№ 307
гр. Ямбол, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330103383 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Бул
Реалтор“ЕООД , с която са предявени иск по чл. 108 ЗС против ответника „АВС- Агро
2012“ ЕООД и евентуален иск за прогласяване на нищожност поради противоречие със
закона на чл. 2 от Договор за наем на земеделска земя от 17.05.2023 год., сключен
между ответника „АВС- Агро 2012“ ЕООД и ответника Т. Г. К..
Ищецът твърди, че по силата на две прехвърлителни сделки е собственик на ¾
ид.ч. от три недвижими имота, земеделски земи, находящи се в землището на с. В.,
общ. С., подробно описани. Т.к. притежавал повече от половината земеделска земя,
сключил с арендатор договор за аренда на земите за срок от 20 стопански години. В
хода на предаване на земите установил,че другия съсобственик , ответницата К. ,
легитимираща се като такъв по силата на договор за продажба на наследство е
сключила договор за наем на земите от 17.05.2023 год. с ответното дружество за срок
от десет стопански години. Посоченият договор противоречал на разпоредбата на чл.
4а, ал. 3 от ЗСПЗЗ по изпожени съображения, вкл. бил непротивопоставим на
ищцовото дружество, като собственик с мажоритарен дял от съсобствеността. Т.к.
владението върху земите било предоставено на първия ответник въз основа на
договор за наем сключен от миноритарен собственик, за ищецът възниквал правен
интерес за предявяване на иск по чл. 108 ЗС, предвид, че имотът се владеел от
ответното дружество без основание.
В случай на отхвърляне на претенцията, след извършени уточнения на ИМ
ищецът посочва, че предявява против двамата ответници иск за прогласяване на
1
нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл. 2 от договор за наем от
17.05.2023 год., сключен между двамата ответници, за срока над три години до
договорения срок от 10 години.
Излагат се подробни съображения относно основателността на исковете. Иска
се уважаването им, както и присъждане на разноски в производството.
В законоустановения срок ответниците оспорват исковете. Посочват, че не се
оспорва притежаваното от ответницата К. право на собственост върху процесните три
недвижими имота. В частност, но не изчерпателно се оспорва – придобито в
патримониума на ищеца право на собственост върху имотите в сочения в исковата
молба обем, упражняването на фактическа власт от ответното дружество , съответно
предаване на такава.
Твърди се, че преди да се разпореди с правото си на собственост по реда на чл.
212 ЗЗД Г. П., с договор от 04.2015 год. отдала имотите под наем за срок от 10
стопански години , като посоченият договор изцяло отговарял на действащата в него
момент редакция на чл. 3,ал.4 ЗСПЗЗ. Съсобствениците на наемодателката приели
същия с конклудентни действия, като получавали дължимите им се наемни плащания,
поради което договорът им бил противопоставим и ги обвързвал. Този договор
останал в сила и спрямо последващите приобритатели, в това число и ищцовото
дружество. Договорът предвиждал и право за пренаемане на имотите. Ответната
страна, наемодател по договора за наем от 17.05.2023 год. не била предала на
ответното дружество държането върху имотите предмет на иска. Влизането в сила на
този договор за наем било отложено, на осн. чл. 25 ЗЗД до датата на прекратяване на
действащия такъв – 07.04.2025 год. Поради това, че отлагателното условие още не
било настъпило наемната сделка от 17.05.2023 год. не е породила правно действие.
Процесният договор от 17.05.2023 год. бил сключен от К., както в качеството й на
титуляр на правото на собственост, така и и в качеството й на наемател по предходния
договор, поради което и за периода на действие на договора за наем от 07.04.2015 год.,
същият имал характер на договор за пренаемане. Освен това договорът бил сключен
със знанието и съгласието на собственика- праводател на ищцовото дружество, която
не се е противопоставила и го е приела мълчаливо. Бил противопоставим на ищеца на
осн. чл. 237,ал.1 ЗЗД. Излагат се съобразения за неоснователност, както на главния,
така и на евентуалния иск. Оспорва се транслативния ефект и удостоверителното
значение на КНА и нотариални актове, като се твърди, че прехвърлителите по тях не
са били титуляри на правото на собственост, което са прехвърлили в посочените в
актовете обеми.
В с.з. ищецът се представлява от упълномощен адвокат , който поддържа
претенциите.
Ответниците чрез процесуалния си представител оспорват исковете.
2
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковете.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Представен е НА за замяна на недвижим имот срещу движима вещ №
***/27.10.2023 год. по силата на който С. В. Д. прехвърля на „Бул реалтор“ЕООД
1/100 ид.ч. от цялата си собствена ¾ ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се
в землището на с. В. – ПИ № 11908.41.10; ПИ № 11908.14.40, ПИ № 11908.25.24, в
замяна на посочена движима вещ.
С НА № ***/27.10.2023 год. С. В. Д. продава на „Бул Релатор“ЕООД 99/100
ид.ч. от ¾ ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. В. –
ПИ № 11908.41.10; ПИ № 11908.14.40, ПИ № 11908.25.24.
Приет е НА за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство №
***/18.08.2023 год. , с който С. В. Д. е призната за собственик на основание
наследство останало от В. Д. И. на ¼ ид.ч. от недвижими имоти, находящи се в
землището на с. В. – ПИ № 11908.41.10; ПИ № 11908.14.40, ПИ № 11908.25.24.
С НА за покупко – продажба на недвижим имот № ***/16.12.2021 год. , А. Г. А.,
В. А. Г., Г. А. П. и п. Д. И. продават на С. В. Д. собствените си общо ½ ид.ч. от
недвижими имоти, находящи се в землището на с. В. – ПИ № 11908.41.10; ПИ №
11908.14.40, ПИ № 11908.25.24.
С приложения Договор за аренда на земеделска земя от 30.11.2023 год. „Бул
Реалтор“ЕООД в качеството на арендатор е предоставило на А. Я. М., в качеството на
аредатор за временно и възмездно ползване своите недвижими имоти – земеделски
земи , находящи се в землището на с. В. – ПИ № 11908.41.10; ПИ № 11908.14.40, ПИ
№ 11908.25.24, за срок от 20 стопански години.
От представената Справка за актуално състояние се установява, че към
17.12.2023 год. едноличен собственик на капитала и управител на „АВС Агро 2012“
ЕООД е Т. Г. К..
С договор за наем от 17.05.2023 год. Т. Г. К., в качеството на наемодател е
отдала на „АВС- Агро 2012“ЕООД, в качеството на наемател , за временно и
възмездно ползване процесните земеделски земи за срок от 10 стопански години.
Договорът е надлежно вписан на 23.05.2023 год.
Представен е и договор за продажба на наследство от 08.04.2015 год., по силата
на който Г. Г. П. продава на Т. Г. К. изцяло наследствените си права и задължения,
останали в наследство от наследодателя Г. И. Р., б.ж. на с. В., поч. на 17.06.1982 год.
В подкрепа на твърденията си отвениците са представили Договор за наем на
земеделска земя от 07.04.2015 год. , сключен между Г. Г. П. – наемодател и Т. Г. К. –
3
наемател, по силата на който процесните земеделски земи са отдадени под наем за
срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2015 год., като по смисъла на договора
всяка стопанска година започва на 01 октомври и завършва на 30.09 през следващата
календарна година. Договорът е вписан на същата дата.
Представено е и споразумение от 17.05.2023 год. между Т. Г. К. и „АВС –
Агро-2012“ЕООД , с което са се съгласили, че на осн. чл. 25 от ЗЗД отлагат влизането
в сила на сключения между тях на 17.05.2023 год. договор за наем на земеделска земя
до датата на прекратяване на действието на договор за наем от 07.04.2015 год.,
сключен между Т. К. и Г. П..
По искане на страните по делото са приети и приложени в цялост – нотариално
дело №***/2023 год. по описа на нотариус Т. Д.; Извадка от общия регистър на
нотариус С. А., стр. 283 , 284, 285; копие от нотариално дело № ***/2021 год. по описа
на нотариус Е. Щ..
От изисканата от ОДЗ – гр. Я. справка става ясно, че за процесните недвижими
имоти , на 06.08.2015 год. в ОСЗ – С. е вписан многогодишен договор за наем , със
срок на действие 10 години, сключен на 07.04.2015 год. между Г. П. и Т. К., както и
втори многогодишен договор за пренаемане от 17.05.2023 год. , сключен между Т. К. –
пренаемодател и „АВС – Агро 2012“ЕОО – пренаемател. За стопанската 2023/2024
година имоти с номера 11908.41.10 и 11908.25.24 са заявени на хартиен носител , като
част от заявление по чл. 70,ал.1 ЗСПЗЗ от Т. Г. К. с желание да не участват в МПО по
чл. 37 в ЗСПЗЗ. Имот с № 11908.14.40 е заявен на хартиен носител, като част от
заявлението по чл. 70,ал.1 от ППЗСПЗЗ от Т. Г. К. с желание да бъде включен в
разпределението по чл. 37 в от ЗСПЗЗ.
