Решение по дело №590/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба на К. К. Г. от гр. Гурково, чрез адв. И. С., против Решение № 161/03.04.2024 г. по НАХД № 739 по описа на ВТРС за 2023 г., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 23-1275-000062 от 09.02.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР - Велико Търново, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

С касационна жалба се твърди неправилност на решението, тъй като то е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано и се иска отмяната на същото и на потвърдено с него НП. В уточнение/допълнение към жалбата касаторът оспорва доказаността на първото нарушение, доколкото от доказателствата по делото не се установява на мястото на нарушението да е изпълнена пътна маркировка тип „зебра“, която според АУАН и НП е пресечена в изпълнение на нарушението. Касаторът оспорва да е извършил и второ нарушение изобщо, доколкото твърди, че коланът е свален от него като водач едва след спирането му от контролните органи, за да отвори левия прозорец за контакт с органите на полицията, което е било невъзможно без свалянето на колана, защото автомобилът му е с десен волан на движение. По тези мотиви претендира за отмяна на решението и на НП.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Велико Търново, не се явява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения, намира за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна-участник в въззивното производство производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за частично основателна, тъй като оспорваното решение е валидно и допустимо, но в съответствие с материалния закон само в частта за нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а неправилно в частта за другото нарушение. Аргументите на съда за този извод са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства ВТРС е установил правилно фактическата обстановка по делото: На 09.01.2023 г. във връзка с тежко ПТП на главен път И-55, общ. В. Търново била създадена временна организация на движението. Касаторът по настоящето дело нарушил пътна маркировка M1 – „Единична непрекъсната линия“, изпреварил колоната от автомобили, като навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се движели вече пропуснатите МПС-та, като по този начин създал опасност за ново ПТП. За това бил спрян от контролните органи на място, които установили, че същият шофира и без колан.

Горното поведение проверяващите квалифицирали като нарушения съответно на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което съставили АУАН, който връчили на водача. Въз основа на него е издадено и процесното НП, с което на К. Г. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от това решение Г. го е оспорил пред ВТРС, който с обжалваното в настоящето производство решение го е потвърдил изцяло. Въззивният съд е направил извод за това, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото АУАН е предявен на водача, на когото е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите на актосъставителя при съставяне на акта, но същият е отказал да се запознае с констатациите, както и да получи препис от него, което било скрепено с подписа на св. И. съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В законоустановения срок не постъпили възражения. Съответно направен е извод и за това, че НП е издадено от компетентен орган преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа изискуемите в чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Съдът е намерил НП за законосъобразно и по същество в частта му по т. 1 от същото - за осъществено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, доколкото от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е извършил маневра изпреварване на движещото се пред него пътно превозно средство в участък от пътя с надлъжна пътна маркировка единична непрекъсната линия. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ППЗДвП на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия. От даденото в чл. 41, ал. 2 от ЗДвП определение за маневрата изпреварване следва несъмненият извод, че извършването на такава маневра е забранено в участък от пътя с надлъжна пътна маркировка единична непрекъсната линия. Съществуването на такава пътна маркировка – М1, е посочено, че се установява и от приетата по делото схема на хоризонтална маркировка и пътна сигнализация на път 11-55, общ. В. Търново - „Дебелец - Предела - Гурково" от км. 32+500 към км. 33+420, към дата 09.01.2023 г. Предвид това е направил извод за законосъобразност на НП.

Тези изводи на съда са неправилни. Преди всичко неправилно съдът приема липсата на процесуални нарушения, като този извод се обосновава на грешната констатация за естеството на нарушението. Според АУАН и НП нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП се изразява в това, че при изпреварване на движещо се пред Г. МПС, последният пресича пътна маркировка тип М – 8.1, а не М1. Според чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, надлъжната пътна маркировка М1 е „Единична непрекъсната линия“, а според чл. 21, ал. 3, т. 3 – М8.1 е напречна пътна маркировка „Пешеходна пътека“ - тип „Зебра“. Т.е. и в АУАН, и в НП се твърди, че пътната маркировка, с която водачът не се е съобразил при изпреварване е тази за пешеходна пътека, а не с непрекъсната единична линия. По делото са събрани писмени и гласни доказателства обаче, че водачът всъщност е нарушил забраната за изпреварване, въведена с надлъжната пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“, а не напречна пътна маркировка М8.1 „Пешеходна пътека“ - тип „Зебра“. Обвинение за нарушение на пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“ не е повдигнато нито с АУАН, нито с НП и за това няма как водачът да се санкционира за него, въпреки че събраните доказателства ясно сочат, че реално на място е извършено такова. Това несъответствие между нарушението от фактическа страна и правната му квалификация е винаги съществено процесуално нарушение, което е налагало отмяната на НП на това основание от въззивния съд. Ето защо обжалваното решение е неправилно в тази му част и следва да се отмени и вместо него да се постанови ново от настоящия съд, с което и НП в същата част се отмени.

По отношение на второто нарушение - управлението на автомобил без обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила, съдът намира обжалваното решение за правилно. Касаторът не е ангажирал никакви доказателства за опровергаването на констатациите в АУАН, вкл. за твърденията си, че коланът бил свален едва след спирането и то защото автомобилът бил с десен волан. Никакви доказателства в тази връзка не са искани и събирани пред виззивната инстанция и този процесуален пропуск на защитата не може да обоснове неправилност на съдебното решение в тази му част. От друга страна, описаната в АУАН и приета фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които правилно ВТРС е кредитирал като логични и безпристрастни. Ето защо правилно съдът е отхвърлил жалбата против НП в тази му част.

По тези мотиви обжалваното решене следва да се отмени само в неправилната му част, а в останалата част да се остави в сила.

В настоящето производство никоя от страните не е претендирала разноски, което изключва произнасяне по този въпрос от настоящия съд.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 161/03.04.2024 г. по нахд № 739 по описа на втрс за 2023 г., в частта, в която с него е потвърдено Наказателно постановление № 23-1275-000062 от 09.02.2023 г. на началник сектор „Пътна Полиция“ в од мвр - Велико Търново, с което на К. К. Г. от гр. Гурково е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА друго, с което ОТМЕНЯ наказателното постановление в същата част.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161/03.04.2024 г. по нахд № 739 по описа на ВТРС за 2023 г. в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.