р. И., че В.
Т. С. е собственик по наследствено правоприемство на 1/2 идеална част от УПИ *** в
1
кв.43, с площ от 541 кв. метра по действащия план за регулация и застрояване на село
Студена, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***. На осн. чл. 108
ЗС Н. Р. И. и А. Р. И., са осъдени да предадат владението върху нея на В. Т. С., ЕГН
**********.
С процесното решение на осн. чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативен
нотариален акт № 94, рег. N° 3723, дело № 76/2010 г. на нотариус Моньо Монев за
разликата над 1/2 ид. част. На осн. чл. 78 съдът се е произнесъл и по разноските.
С депозирана въззивна жалба Р. Н. И. обжалва първоинстанционното решение
като намира същото за недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се,
че е постановено по нередовна искова молба, като сочи, че същата е предявена по
отношение на имоти, индивидуализирани само по действащ регулационен план, без
съдът да е изследвал дали регулацията е приложена и без да е посочено описанието на
спорния имот съгласно ЗКИР. Сочи, че при постановяване на решението си,
първоинстанционния съд не е разгледал възраженията, повдигнати в процеса и
изложени в отговора на исковата молба на ответника А. И.. Наведени са твърдения, че
при решаване на спора не е разгледан основен за делото факт, а именно, че Теменужка
И. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за УПИ *** на
02.11.2010 г., а е дарила на Н. И. и А. И. този имот, като е учредила право на ползване
в полза на Никола И., Р. И. и М. И.. По подробно изложени съображения се твърди, че
при постановяване на акта съда не се е съобразил с представените по делото
доказателства и е постановил решението си достигайки до неправилни изводи. Въз
основа на изложеното се твърди, че решението на първата инстанция е неправилно и
необосновано, поради което се иска изцяло неговата отмяна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от останалите страни по
делото.
При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна
жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е
срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има
правен интерес от обжалването.
Във въззивните жалби страните не са се позовали и не са направили обосновано
и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и
недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не
възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не
следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
2
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 21.09.2023г. от 11.00 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3