Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
С.
ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
МАКАРИЕВА
въззивно гражданско дело.№ 2067 по
описа за 2019 г. ,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по
въззивна жалба Община Варна чрез главен ю.к. С. Ц. срещу решение № 3668/09.08.2019 г.
постановено по гр.д.№ 16683/2018 г. на ВРС с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между С.Х.И., ЕГН: **********, с адрес *** и И.Х.И., ЕГН: **********,
с адрес ***, бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от И. Портних –
кмет, че ищците - С.Х.И., ЕГН: **********, и И.Х.И., са собственици на реална
част от ПИ № 10135.2563.626 по КККР на гр. Варна с площ от 488 кв. м., оцветена
в жълт цвят на скицата на л. 111 от делото, изготвена от вещото лице Живко Баев
при, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от съдебното
решение, при граници на частта: ПИ № 10135.2563.1664, № 10135.2563.1858, №
10135.2563.64 и останалата част от 10135.2563.626, която реална част е
неправилно нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/ 14.10.2008 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, като част от второстепенна улица, част от имота на отвеника –
10135.2563.626, вместо като част от имот № 10135.2563.64 – собственост на
ищците, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ред. ДВ, бр. 49 от 2014 г.).
В жалбата са изложени подробно изложени оплаквания за неправилност на
решението, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че изводите на съда са направени при неправилна преценка на
събраните доказателства. Иска се отмяна и отхвърляне на исковата претенция.
Срещу
жалбата е депозиран писмен отговор, в
който се излага становище за нейната неоснователност.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и
правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на депозираната
въззивна жалба следва да се посочи, че :
Налице е
несъответствие между отразеното в одобрената кадастралната карта и
действително притежаваното от ищците право на собственост. Касае се за грешка в кадастралната карта по смисъл на § 1, т. 16
ДР на ЗКИР, която с оглед спора за собственост
между страните, следва да бъде отстранена по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ред.
ДВ, бр. 49/ 2014 г.).Съдът правилно е изложил съображения, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР има за предмет установяване точното
местоположение на имотната граница между два съседни имота, която не е била
заснета или е била неправилно заснета в действащия кадастрален или регулационен
план, въз основа на която е била одобрена кадастралната карта, като
несъответствието между действителните пространствени характеристики на имота и
отразените в кадастралната карта представлява грешка по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, включително и когато несъответствието се
дължи на спор за принадлежността на правото. Изложени са и съображения, че в
производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се установява
собствеността на ищеца към минал момент, а именно момента на влизане в сила на
кадастралния или регулационен план, възприемани като графичен начин на
отразяване на пространствените предели на правото на собственост, като ищецът,
който твърди, че пространствените граници са погрешно отразени /или изобщо
неотразени както е в настоящия случай/ наред с факта на несъответствие с
последния приложен план следва да установи и основанията си за притежаване на
правото на собственост в твърдяните параметри при спор и за нарушено материално
право.
В настоящия случай от заключението по съдебно – техническата експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно, обстойно мотивирано и цялостно
обосновано, базирано на непосредствено обследване на цялата съхранявана за
спорния имот официална документация се установи, че по КП 1977 год. спорната
част попада в имот № 1063, целият с площ от 2100 кв. м. За първи път, с
приемане на ЗРП от 1993 г., а по - късно и с последващите регулационни планове,
предвижданията за спорния имот е да бъде придаден към съседния имот и да стане
част улица, с ширина от 14 м. Към настоящия момент имота съществува съобразно границите
по КП 1977 год., като през него не преминава улица. ЗРП от 1993 г. е приет при
действието на ЗТСУ (отм.) и следователно има непосредствено отчуждително
действие. Това действие е под отлагателно условие – заплащане на обезщетение
и/или завземане и владение на придаваемите части от легитимирания по плана
собственик, повече от 10 години. В случая няма абсолютно никакви данни за
уреждане на сметките между страните – изготвена е оценка, по която няма плащане
по нея. Ето защо, действието на ЗРП от 1993 г. следва да се счита отпаднало, на
основание § 6, ал.2 и § 8, ал.1 ПЗР ЗУТ. От друга страна, следващите планове,
касаещи процесните имоти, са приети при действието на ЗУТ (в сила от 02.01.2001
г.), съобразно който изработваните ПУП по правило нямат отчуждително действие.
В настоящата хипотеза, по делото липсват каквито и данни за започнала процедура
по отчуждаване, с оглед изпълнението на предвидената улица с ширина от 14 м., в
срока по чл. 208, ал. 1 ЗУТ, още повече сметките по същата да са уредени. Нито
в ЗРП от 1993 год., нито последващите регулационни планове, приети при
действието на ЗУТ, включително и по ПУП – ПРЗ от 2002 год. план не следва да се
считат приложени, а предвидените в тях изменения на регулационните граници на
двата имота не следва да бъдат зачетени, като приложим в случая е режима на
последния приложен план, а именно КП от 1977 год.Правилен и извода на съда,че
въз основа на сключена
15.05.2002 год. правна сделка
ищците са придобили правото на собственост върху недвижим имот № 1063, част от
който е и спорната реална част с площ от 488 кв. м. Този извод се налага, до
колкото се касае за деривативно придобивно основание, при приобретателите
придобиват права съответстващи на притежаващия от прехвърлителя обем, в който в
случая, с оглед горните мотиви за реституиране придаваемите по регулация части
в патримониума на предишния им собственик и възстановява нормативния статут на
последния приложен план, следва да се включи и процесната реална част (оцветена
в жълт цвят на скицата на л. 111).
Ответникът не е
установил правоизключващото си възражение, че е собственик на
разглежданата реална част от поземления имот, поради което искът е уважен. Решението
следва да се потвърди .
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 3668/09.08.2019 г. постановено по гр.д.№ 16683/2018 г. на ВРС .
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