№ 108
гр. Севлиево , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100481 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 150 СК.
Делото е образувано по искова молба от М. СТ. ПР., с ЕГН **********, като майка и
законен представител на малолетното дете К.Т. Ф., с ЕГН **********, двамата от гр.
************************************ срещу Т. СТ. Ф., с ЕГН **********, от гр.
************************************ С молбата се иска изменение на издръжката,
която ответникът следва да заплаща на детето си К.Т. Ф., по съдебно решение постановено
по гр. д. № 387/2019 г. на Севлиевският районен съд, от 180,00 лева на 250,00 лева, месечна
издръжка, от подаване на исковата молба, до окончателното й погасяване и до настъпване на
законна причина за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска. От определяне размера на издръжката нуждите на детето
значително се увеличили, то било в период на интензивно израстване и посоченият размер
бил явно недостатъчен за посрещане на потребностите му от храна, облекло, учебни
пособия, спорт, медицинско лечение, отопление и др.. Детето посещавало детска градина в
гр. Севлиево. Предстояло да тръгне на училище в първи клас. Майката нямала материална
възможност да поема цялостната издръжка, като полага за детето и лични грижи.
Ответникът бил трудоспособен, нямал други деца, които да издържа, и имал възможност да
заплаща по - голяма издръжка от досегашната. Той вземал детето много рядко дори и в
определеното за това време. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. В отговора заявява, че иска е неоснователен. От влизане
в сила на решението по последното дело за увеличение на издръжка - юни 2019 г. до датата
на завеждане на иска - 15.04.2021 г. изминали 1 година и 10 месеца. Ищцата не сочела
никаква промяна в обстоятелствата, която да налага изменение на определената издръжка, с
1
изключение на факта на изминаване на 1 година и 10 месеца. Този период от време бил
твърде къс, за да обоснове увеличение на издръжката, при положение, че всички останали
обстоятелства досежно грижите за детето са останали непроменени. Детето посещавало
детска градина и при предходното дело. Детето през учебната 2021/2022 г. щяло да бъде
ученик в I клас. Към момента на подаване на исковата молба този факт още не бил настъпил,
но дори и да бил настъпил в началната степен на образованието, учебниците били безплатни
и детето се подпомагало от страна на държавата до края на този етап от образованието. За
първи клас държавата изплащала на майката еднократна помощ в размер на 250 лева; до
четвърти клас на учениците се предоставяла безплатна закуска; купоните за обяд в стола на
училището били с намалена цена - 0,70 лева; учебният процес не се заплащал, за разлика от
посещенията в детско заведение, като по този начин този разход, който майката имала, щял
да отпадне. В последните две години нито детската градина поскъпнала, нито хранителните
продукти, дрехите, обувките и др. вещи нужни за ежедневна употреба отбелязали някакъв
ценови ръст. Детето както по време на предходното дело, така и сега не посещавало платени
форми на обучение, школи, курсове и разходи в тази връзка не се правели. Ирелевантно за
размера на издръжката било дали ответника взема редовно детето, отделно през юни 2021 г.
например, ответникът нямало да почива нито една събота и неделя от месеца, което
означавало, че той няма как да спази режима на лични контакти и да вземе детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца. Причината да не се спазва редовно режима на
лични контакти било работното време на ответника, което за всеки месец било различно.
Ответникът полагал непрекъснати усилия да поддържа връзка с детето, да се среща с него и
да общуват максимално и детето било силно привързано към баща си, уважавало го и
зачитало неговия авторитет. Ответникът имал и други разходи по договор за потребителски
кредит, който изплащал и понастоящем и щял да изплаща до 2027 г., с погасителна вноска в
размер на 324,16 лева. Ответникът имал сериозни здравословни проблеми с дясна колянна
става, в следствие на доста натоварената си работа, с диагноза - износени и натрошени
хрущяли. По лекарска препоръка, той трябвало да проведе лечение с инжекции с кръвна
плазма, което струвало за едномесечен период 600 лева. Такова лечение до сега не било
проведено по причина, че следва да се проведе в гр. София, съответно ответника следвало да
спре да работи за един продължителен период от време. Лечението засега било отложено, но
предстояло във времето, като неизбежно такова. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител поддържа исковете
по съображенията изложени в исковата молба.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител оспорва исковете,
по съображенията изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за раждане от 28.10.2014 г. на К.Т. Ф. е видно, че същият е роден
на 23.10.2014 г., от баща - Т. СТ. Ф. и майка - М. СТ. ПР..
От служебна бележка от 06.04.2021 г. от „МЕСОКОМБИНАТ Севлиево 1929“ ООД
2
се установява, че М. СТ. ПР. за периода от месец април 2020 г. до месец март 2021 г. е
получила брутно трудово възнаграждение в общ размер 5 173,36 лева (средно месечно
брутно трудово възнаграждение в размер 431,11 лева).
От служебна бележка от 26.04.2021 г. от „Хамбергер България“ ЕООД се установява,
че Т. СТ. Ф. за периода от месец април 2020 г. до месец март 2021 г. е получил брутно
трудово възнаграждение в общ размер 21 201,40 лева (средно месечно брутно трудово
възнаграждение в размер 1 766,78 лева).
От амбулаторен лист от 07.01.2019 г., амбулаторен лист от 12.02.2019 г. и магнитно
резонансно изследване от 17.12.2018 г., е видно, че ответника има здравословни проблеми с
дясната си колянна става – болка в същата, болезнени ограничени движения, ставен излив –
малък.
От приложен погасителен план по потребителски кредит, е видно, че Т. СТ. Ф. има
задължение с ежемесечна погасителна вноска от 324,16 лв., за периода от юли 2019 г. до
май 2027 г. и една вноска от 323,94 лв. на 14.07.2027 г..
От приложеното гр. д. № 387/2019 г. по описа на РС - Севлиево се установява, че с
решение № 138 от 09.05.2019 г. РС - Севлиево, е осъдил Т. СТ. Ф., да заплаща на
малолетното си дете К.Т. Ф., чрез М. СТ. ПР., като нейна майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 180,00 лева, считано от 11.04.2019 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, до настъпване на законна
причина за изменението или прекратяването на издръжката. От приложените по гр. д. №
387/2019 г. по описа на РС – Севлиево документи е видно, че при определяне на издръжката
бащата, реализира месечен доход състоящ се от брутно трудово възнаграждение от 1541,03
лева, а майката, реализира месечен доход в размер на получавано средно месечно брутно
трудово възнаграждение от 306,28 лева.
От социален доклад от Д"СП" Севлиево от 25.05.2021 г. е видно, че детето К.Т. Ф.
живее, в дома на майка си в гр. ************************************, като за него се
грижи майката; жилището се състои от детска стая, спалня, хол и кухня, като в него са
налице необходимите материални условия за отглеждане на дете; детето посещава детска
градина в гр. Севлиево, като няма специфични образователни потребности, предстои му
постъпване в училище, в първи клас.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Налице са предвидените в чл. 150 вр. чл. 143 СК основания за изменение на
издръжката, определена със съдебно решение № 138 от 09.05.2019 г. по гр. д. № 387/2019 г.
по описа на РС - Севлиево, чрез увеличението й – трайно и съществено изменение на
потребностите на детето от храна, облекло, учебни пособия, предвид възрастта му –
Кристиян е на шест години. Следва да се отчете и настъпилото в изминалия период от около
две години от определяне на предходната издръжка увеличение в цените на всички стоки и
услуги.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето с оглед възрастта му и
3
необходимостта от осигуряване на образование, както и възможностите на всеки от
родителите: бащата, реализира месечен доход в размер на получаваното средно месечно
брутно трудово възнаграждение от 1 766,78 лева, а майката, реализира месечен доход в
размер на получаваното средно месечно брутно трудово възнаграждение от 431,11 лева,
съдът намира, че необходимата сума за издръжка на Кристиян е 330,00 лева. Двамата
родители следва да осигуряват ежемесечно общо 330,00 лева за издръжката на детето, от
която сума, бащата ще следва да заплаща 220,00 лева, а майката ще следва да заплаща 110,00
лева. Съдът отчита обстоятелството, че непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, се полагат от майката.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен, безусловен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен
минималният размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната или
същата възлиза на 162,50 лв., към датата на приключване на устните състезания по делото.
Определянето на дължимата от ответника издръжка за детето с 57,50 лева над минималния
размер е с оглед обстоятелството, че се установи, че бащата е получил трудово
възнагражение за годината предхождаща настоящото производство, което е в средно
месечен размер с около 200,00 лева по – голям от размера на полученото при предходното
определяне на издръжката на детето, като размера на трудовото възнагражение на бащата,
преценен наред с увеличените нужди от издръжка на израстващото дете Кристиян не
обуславя присъждане на по – нисък размер на издръжката от горепосоченият. Съдът
съобрази трайната съдебна практика, съгласно която, за определяне издръжката на
ненавършили пълнолетие деца, са относими брутните доходи на родителите, поради което
разходите, които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на
битовите си условия, включително чрез заем и кредит от банкова институция не следва да се
приспадат от общия му доход, поради което и не обсъжда по - задълбочено възраженията
свързани с кредити изплащани от бащата, предвид и липсата на доказателства изтеглените
парични суми да са използвани именно за задоволяване нуждите на детето (в този смисъл
определение № 1099 от 23.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3997/2014 г., IV г. о., ГК; решение
№ 559 от 26.II.1970 г. по гр. д. № 37/70 г., II г. о. на ВС и ТР № 34/1973 г. на ОСГК на ВС).
Не се установиха и конкретни разходи на бащата, предизвикани от здравословните му
проблеми, за които същият е представил доказателства, нещо повече от тези доказателства
се установява, че тези проблеми предхождат предишното разглеждане на делото и би
следвало да са взети предвид при това разглеждане, а към момента на разглеждане на
настоящото производство, предвид липсата на нови доказателства следва да се приеме, че
такива здравословни проблеми при ответника не са налице.
От друга страна в доказателствена тежест на ищеца, съобразно указанията дадени с
доклада по делото, бе да ангажира доказателства за конкретните си нужди от издръжка.
Доказателства за някакви допълнителни разходи на детето, извън обичайните такива,
свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето, с неговото интелектуално и
физическо развитие, предвид и възрастта му, каквито са и установените с представените
4
платежни и медицински документи, и с които бе съобразен размера на определената
издръжка, не бяха ангажирани, не се събраха други доказателства свързани със задоволяване
на образователни, здравословни или други потребности на детето, извън гореобсъдените.
Изложеното налага извод за недоказаност и неоснователност на претенцията, в частта за
размер на издръжката над посочения по - горе.
Предвид изложеното иска е частично основателен и следва да се измени размера на
присъдената месечна издръжка със съдебно решение № 138 от 09.05.2019 г. по гр. д. №
387/2019 г. по описа на РС - Севлиево от 180,00 лева на 220,00 лева, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, до настъпване на причина
за прекратяване или изменение на издръжката. За разликата над 220,00 лева до 250,00 лева,
месечна издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното
й погасяване, до настъпване на причина за прекратяване или изменение на издръжката,
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на майката и законен представител на малолетното дете К.Т. Ф. – М. СТ.
ПР., по съразмерност направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 228,57 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по съразмерност се дължат и следва
да бъдат присъдени и направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение от
ответника в размер на 128,57 лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС – Севлиево държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер от 57,60
лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената със съдебно решение № 138 от 09.05.2019 г. по гр.
д. № 387/2019 г. по описа на РС - Севлиево, месечна издръжка, която Т. СТ. Ф. е осъден да
заплаща на детето си К.Т. Ф., като я УВЕЛИЧАВА от 180,00 лева месечно на 220,00 лева
месечно и ОСЪЖДА Т. СТ. Ф., с ЕГН **********, от гр.
************************************да заплаща на малолетното си дете К.Т. Ф., с ЕГН
**********, чрез М. СТ. ПР., с ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетното дете К.Т. Ф., двамата от гр. ************************************, месечна
издръжка в размер на 220,00 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба –
15.04.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
погасяване, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на
издръжката, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от М. СТ. ПР., действаща
като майка и законен представител на малолетното й дете К.Т. Ф., иск с правно основание
чл. 150 СК за изменение на месечна издръжка, чрез увеличаване на размера й, за разликата
над 220,00 лева, месечно, до пълния предявен размер от 250,00 лева, месечно, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 15.04.2021 г., ведно със законната лихва за всяка
5
просрочена вноска до окончателното й погасяване, до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването на издръжката.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението, в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Т. СТ. Ф., с ЕГН **********, от гр.
************************************да заплати на М. СТ. ПР., с ЕГН **********, от гр.
************************************, направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 228,57 лева.
ОСЪЖДА М. СТ. ПР., с ЕГН **********, от гр.
************************************ да заплати на Т. СТ. Ф., с ЕГН **********, от гр.
************************************ направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 128,57 лева.
ОСЪЖДА Т. СТ. Ф., с ЕГН **********, от гр.
************************************да заплати по сметка на Севлиевския районен съд
държавна такса в размер на 57,60 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от 15.06.2021 г. пред
Габровски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6