Р Е Ш Е Н И Е  № 24

 

Гр. Сливен  17.04.2019 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично

 заседание на…………единадесети април ………………………………

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Радост Гърдева …………..……и с участието на прокурора……………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова……….….т.дело № 152 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 79 ал.1 от ЗЗД във р. чл. 365 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Д.Ж.Ж. твърди в исковата си молба, че е сключила на 24.10.2018 г. с ответника ЗД „Бул Инс”АД спогодба, касаеща застрахователно събитие, настъпило на 02.09.2016 г., по силата на която ответника се задължил да й заплати сума в размер на 50 000 лв. в срок от един месец по посочена банкова сметка. ***, че многократно разговаряла с представител на ответника по телефона и въпреки всичко до настоящия момент не е получила уговорената в споразумението сума. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сумата в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

          Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва допустимостта на предявения иск, като твърди, че спора не е подсъден на общия граждански съд, тъй като в цитираното споразумение е уговорена арбитражна клауза. Във връзка с направеното възражение съдът се е произнесъл с определението по насрочване на делото. По същество ответникът оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.

          В с.з., ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. Претендира разноски.

          Ответникът в с.з., чрез представителя си по пълномощие оспорва иска и моли да бъде прекратено производството, като неподсъдно на съда. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК с писмения отговор.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установен следното от фактическа страна:

          На 24.10.2018г. между ищцата Д.Ж.Ж. ***“ АД, представлявано от С.П. и К.К., в качеството им на изпълнителни директори било подписано споразумение. В него било прието, че Д.Ж. е предявила претенция за заплащане на обезщетение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, във връзка със застрахователно събитие настъпило на 02.09.2016г. при което тя е пострадала. При ответника било образувана ликвидационна преписка по щета **********/14.09.2016г., по която са представени относимите доказателства. Прието е че със застрахователна полица LG/02/116001698794 по задължителна застраховка гражданска отговорност била застрахована отговорността на водача на МПС – „Фиат Пунто“ с рег. № РА0540АР,  собственост на Е.Д.З.. На 02.09.2016г. било настъпило застрахователно събитие, при което Р.К.К. управлявал МПС – „Фиат Пунто“ с рег. № РА0540АР и станал причина за настъпването на ПТП. В резултат на това на ищцата са причинени имуществени и неимеществени вреди.

          Страните по споразумението се договорили, че ЗД „Бул инс“ АД се задължава да заплати на Д.Ж.Ж. сума в размер на 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, възникнали от посоченото ПТП, която сума покрива и обезщетението за забава, пропуснати ползи и всички други вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Ответникът се задължил да заплати обезщетението в срок от един месец от подписването на споразумението по посочената от ищцата банкова сметка.

          ***, че са уредили изцяло взаимоотношенията си по повод вредите от процесното ПТП.

          Уговорено е, че всички спорове произтичащи от споразумението ще бъдат решавани от Софийски арбитражен съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ , съобразно неговия правилник.

          Споразумението е подписано от страните.

          С покана, получена от ответника на 13.12.2018г., ищцата е поискала да й бъде заплатена уговорената в споразумението сума в седмодневен срок.

          До приключване на устните състезания по делото на ищцата не  е заплатена сумата 50 000лв. от ответника.

           На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

 

 

 

 

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 79 ал.1 от ЗЗД във р. чл. 365 ал.1 от ЗЗД.

Искът е допустим и от компетентността на настоящия съд.

Искането на ответника за прекратяване на производството, поради неподсъдност на съдилищата е неоснователно и е оставено без уважение с определението по чл. 374 от ГПК.

Страните по имуществен спор на основание чл. 19 от ГПК, имат право да договорят той да бъде разглеждан от арбитраж „ad hoc“ , но при определени в нормативните актове ограничения, които целят защита на някои групи страни по граждански спорове. Такава група е тази на потребителите и в частност на потребителите на застрахователни услуги, каквато несъмнено е ищцата Д.Ж. по см. на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 3 ал.4 от ЗЗП, всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна. Съгласно чл. 8 ал.1 от ЗМТА, ако съдът, пред който е предявен спора, намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява. В конкретния случай, съдът намира, че арбитражната клауза е нищожна, като противоречаща на закона на основание чл. 3 ал.4 от ЗЗП и следва да остави искането за прекратяване на производството без уважение.

Разгледан по съществото си искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Ответникът не е изпълнил в срок задължението по сключения между страните договор за спогодба. Договорът е действителен, подписан от представителите по закон на ответника към момента на неговото сключване. Уговорките в договор аса ясни и не противоречат на морала или на императивни правни норми. Уговорен е срок за плащането  - до 24.11.2018г. След тази дата ответната страна е в забава за изпълнение на договорното си задължение.

Извън доводите на ответника за неподведомственост на спора на съдилищата, липсват каквито й да е възражения от страна на ответника, че не дължи процесната сума. Същият не е твърди и  че задължението е погасено по някакъв начин и не представя доказателства за това.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищцата исковата сума, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска – 27.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както е поискано от ищеца.

При този изход на производството на ищцата се дължат направените разноски. Тъй като тя е ползвала правна защита при условията на чл. 38 ал.2 ЗА, то следва дължимото минимално възнаграждение по Наредбата за минималните размер на адвокатските възнаграждения в размер на 2 030лв. да бъди присъдено на нейния пълномощник адвокат С.Р..

Тъй като ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса на основание чл. 83 ал.2 от ГПК, то на основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 2 000лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

          ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гл. *********, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., с адрес за призоваване  *******, чрез адв. З.К. да заплати на Д.Ж.Ж. ЕГН **********,***, с адрес за призоваване ********, чрез адв. С.Р. сумата  50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща неизпълнено задължение по сключен между тях договор за спогодба от 24.10.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 27.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

          ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гл. *********, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати на адв. С.И.Р., ЕГН ********** ***, офис 6 сумата 2 030лв., представляваща възнаграждение за оказана  безплатна адвокатска помокщ на Д.Ж.Ж. по т.д.№ 152/18 по описа на Окръжен съд – Сливен на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.

          ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гл. *********, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд – Сливен  в размер на  2 000лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: