№ 225 / 4.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 04.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Монтана …..........................четвърти наказателен състав в публично заседание на 20 май.........…….…………………………….
през две хиляди и деветнадесета година..……....……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Т.Владинова..............................................и в присъствието на прокурора..………….……….……....….........като разгледа докладваното от съдията Николова.……..…................................................АНД 529 по описа за 2019г.……………..…...............и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-.001338/ 12.03.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана на „Б. А. със седалище и адрес на управление град С., представлявано от изпълнителен директор Р. Д. Ч. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.
Жалбоподателят обжалва постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание редовно призовани не изпращат представител.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди наказателното постановление, като излага доводи за това в писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена проверка през периода от 14.11.2018г. до 27.11.2018г. по спазване на трудовото законодателство от въззиваемата страна в производствена база, находяща се в гр.Монтана, ул.”Диана” № 25, обект на жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 8 дадено с протокол изх. № 1262/30.04.2018г, а именно: „Работодателят да изплати НА П. Л. М. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовите правоотношения, пропорционално времето, което се признава за трудов стаж в размер на 1226.27 лева.|” Със срок за изпълнение 31.05.2018 г.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Акта е съставен на 25.02.2019г. Към момента на проверката на 14.11.2018 г. на дружеството е оставена призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, с която призовка е записано представител на дружеството да се яви в Дирекция „ИТ” -. Монтана на 23.11.2018 г. в 15.00 часа за довършване на проверката по документи, която призовка е получена от лицето И. Г. Ж. -. личен състав и ТРЗ в дружеството със задълженето да я предаде на управителя. На 23.11.2018 г. в Дирекция „ИТ” -. Монтана се е явила И. Ж. -. упълномощен представител на дружеството, която представя изисканите с призовката документи. Поради факта, че Ж. не е изрично упълномощена да получава АУАН административнонаказвания орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. № 18099231/30.11.2018 г., като е поканил управителя да се яви в Дирекция „ИТ” -. Монтана на 17.12.2018 г. в 10.30часа за съставяне на АУАН. На 17.12.2018 г. представител на дружеството жалбоподател не се явява за съставяне на АУАН, без да сочи уважителни причини за неявяването си. Поради, което и административно наказващия орган е приложил разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ, съгласно която: „Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота^връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето 1 акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган.”
Не се е възползвал и от правото си в законоустановения 3-.дневен срок от връчването на акта да направи писмени възражения по същия и да приложил писмени доказателства, ако има такива.
В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1 500 лв., който е минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, което създава и предпоставка за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. По същество това е едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти. Нещо повече, така даденото предписание с протокол от извръшена проверка не е обжалвано по реда и условията на чл.81, ал.1 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни. Няма доказателства, а в този смисъл и възражения при въззиваемата страна да е постъпвало искане от страна на дружеството за удължаване на срока на даденото предписание.
На следващо място, съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта и НП не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството акт и възпроизведени в атакуваното наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ .
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от жалбоподателя и е обявено за наказуемо с административно наказание имуществена санкция по реда и условията на чл.415, ал.1 от КТ.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-.001338/ 12.03.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „Б. -. С.” А. със седалище и адрес на управление град С., представлявано от изпълнителен директор Р. Д. Ч. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-.Монтана в 14-.дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: