О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 11.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 575/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692,
ал. 4 ТЗ.
С решение от 09.09.2021 г., обявено в търговския регистър на 13.09.2021 г., е открито производство по несъстоятелност на „А.В.“ ЕООД (н.). На 15.11.2021 г. в регистъра са обявени списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, и списък на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ.Срещу списъка на приетите предявени вземания е подадено възражение вх. № 365162/24.11.2021 г. (с пощенско клеймо от 22.11.2021 г.) от Национална агенция за приходите (НАП), в което се възразява срещу поредността на удовлетворяване на част от приетите публични вземания. Кредиторът сочи, че предявените с молба изх. № М-24-28—920/20#25/05.10.2021 г. вземания с основания по т. 1.1.-1.5., т. 1.8, т. 1.10.-т. 15 и т. 2, от които 29 384,43 лв. главници и 4 570,89 лв. лихви, били обезпечени съгласно Постановление от 12.08.2020 г. със запор, наложен по реда на ДОПК и вписан в ЦРОЗ под № 2021091600902. Поради това според НАП тези вземания следвало да се удовлетворят по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Длъжникът не взима становище.
Синдикът заявява становище за неоснователност на възражението, като твърди, че вписването на запор по реда на ЗОЗ не учредява привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност, а има за единствена последица забрана на длъжника да се разпорежда със запорираното имущество. Аргументи за това следвали от разпоредбите на чл. 638, ал. 4 и чл. 724 ТЗ. Вписването в ЦРОЗ на наложения запор имало значение само за правото на кредитора да участва в разпределението по ЗОЗ с оглед разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ЗОЗ.
Възражението е подадено в срок, но е неоснователно.
Възразилият кредитор е предявил публичноправни вземания, индивидуализирани в молбата за предявяване съгласно чл. 685, ал. 2 ТЗ - чрез основанията, от които произтичат, и чрез размера на всяко отделно вземане за главница и лихва, начислена до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. От представените с молбата за предявяване писмени доказателства се установява, че за обезпечаване на публичните вземания, произтичащи от посочените в т. 1.1-1.5, 1.8., 1.10-1.15 и т. 2 от молбата за предявяване основания, в размер от 29 384,43 лв. - главница и 1 183,23 лв. - лихва, е наложен обезпечителен запор върху вземанията на длъжника от „Обединена българска банка“ АД с Постановление изх. № С200022-022-0052755/12.08.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП. Този запор е вписан в ЦРОЗ на 16.09.2021 г.
Спорните въпроси, свързани с поредността на удовлетворяване на горепосочените вземания, са два:
1). дали запорът, вписан в ЦРОЗ, предоставя на вписалия кредитор привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ГПК и ако да,
2). дава ли такава привилегия запорът, чието вписване е извършено след откриване на производството по несъстоятелност.
Първият въпрос е противоречиво решаван в съдебната практика – поддържа се както становището за необходимост от корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ чрез отричане на предвидената в нея привилегия относно запора, вписан по реда на ЗОЗ, така и становището за прилагане на закона по недвусмислено разписания в него начин. Според настоящия състав разпоредбата, установяваща ред на привилегиите, има императивен характер и ако предписаното с нея правило не е неясно, тя не може да бъде тълкувана корективно – нито разширително, нито ограничително. Също така, ако не са налице законодателни промени в други разпоредби, водещи мълчаливо до нейната отмяна, съдът е длъжен да я приложи.
В случая разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е граматически ясна – според нея в първи ред се удовлетворяват вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението. В тази си редакция разпоредбата съществува от 01.01.2006 г., когато именно законодателят е добавил към първия ред и кредиторите, вписали запор/възбрана по реда на ЗОЗ. Към момента на това законодателно изменение разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗОЗ е предвиждала вписване в ЦРОЗ на запор върху имущество по чл. 4 ЗОЗ без да ограничава кръга от кредитори, по чийто почин е наложен този запор. Впоследствие през 2007 г. като подлежащи на вписване в чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ изрично са посочени и запорът и възбраната, наложени по реда на ДОПК, но без да отпада общата разпоредба на чл. 26, ал. 3, т. 2 ЗОЗ за вписване на всеки друг запор – т.е. двата запора не се заместват, нито изключват, като разпоредбата на т. 11 е имала своя смисъл основно заради въвеждането на възбраната, наложена по реда на ДОПК, като подлежащо на вписване в ЦРОЗ обстоятелство. През 2016 г. разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ относно вписването на запора, наложен по реда на ДОПК, е отменена, но не отпада общата възможност за вписване на запор в ЦРОЗ по т. 4 на чл. 26, ал. 3 ЗОЗ независимо от това кой е обезпеченият по него кредитор и кой е органът, който го е наложил.
Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че няма основание за корективно тълкуване на нормата, нито има законодателни промени в исторически план, които да са довели до мълчаливото отпадане на нейното действие в частта относно запора, тъй като и към настоящия момент действащото обективно право предвижда възможност за вписване на запор в ЦРОЗ, вкл. по почин на НАП (в същия смисъл вж. и Определение № 679/01.02.2018 г. по т. д. № 6034/2017 г. на Апелативен съд – София, ТО, 9 състав). Не може да се ползва като аргумент за обратното разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която няма за цел да определя ред на привилегиите (той е определен в чл. 722 ТЗ), а само да посочи какви са последиците от реализацията на обезпечено имущество, чиято продажна цена надхвърля или е по-ниска от обезпечените вземания (впрочем, за тази разпоредба може да се приеме, че е останала синхронизирана законодателно с чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ след изменението му от 01.01.2006 г.).
Щом няма основание да се отрече прилагането на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, е необходимо да се намери точният разум на разпоредбата, преди тя да бъде приложена.
Тъй като по принцип наложените запори и възбрани не създават привилегия, точният разум на закона, предвиждащ по изключение привилегия, изисква нейното действие да се разпростре само спрямо лицето, което би имало привилегия в същия ред, ако не беше вписан запорът и то – само при реализация на обезпечението. Такова лице е само заложният кредитор, вписал залог по ЗОЗ след вписване на запора. Това следва от правилото на чл. 12, ал. 2 ЗОЗ, съгласно което запорът не може да се противопостави на кредитора, в полза на когото при условията на ЗОЗ се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество, ако не е вписан в ЦРОЗ. Видно е, че невписаният в ЦРОЗ запор не създава непротивопоставимост на учредяването на особен залог след налагане на запора и обратно - вписването на запора в ЦРОЗ преди вписването на особения залог е предпоставка това имущество да може да се осребрява в производството по несъстоятелност и осребряването се явява възможно именно поради действията на вписалия запора кредитор. Ето защо последният би могъл да има привилегия само ако се конкурира с последващо вписал залог върху запорираното и реализирано имущество (какъвто кредитор в случая не е налице), но не би получил привилегия по принцип – защото вписването в ЦРОЗ има значение само за решаване на конкуренцията между тези двама кредитори и не би било правно логично последиците от това вписване да се разпрострат и спрямо останалите кредитори, които биха били в идентично правно положение с вписалия запора и ако запорът не беше вписан в ЦРОЗ.
Впрочем, това тълкуване на привилегията, давана от чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на вписалия в ЦРОЗ запор, хармонира, а не противоречи на чл. 194 ДОПК. Тази разпоредба действително предвижда привилегия на вписалия особен залог кредитор пред кредитора на публични вземания, но тя ще е приложима само ако липсва вписан преди залога запор именно предвид правилото на чл. 12, ал. 2 ЗОЗ. В такъв случай не би се поставил въобще въпросът за конкуренция между запор и залог и поради това дадената с чл. 194 ДОПК привилегия в полза на заложния кредитор пред публичните вземания не може да послужи като аргумент за негова такава привилегия и в условията на конкуренция, каквато е налице в хипотезата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
В настоящия случай, както беше посочено, не е налице кредитор, който би конкурирал с НАП по горепосочения начин – видно от списъците на приетите вземания единственият кредитор с по-горен ред на удовлетворение е кредиторът с вземане по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ и спрямо него НАП не би ползвала привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Наред с това – и да имаше конкуриращ кредитор с вписан особен залог, в случая отново не би се стигнало до удовлетворяване на възразилия кредитор в първи ред, доколкото вписването на запора би се явило последващо вписването на залога (отделен е въпросът, че същото е извършено след откриване на производството по несъстоятелност, но правното значение на този въпрос е ирелевантно в случая, тъй като независимо от момента на вписване на запора от НАП – преди или след откриване на производството по несъстоятелност - не би могло да е налице привилегия за този кредитор по изложените по-горе съображения за липсващ конкуриращ кредитор по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ).
Следователно списъците на служебно приетите вземания и на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, следва да бъдат одобрени, а възражението – оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото
от Национална
агенция за приходите възражение вх. № 365162/24.11.2021 г.
ОДОБРЯВА обявените на 15.11.2021 г. в търговския регистър списък на служебно приетите вземания и списък на приетите вземания на кредиторите на „А.В.“ ЕООД, ЕИК ********, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
НАСРОЧВА на основание чл. 673, ал. 1 вр. чл. 674, ал. 2 ТЗ Събрание на кредиторите с приети вземания за 11.03.2022 г. – 10,00 часа с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 8 ТЗ: избор на постоянен синдик, определяне на реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им.
Поканата за кредиторите със съдържанието по чл. 675 ТЗ да се обяви в търговския регистър.
Определението да се обяви в търговския регистър и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: