РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Пловдив , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Силвия Л. Алексова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана И. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20205300502000 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по две въззивни жалби против решение №
418/15.11.19г.,постановено по гр.д.№ 29/19г.по описа на РС-Карлово,3-ти
гр.с.,поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 190/27.07.20г.
Решението е обжалвано от З. Д. Ч.,ЕГН-********** от гр. К. в частта
му,с която са отхвърлени като неоснователни предявените от нея искове с
правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД за осъждането на М. Г. Т.,ЕГН-
********** от гр.К. да й заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди,изразяващи се в страх,усещане за
несигурност,постоянно разстройство на психичното
състояние,главоболие,повишено кръвно налягане,безсъние, емоционална
неустойчивост,причинени с отправени закани за убийство,отправени от
ответника на 11.12.2012г.,на 28.04.2013г.,31.05.2013г.и 26.06.2013г.,за които
ответникът е бил осъден по НОХД № 466/2014г. по описа на КРС,ведно със
законната лихва от датата на последното действие-04.07.2014г.до
окончателното заплащане на обезщетението,както следва: сумата от
1
1000лв.,представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с
деянието от 11.12.2012г.;сумата от 1000лв.,представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди с деянието от 28.04.2013г.;сумата от
1000лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с
деянието от 31.05.2013г.;сумата от 1000лв.,представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди с деянието от 26.06.2013г.
Жалбоподателката Ч. намира решението в тази му част за
незаконосъобразно и моли за отмяната му,като се прекрати производството
по така предявените искове.Счита,че след направеното възражение от страна
на ответника Т. за изтекла погасителна давност,ищцата Ч. е направила отказ
от исковете си за обезщетение за неим.вреди,произтичащи от деянията на
11.12.12г.;28.04.13г.;31.05.13г.и 26.06.13г.,поради което съдът следвало с
определение да прекрати производството по делото досежно тези искове,за
които е направен отказ.Претендира разноски.
Въззиваемият по тази жалба М. Г.Т. не е изразил становище по същата.
Недоволен от решението е останал и жалбоподателят М. Г. Т.,който
атакува същото в частта му,с която е осъден да заплати на З. Д. Ч. на
осн.чл.45,ал.1 от ЗЗД сумата от 4000лв.,представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди,изразяващи се в страх,усещане за
несигурност,постоянно разстройство на психичното
състояние,главоболие,повишено кръвно налягане,безсъние,емоционална
неустойчивост,причинени с отправени закани за убийство,вследствие на
отправените от М. Г. Т. закани с убийство на З. Д. Ч. на 14.04.2014г. и на
04.07.2014г.,за които ответникът е бил осъден по НОХД 466/2014г. по описа
на КРС,от които: сумата от 2000лв.,представляваща обезщетение за вредите
от деянието по чл.144,ал.3 от НК,извършено на 14.01.2014г. и сумата от
2000лв.,представляваща обезщетение за вредите от деянието по чл. 144,ал.3
от НК,извършено на 04.07.2014г.,ведно със законната лихва върху сумата от
4000лв.,считано от 04.07.2014г. до окончателното плащане.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната му част.Твърди се и завишаване
размера на присъденото обезщетение.Иска се отмяната му в атакуваната му
част и постановяване на друго,с което да се отхвърлят предявените
2
искове.Претендира разноски.
Въззиваемата по тази жалба З. Д. Ч. чрез пълномощника си адв.Т.С.
поддържа в съдебно заседание,че в частта,с която са отхвърлени
исковете,решението е недопустимо и следва да се обезсили,а в останалата
обжалвана част решението да се потвърди като правилно и законосъобразно.
ПдОС,след като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните,съгл.разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК,намира за
установено следното:
Производството е образувано по две въззивни жалби,подадени от
легитимирани страни в законоустановения срок по чл.259,ал.1 от ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което същите са
процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната му
част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.Настоящият съдебен състав приема,че обжалваното решение е
валидно,но недопустимо в обжалваната отхвърлителна част.В останалата
обжалвана част решението е допустимо.
Производството е образувано по искове с правно основание чл.45 от
ЗЗД,предявени от З. Д. Ч. против М. Г. Т. за заплащане на обезщетение в
размер на 5000лв.за претърпени от нея неимуществени вреди,изразяващи се в
страх,несигурност,постоянно разстройство на психичното
състояние,главоболие,повишено кръвно налягане,безсъние,довели до
съществено влияние върху цялостното здравословно състояние и
емоционална устойчивост,в резултат на отправяни от ответника закани за
убийство на следните дати:
11.12.2012г.,28.04.2013г.,31.05.2013г.,26.06.2013г.,14.01.14г.и 04.07.14г.
Ищцата твърди,че е живяла с ответника във фактическо
съжителство през 2012г.в наето от него жилище.На 11.12.12г.ответникът
проявил спрямо нея насилие с нанасяне на тежък побой и закани за
убийство,след което Ч. се разделила с него.На посочените по-горе дати след
11.12.12г.обаче отново била обект на закани за убийство от страна на Т.,като
3
всяка една от тях породила основателен страх от осъществяването .Всички
закани били извършени в непродължителен период от време,при една и съща
обстановка и при еднородност на вината.Това поведение на ответника довело
до проведено спрямо него наказателно производство,като било образувано
НОХД № 466/14г.на КРС,приключило с одобрено от съда споразумение за
решаване на делото в досъдебната му фаза.Със споразумението ответникът е
признат за виновен в това,че от 11.12.12г.до 04.07.14г. в гр.К. при условията
на продължавано престъпление се заканил с убийство на З. Д. Ч. и това
заканване би могло да възбуди у Д. основателен страх от осъществяването
му- престъпление по чл.144,ал.3,пр. І-во, във вр. с ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от
НК,като са посочени и датите,на които ответникът се е заканил с убийство:
11.12.12г.,28.04.2013г.,31.05.2013г.,26.06.2013г.,14.01.14г.и
04.07.14г.Наложено му е наказание пробация,с посочени пробационни
мерки.В резултат от неправомерните действия от страна на ответника,ищцата
претърпяла значителни по размер неимуществени вреди.В продължение на
немалък период от време живяла в постоянен страх,нямала никаква
сигурност,тъй като ответникът осъществявал заканите си по всяко
време.Същите били извършвани непосредствено пред нейния дом,което я
лишавало от обичайното място на сигурност и спокойствие. Многократно се
обаждала на спешен телефон да търси помощ и съдействие, даже и в дни,
различни от инкриминираните.Имала постоянно разстройство на психичното
състояние,изпитвала главоболие,имала повишено кръвно налягане,страдала
от безсъние.Това състояние било твърде продължително и оказало
съществено влияние върху цялостното здравословно състояние и
емоционална устойчивост.И тъй като за посочения период нямало
други,неблагоприятни въздействащи фактори,освен поведението на
ответника,това нейно състояние било в пряка причинно-следствена връзка с
извършваните от ответника неправомерни действия.
Ответникът в писмения си отговор е признал, че срещу него е било
образувано наказателно производство за извършени деяния по чл.144,ал.3 от
НК срещу ищцата,вследствие на което бил осъден по НОХД № 466/2014г.по
описа на PC гр.К..Признал е вината си,както и че на посочените от ищцата
дати 11.12.2012г.,28.04.2013г.,31.05.2013г.,26.06.2013г.,14.01.2014г. и
04.07.2014г.се заканил с убийство на същата и че това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му.Признал е също,че с
4
ищцата са имали връзка,но тя не представлявала семейно съжителство,защото
не живеели заедно,а ищцата ходела при ответника в неговата квартира на
адрес: гр.**********,като обикновено стояла по 3-4 дни, след което си
отивала в нейното жилище и после пак се връщала при ответника.Това
продължило от около средата на месец октомври 2012г.до
26.06.2013г.включително.На тази дата двамата се скарали и ищцата спряла
окончателно да ходи при него.За времето, в което ищцата живеела с
прекъсвания при него,нито веднъж не се оплакала,че има разстройство на
психическото състояние,главоболие и повишено кръвно налягане.Към
настоящия момент ищцата била завела срещу него иск за непозволено
увреждане във връзка с нейните твърдения,че нанасял побой,като било
образувано гр.д. № 1890/2017г. по описа на КРС,2-ри гр.с.На датите
11.12.2012г.,28.04.2013г.,31.05.2013г. и 26.06.2013г. ищцата живяла при
ответника.Липсвали два от елементите на ФС на чл.45 от ЗЗД,а именно: вреда
и причинно-следствена връзка между деянието и вредата,ако съдът
приемел,че елементът „вреда“ е налице.Възразил е срещу твърдението, че
след 11.12.2012г.настъпила фактическа раздяла между страните, като
твърди,че след около две седмици ищцата сама отишла при него и заживели
отново заедно.Твърденията на ищцата за разстройство на психическото
състояние,главоболие и повишено кръвно налягане били изложени в
заведеното друго дело срещу ответника,като там се твърдяло,че вредите са в
резултат на причинените леки телесни повреди.Направил е възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност за предявяване на претенциите на
ищцата за причинени неимуществени вреди на датите
11.12.13г.,28.04.2013г.,31.05.2013г. и 26.06.2013г.
В първото проведено по делото съдебно заседание съдът е
констатирал,че не е уточнен от ищцата размера на иска за всяка една от
претенциите за твърдени закани за убийство,като е приел,че се касае за
отделни закани за убийство,всяка една от които подлежи на самостоятелно
доказване,респ.на репариране на вреди.Макар от мотивите на съда да става
ясно,че се касае за нередовност на исковата молба,вместо да остави без
движение жалбата до отстраняването й,като се посочи размер на всяка от
претенциите за твърдените закани за убийство на посочените шест дати,той
се е задоволил само по реда на чл.143 от ГПК да посочи,че следва да се
5
уточни размера на претенциите,като дори не е указал на ищцата да го
направи.Ч. не е направила разбивка по пера на размера на претенциите си.На
следващото проведено съдебно заседание на 09.07.19г.,КРС отново по реда
на чл.143 от ГПК е дал възможност на ищцата да конкретизира претенцията
си по отношение на всяко от деянията,предмет на продължаваното
престъпление.В тази връзка пълномощникът на ищцата е оттеглил искането
си за присъждане на обезщетение за неим.вреди от деянията,извършени на
първите четири дати: 11.12.13г.,28.04.2013г.,31.05.2013г. и 26.06.2013г.с оглед
направеното от ответника възражение за погасяването им по
давност.Конкретизирал е,че за останалите две деяния,извършени на
04.01.14г.и 04.07.14г.претендира по 2500лв.обезщетение,т.е. общият размер на
търсеното обезщетение,въпреки оттеглянето на четири от шестте
претенции,отново е 5000лв.С протоколно определение районният съд е
допуснал уточнение и допълнение на иска съобразно посоченото от ищцата и
е прекратил производството по делото в частта,с която се претендира
обезщетение за неим.вреди за деянията,извършени на
11.12.13г.,28.04.2013г.,31.05.2013г.и 26.06.2013г.,без да посочва размера
им,тъй като на този етап размерът на тези претенции не е бил конкретизиран
от ищцата.Това протоколно определение е влязло в сила като необжалвано.С
определение от същата дата е даден ход по съществото на спора,отменено с
определение от 02.08.19г,тъй като съдът е установил,че посочването по
размер на обезщетението по пера в последното заседание не може да се счете
за отстраняване на нередовност на ИМ,а същото следва да е писмено и на
ответника да се даде срок за отговор.Дал е възможност на ищцата да отстрани
нередовностите в петитума на исковата молба с писмена молба с препис за
ответника.
На 12.08.19г.в съда е депозирана уточнителна молба от ищцата,с
която същата посочва размерите на исковете за обезщетяване на вредите за
всяко от шестте деяния,извършено на посочените в ИМ дати,като за първите
четири деяния,извършени на 11.12.13г.,28.04.2013г.,31.05.2013г. и
26.06.2013г.претендира по 1000лв,а за последните две-от 04.01.14г.и
04.07.14г.претендира по 2500лв.за всяко.
В мотивите на атакуваното решение,въпреки че производството по
делото е било прекратено по отношение на претенциите за обезщетение за
6
неим.вреди за деянията,извършени на 11.12.13г.,28.04.2013г.,31.05.2013г.и
26.06.2013г.,районният съд е обсъждал по същество тези претенции,като е
приел за основателно направеното възражение за погасяване по давност на
претенциите досежно първите четири деяния и на това основание е отхвърлил
в диспозитива тези претенции като неоснователни.По този начин е
постановил недопустимо в тази му част решение,тъй като производството по
предявените претенции за обезщетение на неим.вреди за деянията,извършени
на посочените по-горе четири дати,вече е било прекратено с влязло в законна
сила определение.Следователно те не са били вече предмет на разглеждане и
съдът не е следвало да се произнася с решението си по тях.Така на практика
той се е произнесъл по непредявен иск,което прави решението в тази му част
недопустимо и като такова същото следва да се обезсили.
По отношение на решението в останалата му обжалвана част-
досежно обезщетението за неим.вреди от останалите две деяния,извършени
от ответника на 04.01.14г.и 04.07.14г.,то съдът намира за установено
следното:
Не се спори между страните,че през периода 2012г.-2013г.страните
са имали връзка и при нея са възникнали множество инциденти между тях
двамата,като при някои от тях-този на 11.12.12г. и на 26.06.13г. освен закани
за убийство към ищцата,на същата е нанесен и побой от ответника,за които
Ч. е претендирала обезщетение за неим.вреди по друго гр.дело,видно от
представеното копие от ИМ.Настоящата инстанция приема,както и районният
съд,че раздялата между двамата не е настъпила след първия инцидент от
11.12.12г.,тъй като ищцата въпреки нанесения побой и заплахите са
убийство на няколко пъти се е връщала при ответника,като окончателно се е
разделила с него едва след вторият нанесен побой на 26.06.13г.От
разпитаните по делото свидетели- И. Д. и К. Д.,съответно майка и брат на
ищцата,и свидетелката Н. Л.,съседка на ответника,чиито показания се
кредитират от съда,се установява,че и след раздялата ответникът е
продължил да заплашва ищцата с убийство по телефона,като „ще я
обезглави,ще запали къщата,майка ще я целува студена“.В показанията
си майката и брата на ищцата описват последиците от заплахите на
ответника за Ч.-непрекъснат страх,стрес,безсъние,припадъци,главоболие,
повишаване на кръвното налягане.
7
Районният съд правилно е приел в мотивите си,че с влязлото в сила
определение по НОХД № 466/2014г,с което е одобрено споразумението за
решаване на наказателното производство,(което е задължително за съда),е
призната вината на ответника за извършените от него умишлени деяния,
както и противоправността на същите, за което е наложено и
наказание.Поради това КРС не е изследвал налице ли е деяние – действие или
бездействие,негов автор ли е ответника,извършено ли е същото
противоправно и извършено ли е виновно,всички те представляващи
елементи от ФС на непозволеното увреждане,тъй като по тези въпроси има
влязъл в сила съдебен акт от наказателния съд.Приел е,че има деяние,че
същото е противоправно и е извършено виновно.Очертал е като спорен за
производството въпроса причинени ли са на ищцата твърдените от нея
неимуществени вреди и има ли причинна връзка между тях и
деянията,извършени на 04.01.14г.и 04.07.14г.При липсата на СМЕ
първостепенният съд се е позовал досежно причинените неимуществени
вреди на показанията на разпитаните свидетели,приемайки за доказано,че са
причинени на Ч. неимуществени вреди в резултат от поведението на
ответника,изразяващо се в отправяне на заканите за убийство,като за
продължителен период от време същата е претърпяла стрес,изпитвала е
притеснения и страх от осъществяване на заканите,настъпили са и промени в
здравословното й състояние-безсъние,главоболие,повишаване на кръвното
налягане.Правилни са изводите на първостепенният съд,че
стресът,страхът,притесненията на ищцата са в пряка причинна връзка с
извършените престъпления по чл.144,ал.3 от НК,което е видно от
показанията свидетелите.Тези показания и настоящата инстанция намира за
непротиворечиви,последователни и логични,почиващи на лични
впечатления на свидетелите и същевременно се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства.
Досежно размера на обезщетението,КРС е приел,че ответникът не е
ангажирал никакви доказателства,оборващи тезата на ищцовата страна или
внасящи съмнение в достоверността на твърдените от същата факти,поради
което исковете за репариране на неимуществени вреди,изразяващи се в
безспокойство и страх,както и в промени в здравословното състояние като
главоболие,безсъние и повишаване на кръвното налягане са
8
основателни.Тезиизводи на КРС са правилни.
При съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне
размера на обезщетението за всяко от деянията,извършени на 04.01.14г.и
04.07.14г.следва да се отчетат както продължителността на търпените
страдания, така и интензитета на същите,възрастта на ищцата,а също и
обстоятелството,че страните са били във фактическо съжителство.Следва да
се има предвид,че притесненията ,страхът и стресът на ищцата са
продължили не само по време на конфликтните отношения между страните,но
и продължително време след това,като от свидетелските показания не може
да се установи кога и дали са преустановени.Следва да се отчете обаче и
факта,че на ищцата освен заплахи за убийство,са били нанасяни и побои,като
от свидетелските показания се установява да са били нанесени такива поне
два пъти,макар и за период от време преди исковия за датите 04.01.14г.и
04.07.14г.
При това положение настоящата инстанция намира за справедлив
определеният от районния съд размер на обезщетението от по 2000лв.за
всяко от двете деяния,извършени от ответника на 04.01.14г.и 04.07.14г.при
отчитане на релевантните обстоятелства и при съобразяване с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Решението в тази му част следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Разноски са претендирани и от двете страни,но с оглед изхода на спора
се дължат само на въззиваемата по жалбата на М.Т. страна- З.Ч. за
въззивното производство в размер на 500лв.за адв.възнаграждение съгласно
представения ДПЗС.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 418/15.11.19г.,постановено по гр.д.№
29/19г.по описа на РС-Карлово,3-ти гр.с.,поправено по реда на чл.247 от ГПК
с решение № 190/27.07.20г.,в частта му,с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от З. Д. Ч.,ЕГН-********** от гр.К. искове с
9
правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД за осъждането на М. Г. Т.,ЕГН-
********** от гр.К. да й заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди,изразяващи се в страх,усещане за
несигурност,постоянно разстройство на психичното
състояние,главоболие,повишено кръвно налягане,безсъние, емоционална
неустойчивост,причинени с отправени закани за убийство,отправени от
ответника на 11.12.2012г., 28.04.2013г.,31.05.2013г.и 26.06.2013г .,за които
ответникът е бил осъден по НОХД № 466/2014г.по описа на КРС,ведно със
законната лихва от датата на последното действие-04.07.2014г.до
окончателното заплащане на обезщетението,както следва: сумата от
1000лв.,представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с
деянието от 11.12.2012г.;сумата от 1000лв.,представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди с деянието от 28.04.2013г.;сумата от
1000лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с
деянието от 31.05.2013г.;сумата от 1000лв.,представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди с деянието от 26.06.2013г.,като
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 418/15.11.19г.,постановено по гр.д.№
29/19г.по описа на РС-Карлово,3-ти гр.с.,поправено по реда на чл.247 от ГПК
с решение № 190/27.07.20г.,в частта му,с която е осъден на основание
чл.45,ал.1 от ЗЗД М. Г. Т.,ЕГН-********** от гр. К. да заплати на З. Д.
Ч.,ЕГН-********** от гр. К. сумата от 4000(четири хиляди)лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди,
изразяващи се в страх,усещане за несигурност,постоянно разстройство на
психичното състояние,главоболие,повишено кръвно
налягане,безсъние,причинени вследствие на отправените от М. Г. Т. закани с
убийство на З. Д. Ч. на 14.04.2014г. и на 04.07.2014г.,за които ответникът е
бил осъден по НОХД № 466/2014г.по описа на КРС,от която
2000лв.,представляваща обезщетение за вредите от деянието по чл.144,ал.3 от
НК,извършено на 14.01.2014г. и 2000лв., представляваща обезщетение за
вредите от деянието по чл.144,ал.3 от НК, извършено на 04.07.2014г.,ведно
със законната лихва върху сумата от 4000лв., считано от 04.07.2014г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Г. Т.,ЕГН-********** да заплати на З. Д. Ч.,ЕГН-
10
********** сумата от 500(петстотин)лв.разноски за адв.възнаграждение пред
въззивната инстанция.
В останалата му част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11