№ 897
гр. Варна, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110104944 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с последна молба с вх.№
18323/07.07.2021г., подадена от ищцата Д. Д. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ***,
вх.4, ап.19, със съдебен адрес: гр.Варна, ул. *** -чрез пълномощника адв.Б. Г. тел.: 0897 63
44 63 е-поща: *** срещу ответника С. Х. С. ЕГН **********, срещу ответника И. Т. С.
ЕГН **********, срещу ответника К. С. Н. ЕГН **********, тримата с адрес: обл.Варна,
общ.Аксаково, гр.Аксаково, *** починала в хода на производството и заместена от С. С. Н.
ЕГН **********, срещу ответника С. С. Н. ЕГН **********, с адрес: обл.Бургас,
общ.Айтос, гр.Айтос, ***, и срещу ответника В. В. М. ЕГН **********, с адрес:
обл.Варна, общ.Аксаково, с.Любен Каравелово, кумулативно обективно и субективно
съединени искови претенции, както следва:
-с правно основание чл.26 , ал.1, пр.2-ро и пр.3-то от ЗЗД, за ПРОГЛАСЯВАНЕ ЗА
НИЩОЖЕН договор за покупко-продажба, сключен на 22.10.2020г., обективиран в
Нотариален акт ***, дело № *** от 22.10.2020г. на помощник-нотариус по заместване М.Б.
при нотариус Л.Г. с рег.№ *** на Нотариалната камара при РБългария, вписан в АВп-Варна
под вх.рег.№ ***, дв.вх.рег.№ 26510, с който С. Х. С. ЕГН ********** и И. Т. С. ЕГН
**********, двамата с адрес: област Варна, общ. Аксаково, гр.Аксаково, ул. *** продават на
В. В. М. ЕГН ********** с адрес: обл.Варна, общАксаково, с.Любен Каравелово
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, целият с глощ от 1180кв.м., находящ се в село
Любен Каравелово, община Аксаково, област Варненска, в квартал 34 по действащия план
1
на селото, одобрен със Заповед № 220 от 08.05.1991г. на Председателя на ВИК-Аксаково,
ведно с изградените в имота ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
82кв.м.с изба и ГАРАЖ с площ от 21кв.м., при граници и съседи на имота: на изток - улица,
на север - ***, на запад - ***, УПИ 1\/-236,***, на юг - *** и ***, е нищожен поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, на основание чл.26 от ЗЗД.
-с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на
ответницата В. В. М. с ЕГН **********, че ищцата Д. Д. Н. ЕГН **********, е
собственик на 1/2 ид.части от следните нидвижими имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ ***, целият с площ от 1180кв.м, находящ се в село Любен Каравелово, община
Аксаково, област Варненска, в квартал 34 по действащия план на селото, одобрен със
Заповед - 220/08.05.1991г.на Председателя на ВИК-Аксаково, ведно с изградените в имота
ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 82кв.м.с изба и ГАРАЖ с
площ от 21кв.м., при граници и съседи на имота: от една страна -улица, ***, ***, ***,***,
***, ***, като се осъди ответницата В. В. М. ЕГН ********** да предаде владението
върху 1/2 ид.части от посочените имоти на ищцата Д. Д. Н. ЕГН **********;
-на основание чл.537, ал.2 от ГПК, е отправено искане да се отмени, КНА по
обстоятелствена проверка № ***. по описа на нотариус Л.Г. с рег.№ *** на НК на РБ ,
вписан като акт № ***.№ ***, том 58 на АВп-Варна, с който С. Х. С. ЕГН **********, с
адрес: гр.Аксаково, общАксаково, област Варна, ул. *** е призната за собственик по
наследство и изтекла по време на брака давност на следните недвижими имоти:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, целият с площ от 1180кв.м., находящ се в село
Любен Каравелово, община Аксаково, област Варненска, в квартал 34 по действащия план
на селото, одзбрен със Заповед - 220/08.05.1991 г.на Председателя на ВИК-Аксаково, ведно с
изградените в имота ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 82кв.м.с
изба и ГАРАЖ с площ от 21кв.м., при граници и съседи на имота: на изток - улица, на север
- ***, на запад - ***, ***,***, на юг - *** и ***.
Претендират се за присъждане сторените по делото разноски - внесени ДТ,
съдебноделоводни и заплатен адв.възнаграждение.
Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на
посочените искови претенции, навеждайки следните фактически твърдения: Сочи се от
ищцата, че е наследница по закон на своя бивш съпруг С.Х. Н., поч.на 25.04.2005г.в
гр.Варна, видно от приложеното удостоверение за наследници с изх.№
АУ121223МЛ/18.12.2018г.на Община Варна. Друг наследник по закон е и синът от първия
брак на починалия - отв.С. С. Н.. Отв.С. С. е сестра на С.Х. Н., поч.на 25.04.2005г.в
гр.Варна, а вторият ответник - отв.И. С. - е съпруг на отв.Сл.С.. Отв.К. Н. е майка на
починалия С. Н.. Отв.В. М. е трето спрямо наследствените отношения лице, купувач и
настоящ фактически владелец на наследените от С. Н. процесни имоти. Сочи се от ищцата
Д. Д. Н., че се явява собственик на процесиите недвижими имоти на основание наследяване
на своя починал съпруг С.Х. Н.. Наличието на брачна връзка между ищцата и починалия С.
Н., се удостоверява с приложено брачно свидетелство серия ГБ-92 № 016008 от 01.08.1992г.
2
Сочи се, че наследодателят С. Н. е придобил приживе собствеността върху процесиите
недвижими имоти изцяло за себе си, на основание наследяване по закон от своя баща Х. С.
Н. (поч.на 14.06.1989г., б.ж.на гр.Варна) и дарение на останалите идеални части от другите
сънаследници на баща му, т.е. от отв.К. Н., негова майка и отв.С. С., негова сестра. Сочи се,
че придобивното основание на Х. С. Н., поч.на 14.06.1989г. баща на С.Х. Н., поч.на
25.04.2005г., е придобивна възмездна сделка (покупка), обективирана в НА за покупко-
продажба на недвжими имот № 37, том VI, дело 2173/19.05.1972г. на нотариус Стоян С. при
ВРС. Доказателство за наследяването на Х. С. Н. от С.Х. Н., е постъпилото по делото по
електронен път на 08.06.2021г. от Община Варна, Район „Одесос" удостоверение за
наследници с изх.№АУ0561090Д/ 07.06.2021г. С посоченото удостоверение, се удостоверява
и наследственото правоотношение на ищцата, като преживяла съпруга на починалия му син
С.Х. Н..
Според изнесеното, на 11.05.1994г., е изповядано по нотариален ред дарение на
наследствените идеални части от отв.К. Н. и отв.С. С., в полза на С.Х. Н., син на първата и
брат за втората от посочените ответници. По силата на този акт, надареният С. Н. е станал
единствен и пълен собственик на онаследените от баща си Х. С. Н. недвижими имоти, а
именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, целият с площ от 1180кв.м., находящ се в
село Любен Каравелово, община Аксаково, област Варненска, в квартал 34 по действащия
план на селото, одобрен със Заповед - 220/08.05.1991 г.на Председателя на ВИК-Аксаково,
ведно с изградените в имота ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
82кв.м.с изба и ГАРАЖ с площ от 21кв.м., при граници и съседи на имота: от една страна -
улица, ***, ***, ***,***, ***, ***. Със същия този дарствен акт, майката - отв.К. Н. си
запазва безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху описаните имоти. Дарението с
условие е обективирано в НА ***г. по описа на варненски нотариус при PC-Варна, вписан в
АВп-Варна под вх.рег.№***.
Със същия НА, е учредено запазено безвъзмездното и пожизнено право на ползване върху
дарените имоти, в полза на отв.К. Н./починала в хода на процеса/. В деня на дарението със
запазеното право на ползване в полза на преживялата съпруга - отв.К. Н., надареният С. Н.
се сочи, че е извършил реално наплащане на сестра си(отв.С. С., на нейния дял (1/6 ид.ч.) от
наследените от баща им имоти, за което е съставена разписка. Сочи се, че след смъртта на
С. Н. на 25.04.2005г., той оставя като свои наследници ищцата Д. Н., негова съпрута от
втори брак и отв.С. Н., негов син от първи брак. Последните като наследници на С.Х. Н.,
поч. На 25.04.2005г., се съобразявали и уважавали запазеното и фактически упражнявано
право на ползване на гореописаните недвижими имоти от страна на майката на починалия -
отв.К. Н./починала в хода на настоящото производство/. Последната е продължила да живее
в имота в с.Л.Каравелово и след смъртта на сина си С.Х. Н.. Това положение е било
непроменено години наред, докато на 22.10.2020г., отв.С. С. е продала заедно със съпруга
си отв.И. С. процесните имоти на ответницатаВ. В. М.. Сочи се, че отв.К. Н. е освободила
процесиите имоти на датата на изповядване на разпоредителната възмездна сделка през
м.октомври 2020г., като тогава е заживява в дома на своята дъщеря и нейния съпруг, т.е. в
3
дома на ответниците С. и И. С.и.
Сочи се от ищцата, че след смъртат на съпруга си С.Х. Н., поч.на 25.04.2005г., тя
преимущественосе е установила да живее и работи в чужбина. Периодично се е завръщала в
РБългария, но за кратки периоди от време. Посещавала е и отсядала с часове в останалите
наследени от мъжа й имоти в с.Л.Каравелово. Нито отв.К. Н., като нейна свекърва, нито
ответниците С. и И. С.и, са предявявали или заявявали пред нея някакви претенции за
собственост върху процесиите имоти.
Според изнесеното, на 03.09.2020г., отв.С. С. се е сдобила с КНА по обстоятелствена
проверка № ***. по описа на нотариус Л.Г. с рег.№ *** на НК на РБ, вписан като акт
№76/03.09.2020г., вх.рег.№ ***, том 58 на АВп-Варна, на основание наследствено
правоприемство и изтекло по време на брака й с отв.И. Т. С. давностно владение над 10г.
върху процесиите имоти.
На 22.10.2020г., е била изповядана покупко-продажба на всички процесии наследствени
имоти в полза на трето лице, последната ответница по настоящия иск, за което е съставен и
вписан НА под вх.рег.№ 26833, *** в АВп-Варна. Според вписаното в нот.акт, платената от
купувачката и получената от продавачите-ответници С. и И. С.и продажна цена, е малко над
определената данъчна оценка на имотите – 14 000лв. След изплащането на продажната цена,
отв.К. Н. се сочи, че е освободила процесиите имоти, като в тях се е настанила купувачката -
отв.В. М., а отв.К. Н. се е преместила да живее в семейството на дъщеря си и нейния съпруг
– ответниците С. и И. С.и.
Настоаява се от ищцата, че игнорирайки съзнателно предходното свое дарение от 1994г., и
последвалата месец по-късно продажба на процесиите имоти, К. Н. и С. С. противно на
Закона са постигнали една по-далечна цел от непосредствените последици на всяка една от
сделките поотделно - присвоено неправомерно правото на собственост на наследодателя на
ищцата от страна на отв.С. С., като отв.К. Н. е спомогнала това да се случи, като не е
възразила срещу извършваната процедура по нотариалното признаване, съобразно
придобитото и реализиращо се и към него момент нейно право на ползване върху
процесиите имоти, произтичащо от дарствения акт от 1994г. Обстоятелствената проверка, е
приключила с издаването на КНА от 02.09.2000г., в полза на отв.С. С., като само месец по-
късно, на 22.10.2020г. е осъществена продажба на процесните имоти в полза на отв.В. В. М.,
като след получаването на цената по сделката, е обработена електронно коригираща
декларация за направен отказ от правото на ползване на отв.К. Н. върху продадените вече
процесни имоти. Накрая се счита, че е постигнат непозволения от Закона резултат, чрез
съвкупността на извършените двете последователни действителни сделки;
Сочи се, че след осъществяванеи на дарението, обективирано в НА ***г.по описа на
варненски нотариус при PC-Варна, вписан в АВп-Варна под вх.рег.№ ***, до смъртта си,
настъпила на 25.04.2005г., С.Х. Н. е бил единствен собственик на процесиите имоти в
с.Любен Каравелово, общ.Аксаково, обл.Варна. Ищцата Д. Д. Н., като негова втора
съпруга, както и сина му от първи брак на починалия - отв.С. Н., са придобили по
наследяване по закон и са станали съсобственици по отношение на процесиите имоти, при
4
квоти: - за ищцата Д. Н. 1/2ид.ч., за отв.С. Н. 1/2ид.ч.
Според изнесеното, в периода от 11.05.1994г. до 22.10.2020г./датата на продажбата на
имотите/, отв.К. Н. единствена е упражнявала явната фактическа власт върху процесиите
имоти на правно основание - запазеното право на ползване по НА за дарение № ***г. по
описа на варненски нотариус при PCВарна, вписан в АВп-Варна под вх.рег.№ ***, и е била
единствено държател на идеалните части на собственост на ищ.Д.Н. и отв.С. Н.. Именно
като единствен ползвател на процесиите имоти и на основание чл.12 от ЗМДТ, отв.К. Н. е
заплащала като данъчно задължено лице данъците за имотите към община Аксаково. В тази
връзка е представен платежен документ за внесени данъци от ищцата за данъчните 2014 и
2015г., които се счита че оборват твърдението на отв.Сл.С. за започнала и изтекла в нейна
полза придобивна давност.
При изложените факти, ищцата Д. Н. настоява, че е налице заобикаляне на закона, тъй като
отв.С. С. се е снабдила с КНА, след като самата тя е дарила в полза на брат си своя
наследствен дял от баща си върху процесиите имоти, през 1994г., а и всички участници по
продажната сделка през 2020г. са съзнавали, че целят постигането на забранен и непозволен
от закона резултат, а именно: да обезнаследят ищцата и отв.С. Н., като в същото време и
отв.С. С. да придобие пари, за да изпълни възмездно нравствения си дълг да се грижи за
възрастната си майка.
Оспорват се от ищцата твърденията за изтекла придобивна давност от 10годишно
недобросъвестно владение или кратката 5г.давност при добросъвестно владение от страна
на ответниците С. и И. С.и, предвид близката родствена връзка и връзка по сватовство
между тях и отв.К. Н., и наследодателя на ищцата С. Н.. Посочените трима ответници се
сочи, че са били достатъчно наясно за наследствените отношения помежду си и начина им
на прекратена съсобственост на наследеното имущество от техния общ наследодател Х. С.
Н. през 1994г. Едва след получаване на продажната цена през 2020г. по сключената
покупко-продажба на процесиите имоти, отв.С. С. е приела в семейството си своята
възрастна майка отв.К. Н., за да я обгрижва и издържа. Поредицата от действия на отв.С. С.
от снабдяването й с КНА до извършването на разпоредителната възмездна сделка на
22.10.2020г. се сочи, че водят единствено до накърняване на добрите нрави, като по този
начин се осквернява паметта на починалия неин брат С.Х. Н., и не са зачетени законните
наследствени права на отв.С. С. Н., син на починалия и на ищ.Д. Н., съпруга на починалия.
С гореизложеното е обоснован правния интерес от предявените искови претенции.
Извън срока по чл.131 от ГПКу е депозирано становище с вх.№ 32423/23.09.2021г., от
отв.С. С. Н., подадено чрез адв.П. С. и адв.Д. А., със съд.адрес: гр.Варна, ул.***. ет., в
качеството им на пълномощници на отв.С. Н.. С депозираното становище се сочи, че
доколкото срещу отв.С. Н. няма формулиран петитум, той не желае да изрази становището
си по предявените искове срещу другите ответници, както и за конституирането му като
ответник в настоящото производство. Настоява, че конституирането му като ответник в
настоящото производство, е недопустимо по следните причини: срещу него няма
5
формулиран петитум, поради което решението но делото не би го обвързало по какъвто и да
е начин. Отв.Н., се сочи, че не е бил страна в покупко-продажбата, поради което счита че за
ищцата не е налице правен интерес да го конститура като страна в производството по
делото и да предявява спрямо него каквито и да е искове, поради което производството
спрямо него следва да бъде прекратено. По отношение отв.К. С. Н., ЕГН**********,
починала в ходза на процеса, на 24.02.2022г., и заместена от отв.С. С. Н., като неин
наследник по закон, се счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, като
недопустимо по изложените причини. Предявените искове по отношение на ответниците С.
и И. С.и, се считат за допустими, но неоснователни. Отв.С. Н. сочи, че не е знаел за
продажбата на имота от баща му в полза на неговите леля и свако – ответниците С. и И.
С.и. Излага се от отв.С. Н., че баща му е имал заем, който е трябвало да върне, че е обявил
цена от 12 000 лева за продажба на този имот в полза на отв.С. С., на която самия отв.С. Н.
е дал сумата от 4 000 лева, за да купи процесните имоти от баща му С.Х. Н., поч. На
25.04.2005г.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците С. Х. С. ЕГН
********** и И. Т. С. ЕГН **********, чрез техните пълномощници адв.П. С. и адв.Д. А.,
със съд.адрес: гр.Варна, ул.“Ген. Столипин"№7. ет.1. С отговора е отправено искане за
прекратяване на предявените икове с правно основание чл.26 ЗЗД и по чл.537 ГПК спрямо
посочените ответници, тъй като тези лица от една страна не са страни по сделката с отв.В. В.
М., обективирана в Н.А.№***, д.***/ 22.10.2020г.. вписан в Служба по вписванията Варна
под Bx.peг .№***, от друга страна, срещу тях няма формулиран петитум. Ответницата К. С.
Н. от 1994г., се сочи, че не е собственик па процесния имот и не е претендирала да е
собственик на каквато и да е част от ироцесиия имот. Във врьзка е изложеното, се счита, че
производството срещу К. С. Н. и С. С. Н., е недопустимо, поради липса ни правен интерес за
ищцата да ги конституира като ответници по делото, поради което същото следва да бъде
прекратено по отношение на тези двама ответници. Предявените искове по отношение на
тези ответници се сочи, че са и неоснователни по следните съображения: Не се оспорват
сочените от ищцата обстоятелства в исковата молба, че С. С. е сестра на починалия С.Х. Н.,
че на 11.05.1994г. тя и нейната майка са му дарили своите идеални части от процесния имот,
при което той е станал единствен собственик на имота, описан подробно в исковата молба.
Оспорва се твърдението на ищцата, че съпругът й е закупил приживе идеалните части,
придобити по наследяване от сестра му, за което била съставена разписка, опровергаваща
съдържанието на дарствената безвъзмездна сделка. Твърди се, че С. Хр.С. е дарила своята
идеална част/1/6/ от имота в полза на брат си С.Х. Н., като не е получавала каквато п да с
сума от брат си за извършеното дарение. Настоява се от ответниците И. и С. С.и, че те не са
считали, че ищцата Д. Н. е собственик на имота, предвид извършената продажба на този
имот от съпруга й, осъществена преди той да почине, макар и извършена по неформален
начин. Приемали са редките посещения на ищцата в имота, като такива на гост в техния
имот. Потвърждава се факта, че отв.С. С. на 03.09.2020г. се е снабдила с КНА по
обстоятелствена проверка за имота. Твърди се, че С. С. се е снабдила с нотариален акт за
процесния имот на правно основание - изтекла в нейна полза и в полза на съпруга й
6
придобивна давност, в резултат на непрекъснато владение, продължило повече от 10 години,
считано от началото на месец март 2005 година, когато брат й по неформален начин им е
продал имота си, и е получил обявената от него цена за имота, до 22.10.2020г., когато
ответниците И. и С. С.и, са продали имота на ответницата В. В. М.. Излага се от отв.С. С., че
в началото на месец март 2005 година тя и съпруга и отв.И. С., са платили на С.Х. Н., поч.на
25.04.2005г. предложената от него цена в размер на 12000 лева, а той от своя страна се
задължил да им прехвърли правото на собственост върху продадения имот по надлежния
нотариален ред, след като изготви необходимите за сделката документи. С.Х. Н., поч.на
25.04.2005г., се сочи, че не е успял да им прехвърли правото на собственост, тъй като е
починал. От момента, в който те са платили договорената продажна цена за имота на С.Х.
Н., поч.на 25.04.2005г, ответниците И. и С. С.и се настоява, че са се чувствали собственици
на същия, поради което не са считали за необходимо да противопоставят на ищцата своите
намерения за своене върху процесния имот, тъй като не са считали същата за собственик на
имота. Тези обстоятелства според изнесеното, са били известни на сина от първия брак
на брат й - ответника С. С. Н., който е помогнал с пари за закупуването на имота, поради
което и станал свидетел пред нотариуса на своята леля отв.С. С., като я посочил за
собственик на процесния имот, съответно не е претендирал за никакви свои права на
собственост по наследство от баща си за каквато и да е част от имота. Оспорва се
твърдението на ищцата за нищожност на извършената сделка покупко-продажба от
ответниците И. и С. С.и на ответницата Висилка В. М., поради заобикаляне на закона и
нарушаване на добрите нрави. Категорично се оспорват всички наведени в исковата молба и
уточняващите молби твърдения, че ответниците И. и С. С.и не са могли да придобият
процесния имот по давност, тъй като С. С. е дарила на брат си още през 1994г. своята
идеална част и че целта на снабдяването й с КНА, а и впоследствие продажбата на имота, е
била да обезнаследят ищцата и ответника С. Н., както и отв.С. С. да полицу пари, за да
изпълни своя нравствен дълг да се грижи за възрастната си майка К. Н.. Твърди се, че
снабдявайки се КНА и последвалата продажба на имота, ответниците И. и С. С.и, нито са
заобиколили закона, нито са нарушили добрите нрави. С. С. се сочи, че е е инициирала
производство по снабдяване с КНА, не с оглед на това да обезнаследи ищцата и племенника
си от право на собственост, а защото тя и съпругът й са закупили имота от С. Н., брат на С.
и съпруг на ищцата, платили са му определената от него цена преди той да почине, но не са
успели да финализират сделката в определената от закона форма /нотариална/, поради
смъртта му, поради което са се считали собственици на имота от момента на заплащане на
цената на С. Н.. Невярно е твърдението на ищцата, че целта на ответниците И. и С. С.и е
била да обезнаследят ищцата и да постигнат един непозволен от закона резултат. Счита се,
че не може да се вмени във вина на ответниците И. и С. С.и, че съпругът на ищцата не й е
казал за извършената от него продажба на дарения му имот в полза на сестра си и на зет си.
Ответниците И. и С. С.и сочат, че са придобили процесния имот на правно основание,
изтекла в тяхна полза придобивна давност повече от 10 години, считано от началото на
месец март 2005г., когато С. Н. им е продал имота не по надлежния ред и е получил
обявената от пнето цена в размер на 12000 лева, до 22.10.2020г. когато са продали имота на
7
ответницата В. М. и са й предали владението върху имота. Настояват, че владение върху
процесния имот в полза на ответниците С. и И. С.и, е осъществявала майката на С. С. -
ответницата К. С. Н.. Твърди се, че ответницата В. В. М. също е придобила имот на правно
основание, посредством покупка на процесния имот, извършена по надлежния ред.
Продажбата на имота се настоява, че е извършена от ответниците И. и С. С.и, поради
напредналата възраст на майката на С. С., която вече се е нуждаела oт непрекъснати грижи,
каквито поради отдалечеността на c.Любен Каравелово от гр.Аксаково отв.С. С. не би могла
да й осигури по местоживеенето и в селото. Ответниците И. и С. С.и оспорват искането па
ищцата за отмяна в цялост на КНА но давност, както и прогласяването за нищожен на
нотариалния акт за покупко-продажба в цялост.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от отв.К. С. Н. ЕГН **********,
чрез пълномощниците й адв.П. С. и адв.Д. А., със съд.адрес: гр.Варна, ул.***. ет.1.
