№ 1238
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100501130 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 21.11.2022 г., постановено по гр. дело №49764/2018 г. по
описа на Софийския районен съд,167 състав, е отхвърлен предявеният от
ищеца Г. З. срещу Н. Л. осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и
авторитета му, както и доброто му име в обществото като мъж и загрижен
баща, претърпени вследствие от заснето предаване „Отечествен фронт“,
излъчено на 06.02.2010 г. по „Нова телевизия“, в което ищецът е бил
представен като „лош герой“ и публично били разгласени семейни и лични
различия между него и ответницата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Г. З., с която
оспорва същото като неправилно и необосновано. В жалбата се поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът не е доказал, че
предаването действително е било излъчено, както и че същото не е било
заснето по инициатива на ответницата. По изложените съображения се иска
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
предявеният от ищеца иск да бъде уважен в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
ответницата Н. Л., с който оспорва същата като неоснователна и моли
постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено в цялост.
1
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Въззивният съд
намира, че същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни
мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна инстанция
намира, че следва да се добави и следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 45, ал.1 ЗЗД, съгласно
който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба
съдът приема, че е сезиран с искане за заплащане на парична сума,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени на ищеца в резултат от неправомерни действия на ответника. За
уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните
елементи от сложния фактически състав: 1./деяние, 2./противоправност на
деянието, 3./вреда, 4./причинна връзка между настъпилата вреда и деянието,
като съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД 5./ вината се предполага до доказване на
противното.
В настоящия случай между страните не е спорно, че са били съпрузи,
като бракът им е прекратен с влязло в сила решение от 10.04.2019 г. на
Районен съд – гр. Сливница, както и че имат едно дете от този брак.
По делото са приобщени множество писмени доказателства, от които е
видно, че ищецът страда от различни заболявания, които твърди, че са
настъпили в резултат на изпитания стрес, тревожност и унижението,
причинени от излъчване на предаване, в което той е бил представен като лош
съпруг и баща.
По отношение на първия елемент от фактическия състав, а именно
2
действие или бездействие, причинило процесната вреда, ищецът твърди, че
такова действие представлява заснемането и излъчването на предаването
„Отечествен фронт“ по частна телевизия.
На първо място следва да се посочи, че с молба вх.
№5072234/12.06.2020 г. ищецът е посочил, че видеото е свалено от онлайн
пространството и се откриват следи за него на посочен от него сайт.
Изложеният текст в молбата на ищеца има характер единствено на цитат, а не
на извадка, както той твърди в депозираната въззивна жалба, като не е ясен и
източника на този цитат.
По-нататък самият той посочва, че същото е заснето в рамките на
предаването „Отечествен фронт“ на М.К.. Твърдението на ищеца, че
заснемането и излъчването са станали по инициатива на ответницата са
останали недоказани, тъй като не са представени никакви доказателства,
подкрепящи това твърдение.
По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че в
настоящето производство ищецът не ангажира доказателства, от които да се
установи наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане,
поради което съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан
и като такъв следва да се отхвърли.
При съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Предвид изхода от спора и като съобрази обстоятелството, че ищецът
по настоящото дело е освободен от внасянето на такси и разноски по делото,
съдът намира, че на особения представител на въззиваемата страна следва да
се изплати възнаграждение в размер на 300 лв. от бюджета на съдебната
власт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.11.2022 г., постановено по гр. дело
№49764/2018 г. по описа на Софийския районен съд,167 състав в цялост.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Д. С. Н. възнаграждение за особен
представител в размер на 300 лв. от бюджета на съдебната власт.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат Д. С. Н. разходен-касов ордер за сумата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4