По искане на ищеца е изискана справка от ДФЗ, видно от която за стопанската
2023/2024 година имоти с номера ******* и ******* са заявени за подпомагане от ЗП
Т. К., а имот номер ******* от ЕТ „К. К.“.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. К.- бивш
съпруг на ответницата К. посочва, че същата обработва земя и знае за договор сключен
между нея и П. за три ниви в землището на с. В..За земите наем плащаща на П. или на
нейн братовчед, който се казвал В..Парите се давали на ръка и толкова години не и
имало проблеми. По повод на договора помни, че станал през 2015 год. и така и не е
била предоставена банкова сметка за плащане. За конкретния договор не помни дали е
имало разписка, но знае, че са си вземали парите.
При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС, евентуално съединен с иск с
правно основание чл. 26,ал.1, предл. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС предявен против ответника „АВС Агро
2012“ЕООД :
4
Съгласно чл. 108 ЗС , собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това. Искът за собственост по чл.
108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В ТР № 4 от
14.03.2016 г. на ВКС, постановено по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, в мотивите по т. 2А,
е казано, че предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът
съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Ако в хода
на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен
диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив,
осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот.
При този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, предмет на
иска, че същата се намира във владение или държане на ответника и че ответникът я
владее или държи без основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки,
искът не може да бъде уважен.
По делото съобразно представените писмени доказателства, съдът приема за
доказано, че е налице първата от посочените по-горе предпоставки от фактически
състав на иска по чл.108 от ЗС, а именно от представените титули за собственост
безспорно се установи, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на ¾
ид.ч. от процесните имоти- земеделски земи в землището на с. В., общ. С., придобити
по силата на обективирани в нотариална форма сделки – замяна и покупко-продажба.
Релевирано е оспорване на правото на собственост с отговора на исковата молба, но
доказателства в подкрепа на това оспорване до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция не са ангажирани.
Според съда обаче, в процеса не се установи по надлежния ред земеделските
имоти да се владеят от ответника срещу когото е насочен иска по чл. 108 ЗС – „АВС –
Агро 2012“ЕООД. Напротив всички събрани доказателства сочат, че имотите се
ползват, обработват и от тях биват реализирани полагащите се субсидии от втората
ответница Т. Г. К..
Според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 14.03.2016 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
4/2014 Г., ОСГК НА ВКС - Ако в хода на делото се установи, че ищецът по
ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този
имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът
следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен
диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли
5
второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Така
решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността
върху имота , който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между
същите страни.
С оглед на горното, съдът приема, че следва да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на ¾ ид.ч. от процесните земеделски
земи, като искането за предаване на владението им бъде отхвърлено.
По иска с правно основание чл. 26,ал.1, предл. 1 ЗЗД , предявен против
ответниците „АВС Агро 2012“ЕООД и Т. Г. К., касаещ нищожност на клаузата на чл. 2
от договор за наем на земеделски земи от 17.05.2023 год.
Така предявеният евентуален иска следва да бъде разгледан предвид
следното:
В практиката на ВКС /така ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 31 ОТ 07.02.2018 Г. ПО Ч.
ГР. Д. № 5128/2017 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2120 ОТ 29.04.2024 Г.
ПО Ч. ГР. Д. № 1206/2024 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/ е прието, че според мотивите на
т. 2А от цитираното по-горе Тълкувателно решение , в иска по чл. 108 ЗС се съдържат
две искания за правна защита и по всяко от тях съдът следва да се произнесе в
диспозитива си, но не е прието, че когато едното искане е уважено, а другото - не е, в
този случай искът по чл. 108 ЗС е уважен частично, нито, че искът по чл. 108 ЗС
съдържа два отделни иска. С уважаването на първото искане се установява всъщност
наличието на една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Искът по чл.
108 ЗС е уважен частично само когато с него е постановен диспозитив за предаване на
владението на съответна част от имота / вещта.
В настоящия случай не е уважено искане за предаване на каквато и да било
част от имотите, т.е. искът е отхвърлен изцяло.
Претенцията касае нищожност на клаузата на чл. 2 от Договор за наем на
земеделски земи, сключен между двамата ответници на 17.05.2023 год. , поради
противоречието й със закона – нормата на чл. 229,ал.2 от ЗЗД. Възраженията на
ответниците са , че искът е преждевременно предявен, т.к. страните по посочения
договор на осн. чл. 25 от ЗЗД са отложили влизането му в сила до изтичане срока на
действие на предходен договор за наем на земеделски земи, сключен между
праводателката на ответницата К. – Г. П. –наемодател и ответницата К. – наемател,
чийто срок изтича на 30.09.2025 год. , и от който договор ищцовото дружество е
обвързано, като правоприемник на съсобственици, потвърдили го с конклудентни
действия, посредством получаване на дължимия наем.
Според тълкувателната практика на ВКС - Договорът за наем с предмет
отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен, независимо от
6
наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за
възмездно ползване на обекти, посочени в чл.1,ал.3 от специалния ЗАЗ.Новата
разпоредба на чл. 4а, ал. 1 и, ал. 2 от ЗСПЗЗ, въведена с изменението на закона в ДВ
бр. 42/2018 г., предвижда договор за наем на земеделска земя за срок по - дълъг от
една година да се сключи от съсобственик или съсобственици на земеделска земя,
които притежават повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, като
уреждането на отношенията между съсобствениците да се извършва по реда на чл.
30,ал.3 ЗС. Посочената разпоредба е материалноправна и няма обратно действие. По
отношение на заварени към момента на изменението договори за наем, за които не е
изпълнено това изискване, преходната разпоредба на § 10, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ от ДВ
бр. 42/2015 г. и бр. 55/2018 г. урежда възможност съсобствениците с декларация с
нотариално заверен подпис да потвърдят договора така, че да се постигне изискуемата
квота от 25 % от правото на собственост.При извършване на потвърждаването
договорът за наем запазва регистрацията си в Общинската служба по земеделие и
вписването си в Службата по вписването. С акта на потвърждаване договорът става
задължителен и обвързва съсобствениците, които са го потвърдили, включително за
уговорения в него срок.
Настоящият съдебен състав намира, че с цитираните норми законодателят
урежда необходимите предпоставки за сключването на договор за наем на земеделска
земя, включително за срок по- дълъг от една година, както и задължителната форма за
действителност, но не определя максимален срок, за който тези договори могат да
бъдат сключвани. Максималните срокове за договорите за наем са уредени в
разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД. Съобразно, ал. 2 на същата, лицата, които могат да
извършват само действия по обикновено управление, не могат да сключват договори
за наем за повече от три години. Такива, съгласно чл. 32, ал.1 ЗС, са съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ- същите могат да вземат решения
за нейното управление и използване, но не и да се разпореждат с нея.
В процесния случай договорът, на който се позовават ответниците е сключен
преди изменението на разпоредбата, през 2015 год. от съсобственик притежаващ 25 %
от съсобствеността за срок от 10 стопанско години. Липсват обаче доказателства
договорът да е потвърден с надлежни декларации от неучаствалите при сключването
му съсобственици. Не се установи и да е приет с конклудентни действия посредством
получаване на дължимите се наемни вноски, нито от праводателите на ищцовото
дружество преди 27.10.2023 год., нито от последното в качеството му на приобритател
на ид. части от имотите. Като годно доказателство за посоченото обстоятелство не
мога да бъдат приети показанията на св. К., които са неубедителни, като свидетелят
нарича Г. П. – Дана, не може да посочи с точност имотите, размера на заплащания
наем и лицата, на които твърди, че се е плащало, вкл. факта, че не помни дали е имало
разписки.
7
Според РЕШЕНИЕ № 50 ОТ 21.06.2022 Г. ПО ГР. Д. № 1666/2021 Г., Г. К., ІІ Г.
О. НА ВКС- ако съсобственик, потвърдил договор за наем, който е вписан, прехвърли
своя дял от имота на трето лице, то приобретателят също е обвързан от срока на
договор за наем - чл. 237, ал. 1 ЗЗД. В случая не се установи праводателите на
ищцовото дружестцо да са потвърдили договора за наем на земеделски земи от
07.04.2015 год., поради което и съдът счита, че ищецът в качеството си на
приобритател не е обвързан със срока на действие на този договор.
По повод оспорения договор за наем от 17.05.2023 год. безспорно се установи,
че е сключен от съсобственик, който притежава ¼ ид.ч. или 25 на сто идеални части
от съсобствените имоти за срок по- дълъг от една година, а именно за десет стопански
години. Т.е. наемодателят по договора за наем Т. К. не притежава повече от
половината от правото на собственост върху съсобствената вещ. В правната теория и
практика не е налице спор относно това, че договор за наем може да бъде сключен и от
едни или няколко съсобственици, когато правото на собственост принадлежи на две
или повече лица. Когато договорът за наем е сключен от съсобственици с миноритарен
дял в съсобствеността, какъвто е и настоящият случай, или от съсобственици с
мажоритарен дял в съсобствеността, но за срок над три години договорът не обвързва
останалите съсобственици, поради което отношенията им с наемателя се уреждат от
неоснователното обогатяване, а отношенията с наемодателя се уреждат в зависимост
от отправено или не писмено поискване.
В практиката на ВКС – така Р Е Ш Е Н И Е № 253/ 24.04.2024 г. по гр. дело
№ 2173 / 2023 г. и др. се приема, че
разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ не изключва приложението на чл. 229, ал. 2 и ал. 3
ЗЗД. В частност, макар съсобствениците с дял повече от 25 % от вещта да могат да
сключат наемен договор с трето лице, обвързващ всички съсобственици, срокът на
този договор не може да надвишава три години съгласно чл. 229, ал. 2 ЗЗД, доколкото
в този случай те извършват действия по обикновено управление. Ако договорът е с по-
дълъг срок, на основание чл. 229, ал. 3 ЗЗД той има сила за неучаствалите
съсобственици за три години.
С чл. 229,ал.2 от ЗЗД е въведена императивна забрана за лицата, които могат
да извършват само действия по обикновено управление на вещта, да сключват
договори за наем за повече от три години. Сключването на договор за наем за повече
от три години от лице, което е носител само на права за обикновено управление,
съставлява основание за редуциране на уговорения срок до три години по силата на
чл. 229,ал.3 от ЗЗД и за прекратяване на договора след изтичане на тригодишния срок.
/така РЕШЕНИЕ № 75 ОТ 24.07.2012 Г. ПО Т. Д. № 194/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/.
Горецитираната практика, съотнесена към настоящия казус води до извода, че
клаузата на чл. 2 от процесния договор, според която същият се сключва за срок от
8
десет стопански години, считано от 01.10.2023 год. противоречи на императивната
разпоредба на чл. 229 от ЗЗД, което я прави нищожна на осн. чл. 26,ал.1, предл. 1 от
ЗЗД, за срока над три години до десет години, каквато претенция е и ангажирал ищеца
в процеса.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид крайния изход на делото в полза на ищеца да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция в размер на 1555 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение , държавна такса,такса за издаване на СУ. Останалите посочени в
списъка по чл. 80 ГПК разноски не се присъждат, т.к. не са представени доказателства
за заплатения размер на таксата за вписване на ИМ , а разноските по подаване на
въззивна и частна жалба е следвало да бъдат своевременно поискани пред
инстанцията, която е разглеждала същите по същество.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АВС – АГРО 2012“ЕООД,
ЕИК ******* че „Бул Реалтор“ЕООД, ЕИК ******* е собственик на ¾ ид.ч.от
следните недвижими имоти- земеделски земи, находящи се в землището на с. В., общ.
С. – ПИ с идентификатор № 11908.41.10 с площ 13 991 кв.м., при граници и съседи
ПИ №№ 11908.41.9,11908.41.120,11908.41.11,11908.41.3,11908.41.4; ПИ с
идентификатор № 11908.14.40 с площ 4 789 кв.м., при граници ПИ №№ 11908.14.101,
11908.14.39, 11908.14.24,11908.14.41 и ПИ с идентификатор № 11908.25.24, с площ
9228 кв.м. при граници ПИ №№ 11908.25.23, 11908.25.320,11908.25.33,
11908.26.32,11908.26.41 , като искането за осъждане на ответника да предаде
владението върху имотите, като неоснователно – ОТХВЪРЛЯ.
Признава за установено на основание чл. 26,ал.1, пред. първо ЗЗД, вр. чл.
229,ал.2 от ЗЗД по отношение на „Бул Реалтор“ЕООД, ЕИК *******, че клаузата на чл.
2 от сключения между „АВС – АГРО 2012“ЕООД, ЕИК ******* и Т. Г. К., ЕГН
********** договор за наем на земеделски земи от 17.05.2023 год., вписан в Служба
по вписванията с вх. рег. № *******/23.05.2023 год. , предвиждаща , че „договорът се
сключва за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2023 год.“ , за срока над
три години до десет години, е нищожна поради противоречието й със закона.
ОСЪЖДА „АВС – АГРО 2012“ЕООД, ЕИК ******* и Т. Г. К., ЕГН **********
да заплатят на „Бул Реалтор“ЕООД, ЕИК ******* сумата от 1555 лв. -разноски за
настоящата инстанция.
9
Решението може да се обжалва пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10