Посочената ответница е починала в хода на производството/на 24.02.2022г./ и е заместена от
отв.С. С. Н., като неин наследник. Сочи се в отговора, че конституирането й като ответник
по делото е недопустимо, поради липса на правен интерес за ищцата да предяви каквито и да
е искове срещу нея. Видно от представените по делото доказателства, тя още от 1994 година
не е собственик на процесния имот, не е претендирала да е собственик на имота, нито е
участвала в която и да е от посочените сделки като страна, поради което решението на съда
спрямо нея не би имало правно значение. Предявените искове по отношение на ответниците
С. и И. С.и, се сочи, че са допустими, но неоснователни. Отв.К. С. Н., се сочи, че е знаела за
продажбата на имота от сина й на дъщеря й и зет й, т.е. на ответниците С. и И. С.и, което
лично е научила от сина си С.Х. Н., поч. На 25.04.2005г. Отв.К. С. Н. оспорва всички
твърдения на ищцата, изложени в исковата молба и в уточняващите молби, за нищожност,
поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави. Счита, че е неморално снаха
й да твърди, че дъщеря й се е снабдила с документ за собственост и е продала имота, за да
си осигури средства да гледа майка си. Отв.К. С. Н. сочи, че се е съгласила да бъде
продадена къщата с двора на село, защото тя е немощна, има нужда вече някой да е
непрекъснато до нея, страхувала се е да остава сама на село, искала да е да бъде близко до
дъщеря си и затова се е съгласила да продадат имота и да заживее с дъщеря си и зет си, в
дома им в гр.Аксаково. По изложените по-горе факти, счита, че дъщеря й и зет й са
собственици на имота, винаги е приемала след смъртта на сина си, че ищцата Д. Н., когато я
е посещавала в с.Любен Каравелово е била само неин гост, защото с знаела от сина си, че
той е продал имота на есетра си отв.С. С. и на зет си отв.И. С.. Отправя искане за
прекратяване на производството по отношение на нея, като недопустимо. По отношение на
предявените искове, се отправя искане за отхвърлянето им, като недоказани и
неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По исковата претенция с правно основание чл.26, ал.1, пр.2-ро и пр.3-то от ЗЗД, съда
8
намира следното:
Исковата претенция е за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, сключен
на 22.10.2020г., обективиран в Нотариален акт ***, дело № *** от 22.10.2020г. на
помощник-нотариус по заместване М.Б. при нотариус Л.Г. с рег.№ *** на Нотариалната
камара при РБългария, вписан в АВп-Варна под вх.рег.№ ***, дв.вх.рег.№ 26510, с който С.
Х. С. ЕГН ********** и И. Т. С. ЕГН **********, двамата с адрес: област Варна, общ.
Аксаково, гр.Аксаково, ул. *** продават на В. В. М. ЕГН ********** с адрес: обл.Варна,
общАксаково, с.Любен Каравелово УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, целият с глощ
от 1180кв.м., находящ се в село Любен Каравелово, община Аксаково, област Варненска, в
квартал 34 по действащия план на селото, одобрен със Заповед № 220 от 08.05.1991г. на
Председателя на ВИК-Аксаково, ведно с изградените в имота ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 82кв.м.с изба и ГАРАЖ с площ от 21кв.м., при граници и
съседи на имота: на изток - улица, на север - ***, на запад - ***, УПИ 1\/-236,***, на юг - ***
и ***, е нищожен поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от
трето лице иск за нищожност на договора, съгласно Тълкувателно решение №7/13.01.2020г.
на ОСГТК на ВКС, постановено по т.д.№7/2020г., произнесено в с.з. на 17.11.2022г. В този
смисъл, исковата претенция се приема за насочена срещу страните по сделката - договор за
покупко-продажба, сключен на 22.10.2020г., обективиран в Нотариален акт ***, дело № ***
от 22.10.2020г., а именно: срещу продавачите ответниците С. и И. С.и и купувача ответника
В. В. М.. Следва прекратяване на производството по тази искова претенция по чл.26 ЗЗД,
насочена срещу ответника С. С. Н., в лично качество и срещу отв.К. С. Н., заместена в
процеса, поради смъртта и от отв.С. Н..
Отв.В. В. М., не е в брак, официално потвърдено от справка н НБДН от 16.03.2023г., поради
което не стои въпроса за конституиране на неин съпруг, като задължителен другар в
производството по насочената срещу нея облигационна претенция по чл.26 ЗЗД.
Предявените искове по чл.26 ЗЗД, са в условията на евентуалност, при следната
поредност:
-поради заобикаляне на закона- основание по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД;
-поради накърняване на добрите нрави- основание по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД;
Съгласно решение № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 583/2016г., IV г. о., ГК,
решение №97/08.02.2013 г. по д. №196/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о, съда е длъжен да разгледа
основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок, в поредност от най-
тежкия /заобикаляне на закона/, през по-леките, каквото е противоречие с добрите нрави и
морала.
По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД /нищожност, поради заобикаляне на закона/, съдът
намира, че и той се явява неоснователен, поради следното:
Законодателят е уредил заобикалянето на закона като основание за нищожност на
договорите в чл.26,ал.1,пр.2 ЗЗД отделно от противоречието на закона-чл.26,ал.1,пр1. ЗЗД и
9
така му е придал самостоятелност. Българската правна доктрина извежда следните елементи
на ФС на това самостоятелно основание за нищожност на сделките:
а/ извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на
повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, поради което тези сделки не
са нищожни поради противоречие на закона;
б/ постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените
сделки и
в/ участниците в сделката (страните или техните представители) съзнават, че чрез
извършената сделка(и) постигат една цел, която законът им забранява, като при
двустранните сделки – договорите и двете страни следва да са наясно с това обстоятелство и
да преследват постигането на забранената от закона цел. С други думи, те трябва да
споделят обща цел за постигане на запретения или непозволен резултат.
Следователно, за да е налице заобикаляне на закона, като основание за нищожност на една
или няколко сделки по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, е необходимо кумулативното
наличие на описаните три елемента. Първите два елемента са обективни, а третият е
субективен. Върховният съд (ВС) в свое р. № 357-81-I ГО дава следното определение за
заобикалянето на закона, като основание за нищожност: „При действие в заобикаляне на
закона правната норма от външна страна е спазена, но страните са имали за цел да
постигнат непозволен или забранен от закона резултат.” В същото решение съдът посочва,
че постигането на нещо забранено от закона, но осъществено при формалното му спазване, е
равнозначно на нарушаване на закона, както и че всяко заобикаляне на закона е противно и
на правилата на добрите нрави.
В контекста на изложеното и при изискване, че за да е осъществен състава на чл.26,ал.1,пр.2
се установява, че в процесния случай не е налице третият елемент.
По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД /нищожност, поради накърняване на добрите нрави/,
съдът намира, че същият е неоснователен, поради следното:
Съгласно чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите
нрави. Обратната страна на тази повелителна норма се съдържа в разпоредбата на чл.9 ЗЗД,
в която добрите нрави („морала“) са регламентирани като един от ограничителите на
свободата на договаряне на страните. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за
гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
10
закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
В съдебната практика се приема, че липсата на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори, се приема за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят
границата на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Така в Решение №277/26.01.2015 г.,
постановено по гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС разяснява, че преценката дали
нееквивалентността е значителна, съответно дали е налице основание за нищожност на
сделката, следва да се извършва при съобразяване на преследваната от страните цел и
обстоятелството свързана ли е тя с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес.
(в т.см. Решение №153/24.07.2015 г. по гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Категорична и постоянна е съдебната практика на ВКС, че накърняване на добрите нрави е
налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия
морал, договорът се явява несъвместим с тях. В случая, не може да се говори, че договорът
за продажба от 22.10.2020г., е несъвместим с установените норми, понеже бил сключен при
продажна цена малко над данъчната оценка на имотите, тъй като има учредена ипотека.
Недоказани са твърденията, че договорът за покупко-продажба противоречи на добрите
нрави. Съда споделя изложените в теорията и практиката становища, че накърняване на
добрите нрави, е налице в хипотезата на действия, при които липсва еквивалентност на
престациите до степен, водеща до липса на престация. Доказателствата по делото и
осъществяването на продажбата на цена малко над данъчната оченка на имотите, не
обуславят изводи за наличие на такива действия. Еквивалентността на престациите е
предоставена на договорната автономия на страните и е относима към евентуалната
унищожаемост на договор, сключен при крайна нужда (чл. 27, предл. посл. от ЗЗД), а не и
към нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото норми
на поведение и общоприетия морал, договорът се явява несъвместим с тях. В случая не
може да се говори, че договорът за продажба от 22.10.2020г. е несъвместим с установените
норми, понеже бил сключен при продажна цена близка до данъчната оценка. Уговарянето на
продажна цена, близка до данъчната оченка, не е незаконосъобразно.
С оглед гореизложеното, в настоящия казус при който продажбата не е изповядана между
близки лица/купувача не е в родствени връзки с продевачите/ и цената е близка на
данъчната оценка, което е изрично предвидена от закона възможност
(договаряне на цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея) не се касае до
значителна нееквивалентност на престация, водеща до
абсолютна, изначална, непоправима нищожност, поради накърняване на добрите нрави и
сделката не е нищожна.
В този смисъл неоснователни са оплакванията на ищцата, като иска за прогласяване
нищожността, поради накърняване на добрите нрави, е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
11
По исковата претенция с правно основание чл.108 ЗС, съда намира следното:
Нито в исковата молба, нито в уточняващите молби, ищцата Д. Н. не е формулира петитум
на ревандикационната си искова претенция срещу отв.С. С. Н., срещу ответниците С. и И.
С.и, в тяхно лично качество или срещу отв.С. С. Н., в качеството му на наследник, заместил
отв.К. С. Н., поради смъртта на последната, настъпила на 24.02.2022г., в хода на
производството.
Ищцата не е навеждала твърдения посочените ответници към датата на предявяване на
исковата претенция на 06.04.2021г. да са упражнявали фактическо владение върху
процесните имоти, съответно не са и събрани доказатлства в пода на процеса за
осъществявано подобно владение от страна на посочените ответници, поради което и липсва
правен интерес за конституирането на посочените ответници - отв.С. С. Н., ответниците С.
и И. С.и, в тяхно лично качество и отв.С. С. Н., в качеството му на наследник, заместил
отв.К. С. Н., поради смъртта на последната, настъпила на 24.02.2022г., в хода на
производството, като ответни страни по предявените искове с правно основание чл.108 от
ЗС в настоящото производство. Във връзка е изложеното, производството срещу посочените
ответници по чл.108 ЗС, следва да бъде прекратено.
Собствеността на ищ;ата Д. Д. Н. върху процесните недвижими имоти и упражняването на
фактическа власт върху тях от страна на ответницата В. В. М., без правно основание, са
обстоятелствата, които определят изхода от спорното правоотношение по предявената
искава претенция по чл.108 ЗС срещу посочената ответница, като установяването на
посочените факти, следва да бъдат установени от ищцата Д. Н. по пътя на главното и пълно
доказване.
Не се спори между страните, а и от представен нот.акт №*** от делото/, че процесните
имати в с.Любен Каравелово, са придобити чрез покупко-продажба от бащата на С.Х. Н.,
поч. на 25.04.2005г. – Х. С. Н.. След смъртта на последния, няма спор, че наследници по
закон на същия са били К. С. Н./съпруга/, С. Х. С./дъщеря/ и С.Х. Н./син/.
Представен по делото НА ***г. по описа на варненски нотариус при PC-Варна, вписан в
АВп-Варна под вх.рег.№***, удостоверява, че на посочената дата 11.05.1994г., отв.С. Х. С. и
отв.К. С. Н./починала в хода на производството/, са дарили в полза на С.Х. Н., поч. на
25.04.2005г. своите придобити по наследяване от Х. С. Н. общо 5/6 ид.ч. от процесните
недвижими имоти, находящи с в с.Любен Каравелово - 4/6ид.ч., придобити от прекратена
СИО със смъртта и наследяване по закон от отв.К. С. Н. и 1/6ид.ч., придобити по
наследяване по закон от отв.С. Х. С.. По този начин С.Х. Н., поч. на 25.04.2005г.,
посредством осъщественото през 1994г. дарение в негова полза е станал изключителен
собственик на процесните имоти – 1/6ид.ч., негова лична собственост на основание
наследство по закон от баща си Х. С. Н. и 5/6ид.ч., придобити по дарение от отв.К. Н.,
негова майка и отв.С. С., негова сестра.
След смъртта на С.Х. Н., поч. на 25.04.2005г., същия видно от представено удостоверение за
наследници с изх.№ АУ121223МЛ/18.12.2018г.на Община Варна, е оставил единствени свои
12
наследници – ищцата Д. Д. Н. и сина си – отв.С. С. Н.. Съгласно чл.9 от ЗН, същите са
наследили починалия при разни квоти – от по 1/2ид.ч. от процесните имоти.
Ирелеватни се явяват твърденията на отв.С. и И. С.и, както и на разпитаните по тяхно
искане свидетели Радка Николова Боюклиева ЕГН ********** и Николай Димитров Киров
ЕГН **********, че са закупили имотите приживе/в началото на 2005г./ от починалия С.Х.
Н., предвид че подобна сделка нито се твърди, нито се доказва да е осъществена в
предвидената по закон нотариална форма. Поради това, същите не са могли да станат
собственици на имотите, на основание твърдяната покупко-продажба от починалия С.Х. Н..
За да бъдат признати за собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност, следва да са доказали осъществяването на непрекъснато свое владение в имотите за
периода от началото на 2005г. до 22.10.2020г. и са манифестирали намерението си за своене
на тези имоти пред ищцата Д. Н.. Сама отв.С. С., сочи че в този период в имота е живяла
само и единствено нейната майка – отв.К. С. Н./починала в хода на процеса, на
24.02.2022г./.не се навеждат твърдения от ответниците С. и И. С.и да са владяли имотите в
процесния период, съответно да са манифестирали това си намерение за владение пред
ищцата Д. Д. Н..
Ответниците С. и И. С.и, след дарението през 1994г. на имотите от страна на отв.С. С. в
полва на брат й С.Х. Н., поч. на 25.04.2005г., така и към момента на иницииране на
процедурата по издаване на КНА по обстоятелствена проверка и към датата на снабдяването
му с него на 02.09.2020г., нито са вадяли процесните имоти, нито са манифестирали по
отношение на ищцата Д. Н. намерение за подобно трайно и непрекъснато владение на тези
имоти.
При изложеното процесните имоти са запазили съсобствения си наследствен характер след
смъртта на С.Х. Н., поч. на 25.04.2005г., съответно и не са придобИ.и в изключителна
еднолична собственост от страна на отв.С. С. и нейния съпруг отв.И. С., на основание
твърдяно от последните придобивно основание - давностно владение, осъществявано в
периода от началото на 2005г. до 22.10.2020г., датата на продажбата на имоите в полза на
отвВ. В. М..
Поначало доказателствената сила на констативния нотариален акт от 02.09.2020г.,
удостоверяващ право на собственост на отв.С. С., по време на брака й с отв.И. С. върху
процесните недвижими имоти, на основание наследяване и давностно владение, се явява
оборена.
Съдът, като взе предвид горното, намира, че предявеният ревандикационен иск спрямо
отв.В. В. М., купувач на имотите по договор за продажба, обективиран в нот.ак от
22.10.2020г., и настоящ владелец на имота от посочената дата до датата на устните
състезания, който факт не е оспорен в производството, се явява основателен и следва да
бъде уважен. Ищцата Д. Д. Н. е установили правото си на собственост върху 1/2ид.ч. от
процесните недвижими имоти, находящи се в с.Любен Каравелово, на соченото от нея
придобивно основание - наследяване по закон на своя съпруг С.Х. Н., поч. на 25.04.2005г.,
13
на основание чл.9 от ЗН, придобивайки след смъртта му равна част от имотите с частта на
другия единствен негов наследник – сина на починалия отв.С. С. Н..
По искът с правно основание чл.573,ал.2 от ГПК, съдът намира следното:
Константната практика на съдилищата приема, че когато охранителният акт засяга правата
на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков
ред срещу срещу лицата, които се позовават на акт, като при уважаване на иска издаденият
акт се отменя или изменя. Отменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а
зависи от изхода на делото по иска, с който е разрешен спорът за удостоверено с него
материално право. В подобна насока е Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр.
д. № 150/85 г., ОСГК, което е издадено като такова въз основа на чл.431,ал.2 от ГПК /отм./,
но не е загубило правната си стойност и до днес. В тази връзка са и разпоредбите на ТР №
3/12 Г НА ОСГК НА ВКС . С констативния нотариален акт, се установява право на
собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително
производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален
акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото
на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира
правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да
установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на
това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на
пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в
констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на
основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание
винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на
третото лице. Поначало доказателствената сила на констативния нотариален акт,
удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но тя не е
необорима, а важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт,
нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на
което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може да
докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Оборването на нотариалния акт за
собственост може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу трето
лице, но може да стане и чрез иск по чл.537,ал.2 от ГПК, целящ да се отмени нотариалния
акт, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е собственик. Трайната съдебна практика
на ВКС се придържа към становището, че искът по чл.537,ал.2 ГПК може да бъде предявен
само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно,
тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването
му.
Следователно, с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен
иск, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на
делото по отношение на главния иск.
В настоящият случай, предявеният ревандикационен иск по чл.108 ЗС, който съдържа и
14
установителна претенция в себе си, е главен, обуславящ иск, и е уважен, като основателен,
което логично води до същия правен резултат и по отношение на обусловения от него
акцесорен иск по чл.537,ал.2 ГПК – за отмяна на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 200, том.1, рег.№ 4739, дело №169/02.09.2020г. по описа на нотариус Л.Г.
с рег.№ *** на НК на РБ, вписан като акт № ***.№ ***, том 58 на АВп-Варна,, в частта, с
която е признато право на собственост на ответника С. Х. С. ЕГН **********, при
извършена от нотариуса обстоятелствена проверка на процесните имоти, на основание
наследство и изтекла по време на брака давност по отношение на следните недвижими
имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, целият с площ от 1180кв.м., находящ се в
село Любен Каравелово, община Аксаково, област Варненска, в квартал 34 по действащия
план на селото, одзбрен със Заповед - 220/08.05.1991 г.на Председателя на ВИК-Аксаково,
ведно с изградените в имота ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
82кв.м.с изба и ГАРАЖ с площ от 21кв.м., при граници и съседи на имота: на изток - улица,
на север - ***, на запад - ***, ***,***, на юг - *** и ***.
По разноските:
Независимо от изхода на спора, в полза на ищцата не се следват за присъждане разноски по
делото, предвид липсата на представен списък по чл.80 ГПК.-
В полза на отв.С. С. Н., се следват за присъждане разноски, на основание чл.78 ал.4 ГПК, за
прекратените производства спрямо него с правно основание чл.108 ЗС и чл.26 ЗЗД, като при
общ размер на заплатено адв.възнаграждение от 750лв., съда предвид непосочване точен
размерн за защита по всяка от тези претенции, намира че договореното възнаграждзение се
дължи в равен размер за всяка от тези исови претенции, т.е. по 375лв. за всяка или общо
750лв., съгласно списъка за разноски по чл.80 ГПК на л.265 от делото.
Ответницата С. С. има право на разноски за прекратената спрямо нея искова претенция по
чл.108 ЗС, т.е в размер на 375лв./половината от адв.хонорар/, по списъка на л.265 по чл.80
ГПК, в частта отнасяща се за отв.С. С..
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.108 от ЗС, по
отношение на ответницата В. В. М. ЕГН **********, че ищцата Д. Д. Н. ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ***, вх.4, ап.19, със съдебен адрес: гр.Варна, ул. ***, е
собственик на ½ ид.ч. следните недвижими имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
***, целият с площ от 1180кв.м, находящ се в село Любен Каравелово, община Аксаково,
област Варненска, в квартал 34 по действащия план на селото, одобрен със Заповед -
220/08.05.1991г.на Председателя на ВИК-Аксаково, ведно с изградените в имота
ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 82кв.м.с изба и ГАРАЖ с
площ от 21кв.м., при граници и съседи на имота: от една страна -улица, ***, ***, ***,***,
15
***, ***, придобити по силата на наследяване по закон на съпруга и Х. С. Н., поч.на
14.06.1989г., КАТО ОСЪЖДА ответницата В. В. М. ЕГН **********, да предаде на Д.
Д. Н. ЕГН **********, владението на посочената 1/2ид.ч. от описаните имоти.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на ищцата Д. Д. Н. ЕГН **********, с правно
основание чл.26 , ал.1, пр.2-ро и пр.3-то от ЗЗД, за ПРОГЛАСЯВАНЕ ЗА НИЩОЖЕН
по отношение на ответниците С. Х. С. ЕГН **********, И. Т. С. ЕГН ********** и В.
В. М. ЕГН **********, на договор за покупко-продажба, сключен на 22.10.2020г.,
обективиран в Нотариален акт ***, дело № *** от 22.10.2020г. на помощник-нотариус по
заместване М.Б. при нотариус Л.Г. с рег.№ *** на Нотариалната камара при РБългария,
вписан в АВп-Варна под вх.рег.№ ***, дв.вх.рег.№ 26510, с който С. Х. С. ЕГН **********
и И. Т. С. ЕГН **********, двамата с адрес: област Варна, общ. Аксаково, гр.Аксаково, ул.
*** продават на В. В. М. ЕГН ********** с адрес: обл.Варна, общАксаково, с.Любен
Каравелово УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, целият с глощ от 1180кв.м., находящ се
в село Любен Каравелово, община Аксаково, област Варненска, в квартал 34 по действащия
план на селото, одобрен със Заповед № 220 от 08.05.1991г. на Председателя на ВИК-
Аксаково, ведно с изградените в имота ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 82кв.м.с изба и ГАРАЖ с площ от 21кв.м., при граници и съседи на имота: на изток
- улица, на север - ***, на запад - ***, УПИ 1\/-236,***, на юг - *** и ***, поради
заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави.
ОТМЕНЯВА на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, КНА по обстоятелствена проверка
№ ***. по описа на нотариус Л.Г. с рег.№ *** на НК на РБ, вписан като акт № ***.№ ***,
том 58 на АВп-Варна, с който С. Х. С. ЕГН **********, с адрес: гр.Аксаково,
общ.Аксаково, област Варна, ул. *** е призната за собственик по наследство и изтекла по
време на брака давност на следните недвижими имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ ***, целият с площ от 1180кв.м., находящ се в село Любен Каравелово, община
Аксаково, област Варненска, в квартал 34 по действащия план на селото, одзбрен със
Заповед - 220/08.05.1991 г.на Председателя на ВИК-Аксаково, ведно с изградените в имота
ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 82кв.м.с изба и ГАРАЖ с
площ от 21кв.м., при граници и съседи на имота: на изток - улица, на север - ***, на запад -
***, ***,***, на юг - *** и ***.
ДАВА на ищцата, съгласно чл. 115, ал.2 от ЗС , 6-месечен срок от влизане в сила на
решението да отбележи същото.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от ищцата Д. Д. Н. ЕГН
16
********** искови претенции с правно основание чл.26, ал.1, пр.2-ро и пр.3-то от ЗЗД,
срещу ответниците С. С. Н. ЕГН **********, в лично качество и срещу С. С. Н. ЕГН
**********, в качеството на заместил като наследник по закон отв. К. С. Н. ЕГН
**********, починала в хода на производството.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от ищцата Д. Д. Н. ЕГН
********** искови претенции с правно основание чл.108 от ЗС, срещу ответниците С.
Х. С. ЕГН **********, И. Т. С. ЕГН **********, С. С. Н. ЕГН **********, в лично
качество и срещу отв.С. С. Н. ЕГН **********, в качеството на заместил като наследник
по закон отв.К. С. Н. ЕГН **********, починала в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК Д. Д. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
***, вх.4, ап.19, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. С. Н. ЕГН **********, с адрес:
гр.Айтос, *** ап.3, сумата в размер от 750,00лв., представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски за адв.хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК Д. Д. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
***, вх.4, ап.19, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. Х. С. ЕГН **********, с адрес:
обл.Варна, общ.Аксаково, гр.Аксаково, *** сумата в размер от 375,00лв., представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски за адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните, като в частта на прекратяването има характер на определение
и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните..
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17