ПРОТОКОЛ
№ 454
гр. Русе, 28.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А. И.
СъдебниВиолина Г. Чубурова
заседатели:Мариян Й. Димитров
при участието на секретаря Крисиана Милкова
и прокурора П. Й. П.
Сложи за разглеждане докладваното от А. И.. Наказателно дело от общ
характер № 20234500200367 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съдът, след проведеното тайно съвещание, в обсъждане на искането,
направено от страна на адв. З. за отвод на Председателя на състава,
разглеждащ делото, на първо място счита за необходимо да изложи
становището си относно заявените аргументи на защитника, въз основа на
които се базира това искане.
Първо, общо казано всички доводи и аргументи са неоснователни, не
почиват на данни по делото, не почиват и на обективната действителност по
начина на провеждане и реализиране на процесуалните правила при
разглеждане на настоящото наказателно производство. Конкретно твърдяното
по отношение дадения достъп на експерта по делото - П. Й. М. до
материалите по него, и по-конкретно представен електронен достъп след
подадена от него за целта молба, наименувана „Електронен пакет“,
приложена на л. 258 от съдебното производство, съдът съобразява, че това е
извършено в съзвучие със съответните правила, уреждащи подобна
процедура.
На първо място ясно е, че експертът не е страна по делото, като
съгласно чл. 77, ал. 4 от Правилника за администрацията в съдилищата,
уреждащ въпросите за достъп до информация, лицата които не са страни по
1
делото имат правата по ал. 2 от същата разпоредба, при наличие на законен
интерес, заявен с мотивирана писмена молба, като в ал. 2 се урежда правото
на страни по дела и техните представители да осъществяват правото си на
достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони.
Законният интерес на експерт по конкретното дело, в случая П. М., следва от
правилото по чл.150, ал.1 от НПК, уреждащ правата на конкретно вещо лице,
между които са да се запознае с материалите по делото, които се отнасят по
въпросите за експертизата и да изисква допълнителни материали. В случая е
ясно, че подавайки обсъжданото искане, експертът се възползва именно от
реализиране на тези си права, като липсват минимални данни в противна
насока, твърдяна по своеобразен начин и в изявлението днес на адв. З. за
някакво съмнение, за признаци на предубеденост и заинтересованост от
изхода на делото на този участник в производството.
На следващо място без обективна база се явяват твърденията, за
пореден път изказани, като се съобрази съдържанието на предходните
съдебни протоколи от страна на адв. З., а и в писменото искане за поправка на
протокола от предходното съдебно заседание, подадено от него, за различно
отношение или поведение на Председателя на състава от изискваното и
следващото от правилата по НПК по отношение на провежданите разпити на
свидетели до момента и общо твърдяното, че при провеждане на процеса,
Председателят си е позволил да изказва злепоставящи защитника реплики и
ехидно поведение. Тук следва да се обсъжда и предходно заявеното в
предходни заседания, тъй като очевидно се наблюдава една тенденция да се
повтарят едни и същи твърдения в тази насока, че при провеждане на разпит
на свидетели, върху тях е било прилаган определен натиск, въздействие така,
че да бъдат поставени в ситуация при която да не дават правдиви показания
или да дават показания в една или друга насока. Също така и за подобно
поведение, като горе - твърдяното, спрямо тях. Още по-малко за състоятелни
и относими към искане за отвод и може да се преценяват претенциите на
подсъдимата по какъв именно начин трябва да бъдат задавани въпроси към
свидетели, с какво съдържание и съответства ли това съдържание на нейната
лична преценка и на субективната й позиция в качество на подсъдима по
делото, както и нейната субективна преценка, че конкретни въпроси я
обиждали, накърняват нейната нравствена сфера.
2
На следващо място безпочвено е считаното от защитника, че по негово
мнение обвинението е относимо към въпросите за искан отвод, считаното от
ответника за неправилно насочено обвинение към процесната подсъдима, че
наказателното производство е образувано срещу нея, представлява
издевателство и оттам считаното от него, че се реализира правосъдие в
някакви кръгове, които защитникът счита, че може би са идентични, свързани
с тези свързани с небезизвестния нотариус, както защитникът сочи,
уточнявайки все пак, че не упреква никой конкретно от състава на съда, и
съответно породеното от всеки случай от тези негови съмнения, че не може
да се очаква безпристрастно решаване на делото с участие на настоящия
председател на съда.
На следващо място съставът обсъди твърдяното (което между другото е
направено още с произнасянето по искането за поправка на протокол), че
определяне на свидетели, които да бъдат призовани за съответно следващо
заседание, чрез подвеждане на закрито заседание от състава на съда, между 2
открити конкретни заседания, противоречи на процесуални правила и по
някакъв начин нарушава правото на защита на подсъдимата и процесуалните
права на нейния защитник и констатира също неоснователност и на това
твърдение. Ясно става, че тези случаи касаят преценка на съдебния състав в
каква последователност да бъдат разпитвани свидетели, каква част от тях да
бъдат призовани за конкретно съдебно заседание, което очевидно, по това
дело се налага, най-малко при съобразяване на начина по който се провеждат
съдебните заседания, продължителността на следствените действия, в т.ч.и
множеството възражения, необходимост да се обсъждат и да се произнася
след това съда по тях, както и отстоянието от процесните събития до
съдебните заседания, което и налага да се прилагат процедурите за
приобщаване показания на свидетели и самите разпити да протичат
сравнително по-дълго. Ясно е, че в случай, че бъдат призовани едновременно
всички лица, посочени в приложението към обвинителния акт, това
производство в съдебна фаза, пред първа инстанция, не би приключило в едно
заседание, а и при няколко такива. Съответно с оглед да се избегне свидетели
да бъдат призовавани, да чакат пред залата до приключване на работното
време на съда или в следващи, по-късни часове, и да не бъде провеждан така
или иначе разпит на всички явили се свидетели, което неизбежно би се
получило като ситуация, именно съдът е подходил по този начин. Най-
3
важното е, че определянето на доказателствените източници, които следва да
се съберат във всяко поредно съдебно заседание, в нарочно закрито
заседание, както е подходено в случая, не противоречи на нито една
разпоредба на НПК, още по - малко нарушава каквито и да било процесуални
права на която и да е страна по делото, вкл. и на подсъдимата и защитника й,
които са имали предоставена възможността и са я реализирали в пълнота,
видно от процесуалните документи, изцяло да се запознаят с всяко едно
писмено, гласно и друго вид доказателство, от събраните още във фазата на
досъдебното производство. Изцяло тези техни права са били реализирани, а
действията на съда, които се обсъждат в момента по създаване на определен
ред и бройност на провеждане на процесуални действия, касателно разпити на
свидетели във всяко следващо заседание, се отнасят именно за такива гласни
доказателства, които са събрани и били даденост още от фазата на
досъдебното производство, изцяло по съдържание са станали ясни преди
всичко на подсъдимата и защитника й, съответно и на предходно участващия
защитник още по време на предходната фаза, по който начин в пълнота за е
ясно, какво се съдържа в показанията на всеки съответен свидетел в
предходната фаза, какви доказателства е представил и отделно подсъдимата и
защитника й изцяло са се запознавали и са наясно несъмнено с писмените
доказателства, които биха могли по някакъв начин да се обсъждат и
съобразяват в комплекс с тези гласни доказателства. Или категорично това, че
не е съобщавано в открито съдебно заседание на подсъдимата и защитника й,
именно кои свидетели ще бъдат разпитвани в следващо съдебно заседание,
въобще не е в нарушение на техни права от предвидените в НПК, в
качеството им на страни. Тъй като защитника има право на осигурен
електронен достъп до делото, в случай той ако се възползва от него, е имал
възможност при такова произнасяне, което също задължително е отразявано в
електронната система, да се запознае с определенията, достатъчно време
преди съответното открито заседание, извън това, че поначало съдът въобще
не дължи да запознава изрично страните с подобно определение, тъй като то
има технически характер и само определя реда, по който да бъде проведено
съдебното следствие, касателно разпити на свидетели, съобразно
горепосоченото.
Независимо от тези аргументи и констатацията на съда, че твърденията
въз основа на които се базира направеното искане от защитника, поддържано
4
от подсъдимата, за отвод на Председателя на състава на съда, са безпочвени,
съобразявайки от друга страна изявленията преди всичко на защитника, а и на
подсъдимата, показващи тяхната представа и твърдяното, чрез тези изявления
показват тяхна убеденост, че не може да се очаква безпристрастно и
незаинтересовано съобразно принципите на НПК, произнасяне при решаване
на делото с участие на настоящия председател на състава, съдът приема, че е
налице основание същия да бъде отведен в това му качество от участие по
делото.
Като съображения за това, съдът се съобразява, упорито (вече
няколкократно посредством изявления в предходни съдебни заседания,
посредством молбата за поправка на протокол, сигнал до адм. ръководител на
РОС, и изрично вече като аргумент към направеното искане за отвод и днес)
излаганото отношение от страна на защитника, а днес и от подсъдимата на
твърдения, обективиращи съответно тяхна представа, че при провеждане на
настоящото производство, и в частност поради конкретно поведение на
Председателя на състава (въпреки, че както беше посочено горе, подобни
твърдения са безпочвени), председателя демонстрира заинтересованост и
предубеденост от изхода на делото и съответно за подсъдимата и защитника
като страни, не може да се очаква реализиране на правосъдие както се
изисква съгласно НПК при решаване на делото по същество.
Съответно твърдените от страна на защитника на подсъдимата
обстоятелства обуславят обсъждане на хипотезата на чл. 29, ал.2 от НПК.
Наред с това, че може във всеки случай да се обсъжда като злоупотреба с
права от страна на защитника и по-конкретно посредством правото му да иска
отвод на даден член от състава на съда, разглеждащ наказателно дело,
особено значимо обстоятелство в случая е съмнението, което той излага, че
със своите действия по служба, Председателя на състава, одобрявайки
направеното от експерта М. искане да му бъде предоставен електронен
достъп до делото е извършил както самият защитник посочи - действие,
показващо предубеденост и заинтересованост от изхода на делото и освен
това, едновременно са налице предполагаеми данни за извършени, във връзка
с въпросния наречен от него протокол, и при резолюцията, представена от
Председателя на състава в случая, действие което налага както беше поискано
от защитника, прокурорът да приеме, че са извършени нарушения, а е
5
възможно и престъпление от страна на Председателя на състава, и съответно
е необходимо да бъде сезирана СГП, която именно е ясно, че разследва
деяния срещу магистрати. Както бе посочено по-горе в съображенията на
съда, ясно е, че подобни съмнения на защитника не биха могли да имат
някаква законова основа и освен това нямат и никаква фактическа основа. Те
обаче се излагат като даденост в съзнанието на защитника, поддържано и от
подсъдимата по-късно, като тяхно убеждение, че са налице и преди всичко е
важно, че се излагат пред състава на съда. По този начин, след като е заявено
съмнение от страна по делото, че Председателя на състава, който го
разглежда, е възможно да е извършил престъпление или нарушение, във
връзка с конкретно служебно действие по делото, във всеки случай следва да
се съобрази, че принципно е потенциална предпоставка за лицето срещу
което са насочени подобни съмнения и твърдения, да не подхожда
безпристрастно занапред в служебната си дейност по конкретното дело, а
принципите на наказателния процес и съответно въведени с правилата,
касаещи отвода, следва да гарантират подобни ситуации да не се допускат
при решаване на наказателно дело по същество. При обсъждане на подобни
въпроси по Решение от 15.12.2005г. на Голямата камара на Европейския съд в
Страсбург по делото „Киприану срещу Кипър”, съдът е анализирал различни
обстоятелства и достигнал до извода, че от значение за произнасяне на един
поискан отвод, и преценката дали да бъде уважен или не, е от значение и
впечатлението за безпристрастност на съда, което е обективирано от страна
по делото относно наличието на справедлив процес, или ясно е, че
независимо от това дали дадени твърдения и дадени субективни оценки на
страни по делото, изявени при направено искане за отвод, се базират на
реални обстоятелства, от значение е и наличието на самата увереност, както
се твърди от съответните страни, че не може да се очаква безпристрастно
решаване на делото от конкретния член на състава по съответните твърдения
и обстоятелства. В случая тези обстоятелства те се заявяват настоятелно,
упорито, вече няколко пъти, като е без значение, че за първи път са
последвани от направено искане за отвод на Председателя на състава.
За да се избегне нарушаване правото на справедлив процес по
отношение на подс. П., както и реализиране в пълнота на правото на защита
посредством на участието в качеството на защитник, на адв. З. в случая, и по
изложените до тук съображения, се налага да бъде отведен от разглеждане на
6
делото Председателя на състава.
Водим от горното и на основание чл. 31, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 2 НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТВЕЖДА от участие в производството по НОХД 367/2023 г. по описа
на Окръжен съд - Русе, съдия А. И. – Председател на състава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7