№ 15216
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110125799 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 149570/08.05.2024 г., уточнена с молба с
вх. № 185847/06.06.2024 г., с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от
П. П. Г., с която търси защита от домашно насилие от Л. А. М., за когото се
твърди, че е неин бивш, който упражнява системно психическо насилие
спрямо нея, изразяващо се в обиди, заплахи, унизително отношение,
провокирани от болезнена ревност. Молителката е забранила на бившия си
съпруг да посещава бащината й къща, находяща се в с. Опанец, обл. Плевен,
но той не се съобразявал с това. В молбата се сочат извършени спрямо
молителя актове на домашно насилие, подробно описани по време, място и
начин на извършване.
Твърди се, че на 05.04.2024 г. молителката била в бащината си къща село
Опанец, обл. Плевен, на гости при майка си. Ответникът Л. М. по същото
време се е намирал в град Плевен. Както си стояла на двора, чула звук от
идващ към къщата автомобил и по силната музика, която идвала от него,
узнала, че е ответникът. Той не видял, че молителката е в двора, седнала на
една пейка и слизайки от колата, с наведена глава, тръгнал да отваря вратата
на къщата. Казала му да излезе, а той се обърнал към нея и с досада отговорил
„Офффф!“, без да се съобрази. Тъй като и преди го била предупреждавала да
не идва в къщата, му казала, че ако още веднъж пипне портата и влезне в
имота, ще предприеме мерки за защитата си по съдебен ред, а той й
отговорил: „Ти, колко си жалка!“. Молителката не му отговорила, обърнала се
и влязла в къщата, за избегне да последващ скандал. На случилото се
присъствала майката на молителката.
В понеделник, на 08.04.2024г., в 18,20 часа, получила съобщение от
телефонен номер .... от ответника на ползвания от нея телефонен номер ....,
съдържащо обиди. В съобщенията пишело:
1
„Ей О, (вече не си Бо, не заслужаваш цели две букви а и О прилича на
нулата каквато всъщност си) да попитам, че не разбрах.. Срещу кого точно ще
извадиш тази заповед? Ще ми забраниш да виждам децата и по-специално
Ивайло или много жестоко се обърка, че съм дошъл да видя теб? Аз лично
съжалих ВЕДНАГА след като осъзнах, че си ти а не Ивчо. Дано се сетиш от
къде идва О, по смисъл не се различава от Бо...“
„Купила си две врати за 300 лв овцо проста и нагла. 5000 лв платих само
за топла вода да се подмиваш след петър и другите боклуци с които се нае.а.
последното на изплащане е сушилнята от 2010 г. на твое име. За никаква кола
или ремонт не си теглила заем. И не съм те оставял с никакви заеми бО.
Синовете ми много добре знаят какво и кой им е дал. Дали съм те ценил? А ти
нещо струваш ли? Ей така за някой? И верно ли не ги помниш както те теб?
Толкова ли много станаха? И никой не те е оставял освен... Всички? И кой по
дяволите ти диктува? Ти и толкова думички..Айде, знаем се. Нали сирАне?
Точен текст на по-стари съобщения, изпратени от същия телефон до
личния телефон на молителката:
Събота, 09.09.2023г., 10:10ч. :
„От толкова обикаляне в чужди легла явно си запомнила как да оправяш
лижащите в тях, не и самите легла. Добре, че има диван, че не ми се хващат
болести. На дилърчето мина ли му или още му купуваш хапчета за
инфекцийката дето му лепна? А Бо? И на другите ли купуваш? А? Ти
разнасяш болести но иначе аз съм отрепка?“
„Разбрахме се да си вярна а не да наебеш половин София висейки до
кофите Бо клук докато те вземат на адреса. Помниш ли, а Бо?“
Понеделник, 29.01.2024г., от телефонен номер .... от ответника на
ползвания от нея телефонен номер ....:
„Ти можеш да обиждаш, така ли? Селска пръчка, отрепка... Ти висяща
до кофите за боклук чакайки да те качат на адреса. Ти обслужваща и канеща
сульо и пульо за секс у вас. Наистина ли не помниш кога ме нарече отрепка.
Аз нещо направих ли ти? А дааа, няколко стихчета..“
„Война ? Ама пращай нарко боса, и без това отдавна ми се кани а и сега
съм куц.. и ако може по него и халката. Тя не е твоя и си я искам“
„Нещо не го разбирам това с обидите.. кое точно те обиди?
Посещенията по адреси за да те е..? Че ги викаш у вас пак за да те...? Че си с
неграмотен дилър и бивш затворник с който най-достойно отпразнува
годишнината от изнасянето си? Че се изнесе заради Петър с който си си
възобновила връзката зад гърба ми и аз взех, че разбрах, както и за останалите
ти лъжи и измами? Че разбрах за всичко? Ми къде е Петър като си толкова
свястна и добра? Това ли те обиди, че разбрах за всичките ти лъжи и изневери
след като ти вярвах повече от колкото на мене? А Бо, кое точно те обиди?“
Молителката, представлявана от адв. Г., в проведеното по делото
открито съдебно заседание поддържа молбата.
Ответникът, представляван от адв. С., в проведеното по делото открито
съдебно заседание оспорва фактическите твърдения, изложени в молбата.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена на 08.05.2024г., поради което е в срока по чл. 10, ал.
2
1 ЗЗДН. Ответникът е бивш съпруг на молителката, поради което съдът
приема, че е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на
ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1, пр. 2 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря
по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с оглед на
което е допустима.
Нужно е да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото
производство са деянията, които се твърди, че са извършени от ответника в
периода от 08.02.2024 г. до 08.05.2024 г., предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 1
(ред. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.) ЗЗДН и § 30. от ПЗР към
ЗЗДН. Останалите актове, извън посочения период, първоинстанционният съд
приема, че са посочени с оглед изясняване на отношенията между страните, а
не поради това, че се търси защита от тях, възможността за което е и
преклудирана.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за основателна.
Приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че молителката П. Г. и ответникът Л. М. са бивши
съпрузи, чийто брак е бил прекратен с развод с решение № 12244/04.11.2022 г.
по гр. д. № 46756/2022 г. на СРС, 139 състав. /л.12-л.14 от делото/
В сезиращата съда молба за защита и в подадени в хода на
производството молби, се твърди, че ответникът е осъществил спрямо
молителката актове на домашно насилие, продължаващи и в хода на
настоящото производство.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 1.08.2023 г.) ЗЗДН, молбата се подава в срок до три месеца от акта на
домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от
6 месеца. Ето защо периодът от 08.02.2024 г. до 08.05.2024 г. е времевият
обхват, в който съдът следва да извърши проверка относно наличие на
осъществен акт на домашно насилие от ответника спрямо молителката.
Спазен и преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН по отношение на деянията
от 05.04.2024 г. и от 08.04.2024г.
От представената декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установяват
релевантните за производството факти за процесните две дати. Декларациите
съдържат надлежно описание на декларираните актове на домашно насилие,
извършени от ответника на посочените дати - 05.04.2024 г. и 08.04.2024г.,
съдържа и доказателства относно авторството на деянията. Декларацията
хармонира с приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и с
изявленията на ответника, дадени при изслушването по реда на чл. 176 ГПК.
Изложеното в декларациите не е оборено от останалите доказателствени
източници и съдържанието им следва да бъде кредитирано в цялост,
доколкото на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН представените по делото
декларации представляват годно доказателствено средство.
Въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 07.05.2024 г. /л.10-
л.11 от делото/ и на депозираните пред съда обяснения от ответника по реда
на чл. 176 ГПК, съдът приема за установено по делото, че на 05.04.2024 г.
ответникът посетил адреса на бащината къща на молителката в с. Опанец, обл.
Плевен, за който имот знаел, че е съсобствен на молителката и трети лица.
3
При влизането си в двора на имота, ответникът не забелязал молителката, тъй
като към този момент гледал надолу. Молителката казала на ответника да
излезе. След като ответникът чул това, се обърнал към молителката и
отговорил „Офффф!“. След това молителката му казала, че ако още веднъж
пипне портата и влезне в имота, ще предприеме мерки за защитата си по
съдебен ред, а той й отговорил: „Ох, колко си жалка!“. Молителката не му
отговорила, обърнала се и влязла в къщата, за избегне последващ скандал. По
същото време в къщата се намирали майката на молителката и синът на
страните Ивайло, но случаят не бил възприет от тях и от други лица.
Заявеното от молителката твърдение в сезиращата съда молба относно
процесния случай на 05.04.2024г., че в предходен период е отправила искане
до ответника да не посещава дома й, се установява от приложената по делото
кореспонденция- в съобщение от 09.09.2023г. /л.122 от делото/, от което е
видно, че молителката изпратила до ответника съобщение, в което посочила,
че иска ответникът да не посещава никога повече дома й. Наведените от
ответника възражения, че преди посещението в имота на молителката у него
не е било налице знание, че самата тя се намира там, е неотносимо в
процесния случай, доколкото предмет на спора са твърдените от молителката
в сезиращата съда молба за защита актове на насилие по отношение на
личността й, като извън предмета на производството е въпросът относно
нарушаването на други защитими от закона нейни права като правото на
собственост.
Обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството,
че ответникът ползва мобилен номер ..... Не е налице спор, че молителката
ползва мобилен номер .....
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 01.07.2024 г. /л.98-л.99 от делото/,
както и обясненията, дадени от ответника по реда на чл. 176 ГПК,
установяват, че на 08.04.2024г., в 18,20 часа, ответникът изпратил от
ползвания от него телефонен номер .... на ползвания от молителката
телефонен номер .... съобщение със следното съдържание / приложено на л.29
и л.118 от делото/: „Ей О, (вече не си Бо, не заслужаваш цели две букви а и О
прилича на нулата каквато всъщност си) да попитам, че не разбрах.. Срещу
кого точно ще извадиш тази заповед? Ще ми забраниш да виждам децата и
по-специално Ивайло или много жестоко се обърка, че съм дошъл да видя теб?
Аз лично съжалих ВЕДНАГА след като осъзнах, че си ти а не Ивчо. Дано се
сетиш от къде идва О, по смисъл не се различава от Бо...“ На същата дата
ответникът изпратил второ съобщение до молителката /приложено на л.30 от
делото/ със следното съдържание: „Купила си две врати за 300 лв офцо проста
и нагла. 5000 лв платих само за топла вода да се подмиваш след петър и
другите боклуци с които се нае.а. последното на изплащане е сушилнята от
2010 г. на твое име. За никаква кола или ремонт не си теглила заем. И не съм те
оставял с никакви заеми бО. Синовете ми много добре знаят какво и кой им е
дал. Дали съм те ценил? А ти нещо струваш ли? Ей така за някой? И верно ли
не ги помниш както те теб? Толкова ли много станаха? И никой не те е оставял
освен... Всички? И кой по дяволите ти диктува? Ти и толкова думички..Айде,
знаем се. Нали сирАне?“
Обясненията, дадени от ответника по реда на чл. 176 ГПК, както и
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 07.05.2024г. установяват, че на
4
08.04.2024г. в с. Опанец, обл. Плевен. ответникът се обърнал към молителката
с думите „Ох, колко си жалка!“.
В изявленията си пред съда ответникът признава факта, че на
08.04.2024г. той е изпратил съобщения до молителката, в които се обръщал
към нея със соченото в сезиращата съда молба и декларацията от 01.07.2024г.
нарицателно име- „Бо“, в което видно от събраните гласни доказателства и
контекста на съобщенията, в частност от приложените по делото съобщения
от 09.09.2023г. /л. 122 от делото/, визирал, че в нарицателно име- „Бо“ влага
смисъл на думата „боклук“.
Косвено подкрепа декларацията от 01.07.2024г., в частта относно
изпращаните до молителката съобщения от 08.04.2024 г. и тяхното
съдържание, намира в показанията на свидетеля М., който излага, че
описаният от молителката акт на 08.04.2024г. е извършен в негово присъствие,
доколкото същият заявява, че когато молителката получила съобщенията,
свидетелят бил заедно с нея. От показанията на разпитания в производство
свидетел се установява също, че молителката многократно предупреждавала
ответника да спре, че ответникът изпращал на молителката съобщения с
обидно съдържание и в предходен на релевантния за спора период от време,
посещавал работното й място и отправял коментари спрямо нея пред колегите
й, от което молителката се чувствала зле, плачела, затваряла се в себе си и
искала да предпази децата си от случващото се в отношенията й с ответника.
Съобщеното от свидетеля косвено кореспондира със съдържанието на
декларацииите относно влошените отношения между страните в периода след
развода на страните, в рамките на който ответникът проявява системна
склонност да изпраща съобщения на молителката и отправя обидни думи към
нея, което й причинява силно негативни преживявания.
От приложените извадки от кореспонденция се установява
съдържанието на изпратените от ответника до молителката съобщения, като
фактът, че ответникът е автор на посоченото в сезиращата съда молба за
защита съдържание на съобщенията от 08.04.2024г. се признава от него в
проведеното пред съда изслушване по реда на чл. 176 ГПК.
Във връзка с оспорването на допустимостта на приложената
кореспонденция следва да се посочи, че същата се третира от съда като
неподписани частни електронни документи и да се преценява заедно с всички
доказателствени източници.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги Електронен документ е електронен документ по
смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". Чл. 3, т. 35
от Регламента предвижда, че „електронен документ“ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или
звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Кореспонденцията отговаря на дефиницията, заложена в чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 и на основание чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ следва да се
5
третира като електронен документ. В тези документи, съгласно чл. 4 ЗЕДЕУУ.
Кореспонденцията е неподписана. Това обаче не представлява пречка за
преценката й заедно с останалите доказателства по делото, тъй като Регламент
(ЕС) № 910/2014 или ЗЕДЕУУ не поставя изискване електронният документ
да е подписан. Следва още да се припомни, че е налице трайна практиката на
ВКС във връзка с т. нар. „неподписани документи“ (Решение № 26 от
09.04.2020 г. по гр.д. № 1764/2019 г. по описа на I г. о. на ВКС и цитираното в
него - решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 / 2017 г. по описа на
ВКС, IV г.о.). Съгласно нея документи са не само подписаните и официалните,
а още и частните и неподписаните изявления. Частните свидетелстващи
документи, включително неподписаните, са годни доказателствени средства
(допустими според процесуалния закон, щом няма забрана според действащия
по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се
удостоверяват фактите, за които свидетелстват). Такова доказателствено
средство следва да се преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички
обстоятелства по делото, за проверката му може да се допускат доказателства,
а пълното доказване може да бъде извършено не само с преки, но и с косвени
доказателства. В случая тя е проверена чрез използваните в процеса
доказателствени средства, от които може да се установи, че това действително
е водената между страните кореспонденция. Събраните по делото гласни
доказателства не разколебават достоверността на изложеното в декларациите
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката, намират подкрепа в събраните по делото
гласните доказателства, така и в изложеното от самия ответник в
изслушването му по чл. 176 ГПК. Съдържанието на представените пред съда
извлечения от кореспонденция е необорено от други доказателствени
средства. Не е проведено насрещно доказване от страна на ответника, което да
внесе съмнения в извода на съда относно приетите за установено фактически
обстоятелства относно хронологията на събитията за релевантните за спора
дати.
В настоящото производство фактът, че ответникът е изпратил
електронните съобщения със соченото от молителката съдържание се
признава от него в изявленията му по реда на чл. 176 ГПК. Изводите на съда
относно факта на отправено писмено изявление на дата 08.04.2024 г. и
неговото авторство не се опровергават от други доказателствени средства в
процеса и хармонират отлично с представените, с оглед на което съдът не
намира основание да не кредитира извлеченията от електронни съобщения.
Въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 01.07.2024 г. /л.98-
л.99 от делото/, намираща подкрепа в представените от молителката
извлечения на електронни съобщения /л. 29 и л. 30 от делото/, заявеното от
ответника по реда на чл. 176 ГПК, в което последният потвърждава, че
съобщенията са изпратени от него, показанията на свидетеля М., въз основа на
които се установяват последиците за емоционалното и психическо състояние
на молителката, обосновават извод у съда, че до молителката на 08.04.2024г.
са изпратени две съобщения със соченото в сезиращата съда молба
съдържание и че техен автор е именно ответникът. Съдът приема, че
поддържаната от ответника процесуална позиция не е достоверно отражение
на действително случилото се, доколкото от ответната страна не са
ангажирани каквито и да е доказателства, които да поставят под съмнение
6
извода на съда относно приетите за установени актове на домашно насилие
спрямо молителката, извън формалното оспорване на изложените в
сезиращата съда молба обстоятелства.
Съдът, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства,
намира, че по делото несъмнено е установено поведението на ответника, което
съставлява акт на домашно психическо и емоционално насилие спрямо
молителката, изразяващо се в използване на изразни средства, накърняващи
честта и достойнството на молителката в разговор на 05.04.2024 г., състоял се
в двора на къща на молителката в с. Опанец, обл. Плевен, както и посредством
съобщения на личния телефонен номер на молителката на 08.05.2024г., в
които използвал редица изразни средства по отношения на молителката,
имащи обидно съдържания и в контекста на които се разбира асоциация на
ответника с обидни думи спрямо нея. Въз основа на приетите за установени
по делото действия на ответника съдът намира, че той е този, който
многократно е инициирал контакт с молителката, демонстрирал желание за
психическо надмощие над нея и практически тя била подложена на системен
психологически тормоз.
Ответникът изпращал множество съобщения до молителката и търсил
контакт с нея посредством цитираните съобщения на процесната дата
08.04.2024 г., въпреки многократно отправяните от молителката искания да
преустанови опитите си да я търси както в предходен период от време, данни
за което обстоятелство се съдържат в представената електронна
кореспонденция, така и в приложените съобщения от 08.04.2024г. /л. 29 и
л.118 от делото/. Обстоятелството, че както двете непълнолетни деца на
страните, близки техни роднини и трети лица, са запознати с влошените
отношения между страните, не е мотивирало ответника да преустанови
действията си спрямо молителката в един продължителен период от време.
Касае се до актове на домашно психическо насилие с висок интензитет,
насочено към личността на молителката. Ответникът с изключителна дързост
и цинизъм демонстрира, че незачита неприкосновеността на личността на
ответницата, изпраща й периодично унизителни съобщения. Установени по
делото са и последиците в емоционален аспект от актовете на насилие спрямо
нея.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на актове на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходяща за осъществяване на защита на молителя
се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН, а именно: да се задължи
нарушителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. Следва да
бъде наложена забрана ответникът да приближава молителката, жилището й в
гр. София, .... и в с. Опанец, обл. Плевен, .... местоработата й в гр. София, ....,
местата, които тя посещава за отдих, местата, където осъществява социални
контакти, на по-малко от 300 метра, както и да му бъде забранено да
7
осъществява контакт с пострадалата под каквато и да е форма, включително
по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация.
С оглед системни актове на психическо насилие, високата степен на
вербална агресия от ответника спрямо пострадалото лице, наличните данни за
нарушаване на заповедта за незабавна защита, издадена в хода на
производството, налага определяне на горния комплекс от мерки с
продължителност от 18 месеца. От максимално допустимия период от 18
месеца на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН следва да бъде приспаднат периодът на
действие на Заповед за незабавна защита № 143/08.05.2024 г., следователно
максималната продължителност на мярката по-горе може да бъде до
07.11.2025 г.
Във връзка с условията и продължителността на мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 3 ЗЗДН съдът съобрази, че с влязло в сила съдебно решение №
12244/04.11.2022 г. по гр. д. № 46756/2022 г. на СРС, 139 състав, на ответника
е определен съответен режим на лични отношения с двете деца на страните –
Емил Л.ов М. и Ивайло Л.ов М., упражняването на родителските права
спрямо които се упражнява от молителката, както и че в дома на молителката,
находящ се в с. Опанец, обл. Плевен, живее синът на страните Ивайло Л.ов М..
С оглед на тези обстоятелства, ответникът следва да има възможност да вижда
и взима двете деца в рамките на близко разстояние от дома на молителката в
гр. София, както и от имота й, находящ се в с. Опанец, обл. Плевен, като чрез
определяне на други мерки извън посочените би се създала предпоставка за
недопустимо ограничаване контактите на ответника по отношение на
установения по силата на съдебното решение режим на лични отношения с
децата.
Налагането на други мерки не е необходимо, тъй като съдът счита, че с
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН ще бъде постигнат нужният
превантивен ефект.
Към момента на постановяване на съдебното решение законодателят не
е изпълнил задължението си да изготви методика за оценка на риска в
ППЗЗДН. При това положение съдът е в невъзможност да изпълни вмененото
в чл. 15, ал. 4 ЗЗДН задължение за извършване на такава оценка, тъй като при
липса на методика, критериите, по които ще бъде направена, няма да бъдат
еднакви за всички извършители на домашно насилие, респективно налице е
реална възможност ответницата да бъде третирана неравно спрямо други
лица, извършили домашно насилие.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника М., която съгласно чл. 3 от
Тарифата е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно
чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН разноските, сторени от молителката в
размер на 800 лева, следва да бъдат възложени на ответника.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Л. А.
М., ЕГН **********, като му НАЛАГА мярка за защита на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо П. П. Г., ЕГН **********,
ЗАБРАНЯВА да приближава П. П. Г., ЕГН **********, жилището й в гр.
София, .... и в с. Опанец, обл. Плевен, .... местоработата й в гр. София, ....,
местата, които тя посещава за отдих, местата, където осъществява социални
контакти, на по-малко от 300 метра за срок до 07.11.2025 г. и ЗАБРАНЯВА да
осъществява контакт с П. П. Г., ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок до
07.11.2025 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Л. А. М., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Л. А. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Л. А. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П. П. Г., ЕГН
********** сумата от 800 лева - разноски в производството на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта за защита да се изпрати на страните,
РУ на МВР по настоящия и установения в хода на производството адрес на
ответника и пострадалата на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от 09.08.2024 г., като издадената заповед подлежи на незабавно
изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9