№ 3184
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100505375 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5375/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. Б. М. ЕГН
********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник срещу решение
№20014331 от 17.02.2022 г по гр.дело №21632/2021 г на СРС , 140 състав , в частта , с която
са отхвърлени исковете на въззивниците да се осъди на основание чл.30 ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД
С. А. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на всеки от въззивниците по 175 лева –
част от цената на добитата дървесина при сеч от „С.**“ ЕООД за периода м.11.2019 г –
м.02.2021 г в съсобствен имот в землището на село Байкалско , Община Радомир с
идентификатор №02230.72.16 представляващ широколистна гора , ведно със законната
лихва от 21.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и по 3,70 лева лихви за забава
за периода 01.12.2019 г – 20.02.2020 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС . Неправилно СРС е
отхвърлил искането по чл.190 ГПК ответникът да представи договор за сеч сключен по
чл.186 ал.1 т.2 ЗГ . Според писмо от 28.09.2020 г на РДГ Кюстендил такъв договор е налице .
Приетата по делото лесотехническа експертиза установява издадени позволителни за сеч ,
както и че такава сеч е извършена . Ответникът и третото лице са недобросъвестни , защото
не представят договора за сеч и трябва да се приложи чл.161 ГПК .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Исковете
1
правилно са отхвърлени като недоказани , а доказателствените искания във въззивната жалба
са преклудирани .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 14.03.2022
г и на 18.03.2022 г и е обжалвано в срок на 25.03.2022 г. Налице е правен интерес на
въззивниците за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . В тежест на ищците е да докажат , че
ответникът е извлякъл ползи от процесния имот като е извършил в него сеч /добив на
дървесина/ . На „С.**“ ЕООД гр.Кюстендил са издадени позволителни за сеч от 20.11.2019 г
и 01.01.2020 г и е добита дървесина . От друга страна , по делото няма данни „С.**“ ЕООД
гр.Кюстендил да е добило дървесината по възлагане от ответника , както и че последният се
е облагодетелствал от това . Поради неоснователност на исковете за главница трябва да се
отхвърлят и исковете за лихви за забава .
Решението на СРС е частично неправилно .
Безспорно на „С.**“ ЕООД гр.Кюстендил са издадени позволителни за сеч от 20.11.2019 г и
01.01.2020 г и е добита дървесина от процесния съсобствен имот . Според писмо от
09.09.2020 г на РДГ-Кюстендил договор със собствениците на имота е подписан от К.К.М.-
Д. като пълномощник на ответника С. А. Т. . По делото не е представен въпросният договор
подписан от ответника . Последният твърди , че не разполага с екземпляр от него , а ищците
не са поискали своевременно от СРС договорът да се изиска от РДГ-Кюстендил /ако е
наличен/ . Но след като такъв договор безспорно е бил наличен следва да се счита за
доказано по делото , че ответникът е получил – макар и чрез пълномощник – граждански
плодове от имота .
Исковете са доказани по основание и съгласно чл.162 ГПК при липса на данни за размера
им , той трябва да се определи от съда . Както е посочено в решение №67 от 29.06.2020 г по
гр.д.№2008/19 г на ВКС , I ГО Уговорената цена по договор за добив на дървесина
представлява граждански плод. Когато този договор е сключен само от един съсобственик,
останалите имат право да получат припадащата им се част от получената цена по
договора, съразмерно на квотата им в съсобствеността. В този случай съдът не може да
присъди по реда на чл.30 ал.3 ЗС сума , определена от вещо лице на база пазарната оценка
на добитата по договора дървесина. Пазарна цена може да се присъди само за естествени
плодове, т.е. когато един от съсобствениците сам е добил дървесина въз основа на издадено
2
на негово име разрешение по чл.86 ал.9 ППЗГ.
Като се има предвид дадената от вещото лице по лесотехническата експертиза оценка на
пазарната цена на дървесината и че в същата са включени и съответните немалки разходи за
добиването й , настоящият съд по реда на чл.162 ГПК определя пазарна цена дължима на
всички съсобственици по договора за добив на дървесина в размер на 2880 лева . Съобразно
идеалните си части в имота ищците имат право на по 1/24 идеална част от тази сума или по
120 лева .
Исковете за лихви за забава върху присъдените обезщетения са неоснователни . Както е
посочено в решение №155 от 15.01.2015 г по гр.д. № 3518/2014 г, ГК , ІІ ГО на ВКС при
неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В хипотезите на
неоснователното обогатяване, като източник да възникне паричното задължение, моментът
на изпълнението му не е определен, поради което длъжникът изпада в забава от датата на
поканата от страна на кредитора- чл.84 ал.2 ГПК и от този момент се дължат лихви. За
успешната реализация на претенцията по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава е необходимо
покана, като, от момента в който е получена, длъжникът изпада в забавата относно
дължимите лихви. Ако няма писмена покана, лихвата се дължи от деня, в който искът е
предявен . Такъв е и процесният случай , защото ищците не твърдят , че са отправили покана
за плащане от ответника .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени само в частта за главници от
по 120 лева и тези претенции да се уважат , както и да се измени в частта за разноските ,
като ищците дължат по-малко разноски /по компенсация/ . В останалата част решението на
СРС трябва да се потвърди .
С оглед изхода на делото въззиваемата страна дължи на всеки от въззивниците по 168,18
лева разноски пред СГС /по компенсация / .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20014331 от 17.02.2022 г по гр.дело №21632/2021 г на СРС , 140
състав , в частта , с което са отхвърлени исковете на П. Б. М. ЕГН ********** от гр.София и
Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник да се осъди С. А. Т. ЕГН ********** от гр.София да
им заплати на основание чл.30 ал.3 ЗС по 120 лева – част от цената на добитата дървесина
при сеч от „С.**“ ЕООД за периода м.11.2019 г – м.02.2021 г в съсобствен имот в землището
на село Байкалско , Община Радомир с идентификатор №02230.72.16 представляващ
широколистна гора ; ведно със законната лихва от 21.02.2020 г до окончателното заплащане
на сумата ; както и в частта , в която П. Б. М. ЕГН ********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН
********** от гр.Перник са осъдени да заплатят на С. А. Т. ЕГН ********** от гр.София
по половината от разликата над 357,55 лева до 450 лева разноски пред СРС ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
3
ОСЪЖДА С. А. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на основание чл.30 ал.3 ЗС на
всеки от П. Б. М. ЕГН ********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник по
120 лева – част от цената на добитата дървесина при сеч от „С.**“ ЕООД в съсобствен имот
в землището на село Байкалско , Община Радомир с идентификатор №02230.72.16
представляващ широколистна гора ; ведно със законната лихва от 21.02.2020 г до
окончателното заплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която са отхвърлени исковете на П. Б.
М. ЕГН ********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник да се осъди С. А.
Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на всеки от тях на основание чл.30 ал.3 ЗС и
чл.86 ЗЗД разликата над 120 лева до размера от 175 лева – част от цената на добитата
дървесина при сеч от „С.**“ ЕООД в съсобствен имот в землището на село Байкалско ,
Община Радомир с идентификатор №02230.72.16 представляващ широколистна гора , ведно
със законната лихва от 21.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и по 3,70 лева
лихви за забава за периода 01.12.2019 г – 20.02.2020 г ; както и в частта , в която П. Б. М.
ЕГН ********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник са осъдени да
заплатят на С. А. Т. ЕГН ********** от гр.София по половината от 357,55 лева разноски
пред СРС.
ОСЪЖДА С. А. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на всеки от П. Б. М. ЕГН
********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник по 168,18 лева разноски
пред СГС /по компенсация/ .
Решението е постановено при участието на „С.**“ ЕООД гр.Кюстендил ЕИК *********
като трето лице помагач на ответника А. Т. ЕГН ********** от гр.София .
Решението не подлежи на обжалване като постановено по искове с материален интерес под
5000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4