Решение по дело №2104/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260134
Дата: 15 февруари 2021 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20205530102104
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                                            15.02.2021г.                    град  Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД- СТАРА ЗАГОРА            ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  четвърти   февруари                                              2021г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател:  МИЛЕНА КОЛЕВА

 

Секретар : ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор :

като разгледа докладваното от СЪДИЯ   МИЛЕНА КОЛЕВА

гр.дело № 2104 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Искът е с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

 

       Ищецът Р.М.С. твърди в исковата си молба, че моли съда да образува дело срещу ответник РУ – Гълъбово, за това, че го принудили насила да признае обвинение в убийство, без той да го е извършил. Също така и за това, че от 10.03.2016г. до 11.03.2016г. за срок от 24 часа го принудили насила  и му нарушили човешките права по чл. 55, ал. 1 от НПК. Нанесли му физическа сила и насилие, за да си признае някакво обвинение и убийство, което не бил извършил.

Твърди, че е претърпял от ответника ОД МВР – Стара Загора вреди,  както следва: неимуществени вреди в размер на 5000 лева; психически вреди в размер на 5000 лева; физически вреди в размер на 5000 лева; материални вреди в размер на 5000 лева;морални вреди в размер на 5000 лева.Общата стойност на иска е 25 000 лева.

Моли съда да осъди ответника ОД МВР – Стара Загора да му заплати парично обезщетение в размер на 25 000 лева, тъй като е осъден незаконосъобразно и несправедливо.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ОД на МВР - Стара Загора, чрез процесуалния му представител, в който заявява, че  предявения иск се явява недопустим и по същество е неоснователен.

Въпреки, че лицето не посочило номер на присъдата и решението, с което е осъден, ОДМВР – Стара Загора служебно установил, че това е Присъда № 53 от 17.11.2016г. по НОХД № 514/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора. Същата била влязла в законна сила и ищецът изтърпявал наказанието си лишаване от свобода въз основа на нейното действие. Предвид това липсва един от основните елементи на иска – оправдателна присъда.

Моли съда да отхвърли иска, като недопустим и недоказан. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. 

Контролиращата страна – Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

  Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Според разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

 

           От приложеното към делото  НОХД № 514/2016г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора и досъдебно производство № зм-62/2016г. по описа на  РУ гр.Гълъбово, НД № 502/2017г. на ВКС, ВНОХД № 13/2017г. на АС – Пловдив и АД № 414/2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, се установява, че досъдебното производство е завършило с обвинителен акт, внесен в Окръжен съд - Стара Загора за това, че на 04.03.2016г. в с.Медникарово, общ.Гълъбово, обл.Стара Загора Р.М.С. е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на пострадалата Каля Господинова Добрикова – свалил полата и бельото й, и след опипване на заголените задни части на пострадалата бръкнал два пъти с пръсти в ануса и половия й орган, като блудственото действие е осъществено чрез употреба на сила – нанасяне на множество удари /повече от два/ с юмруци и дървена пръчка в областта на главата, тялото и крайниците на пострадалата – престъпление по чл.150 ал.1, предложение първо от НК и за това, че по същото време и място с цел да прикрие друго престъпление – извършеното от него блудство по чл.150 ал.1, предложение първо от НК, умишлено умъртвил Каля Господинова Добрикова чрез душене – престъпление по чл.116, ал.1, т.8, предложение второ вр. чл.115 от НК. С Присъда № 53 от 17.11.2016г. по НОХД № 514/2016г.  Окръжен съд - Стара Загора е признал ищеца Р.М.С. за виновен и по двете обвинения, като по първото обвинение е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, а по второто обвинение - „лишаване от свобода“ за срок от десет години и осем месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК е наложил на Р.М.С. едно общо най-тежко наказание - „лишаване от свобода“ за срок от десет години и осем месеца, което на основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначално строг режим. С Решение № 43/13.02.2017г. по ВНОХД № 13/2017г. на Апелативен съд Пловдив е потвърдена присъдата в наказателно – осъдителната й част. С Разпореждане № 143/26.08.2020г. И.Ф. Председател на НК на ВКС за пети пореден път е отказал образуване на производство по реда на възобновяване на наказателните дела.

 

       При така установените факти се налагат следните правни изводи :

 

 

 

 

 

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено - чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

 

 

 

 

 

Тази отговорност възниква не по повод на установени между страните в производството и от самите тях отношения, а по силата на законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно-обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й са уредени в закона, като същите не може да се допълват с други такива, за да се обоснове задължението за обезщетение или липсата на същото. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностни лица от разследващите органи или прокуратурата. Това води до извода, че отговорността е обективна, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Условие за възникването й е наличието на окончателен акт, с който е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Възникването на тази гаранционна отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, поради което съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от предпоставки, които не са предвидени в нормата.

 

 

 

 

 

  

 

 

 

Безспорно е в случая, че наказателното производство срещу ищеца по повдигнатото му обвинение от ОП – Стара Загора (като съставна част от структурата на единната и централизирана Прокуратура на РБ) за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.8, пр.2-ро във връзка с чл.115 от НК и по чл.150 ал.1 пр.1-во от НК е приключило с осъдителна присъда, която е потвърдена и е влязла в законна сила. С Разпореждане № 143/26.08.2020г. ВКС за пети пореден път е отказал образуване на производство по реда на възобновяване на наказателните дела.

 

 

 

 

 

 

 

 

Следователно не е налице предпоставката за отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от  разследващите органи или прокуратурата  по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ- обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано поради това, че не е налице оправдателна присъда, нито наказателното производство е прекратено.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

          На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, предвид изхода на делото, ищецът  следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

 

        Водим от гореизложеното, съдът

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ иска на Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** против ОД МВР гр.Стара Загора за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ по досъдебно производство № зм-62/2016г. по описа на  РУ гр.Гълъбово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

        ОСЪЖДА Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ОД МВР гр.Стара Загора сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

        Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред Окръжен съд - Стара Загора.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :