Решение по дело №1977/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 7 /03.01.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на трети декември две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов  

   

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1977 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба от О.Р.Б. ***.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 1/27.01.2014 г. работил при ответника с месечно трудово възнаграждение в размер на 931 лева, като със Заповед № 24/22.01.2014 г. на Кмета на Община Стамболово бил определен за длъжностно лице - ръководител на екипа на проект „Ръка за ръка за приятелство без граници" по договор за безвъзмездна финансова помощ с № РД-02-29-6/321/21.01.2014 г. Със Заповед № 243/25.06.2015 г. му било определено възнаграждение под формата на материално стимулиране в размер на получаваните от него две основни заплати или 1 882 лева за успешно изпълнение на проекта. Поддържа се, че това задължението на ответника станало изискуемо на 26.06.2015 г. – датата, следваща датата на издаване на заповедта на Кмета на Община Стамболово. Ето защо върху тази сума ответникът дължал и лихва за забава в размер на 562 лева за времето от 26.06.2015 г. до 15.06.2018 г. Въпреки многобройните докладни, рапорти и напомнителни писма, тази сума не му била платена, поради което подал заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 1512/2018 г. по описа на Хасковския районен съд. По него била издадена исканата заповед за изпълнение на парично задължение, но срещу нея било подадено немотивирано възражение от ответника. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.06.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, a с молба от 03.12.2018 г. оспорва предявените искове като неоснователни.

С протоколно определение от 03.12.2018 г. и по молба на пълномощника на ищеца е прекратено производството по отношение на предявения главен иск в частта за сумата над 1 862 лева за главница, на основание чл. 233 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства – Трудов договор № 1/27.01.2014 г., Заповед № 24/22.01.2014 г., Заповед № 243/25.06.2015 г., Докладна записка на О.Р.Б. *** от 05.04.2016 г., Изчислителен лист за законна лихва за периода 26.06.2015 г. - 15.06.2018 г., се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. Ето защо не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1512/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 11728/15.06.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 685/18.06.2018 г. за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата от 15.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски – 62,64 лева за държавна такса и 220 лева за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 09.07.2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 24, ал. 1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, първият иск се явява изцяло основателен, а вторият – частично, като съображенията за това са следните:

Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение през процесния период, като не се твърди неизпълнение на ищеца да престира работната си сила по сключения с ответника трудов договор. Установява се от представените заповеди, че той действително е бил определен за ръководител на проект „Ръка за ръка за приятелство без граници" по договор за безвъзмездна финансова помощ с № РД-02-29-6/321/21.01.2014 г., че е била оценена дейността му с конкретно поставена оценка – „успешно изпълнение на проекта“ и че за извършената работа по него му е било определено допълнително възнаграждение в размер на две месечни основни заплати. Следователно, в случая са налице всички елементи от фактическия състав, пораждащ процесното главно вземане.

Възраженията на ответника, обективирани в молбата му от 03.12.2018 г., са преклудирани, тъй като не са направени своевременно – в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани. Това е така, защото те са основани на факти, съществуващи и известни му към този момент. По силата на концентрационното начало, след този срок страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност. В този смисъл е и т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти, а и би представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила /за последното вж. и Решение № 29 от 30.03.2016 г. по гр. д. № 3441/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 83 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 1463/2013 г. на ВКС, III г. о., Решение № 305 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 1449/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 76 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 648/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Освен това, в задължителната съдебна практика се приема и че когато ответникът не е подал отговор на исковата молба, в доклада по делото съдът няма основание да му дава указания за необходимостта да представя доказателства - Решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следва да се има предвид и че в случая направените от ответника доказателствени искания касаят установяване на възражения, които не са заявени в срока за отговор на исковата молба, а и не са били налице условията на чл. 147 ГПК.

Ето защо съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 24, ал. 1 НЗСДА е изцяло основателен, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 1 862 лева.

Това вземане е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1512/2018 г. по описа на РС – Хасково - 15.06.2018 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница също следва да бъде уважен. Тази претенция има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато задължението е с определен срок, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана от кредитора за изпълнение, а в чл. 24, ал. 2 НЗСДА е предвидено, че допълнителното възнаграждение за постигнати резултати може да се изплаща четири пъти годишно - през април, юли и октомври за текущата година и през януари - за предходната година. При това положение и доколкото в настоящия случай процесното допълнително възнаграждение е определено със заповед от 25.06.2015 г. съдът приема, че задължението на ответника е с падеж - месец юли. Ето защо ищецът има право на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за периода след края на месец юли 2015 г., т.е. от 01.08.2015 г. до датата, предшестваща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.06.2018 г. /доколкото от 15.06.2018 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от основателността на предявения главен иск/. С помощта на общодостъпна програма на интернет страницата www.balans.bg се установява, че размерът му, определен от съда на основание чл. 162 ГПК, за релевантния период възлиза на 542,82 лева.

Предвид изложеното искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до горепосочения размер, а в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 562 лева и за периода от 26.06.2015 г. до 31.07.2015 г. – да бъде отхвърлен.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1512/2018 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно установените по делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на общо 280 лева.

С оглед изхода на настоящото производство и че само ищецът претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 455,61 лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Община Стамболово, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, че дължи на О.Р.Б., ЕГН ********** *** следните суми, а именно: 1 862,00 лева, представляваща определено допълнително възнаграждение за постигнати резултати от О.Р.Б. като ръководител на проект „Ръка за ръка за приятелство без граници“ по договор за финансова помощ с № РД 02296321/21.01.2014 г., за което е издадена Заповед № 243/25.06.2015 г. на Кмета на Община Стамболово, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1512/2018 г. по описа на РС – Хасково - 15.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 542,82 лева, представляваща дължима мораторна лихва върху нея за периода от 01.08.2015 г. до 14.06.2018 г., като иска за установяване съществуването на мораторна лихва в останалата му част – за разликата до пълния предявен размер от 562,00 лева и за периода от 26.06.2015 г. до 31.07.2015 г., ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Община Стамболово, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково да заплати на О.Р.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 735,61 лева, от която 455,61 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 280,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1512/2018 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена заповед № 685/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ:

/Петър Вунов/