РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20205300502070 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОД МВР- **** чрез гл.юриск. И. П. против
Решение № 2495/20.07.2020г., пост. по гр.д.№ 19272/2019, ПдРС, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на Б. Г. К. следните суми: сумата от 471,39 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 51 часа,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от 412 с коефициент
1,143, за периода 26.11.2016 г.- 26.11.2019 г., както и сумата от 66,24 лв. мораторна
лихва за периода 01.01.2017г. – 26.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2019 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и разноски.
Жалбоподателят ОД на МВР-**** поддържа, че решението е неправилно и
необосновано. Счита, че съдът не е взел предвид, че ищецът не е работил на смени , а
на ненормиран работен ден, поради което и е неприложимо правилото за
преизчисление по НСОРЗ. Счита, че в чл.187, ал.5, т.1 от ЗМВР изрично е посочен
начина на компенсиране на работа извън работното време на служитгелите с
ненормиран работен ден – допълнителен платен годишен отпуск и с възнаграждение за
1
извънреден труд за работа в почивни и празнични дни. Поддържа, че съдът неправилно
е тълкувал и приложил относимата нормативна база, регламентираща заплащането на
труда на държавните служители в систевата на МВР. Развива доводи за приложението
на Наредба №8121 З -776/29.07.2016, както и че отчитането на положения труд е
извършвано съобразно същата. Счита, че при изричен нормативен акт не следва да се
прилагат други актове, към които няма изрично препращане, в частност НСОРЗ, която
е неприложима за служителите на МВР. Развива и съображения за регламентацията на
дневния и нощния труд, като нормалната седмична продължителност за двата вида е
различна за трудовите правоотношения, но за работещите държавни служители ЗМВР
предвижда различен режим на работа. Моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново такова, с което се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Б. К. е подал отговор на въззивната жалба. В молба за
първото съдебно заседания взима становище за неоснователност.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна
– ответник, останал недоволен от осъдителната част на постановено съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
С подадената въззивна жалба се обжалва постановеното първоинстанционно
решение, с което са уважени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/в редакцията –ДВ бр.58/2019/ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, предявени от Б.К. против ОД на МВР-****. Доколкото съдът намира същото за
правилно, то на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, като следва да изложи
само следните съображения :
От фактическа страна по делото се установява, че между страните е
съществувало служебно правоотношение, възникнало на осн. ЗМВР. К. е работил на
длъжността „*****“ в „Охранителна полиция“ в III РУ - ОДМВР-****. Тази длъжност
2
е изпълнявал при ненормирано работно време – редовна смяна в работни дни от 8,30 до
17,30ч. Съобразно месечни графици за дежурства е назначаван и на работа на 24
часови дежурства по 1-2 пъти месечно.
Представени са копия от фишове за изплатени заплати за исковия период, както
и справка за начислен и изплатен извънреден и нощен труд за исковия период.
Приетата и неоспорена ССЕ с в.л. С. К. установява, че в процесния период
ищецът е работил и на 24 часови смени, като е давал дежурства.
Ищцовата претенция е, че по време на дежурствата е полаган извънреден труд,
т.к. същите са били 24 часови, като включват 8 часа нощен труд , а нормативно
определената продължителност на нощния труд е 7 часа. Поради това се претендира
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 спрямо нормалната
продължителност на работното време от 8 часа съгл. чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Претенцията
е за положен 51 часа извънреден труд, който не е заплатен от работодателя.
По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. К., съгласно която за процесния
период ищецът К. е положил общо 361часа нощен труд. При приложение на НСОРЗ и
приложение на К 1,143% то положеният нощен труд се равнява на 51часа извънреден
труд. Дължимото възнаграждение за така изчисления извънреден труд на база
преизчисления нощен за периода е 471,39лв./брутно/. Мораторната лихва е в размер на
66,24лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените
искове са основателни. Нормативната рамка относно отчитането на положения труд
при процесното правоотношение е следната: Работното време на държавните
служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /чл.187,
ал.1 от ЗМВР/. При работа на смени работното време се изчислява сумирано на
тримесечен период. В този случай е възможно полагането на нощен труд в часовия
интервал 22-06ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24
часа. Нормата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в ред. ДВ бр.58/2019/ предвижда при
работа на смени, трудът извън работното време и при отработени до 70 часа за
тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение. В чл.187, т.9 от ЗМВР е указано, че с наредба на
М-ра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на
работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители. През процесния период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с К 1,143
при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило е
било уредено в наредба №8121з-407/11.08.2014, действала до 02.08.2016г. Това не
означава , обаче, че не следва да се приложи механизмът за преизчисляване на нощния
3
труд Това е така, т.к. законодателят е въвеждал последователно в различни нормативни
актове регламентиращи полагането на нощен труд редица закрили на последния. Така
в ЗМВР изрично е посочено в чл.188, ал.2 от ЗМВР, че държавните служители, които
полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ. В чл.140, ал.1 от КТ пък
е разписано, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата
на регулацията на правоотношенията между работници/служители и работодател, като
в случаите на специална категория служители, каквито са и държавните, не може да се
регламентират по-лоши условия на труд от общите. В случая става въпрос и за
специална закрила на нощния труд, при което общите правила следва да намерят
приложение и по отношение на държавните служители, чийто правоотношения се
регламентират по ЗМВР. В чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично е записано, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ. Тази закрила трябва да намери израз в различни
компенсаторни механизми.
ЗМВР предвижда , че при работа на смени е възможно полагането на нощен
труд, който не следва да надвишава 8 часа за всеки 24 часа. Това не дерогира, обаче,
закрилата на нощния труд и не следва да се тълкува като изравняване на условията на
полагане на дневния с нощния труд. Приемане на противното би означавало
поставяне на държавните служители в неравностойно положение с обикновените
работници и служители. Също така би лишило от смисъл дадената изрична защита на
нощния труд на служителите по ЗМВР в чл.188, ал.2.
В същата насока са и изводите на СЕС в Решение от 24.02.2022 по дело С-262/20,
според които се допуска нормалната продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за **** и ****, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерии, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателства и е съизмерима с тази цел. Преценката следва да се извършва от
националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която следва да се постигне. На
следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е прокаран принципът, че
полагащите нощен труд работници или служители трябва да бъдат компенсирани чрез
различни мерки – под формата на намалена продължителност на работното време,
допълнителни почивки и допълнително заплащане на труда, удължен годишен отпуск,
заплащане на обезщетения и др. Тези мерки са част от закрилата на работниците, които
полагат нощен труд. В тази насока са и принципите на МОТ за организацията на
работното време, включително и за регламентацията на нощния труд, която трябва да
предвижда различни по вид компенсации /виж §54, 56 70 от посоченото решение на
СЕС/. Посочените принципи са наложени и от националното законодателство , като
4
още в основополагащия закон - КРБ в чл.6 е предвидена забрана за неравно третиране
на гражданите. В същото време законодателят не е поставил и обосновал някаква цел,
оправдаваща по-неблагоприятни условия на труд на работниците от публичния сектор
- полицаи и пожарникари. Техният труд по принцип е по-тежък и рисков, поради което
няма основание да не се прилагат компенсаторни механизми за защита на този труд. С
оглед на изложеното съдът намира, че липсата на нормативна уредба за
преизчисляване на положения нощен труд в дневен е празнота в регламентацията на
реда за организацията и разпределянето на работното време, отчитането,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, а не нормативна забрана за това. При наличие на такава непълнота
в специалната уредба, субсидиарно приложение следва да намери регламентацията в
общите норми - Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ
бр.9/26.01.2007 г./. Ето защо, случая приложение следва да намери разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ , при което с оглед сумираното изчисляване на работното време на
работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане
на нощните часове в дневни с К 1,143. В настоящия случай ищецът, независимо че е
работил на ненормиран работен ден с оглед длъжността, която е заемал, е полагал и
труд в сменен режим, с оглед назначенията му за 24 часови дежруства. Именно
полагания в този времеви период е предмет на изследване, поради което и са
неотносими доводите на жалбоподателя за друг ред на компенсиране на ненормирания
работен ден. Исковата претенция не е за подобна компенсация при изпълнение на
основните трудови функции на служителя. Приетата по делото експертиза е
приложила горепосоченото правило и е установила броя на извънредно положените
часове, както и размера на дължимото заплащане за тях. Така претенцията за
заплащане на извънреден труд за исковия период, след преобразуването на положените
часове нощен труд в дневен се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена
до посочените в ССЕ размери.
Безспорно е по делото, че тези плащания не са извършени, при което се доказва
претенция за заплащане на обезщетение за забава по основание. Досежно размера,
съдът ще кредитира установеното от ССЕ.
До същите фактичекски и правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемия
сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300лв., заплатено
адвокатско възнаграждение, редуцирани с оглед направеното възражение за
5
прекомерност.
По изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2495/20.07.2020г., пост. по гр.д.№ 19272/2019,
ПдРС.
ОСЪЖДА ОД на МВР-****, ЕИК, *****, гр. *****, да заплати на Б. Г. К., ЕГН
**********, сумата от 300лв., разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6