№ 775
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100605880 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е по протест от Софийска районна прокуратура /СРП/ срещу присъда на
Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 12 състав от 22.07.2025 г.,
постановена по НОХД № 4218/2025 г., с която е признал подсъдимия Й. Л. Й. за невиновен в
това, че на 09.01.2024 г., около 23:42 часа, в гр. София, на ул. „Николай Коперник“ от
паркинг пред 93-то СУ „Александър Теодоров Балан“, противозаконно отнел чуждо моторно
преводно средство - автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № ****,
собственост на „Кристи Комерсиал“ ЕООД, от владението на П.Д.К., без негово съгласие, с
намерение да го ползва, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по това
обвинение за извършването на престъпление по чл. 346, ал.1 от НК. На основание чл. 190,
ал. 1 НПК, съдът е постановил направените по делото разноски да останат в тежест на
държавата.
С протеста се твърди, че обвинението се доказва от показанията на Д. Д., от които косвено
може да се изведе съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние,
подкрепени и от тези на бащата на подсъдимия - Л.И., дадени в хода на досъдебното
производство. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
1
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица, както и събирането на
допълнителни доказателства е оставил без уважение искането в протеста за допълнителен
разпит на св. Д..
Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста и допълнението към
него. Моли съда да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за виновен.
Защитникът на подсъдимия оспорва протеста, счита, че присъдата на Софийски районен съд
е правилна и е постановена в съответствие със събраните по делото доказателства. Излага
съображения в тази насока, като коментира събраните по делото доказателства и изводите,
до които води техният анализ. Твърди, че дори и съдът да приеме показанията на бащата на
подсъдимия, то, фактите, които той излага, не съответстват на квалификацията на
повдигнатото обвинение от Софийска районна прокуратура, а именно – противоправно
отнемане на МПС. Смята, че описаното от свидетеля престъпление е довършена кражба.
Моли съда да потвърди присъдата на СРС.
Подсъдимият поддържа заявеното от неговия защитник и в последната си дума моли съда да
потвърди присъдата на СРС.
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените
от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения
кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства и ги споделя изцяло. Проведеното пред въззивния съд съдебно
следствие, в рамките на което бяха приети заключенията на изготвените на ДП експертизи
не разколеба направените от първоинстанционния съд доказателствен анализ и правни
изводи, обективирани в мотивите към обжалваната присъда. При самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна
на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Й. Л. Й. е роден на ****г. в гр. София, български гражданин, с адрес: гр. ****;
ЕГН: **********.
Св. П.К. бил управител на „Кристи Комерсиал“ ЕООД с ЕИК: *********, като един от
притежаваните от дружеството служебни автомобили бил бял бус, тип фургон, марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № ****. На 08.01.2024г, около обяд, св. К. паркирал
посоченото МПС в гр. София, на ул. „Николай Коперник“, на паркинг пред 93-то СУ
„Александър Теодоров Балан“. След паркиране на автомобила св. К. го видял за последно
2
вечерта на 09.01.2024, около 20:00 ч. на посочения паркинг. На 10.01.2024г., сутринта, около
08:30 ч., св. П.К. минал по ул. „Николай Коперник“, управлявайки друг автомобил и
забелязал, че бусът липсва от мястото, на което бил паркиран на 08.01.2024 г. Като
установил това св. К. подал сигнал до органите на МВР.
На 10.01.2024 г. сутринта св. Д. Д. - управител на пункт за черни и цветни метали, находящ
се в гр. Божурище, на ул. „9-ти май“ № 22 забелязал, че пред пункта има паркиран бял бус,
тип фургон, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № ****. Малко след това с него се
свързал Л.И. - баща на подс. Й. и му предложил да му продаде посоченото МПС. Св. Д.
проявил интерес и се срещнал с Л.И. на 11.01.2024 г. преди обяд. На срещата И. съобщил на
св. Д., че не разполага с документи за процесното МПС, при което св. Д. отказал да го купи.
И. си тръгнал, но бусът останал на горепосоченото място. Малко по-късно, в резултат на
оперативно-издирвателни мероприятия от органите на МВР, местонахождението на буса
било установено, като бил направен оглед, като автомобилът бил установен отключен, а
ключовете били оставени на таблото. При огледа били иззети следи от миризми и обтривки.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ
на следните доказателствени средства и доказателства:
- гласни - показанията на свидетелите К., Д., К. и И..
- писмени - протокол за оглед на МПС; протокол за доброволно предаване; протокол за
разпознаване на лице по фотоалбум; протокол за изземване на следи от миризми; заявление;
заключение на съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/; заключение на дактилоскопна
експертиза /ДЕ/; заключение на съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ по метода на ДНК
профилиране № 25/ДНК - 63; заключение на ДЕ № 25/ДКТ-7483; заключение на ДНК
експертиза № 25/ДНК-7707/14.07.2025 г.; справка за съдимост на подсъдимия.
- веществени – пластмасово легло за регистрационни табели; макетен нож; фотоснимки;
компакт дискове.
Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило по реда на
предвидената в глава ХХVІІ НПК диференцирана процедура при условията на чл. 371,т. 1
НПК, като подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да не се разпитват свидетелите от
досъдебното производство /ДП/, с изключение на Л.И., което е одобрено от съда.
Настоящият съдебен състав намира, че при извеждане на фактическата обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, като в дейността на първата инстанция по оценка на гласните и част от
писмените доказателства и доказателствени средства не се наблюдават нарушения. Изводите
за релевантните обстоятелства и факти отразяват обективната истина по делото и са
3
формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, като
доказателственият анализ на съда съответства на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК.
Мотивите на първоинстанционната присъда съдържат аналитична аргументация относно
това кои гласни доказателства се кредитират и кои не, която настоящият съдебен състав
възприема като правилна и обоснована. В този смисъл, настоящият съдебен състав се
солидаризира напълно с преценката на гласния доказателствен материал, дадена от
първостепенния съд. Районният съд обстойно и задълбочено е обсъдил гласните
доказателства доказателствата по делото, поради което въззивният съд не намира за нужно
да ги подлага на повторно обсъждане. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ
НО/.
Въззивният съдебен състав не може да се съгласи с изложеното в протеста, че обвинителната
теза се доказва с показанията на св. Д., а именно, че подсъдимият е съпричастен към
извършеното престъпление. Действително, показанията на св. Д., направени в досъдебното
производство, са годно доказателствено средство по делото, описващо начина, по който
инкриминираният бус се е появил пред пункта за изкупуване на черни и цветни метали, на
който св. Д. е представител. Същите спомагат изясняването на факти свързани с предмета на
престъплението – отнетия бус, но се явяват недостатъчни за свързването на подс. Й. с
инкриминираното деяние. Комуникацията на св. Д. е била единствено и само с Л.И.,
посредством която последният се опитал да се разпореди с отнетия бус – да го продаде на св.
Д.. Съдът счита, че липсват конкретни доказателства уличаващи подсъдимия в самото
действие по отнемане на моторното средство. Доколкото показанията на св. Д. се явяват
косвени по отношение на инкриминираното деяние, т.е. не са пряко свързани със самия акт
на отнемане на владението върху вещта и не са подкрепени от други косвени доказателства,
то, те не могат сами по себе си да установят определен факт, а се изисква съвкупна преценка
и съпоставяне с други доказателства /в този смисъл Решение №3 от 2020 г. по н.д. 1154/2019
г., III-о НО/. За установяването на обективна връзка между косвените доказателства и
основния факт, подлежащ на доказване – авторството на деянието, е необходима
задълбочена и прецизна преценка и съпоставка с другите доказателства по делото / в този
смисъл, Решение № 507 от 13.12.2013 г. по н. д. № 2037/2013 г., III н. о./.
Същевременно, Л.И. – баща на подсъдимия, разпитан на ДП като свидетел, пред СРС се е
възползвал от правото си по чл. 119 НПК да откаже да свидетелства. По този начин неговото
участие в процеса е било преустановено, а показанията му, дадени до този момент, негодни
да бъдат ползвани в никакъв аспект съобразно процесуалния закон и установената съдебна
практика. Не е възможно да бъде ценено нещо, което законът забранява да бъде включено в
доказателствена съвкупност /решение № 44 от 31.01.2023 г. по н. д. № 784/2022 г., Н. К., І Н.
О. на ВКС/; решение № 531 от 29.10.2024 Г. по н. д. № 605/2024 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС/.
4
Поради това правилно СРС не е прочел дадените от него на ДП показания, приемайки, че те
не могат да са годно доказателствено средство.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с преценката на първоинстанционния такъв по
отношение на показанията на свидетелите К., К. и И. - от същите не се установяват факти,
сочещи на самоличността на лицето, отнело процесния автомобил. Показанията на св. К.
носят информация единствено относно собствеността върху буса, кога и къде го е бил
паркирал и кога е установил липсата му.
Доколкото по делото не са налице други доказателства, подкрепящи тезата на СРП, че подс.
Й. е отнел автомобил “Мерцедес”, модел “Спринтер” с ДК № ****, от паркинг на ул.
“Николай Коперник”, пред 93-то СОУ “Александър Теодоров Балан”, същата остава
недоказана. Поради тези съображения настоящият съдебен състав се солидаризира с
преценката на СРС, че по делото не са събрани годни доказателства, от които да се установи
по несъмнен начин кое лице в действителност е отнело процесното МПС.
Незнайно защо, първата инстанция е обсъдила в мотивите си обяснения на подсъдимия,
дадени в хода на съдебното следствие, доколкото от протокола от съдебното заседание е
видно, че той не е дал такива, като е заявил, че не желае да стори това. Същевременно, дал е
такива на ДП, но те не са били приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането
им от районния съд. Въззивната съдебна инстанция не намери за нужно да допусне разпит
на подсъдимия и при отказ да даде обяснения да прочете дадените от него на ДП, тъй като,
дори в тях същият да е дал уличаващи го в извършване на деянието сведения, то те биха
били единственото доказателство за виновността му и не биха били достатъчни за
постановяване на осъдителна присъда, като това би било в противоречие с разпоредбите на
чл. 116, ал. 1 и чл. 279, ал. 4 НПК.
Също така, неправилно, при формиране на фактическите си изводи, съдът се е позовал на
изготвените на ДП заключения на съдебно-оценителна експертиза, дактилоскопна
експертиза и съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 25/ДНК –
63. Това е така, защото макар съдебното производство да е протекло пред първата инстанция
по реда на чл. 371, т. 1 НПК, подсъдимият и защитникът му са дали съгласие само относно
свидетелите от ДП /без Л.И./ /като и съдът е одобрил съгласие само за тях/, но не и за
изготвените експертизи. Предвид това, за да ги приобщи към доказателствата по делото,
следвало е районният съд да изслуша изготвените на ДП експертизи и да приеме
заключенията им. Той не е сторил това и при произнасяне на присъдата, същите не са били
част от доказателствата.
Това не съставлява съществено процесуално нарушение и пропускът на първостепенния съд
бе поправен от въззивния, който е съд по същество, като тези експертизи бяха изслушани и
заключенията им приети в хода на въззивното съдебно следствие. Тези експертни становища
обаче не носят никаква информация относно това, кое е лицето, отнело процесния бус.
Неправилно СРС е ползвал като част от доказателствата и заключение на трасологична
5
експертиза – такава не е била изготвена на ДП. Изготвеното тогава експертно изследване
представлява справка и не може да се ползва като експертиза. Но дори и да беше
експертиза, то важи казаното по-горе за другите експертизи от ДП.
Не се съдържат никакви данни и в изслушаните и приети от настоящата инстанция
заключение на ДЕ № 25/ДКТ-7483 и заключение на ДНК експертиза № 25/ДНК-
7707/14.07.2025г. Тези експертизи са били назначени на ДП, но са изготвени едва през юли
2025 г., поради което и не са били известни на СРС. Подобно на заключенията на ДЕ и
съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 25/ДНК – 63, така и
заключенията на тези експертизи сочат, че откритите дактилоскопни следи респ. клетъчен
материал, не съвпадат с тези на подсъдимия.
В заключение, преценката на първостепенния съд, че не се доказва подсъдимият да е този,
който е отнел процесния бус, е правилна и отговаря на доказателствата по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, правилно СРС е приел, че подсъдимият не е
осъществил от състава на престъплението по чл. 346, ал. 1 НК.
Съставът на престъплението по чл. 346 НК изисква от обективна страна деецът да установи
своята фактическа власт върху предмета на престъплението – чуждо МПС, като прекъсва, не
по установения от закона начин, властта на лицето, което го владее и без негово съгласие.
Не се доказа подсъдимият да е лицето, което е отнело инкриминирания автомобил т.е. не се
установява авторството на деянието.
Предвид това, съдът намира за ненужно да обсъжда въпроса, дали са налице останалите
признаци от обективната и от субективната страна на деянието, в което е обвинен
подсъдимият.
Ето защо, СГС прие, че единственият възможен изход от делото е подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 346,
ал. 1 НК, както се е произнесъл първостепенният съд.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК,
законосъобразно СРС е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
6
основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед изложените съображения
същата следва да потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав
от 22.07.2025 г., постановена по НОХД № 4218/2025 г.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7