Решение по дело №335/2022 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 422

23.06.2022 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети юни  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..

Прокурор:……………………………………………………………………………………….

като разгледа докладваното от  съдия  Димитрова  административно дело №335 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В.Т.Ч.(V. T. C.), роден на ***г. в гр. О., живущ в гр.О., Р. Т.,      подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-00070  издадена на 01.04.2022г. от  Младши автоконтрольор при РУ Харманли, към ОДМВР-Хасково(З. Т. М.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.  Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както в производството по установяване на административното нарушение, така и в производството по налагане на административното наказание, които ограничили правото на защита на оспорващия.

По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените  в производството разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител, който  излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че   от административно-наказателната преписка се установява, че издаденият по случая АУАН бил с дата 02.04.2022г., а  в НП  била  посочена датата на издаването му – 01.04.2022г. Недопустимо било НП да е издадено преди акта установяващ административното нарушение, а в случая не бил спазен и тридневният срок за възражение по издаденият АУАН. Тези нарушения били от категорията на съществените и водели до отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ, като незаконосъобразна и неправилна.

Ответникът - Младши автоконтрольор при РУ Харманли, към ОДМВР-Хасково(З. Т. М.), не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 На 01.04.2022г.  ответникът е  приложил с оспорената заповед, по отношение на  В.Т.Ч.  принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б.“б“от ЗДвП. Видно от разписката в заповедта, последната била  връчена на адресата си на   01.04.2022г.

На 02.04.2022г. мл.  автоконтрольор  в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, съставил против  жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение сер.GA, с бл. №  53192. В акта било посочено, че на 01.04.2022г. в 23.13ч. в гр.Х., по ул*** на кръстовището образувано  с ул***, посока улица *** оспорващия е управлявал собственият си лек автомобил  марка  Рено Трафик с рег. № ********,  с концентрация на алкохол в кръвта си  над 0.5 на хиляда. Посочено е също, че на 01.04.2022г. на V. T. C. е извършена проверка с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN – 0089 за установяване на употребата на алкохол в кръвта, като техническото средство е отчело 0.19 промила на хиляда алкохол  в кръвта измерена  в издишания от него въздух. В АУАН е обективирано, че  е издаден талон за изследване с номер 082244  с 8 бр.стикери като V. T. C. е приел показанията на техническото средство, не е пожелал да бъде изследван  с доказателствен анализатор и не желае да даде кръв за медицинско и химическо изследване. Прието е, че с деянието си лицето виновно е нарушило  чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

  АУАН е  бил предявен и връчен на  адресата си  на  02.04.2022г.

  Жалбата срещу ЗППАМ № 22-0271-00070 от 01.04.2022г. на мл.автоконтрольор  при РУ Харманли, към ОДМВР-Хасково, била подадена в Административен съд, гр. Хасково на  дата - 14.04.2022г.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл.писмени доказателства удостоверяващи    компетентността на издателя.  

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване  административен акт,  от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е  неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед №1253з-21 от 14.01.2022г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и държавните служители  в група“Охранителна полиция“,  в РУ при ОДМВР-Хасково.  Видно от писмо рег. № 271р-000-3569 от 16.05.2022г. на ВПД Началника на РУ-Харманли, към датата на издаване на  обжалваната заповед, лицето издало същата е  заемало длъжност именно в група“ОП“ при РУ-Харманли, следователно към този момент, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.  

Заповедта е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяната му.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :

            Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.2а от ЗДвП,  предвиждаща, в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

               Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – прекратяване на регистрация на п.п.с., като в конкретния случай  във фактическите съображения  на процесната заповед е посочено управление на м.п.с. с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда т.е. органът е приел наличието на  предл.1-во от  чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. 

             Предпоставките за правилното прилагане на ПАМ в тази хипотеза са три  – заповедта да има за адресат собственика на МПС, същия да е управлявал превозното си средство и  да е установено, че управлението се осъществява след употреба на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.

             Не спорно между страните по делото, а и е видно от приетия по делото без оспорване от страните АУАН, че на 01.04.2022г. в гр. Х. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство марка “Рено“, модел“Трафик“ с рег. №  ********. Следователно същият е имал качеството на „водач” на моторно превозно средство.

От същия акт се установява, а и отново не се спори по делото между страните, че така управляваното м.п.с. е собственост на жалбоподателя.

В тази връзка следва да се отбележи, че  АУАН е  официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и  обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, на  цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите  удостоверени в него, а именно че на 01.04.2022г.,  в гр. Х. последният е бил водач на описаното в същия акт моторно превозно средство, което е негова собственост и че е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта 1.19 на хиляда, т.е. над 0.5 на хиляда.  

Принудителната административна мярка е приложена поради извършено на територията на Република България административно нарушение свързано с управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол в концентрация  над 0.5 на хиляда, а имено 1.19 на хиляда, за което е предвидена административно-наказателна отговорност и в този случай  кръга лица, спрямо които мярката може да се приложи, съвпада изцяло с кръга субекти на нарушението. При наличието на изричната норма на чл.3, ал.1 от ЗЧРБ, съгласно която чужденците в РБ се ползват с всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство, при липса на правна уредба в ЗДвП (или друг нормативен акт), ограничаваща приложението на този н.а. само спрямо български граждани, и доколкото ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е преустановителна по характера си, то няма никаква пречка тя да се приложи и спрямо чужденци, извършили нарушения на българска територия, какъвто безспорно е настоящия случай. Действие в настоящата хипотеза намират така нар.териториален и национален принцип, при които предвидените в ЗДвП принудителни административни мерки се прилагат по отношение на всички лица извършили  на територията на Република България деяния, попадащи в хипотезата на чл. 171,т. 2а, б“б“ от с.н.а., независимо от това чии граждани са те и независимо от това  в коя държава  е регистрирано моторното им превозно средство.

Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал обстоятелствата,  изложени в оспореният акт и съставляващи фактически основания за прилагане на процесната ПАМ, които по делото се установяват по несъмнен начин.    При наличие на предпоставките на чл. 171, т.2а, б”б”, от ЗДвП административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата законова норма. Ето защо законосъобразно с оспорената в настоящото производство  заповед  административният орган е приложил процесната ПАМ.

Заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционният акт с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание. Следователно нормите на ЗАНН и НК са изцяло неприложими в случая, а оттук и дали и доколко в хода на административно наказателното производство, провеждано от административно-наказващият орган, са били нарушавани процесуалните права на оспорващия е изцяло иррелевантен въпрос за настоящото съдебно производство.

Въпрос на преценка на административният орган е при наличие на установените в  чл.171, т.2а от ЗДвП обстоятелства,  за какъв срок следва да приложи преустановителната ПАМ, но  същата  следва да е в рамките на законоустановеният   такъв - от 6 месеца до 1 година  и  следва да е мотивирана, т.е. да са изложени конкретните обстоятелства даващи основание на органа да приложи ПАМ в определеният от него размер, в случай че прилаганият такъв е над законоустановеният минимум. В конкретният случай, в заповедта е посочено, че мярката се прилага за срок от 6 месеца, а именно 183 дни.  Това по мнение на съда не би било нарушение на  материалния закон, ако определения от органа срок в дни попада в изрично предвидените от нормата на чл. 171, т.2а ЗДвП рамки и ако в случая срокът на мярката изчислена, и в месеци и в дни изтича на един и същи ден. В конкретния случай това е така. Изчислен  съгласно предварителното изпълнение на заповедта  по силата на чл. 172,  ал.6 от ЗДвП и съгласно правилата за броене на срокове предвидени в чл.62, ал.1, вр. с чл.60, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК,  най-краткият законово предвиден срок, в който същата може да бъде приложена в месеци изтича в 24.00ч. на 01.10.2022г. При прилагане на принудителната мярка за срок от 183 дни, както е сторил административният орган и с оглед правилото на чл.60, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, този срок изтича също в  24.00ч. на 01.10.2022г. Следователно изчислен в дни срокът за прилагане на ПАМ съвпада с минималния законоустановен от 6 месеца  и органът е приложил мярката в законоустановените граници.  

Ето защо, оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени правила,  в съответствие с материалноправните разпоредби и  целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея  следва да бъде отхвърлена.

            При този изход на спора за оспорващия не се следват разноски. Такива се следват на ответника, но доколкото такива не се претендират, съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

 

 

 

 

 

 

              Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК  съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.Т.Ч.(V. T. C.), роден на ***г. в гр. О., живущ в гр.О., Р. Т.,   против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-00070 издадена на 01.04.2022г. от Младши автоконтрольор при РУ Харманли, към ОДМВР-Хасково(З. Т. М.).

 Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                   Съдия: