Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.03.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
осми февруари година 2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14543
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Производството е образувано по искова
молба на П.Б.Б. ЕГН ********** и З.Б.Б. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.
Л.Г. – АК - П., с която са предявени активно и пасивно субективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва:
- за
осъждане на З. „Б.И.“ АД да заплати сумата от по 100 000 лв., на всеки от
ищците, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП
настъпило на 17.08.2016 г., при което са
починали Б.П.Б. и Г.П.Б., съответно баща и майка на ищците, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 09.11.2018
г. до окончателното изплащане на вземането;
- за
осъждане на З. „Д.З.“ ЕАД да заплати сумата от по 100 000 лв., на всеки от
ищците, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП
настъпило на 17.08.2016 г., при което са
починали Б.П.Б. и Г.П.Б., съответно баща и майка на ищците, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират разноски.
В молба – уточнение от 10.12.2018г.
ищците чрез адв. Л.Г. уточняват, че първият ищец П.Б.
претендира сумата 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от З. „Д.З.“
ЕАД, като застраховател на гражданската отговорност на водача т.а. „Скания Р400 ЛБ” с Р№ ********, от които 50 000лв.
неимуществени вреди от загубата на майка му и 50 000лв. неимуществени вреди от
загубата на баща му. Уточнено е, че ищецът Б. претендира от ответното З. „Б.И.“
АД, като застраховател на гражданската отговорност на водача л.а. „Рено Туинго” с per. № ********да му
заплати застрахователно обезщетение 100 000лв., от които 50000лв. неимуществени
вреди от загубата на майка му и 50 000лв. неимуществени вреди от загубата на
баща му, тъй като процесното ПТП е настъпило при
независимо съпричиняване от двама водачи, като следва
да се ангажира отговорността на всеки от двамата застрахователи по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Уточнено е, че ищцата З.Б.Б. също претендира 100 000лв. обезщетение от ответното З. „Д.З.“ ЕАД, от които 50 000лв.
неимуществени вреди от загубата на майка и и 50 000лв. неимуществени вреди от
загубата на баща и. Уточнено е, че
ищцата З.Б. претендира от ответното З. „Б.И.“
АД, застраховател на гражданската отговорност на водача л.а. „Рено Туинго” с per. № ********да и
заплати обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лв., от които 50 000лв. вреди от
загубата на майка и 50 000лв. неимуществени вреди от загубата на баща и.
Предвид направеното уточнение, съдът
намира, че е сезиран с осем преки иска с пр. основание чл.432, ал.1 от КЗ, в
условията на активно и пасивно субективно съединяване.
В исковата молба
и уточнителната такава, се твърди, че на 17.08.2016 г. около 10:10 ч. настъпи
тежко ПТП на главен път 1-4 София - Варна, км. 76+055, до бензиностанция „Лукойл”
край гр. Севлиево. В посока гр. Варна се движел товарен автомобил „Скания Р400 ЛБ” с Р№ ******** с прикачено ремарке с Р№ ******ЕК,
собственост на „Х.Л.” ЕООД - София, управляван от Д.А.Д. в нарушение правилата
за движение по пътищата. В дясно от пътя имало затревен остров, находящ се южно
от пътното платно и южно от него се намирала бензиностанция „Лукойл”. Източно
от затревения остров се намирал изход от бензиностанция, на който били
поставени два пътни знака: Б2 „Спри”!
Пропусни движещите се с предимство” и Г2 „ Движение само на дясно след знака”. Твърдят, че водачът на
тежкотоварния автомобил се движел с превишена скорост от около 86 км/ч. при
ограничение за максимално допустима такава в пътния участък от 70 км/ч. При наближаване
към бензиностанцията, водачът на тежкотоварния камион, не намалил скоростта си
на движение под максимално допустимата, не съобразил и товара в тегленото
полуремарке, както и задължението си да съобрази скоростта си на движение съгл.
разпоредбите на чл. 20 ал.2 т. 1 от 3ДвП и чл. 117 от ЗДвП - при приближаване
към Т- образното кръстовище, каквото представлява изхода на описаното
бензиностанция, и при условията на независимо съпричинителство с водача на л.а.
„Рено Туинго” с per. № ********- собственост и управляван от Б.П.Б. с ЕГН **********,
който излизал от бензиностанцията и почти завършил маневрата да се включи в
лентата за движение, когато бил блъснат от движещия се с превишена /респ. и
несъобразена скорост/тежкотоварен камион. В резултат на удара лекия автомобил
бил „отхвърлен” от другата част на пътното платно почти в зелената затревена
площ на насрещната лента.
Заявяват, че
вследствие на удара починали водачът на лекия автомобил Б.П.Б. - баща на
двамата ищци и возещата се до него на предна дясна седалка пътничка Г.П.Б. -
майка на ищците, които получили тежки и несъвместими с живота травматични
увреждания.
Посочват, че ПТП
е извършено при условията на независимо съпричинителство от страна на двамата
водачи, участвали в ПТП, като всеки един от тях поотделно е допринесъл за
настъпване на вредоносния за наследодателите на ищците резултат, нарушавайки
конкретни правила за движение по пътищата.
Навеждат
твърдения, че отношенията им приживе били изключително близки, основани на
взаимно доверие и разбирателство. Благодарение на полаганите от родителите си
грижи и двамата ищци са се изучили и образовали и са имали успешна социална
реализация. След този трагичен ден, в който и двамата са изгубили и двамата си
родители по този ужасен начин, животът им се е променил драстично в негативна
насока. Двамата скърбят неутешимо за загубата на родителите си, който са били
хората, които са чувствали най - близки и с които са споделяли всички свои
радости и тревоги. След смъртта им вече няма с кого да споделят своите тревоги
и няма от кого да поискат съвет как да преодолеят трудностите, с които живота
ги сблъсква. Същите не могат да се примирят със случилото се и това се отразява
крайно негативно върху емоционалното и психологическото им състояние, тъй като
никога не са били подготвени да изгубят и двамата си родители по този неочакван
начин и в един ден, още повече, че и двамата са били жизнени и здрави над
необичайното за възрастта си.
Заявяват, че по
случая е образувано ДП № 350/2016г. по описа на РУ - гр. Севлиево, пр. пр. №
1780/16 г. по описа на РП - Севлиево.
Заявяват, че
т.а. „Скания Р400 ЛБ” с Р№ ******** притежава полица № BG /06/11600041863 по
задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключена с „ДЗИ – О.З.“ ЕАД
на 14.12.2015г. считано от 02.01.2016 г. до 02.01.2017 г., а за л.а. „Рено
Туинго” с per. № ********притежава полица № BG/02/116001753477 по задължителна
застраховка „гражданска отговорност”, сключена с З. „Б.И.” АД на 24.06.2016 г.
с начална дата на покритие от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г., която е
прекратена на 16.10.2016 г. - три месеца след ПТП, но валидна и с покритие към
деня на ПТП.
Ищците поддържат,
че с оглед обстоятелството, че е налице независимо съизвършителство от страна
на двамата водачи на тежкотоварния автомобил, застрахован при „ДЗИ –ОЗ” ЕАД и
от страна на водача на лекия автомобил, застрахован при З. „Б.И.” АД, предявили
писмени застрахователни претенции и пред двете застрахователни компании, като с
писмо изх. № 7546/09.11.2017 г. З. „ Б.И.“ АД и с писмо изх. №
92-14721/02.11,201г. З. „Б.И.“ Ад и ЗАД „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД отказали изплащане.
Съобразно изложеното молят исковата претенция да бъде уважена.
Ответното З. „Б.И.“ АД в преклузивния срок по чл.367 ГПК, депозира отговор, в който оспорва предявените
искове по основание и размер, като твърди, че не са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта. Ответникът навежда правоизключващо
възражение, че ищците нямат право на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от загубата на баща им Б. Б., който е водач на л.а. „Рено Туинго” с per. № ********и процесното ПТП е настъпило по негова вина, или при
съществен негов принос. Моли в този смисъл да се отчете разпоредбата на чл.477,
ал.3 КЗ, чл.478 и чл.494, т.1 КЗ. Поддържа, че ищците не се явяват „трети лица“
поне относно вредите свързани със смъртта на Б. Б. и спрямо застрахователя на
гражданската му отговорност З. „Б.И.“ АД. Наведено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Б. Б.,
тъй като грубо е отнел предимството на товарния автомобил, а на Г. Б. – била е
без поставен обезопасителен колан.
В срока по чл. 367 от ГПК е
постъпил отговор и от ответната страна – „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, в който е изложено
становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва механизма на ПТП.
Заявява възражение за прекомерност на исковите претенции. Заявява, че
преобладаващ принос за настъпването на ПТП има водачът на лекия автомобил – Б. Б.,
който отнел предимството на товарния автомобил.
В
о.с.з. на 08.02.2022г. на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на
размера на предявените при субективно съединяване искове с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ, както следва:
Допуснато е увеличение на размера на
прекия иск на П.Б.Б. срещу ответното „ДЗИ-О.З.“ ЕАД от
50000лв. на 75000 лв. представляващи застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди настъпили от смъртта на неговата майка Г.П.Б. поради
нарушения, извършени от водача на т.а. „Скания Р400 ЛБ” с рег
№ ******** с прикачено ремарке с рег. № ******ЕК, ведно с законната лихва от
31.01.2018 г. до изплащането.
Допуснато
е увеличение на размера на прекия иск на П.Б.Б. срещу
„ДЗИ - О.З.“ ЕАД за неимуществени вреди в резултат от смъртта на неговата майка
Г. П. Б. до сумата от 75 000,00 лв., поради
нарушения, извършени от водача на т.а. „Скания Р400
ЛБ” с рег № ******** с прикачено ремарке с рег. № ******ЕК,
ведно със законна лихва от 31.01.2018 г.
Допуснато
е увеличение на размера на прекия иск на П.Б.Б. срещу
З. „ Б.И.“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до сумата от 75 000,00 лв. за неимуществени вреди
настъпили от смъртта на неговата майка Г.П.Б., поради нарушенията, извършени от
водача на лек автомобил „Рено Туинго” с peг. № СВ *****, ведно с законната
лихва считано от 31.01.2018 г. до изплащането.
Допуснато
е увеличение на размера на прекия иск на П.Б.Б. срещу З. „ Б.И.“ АД за заплащане на обезщетение в размер
на 75 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Б.П.Б.
вследствие нарушенията, извършени от водача на лек автомобил „Рено Туинго” с
peг. № СВ *****, ведно с законната от 31.01.2018 г. до окончателното
изплащане.
Допуснато
е увеличение на прекия иск на ищцата З.Б.Б. срещу
ответното дружество „ДЗИ-О.З.“ ЕАД до сумата от 75 000,00 лв., застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат от смъртта на нейната
майка Г. Б. поради нарушенията, извършени от водача на т.а. „Скания Р400 ЛБ” с
рег. № ******** с прикачено ремарке с рег. № ******ЕК, ведно с законната лихва
от 31.01.2018 г. до окончателното изплащане.
Допуснато
е увеличение на размера на прекия иск на ищцата З.Б.Б.
срещу ответното „ДЗИ-О.З.“ ЕАД до размер на 75 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от смъртта на нейният баща Б.П.Б. поради
нарушенията, извършени от водача на т.а. „Скания Р400
ЛБ” с рег. № ******** с прикачено ремарке с рег. № ******ЕК, ведно с законната
лихва от 31.01.2018 г. до окончателното изплащане.
Допуснато
е увеличение на размера на прекия иск на З.Б.Б. срещу
З. „Б.И.“ АД до сумата 75 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди настъпили от смъртта на нейната майка Г. П. Б., поради нарушения,
извършени от водача на л.а.„Рено Туинго” с peг. № СВ *****, ведно с законна лихва, считано от
31.01.2018 г. до изплащането.
Допуснато
е увеличение на размера на прекия иск на З.Б.Б. срещу
З. „Б.И.“ АД до размера от 75 000 лв. застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и от тях смъртта на нейният баща Б.П.Б., поради нарушения,
извършени от водача на лек автомобил „Рено Туинго” с peг. №СВ*****, ведно с
законна лихва от 31.01.2018 г. до
изплащането.
В
о.с.з. ищците чрез пълномощника си адв. Г. поддържа предявените искове. Представя
списък на разноски и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
В съдебно
заседание ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД чрез юрк. К.оспорва
предявените искове. Представя списък на разноски.
В открито с.з. ответното З. „Б.И.“
АД не изпраща представител.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, като обсъди доводите и възраженията на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетата Присъда № 81ОТ 18.11.2019г.,
постановена по НОХД № 47/2019г. по описа на ОС Габрово, се установява, че Д.А.Д.
е признат за виновен, за това, че на 17.08.2016 година, на ГП I - 4 София -
Варна, км. 76 + 055, до бензиностанция "Лукойл" на територията на
общ. Севлиево, при управление на товарна автокомпозиция с товарен автомобил
"Скания R 400 LB" с per. № ******** и прикачено ремарке "Кьогел
AWE 18" с per. № *******със скорост 85 км. ч. нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата -
"При избиране скоростта на движение на водача пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км./ч... ППС от категория
"В+Е", "С+Е", "D+E" извън населено място - 70 км.
ч."; чл. 73, ал. 1 от ПП на ЗДвП: "При избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км.ч.: за ППС от категория "В+Е",
"С+Е", "D+E" извън населено място - 70 км. ч.", и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на Б.П.Б. с ЕГН **********
и Г.П.Б. с ЕГН **********, и двамата от гр. София, поради което и на основание
чл. 343, ал. 3, предл. пето, б. "б", предл. първо във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. В
мотивите на присъдата е посочено, че произшествието е настъпило при съществен
принос на пострадалия Б. и неговите неправомерни действия, който не е изчакал
на знак „Стоп“ и е отнел предимство. Прието е, че всеки от двамата водачи е имал пълната възможност да избегне ПТП.
/л. 281-л.290/
С
решение № 64 от 09.04.2020г., постановено по внохд № 51/2020г. по описа на
Великотърновски апелативен съд, е изменена присъда № 81 от 18.11.2019г.,
постановено по НОХД№ 47 /2019г. на Габровски окръжен съд в частта относно
наказанието, като е намален размера на наложената на Д.А.Д. наказание от три
години „лишаване от свобода“, на една година и шест месеца „лишаване от свобода“,
а размера на определения по реда на( чл. 66, ал.1 от НК изпитателен срок от пет
години на четири години и от три години на една година и шест месеца лишаване
от правоуправление. В останалата част присъдата е потвърдена. Въззивният наказателен състав е приел, че настъпилия вредоносен резултат е съпричинен от Б. Б., който при управление на лек автомобил
„Рено Туинго” не е спрял на знак „Стоп“ и е предприел
забранена маневра завиване на ляво, като не е пропуснал движещия се по път
предимство товарен автомобил. /л. 291-л.297/
С
решение № 119 от 19.11.2021г., постановено по н.д. № 527/2020г. по описа на ВКС
е оставено в сила решение № 64 от 09.04.2020г., постановено по внохд № 51/2020
по описа на Великотърновския апелативен съд. Съставът на ВКС се е солидаризирал
с извода съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия Б., който е застъпен от въззивната и от
първа инстанция. Прието е, че критична пътна ситуация е провокирана от водача
на лек автомобил „Рено Туинго”, който е допуснал редица груби нарушения на правилата
за движение – на оживена пътна артерия е предприел опасна и необмислена
забранена маневра – завиване на ляво,
без да зачете предимството на товарния автомобил, без да съобрази
изискванията на знаци Б2 и Г1 и хоризонталната пътна маркировка, поради което
правилно е отчетено „съпричиняване на вредоносния
резултат“. /л. 298-л.303/
На
основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда № 81 от 18.11.2019г.,
постановена по нохд № 47/2019г. по описа на ОС Габрово, установява по
задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и смъртта на Б. Б. и Г. Б.
– родители на ищците. /препис от присъда
по нохд № 47/2019г. по описа на Габровски окръжен съд на л. 281-290 от делото/
От
приетото Удостоверение за наследници изх. № 13419 от 22.08.2016г. на Столична
община, р-н Младост, е видно, че ищците П.Б.Б. и З.Б.
Л.Н.са наследници по закон, съответно син и дъщеря на Г.П.Б. ЕГН **********,
починала на 17.08.2016г. /л. 18 от
делото/
От
приетото Удостоверение за наследници изх. № 13418 от 22.08.2016г. на Столична
община, район Младост се установява, че ищците П.Б.Б.
и З.Б. Л.Н.са син и дъщеря на Б.П.Б. ЕГН **********, починал на 17.08.2016г. /л 20 от делото/
Представена
е писмена кореспонденция между страните, от която се установява, че с претенция
от 31.10.2017г., ищците поискали „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, да им изплати на обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди от ПТП на 17.08.2016г. настъпило при
независимо съизвършителство на водачите на т.а. "Скания R 400 LB" с peг. № ********
и л.а. „Рено Туинго“ peг. №СВ*****. С писмо от 31.01.2018г.
ответното дружество отказало изплащане на обезщетение. /л.23-л.27 от делото/
След
сезирането на второто застрахователно с писмен отговор №НЩ -7546/09.11.2017г. З.
„Б.И.“, адресиран до ищците, застрахователят на ГО на водача на л.а.„Рено Туинго“ peг. №СВ*****, отказал
изплащане на обезщетение по щети №********** и №********** позовавайки се на
чл.477, ал.3 КЗ, предвид, че лицето което отговоря за причинените вреди не е
трето лице и З. „Б.И.“ не е в риск „Гражданска отговорност“./л.22 от делото/
От приетото неоспорено заключение на съдебно
медицинска експертиза с в. л. доц. д-р М.Г., се установява, че вследствие на
процесното ПТП водачът на лекия автомобил Б.П.Б., е получил следните
травматични увреждания: тежка и несъвместима с живота травма на главния мозък,
с откъсване на ствола му от гръбначния мозък, несъвместимо с живота счупване на
основата на черепа и шийните прешлени, несъвместима с живота гръдна травма с
разкъсване на дясната половина на сърцето и междукамерната преграда. разкъсване
на аортата, остра кръвозагубна анемия, разкъсване на слезката и черния дроб,
счупване на тазови кости. Обоснован е
извод, че смъртта на Б. Б. е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Констатирано е, че пътничката на дясната
предна седалка в лекия автомобил Г.П.Б., е получила тежка и несъвместима с
живота ЧМТ, счупване на черепа и на втори шиен прешлен. От счупването на
основата на черепа е последвал кръвоизлив и вдишване на кръв, което е в пряка
връзка с ЧМТ и е несъвместимо с живота. Сочи се, че смъртта е в пряка причинна
връзка с процесното ПТП.
Заключението на СМЕ с вещо лице д-р
М.Г., съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
От приетото по делото и
неоспорено от страните САТЕ с вещо лице инж. М.М. се
установява, най-вероятен механизъм на ПТП:
на 17.08.2016 г.,
около 10:10 ч., в светлата част на
денонощието при сухо време, по път 1-4 (София -Варна), при km 76+055, в близост
до бензиностанция „Лукойл“ край гр. Севлиево, в посока от гр. София към гр.
Варна със скорост около 85,9 км/h, се движи товарна автокомпозиция, съставена
от товарен автомобил „Скания Р 400 ЛВ“ с per. № ******** и ремарке „Кьогел АВЕ 18“ с per. № ****, управлявана от Д.А.Д..
По същото време в зоната на
изхода на бензиностанцията се намира лек автомобил „Рено Туинго“
с per. № СВ *****, управляван от Б.П.Б. и пътник на предна дясна седалка Г.П.Б.. С цел да продължи движението си по път
1-4, в посока към гр. София, водачът на лекия автомобил предприема маневра
„завой наляво“ (неразрешена от наличната хоризонтална и вертикална
сигнализация), като навлиза в лентата за движение на товарната автокомпозиция
на разстояние около 43 м след ориентира. Водачът на товарната автокомпозиция възприел и своевременно реагирал на така
създадената опасна ситуация в момента когато предната част на товарния
автомобил се е намирала на разстояние около 85,85 m от мястото на удара, като
предприема спиране и отклоняване на автокомпозицията наляво, при което предната
лява страна на товарния автомобил навлиза в лентата за насрещно движение (към гр.
София).
Сочи се, че водачът на лекия
автомобил „Рено Туинго“ не е предприел действия за
прекратяване на предприетата маневра и продължава движението си, завивайки към
гр. София.
Обосновано е, че при така
създадената ситуация е последвал удар между предната част на товарния автомобил
и лявата страна на лекия автомобил, като към момента на удара скоростта на
товарния автомобил е била около 64,45 km/h, а на лекия автомобил около 12,39
km/h.
Вещото лице сочи, че в района на
ПТП участъка е прав хоризонтален, а пътната настилка е гладък, нормално
износен, сух асфалт. Пътното платно е с широчина 8,45 ш, предназначено за
двупосочно движение с по една пътна лента за всяка посока, разделени с
маркировка тип Ml (единична непрекъсната разделителна линия). Северната пътна
лента е с широчина 4,30 m, а южната е с широчина 4,15 т. На разстояние 38,00 m
източно от ориентира маркировката преминава в тип М5 (двойна смесена
разделителна линия, позволяваща изпреварване на движещите се в посока гр.
Варна). Затревеният остров намиращ се южно от пътното платно е с широчина 5,00
m и завършва на разстояние 39,70 m източно от ориентира. Южно от затревения
остров се намира бензиностанция „Лукойл“. Източно от затревения остров започва
изхода от бензиностанцията, който продължава до 61,10 m източно от ориентира. В
десния край на изхода от бензиностанцията, на 53,20 m източно от ориентира и на
разстояние 3,20 m южно от южния край на пътя се намират следните пътни знаци:
Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и Г2 „Движение само на
дясно след знака“. Експертизата обосновава, че товарният автомобил се е намирал
на разстояние около 85,85 m от мястото на удара в момента, в който е имал
възможност и е възприел навлизащия в лентата му на движение лек автомобил. Реагирал е веднага след възприемането на опасността, като е предприел
спиране и отклоняване траекторията на движение на товарния автомобил наляво. Водачът
на т. а. „Скания“ е реагирал в момента на възникналата опасната ситуация, но при установената скорост на движение, не
е имал възможност да предотврати ПТП чрез предприемане на екстремно спиране от
момента, в който е възприел опасността. Вещото лице обосновава, че водачът
на т. а. „Скания“ е имал възможност да спре преди мястото на удара, ако в
момента на възприемане на опасността на разстояние 85,85m от мястото на удара
се е движил със скорост 70,02 km/h. При
движение на т. а. „Скания“ с разрешената скорост в
района на ПТП, водачът му е имал възможност да предотврати удара. Инж. М. пояснява, че ударът между превозните средства е настъпил в лентата
за движение, предназначена за движещите се в посока гр. София. Експертът обобщава,
че причините за ПТП са: действията на водачът на лек автомобил „Рено Туинго“, който е предприел маневра „завой наляво“
(неразрешена от наличната хоризонтална и вертикална сигнализация), като е
навлезнал в лентата за движение на товарната автокомпозиция, без да се съобрази
със скоростта на приближаващата автокомпозиция и разстоянието
до нея; действията на водачът на т. а. „Скания“, който е управлявал със скорост по-голяма от
разрешената му за съответния пътен участък.
Прието е, че водачът на л. а.
„Рено“ е имал възможност да предотврати удара, като осигури предимство на
движещите се по ГП 1-4 превозни средства и като не предприеме извършване на забранената
му маневра „завой наляво“. В предоставените по делото
материали няма данни, които категорично да доказват дали л. а. „Рено“ е или не
е спрял на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
По делото е изслушана и
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица доц. д-р М.Г.
и инж. М.М., неоспорена от страните, чието заключение
съдът кредитира като обективно и пълно. В него е прието, че при установената в
момента на удара скорост на движение от 65,44 km/h и предвид голямата маса на
товарната автокомпозиция, върху лекия автомобил е действал значителен ударен
импулс. Ударът е настъпил в лявата част на лекия автомобил, където е и
по-голямата деформация на купето, като при действието на възникналите
инерционни сили първоначално телата на водача и пътника на предна дясна седалка
са се придвижили наляво. Направен е
извод, че травмите по двамата пострадали,
които са довели до смъртта им, не са могли да бъдат избегнати и при правилно
поставени предпазни колани. Сочат, че лек автомобил „Рено Туинго“ е фабрично снабден с триточков предпазен
колан за предна дясна седалка. Приемат, че Г.П.Б. е била с правилно поставен, триточков предпазен колан,
но поради голямата кинетична енергия на удара при процесното ПТП не е имало
възможност да бъде избегнат смъртният изход.
Същата е получила
несъвместима с живота черепно-мозъчна травма при удар на главата в интериора на
лекия автомобил.
За
установяване на неимуществените вреди, съдът е допуснал изслушването на свидетеля
Б.П.Б. /31г., син на ищеца/. Свидетелят сочи, че за настъпилото ПТП разбрал от
баща си П., който бил в изключително тежко
емоционално състояние, когато му съобщил за катастрофата, говорел несвързано. Свидетелят
Б. се обадил на леля си, която живее в чужбина. Свидетелят Б. и баща му отишли
заедно на мястото на катастрофата. Леля му веднага се прибрала в България. Сочи,
че нейната връзка с родителите ú била много силна. Свидетелят Б.,
посочва, че баба му и дядо му били сериозни и добри хора. Дядо му бил музикант,
а баба му математик и педагог. Били много уважавани личности в гр. Велико
Търново. Баба му и дядо му имали много силна емоционална връзка с децата си. Синът
П. и дъщерята З. от своя страна били много признателни на родителите си, за
всичко получено. В семейството имало силна връзка. Според свидетеля, баща му и
леля му много се грижели за родителите
си. Дълбоката емоционална връзка с децата им осигурявала един хубав живот и
едни прекрасни старини, които този ужасен инцидент им отнел. Дъщерята З. живеела
от години във Франция. В най-трудните години, тя настоявала да се прибира в
България всяка година, въпреки съпротивата на съпруга и. Свидетелят Б. сочи, че те с баща му живеят в центъра на София, а баба му и
дядо му - в кв. „Младост“. Баща му поне три пъти седмично посещавал родители
си. Леля му се прибирала със самолет веднъж седмично, за да види родители си и
за да се погрижи за тях. Св. Б. Б. заявява, че баща му и леля му се променили
след катастрофата. Баща му станал мрачен, трудно преживявал случилото се. Два
пъти седмично пътувал до гр. Велико Търново, за да посети гроба на родителите
му, за да се грижи за него, за да запали свещ и да остави цветя. Леля му се
прибрала в България един ден след инцидента, за да организират погребението.
Леля му била музикант, доктор на науките. Написала песен и стихотворение, които
изпълнила на погребението на майка си и баща си. Свид.
Б. си спомня, че след пенсионирането баба му се се занимавала с грижа за
семейството. Леля му идвала всеки месец, за да види родителите си. Баба му и
дядо му били в изключително добро физическо и психическо състояние до деня на
смъртта им.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля Б.П.Б., включително и след преценката им
по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
По
искане на ищците, съдът е допуснал до разпит и свидетеля Б.А.К./55г., без
родство/. Свидетелят посочва, че за ПТП разбрал от П.Б.. Обадил му се и му
съобщил за инцидента, бил неадекватен. Разбрал само, че е станала катастрофа. Св.К.сочи, че познавал родителите на П.
и З., като много задружно и сплотено семейство. П. винаги помагал на родителите
си. З. живеела в чужбина, но говорела с родителите си по телефона с часове. Идвала
в България при всяка възможност. Имала проблеми с мъжа си, заради честото
прибиране до България. Няколко дни след инцидента се видели, П. не бил на себе
си. Плачел като се видят. Не минавала среща без да се
просълзи. Вземал успокоителни хапчета доста време. З. споделяла, че страда от загубата на родителите си. Свид.К.си спомня, че често придружавал ищеца П. при
посещенията на родителите му. И в гр.София, и във Вишовград, където имат къща. П.
ходел всяка седмица, когато родителите
му били там. Свидетелят описва, че е виждал най-топли отношения между родители
и син. П. осигурявал всичко необходимо на родителите му. Нямали ангажименти за
нищо. Той се грижел по всякакъв начин за тях.
По
искане на ответното застрахователно дружество „ДЗИ – О.З.“ АД е допуснат до
разпит свидетелят Д.А.Д. - участник в процесното ПТП, водач на товарния
автомобил. Свидетелят посочва, че управлява товарен автомобил „Скания“ с
ремарке. Пътувал в посока гр. Севлиево. Било някъде около 10 ч., когато наближил
бензиностанция и от дясната страна излязъл лек автомобил, който не спрял на
знак „Стоп“ и продължил да се движи. Свидетелят заявява, че рязко натиснал
спирачки и се ударили с лекия автомобил. Твърди, че се е движел по главен път с
85 км/ч. Лекият автомобил излязъл от дясно
и тръгнал да завива
наляво посока гр. София. От дясно в локалното имало знак „Стоп“ и знак за
задължителна посока надясно, но лекият автомобил завил наляво. Преди входа на
бензиностанцията видял лекия автомобил за първи път. Разстоянието било около 50
– 60 метра. Описва, че пътното платно има две срещуположни ленти за движение.
Ударът бил в лявата част в неговата лента – към осевата линия, разделяща двете
платна. Видял как колата излиза и тръгва да завива. Преди входа на
бензиностанцията, може би и преди това намалил скоростта. Ударът бил челен.
Между
страните не е спорно, че към датата на процесното ПТП
товарен
автомобил „Скания Р400 ЛБ” с Р№ ******** има валидна застраховка „Гражданска отговорност”, с полица № BG /06/11600041863”,
сключена с „ДЗИ – О.З.“ ЕАД.
Не се
спори, че л.а. „Рено Туинго” с per. № ********притежава
полица №BG/02/116001753477 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД на
24.06.2016 г. с покритие от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г., която е прекратена
на 16.10.2016 г. - три месеца след ПТП, но валидна и с покритие към деня на
ПТП.
При така
установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 22 и на л. 23-26 от
делото и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответните
дружества, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответниците.
По същество:
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената
с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
По преките искове срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД :
Съвкупната преценка на събраните доказателства
сочи на извод, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия
състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на
пътно-транспортно произшествие на 17.08.2016г.
Анализът на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице
противоправно деяние от страна на деликвента Д.А.Д.,
изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните
неимуществени вреди и причинно –
следствена връзка между деянието и вредите. Установи се, че с в.с. Присъда № 81
от 18.11.2019г., постановена по НОХД № 47/2019г. по описа на Габровски окръжен
съд, Д.А.Д. е признат за виновен, за това, че на 17.08.2016 г., на ГП I - 4
София - Варна, км. 76 + 055, до бензиностанция "Лукойл" на територията
на общ. Севлиево, при управление на товарен автомобил "Скания
R 400 LB" с per. № ******** и прикачено ремарке "Кьогел AWE 18"
с per. № *******със скорост 85 км. ч. нарушил правилата за движение по пътищата
- чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата - "При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км./ч... ППС от категория
"В+Е", "С+Е", "D+E" извън населено място - 70 км.
ч."; чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП: "При избиране
на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км.ч.: за ППС от категория
"В+Е", "С+Е", "D+E" извън населено място - 70 км.
ч.", и по непредпазливост причинил смъртта на Б.П.и Г.П.Б..
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е
извършено противоправно деяние от водача на
товарния автомобил - Д.А.Д..
По
отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество: не е спорно, че към датата на процесното ПТП т.а. „Скания Р400 ЛБ” с
Р№ ******** притежава полица № BG /06/11600041863 по задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, сключена с ДЗИ - 03 ЕАД, с оглед на което исковете с
правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ са доказани по основание. Установени са по
делото и неимуществените вредите, както и причинна им връзка с процесното ПТП.
По размера на
обезщетението:
Предмет
на исковите претенции са неимуществените вреди, които ищците са претърпяли
вследствие смъртта на родителите им – Б. Б. и Г. Б.. Според исковата молба,
неимуществените вреди са се проявили във формата на морални болки, страдания, шок
и скръб от внезапната и нелепа загуба на починалите, с който ищците са се
намирали в отношения на взаимна обич и привързаност. При определяне на
обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху увреждащото
деяние в патримониума на увреденото лице.
С
Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно
критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В
т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения.
С
т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на НРБ е приел, че обезщетение
за неимуществени възмездява на най-близките на пострадалия в случай на неговата
смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Ищците
П.Б. и З.Б. като низходящи на починалите Б. и Г. Б. – възходящи- попадат в
кръга посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящи и възходящи
роднини, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
ответника.
Установи
се, че между Б. Б. и Г. Б. и децата им - П. и З. са съществували много
пълноценни отношения на обич, привързаност и споделеност. Възрастта, както на
пострадалите, така и на низходящите му не съставлява самостоятелен критерий за
съдържанието на връзката между тях. Връзката родител-дете няма само едно
измерение и най –силна проява при низходящи в детска и младежка възраст.
Морална подкрепа, приятелство, емоционална близост могат да обогатят тази
връзка и след израстването на децата. /В този см. Решение №178 от 12.11.2013г.
на ВКС по т.д. 458/2012г. първо т.о. ТК/ Кредитираните показания на свидетелите
Б. и К.сочат на извод, че между починалите
и ищците е имало дълбока емоционална връзка. ищецът П.Б. често посещавал
родителите, помагал им, грижел се за тях и им осигурявал всичко необходимо.
Ищцата З.Б. живеела в чужбина, но често се прибирала да види родителите си в
България. В случая към датата на инцидента пострадалите били на по 83 г. След
пенсионирането Г. Б. се грижела за всички в семейството и се справяла много
добре. И двамата били много уважавани личности в гр. Велико Търново.
При
определяне на обезщетението, съдът съобрази установеното от кредитираните
свидетелски показания, че след трагичния инцидент от 17.08.2016г. ищците тежко
понесли загубата на своите родители, предвид значимата им роля в техния живот. С оглед продължителността и интензитета на конкретно
претърпените неимуществени вреди от П.Б. и З.Б. от кончината на родителите им
установени в процеса; възрастта на починалите
Б.П.Б. – 84 години и Г. П.Б. – 83 години, на ищците към момента на
произшествието – над 50 години; общественото положение на П.Б. и З.Б. –
уважавани граждани в местната общност; фактът, че ищците имат собствени
семейства; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на П.Б. и З.Б. (внезапно, неочаквано, по начин,
различен от естествения за всяко човешко същество); съдържанието на
съществувалата между последните и децата им, духовна и емоционална връзка;
необратимостта на понесените морални болки и страдания,
обществено-икономическите условия в страната при проявлението на вредите –
2016г. и към настоящия момент, нивата на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът намира, че изискването
за справедливо обезщетяване на ищците П.Б. и З.Б. за неимуществените вреди,
причинени от смъртта на родителите им, при установените релевантни
обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на по 200 000 лева, в
т.ч. 100 000лв. обезщетение за болките и страданията от загубата на майка
им и 100 000лв. за неимуществените вреди от загубата на баща им. Съдът
намира този размер за адекватен и обоснован с оглед претърпените от ищците
болки и страдания и отговарящ на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната.
Относно възражението за съпричиняване
по чл.51, ал.2 ЗЗД:
С оглед наведеното от ответниците възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван въпроса налице
ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на вредоносния резултат,
с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя,
пострадалия, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата
за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Трайно установената практиката на ВКС е
приела, че влязлата в сила присъда има доказателствено значение за вината,
противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, а
поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението и е било предмет на
изследване по конкретното дело /Решение № 55/2009г. на ВКС, ІІ – т.о. по т.д. №
728/2008г./ Предвид прието в утвърдената
практика на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че е длъжен да съобрази
възприетите факти, установени в присъдата на наказателния съд, свързани със
съпричиняване от пострадалия в два случая - 1/ ако съпричиняването
е елемент от фактическият състав на престъплението и е било изследвано от
наказателния съд и 2/ ако съпричиняването е било отчетено в наказателното
производство при определяне на наказанието. В случая по настоящото дело е
налице първата хипотеза.
В конкретния случай в мотивите на влязлата в сила присъда № 81 от
18.11.2019г., постановена по нохд № 47/2019г. по описа на Габровски окръжен съд,
е прието, че за настъпване на ПТП е налице съпричиняване от страна на
пострадалия Б. Б., който също е нарушил грубо правилата за движение по
пътищата, като не е спрял на знак „Стоп“ и не е осигурил преминаването на товарения автомобил движещ се по път с
предимство.
Нещо повече, в
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че причините
за настъпване на ПТП са и на водачът на л. а. „Рено“ , който е предприел
маневра „завой наляво“ (неразрешена от наличната хоризонтална и вертикална
сигнализация), като е навлязъл в лентата за движение на товарната
автокомпозиция, без да се съобрази със скоростта на приближаващата автокомпозиция
и отстоянието до нея. Установи се още, че водачът на л. а. „Рено“ е имал
възможност да предотврати удара, като осигури предимство на движещите се по ГП
1-4 превозни средства и като не предприеме извършване на забранената му маневра
„завой наляво“.
С оглед
изложеното, съдът намира, че е установена вината на двамата деликвента и
механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените
травми, както, че съставомерните вредни последици –починалите Г. и Б. Б., са
настъпили от противоправните действия на Д.Д. и Б. Б., при независимо съпричиняване,
като това се установява и от заключението приетата САТЕ.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
приема, че възражението от страна на ответниците, че пострадалият Б. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат е доказано.
Установи се, че вредоносният резултат е настъпил в
резултат на действията на водачите на двете превозни средства – от товрания автомобил -"Скания
Р400 ЛБ” и от лек автомобил „Рено Туинго“, управляван
от Б. Б.. Установи се, че ако всеки от
двамата водачи не е допуснал съответните нарушения на ЗДвП произшествието е
нямало да настъпи.
По изложените съображения, съдът смята, че приносът на
пострадалото лице за настъпване на уврежданията е установен при условията на
главно и пълно доказване. Възражението на процесуалния представител на “за съпричиняване на вредите от страна на Б. Б. е основателно. Съпричиняването от страна на Б. Б. на вредоносния резултат
е в размер на 50%. Не са налице предпоставки за определяне на по-нисък процент
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
Б. или за изключване наличието на такова.
С оглед на така установеното е налице основанието
съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на определеното по –горе обезщетение
с ½ /една втора/, тъй като на толкова съответства приноса на пострадалия
Б. Б., като водач на л.а.”Рено Туинго” за настъпване на вредите – не е спрял на
знак „Стоп“, както и е предприел извършване на забранената му маневра „завой
наляво“. Предвид това, съдът намира, че дължимото на ищците обезщетение за
неимуществени вреди, намалено съответно с процента на съпричиняване
възлиза на по 100 000 лв. за всеки ищец, в това число - 50 000лв.
обезщетение за болките и страданията от загубата на майка им и по 50 000лв.
обезщетение за неимуществените вреди от загубата на баща им. До този размер
преките искове на П.Б. и на З.Б. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД са доказани, а иска за разликата от определения до претендирания размер от по 150000 лв. /обезщетение за
двамата починали родители/, следва да бъдат отхвърлени, поради установеното съпричиняване и като неоснователни.
Ответното
З. „Б.И.“ АД своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата Г. Б. е била без поставен обезопасителен колан, като по този начин е нарушила
разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП. Съдът намира, наведеното от страна на
този ответник възражение за съпричиняване за
неоснователно. От приетите по делото КАМЕ, се установи, че Г. Б. е била с
правилно поставен, триточков предпазен колан, но поради голямата кинетична
енергия на удара при процесното ПТП не е имало
възможност да бъде избегнат смъртният изход.
По активно субективно
съединените искове срещу З.„Б.И.“ АД :
За
да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента по
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилиста", следва да се
установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на
застрахователно правоотношение между ответника, в качеството на застраховател и
прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован, както и
настъпването на застрахователно събитие. От друга страна следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД при настъпване на застрахователното събитие.
По
преките искове срещу З. „Б.И.“ АД за
обезщетение на неимуществените вреди от смъртта
на Б. Б.:
Съгласно
чл. 477, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата.
Съгласно
чл. 477, ал. 2 КЗ, по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание.
Според
чл. 477, ал. 3 КЗ, за трети лица по, ал. 1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди, както и всички правоимащи лица в
резултат на неговата смърт..
Не
е спорно между страните по делото, че към датата на ПТП
л.а.„Рено Туинго“ е бил застрахован по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" в ответното „Б.И.“ АД, а и това се
установява от събраните писмени доказателства.
Спорно
е обаче между страните дали ищците, като наследници на Б. имат качеството на
"трето лице" по смисъла на чл. 477 КЗ, както и дали застраховката
"Гражданска отговорност на автомобилистите" покрива неимуществените
вреди от смъртта виновния водач.
На спорния правен въпрос, при така установеното от фактическа страна следва
да се даде отрицателен отговор. Съгласно чл. 477, ал. 3 КЗ ищците като
правоприемници на един от виновните за ПТП водачи не са трето лице, което е
легитимирано да предяви пряк иск за претърпените от ПТП вреди. Законът изключва
от кръга на третите лица пряко
отговорното за настъпване на ПТП лице –виновният за настъпването на ПТП водач, а ако е
починал – неговите наследници. При съобразяване нормите на чл.477, ал.3 КЗ, чл.478 и чл.494, т.1 КЗ, се налага извода, че ищците не се
явяват „трети лица“ относно вредите свързани със смъртта на Б. Б. и спрямо
застрахователя на гражданската му отговорност З. „Б.И.“ АД. По тези
съображения предявените срещу З. „Б.И.“ АД преки искове за обезщетение на
неимуществените вреди на ищците в резултат на смъртта на баща им Б.П.Б., следва
да бъдат отхвърлени в пълния предявен размер от 150 000лв. като неоснователни.
По преките искове срещу З. „Б.И.“ АД за обезщетение на
неимуществените вреди от смъртта на Г. Б.:
Както бе посочено по см. на чл. 477,
ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата.
Изключенията от покритието са изчерпателно
изброени в чл. 494 КЗ. В случая не е спорно, че починалата Г. Б. е съпруга на виновния
за произшествието водач, но това обстоятелство не е предвидено като изключение
от застрахователното покритие по застраховката и на общо основание наследниците
имат качеството на пострадало лице по чл. 478 от КЗ, на което застрахователят
дължи обезщетение за причинените вреди.
Както бе отбелязано сумата от 100 000лв.,
съдът намира за адекватно обезщетение за болките и страданията на ищците от загубата
на майка им Г. Б.. С оглед
на така установеното съпричиняване по см. на чл.51,
ал.2 от ЗЗД, налице е основание за намаляване на присъденото по –горе
обезщетение с ½ /една втора/, тъй като на толкова съответства приноса на
пострадалия Б. Б., като водач на л.а.”Рено Туинго” за
настъпване на вредите – не е спрял на знак „Стоп“, както и е предприел
извършване на забранената му маневра „завой наляво“. Предвид това, съдът
намира, че дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди, намалено
съответно с процента на съпричиняване възлиза на по 50
000лв. за всеки ищец обезщетение за болките
и страданията от загубата на майка им, като за разликата от определения до
предявения размер от 75 000лв. следва да
бъдат отхвърлен, поради установеното съпричиняване и
като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва
за забава върху застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете
дати: т. 1 - изтичането на 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 - изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ / тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя/, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично уведомление от
застрахователя.
С исковата молба се претендира лихва считано от 31.01.2018г.,
на която дата е постановен отказ от ответното „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с оглед на което,
акцесорната претенция за лихва следва да се уважи именно от 31.01.2018г.
По отношение на претенцията на
ищците отправена до ответното З. „Б.И.“ АД липсват данни за датата на
депозиране, като не се спори, че такава е налична и по нея са образувани две
щети. Изричен отказ от ответното З. „Б.И.“
АД по претенциите на З. и П. Б. е направен на 09.11.2018г., с оглед на което, акцесорната
претенция за лихва следва да се уважи именно от 09.11.2018г./л.22/
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете
страни в процеса. С оглед частично
уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
на упълномощения от ищците, адв. Л.Г. от АК – П., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 6765 лв.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК в полза на ищеца П.Б. следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно уважената част на исковете, в размер на 4 250 лв., като общо сторените разноски
са в размер на 8 500 лв., от които
8 000 лв. платена д.т., 200 лв. – депозит СМЕ, 200 лева – депозит КЕ, 100
лв. – депозит за САТЕ.
В полза
на З. „Б.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 4 286,67лева, съразмерно отхвърлената част на исковете,
като сторените разноски са в размер на 6 430 лв. По отношение на наведеното от
ищцовата страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, съдът намира за неоснователно. При отчитане на действителната
фактическа и правна сложност на делото и нормативно определения минимален
размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материален интерес на делото,
определено по реда на чл.7, ал.2, т. 5 Наредба № 1/2004г. на ВАС, адвокатско
възнаграждение възлиза на 7 530 лева без вкл. ДДС, а в случая се претендира 5
000 лева без вкл. ДДС.
В полза
на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се следват разноски в размер
на 153 лева, съразмерно отхвърлената
част на исковете, като общо сторените разноски са в размер на 230 лв., съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л.313/ На тази страна следва
и да бъде и присъдена сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците дължат доплащане на държавна такса на
СГС за уважената част от исковете размер на 4000лв.,от както 2 666, 67 от ответното „ДЗИ –О.З.“
ЕАД и 1 333,34лв. от „Б.И.“ АД, както и 100лв. депозит заплатен от бюджета
на съда за СМЕ.
Предвид
изложеното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК********със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на П.Б.Б., ЕГН **********, чрез адв. Л.Г. АК – П., със съдебен адрес:*** сумата от 100 000 лв., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания от смъртта на родителите му Б.П.Б. и Г.П.Б., починали на
17.08.2016г. в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2016г. от водача на т.а.
„Скания Р400 ЛБ” с Р№ ******** с прикачено ремарке с Р№ ******ЕК, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2018г.
до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от присъдения до предявения размер от 150
000 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА
ЗАД „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***. „********да заплати на З.Б.Б., ЕГН **********, чрез адв. Л.Г. АК – П., със съдебен адрес:*** сумата от 100 000 лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания от смъртта на родители и Б.П.Б. и Г.П.Б., починали на 17.08.2016г. в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2016г.
от водача на т.а. „Скания Р400 ЛБ” с Р№ ******** с
прикачено ремарке с Р№ ******ЕК, ведно със законната лихва, считано от
31.01.2018г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от присъдения до предявения размер от 150
000 лв., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.Б.Б., ЕГН **********
и З.Б.Б., ЕГН ********** срещу З. „Б.И.“АД с ЕИК ********, искове
с пр. основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от по 75
000 лв. на всеки от ищците, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта баща им Б.П.Б. починал на 17.08.2016г. в резултат на ПТП, настъпило
на 09.11.2018г., поради нарушения,
извършени от водача на л.а. „Рено Туинго” с peг. №СВ*****, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно с законна лихва от 31.01.2018г. до изплащането, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Б.Б., ЕГН **********,
чрез адв. Л.Г., сумата от 50 000 лв., на основание чл.
432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на майка му Г.П.Б., починала на 17.08.2016г. в резултат на ПТП,
настъпило на 17.08.2016г., поради
нарушения, извършени от водача на л.а. „Рено Туинго”
с peг. №СВ*****,
ведно със законна лихва от 09.11.2018г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до
предявения размер от 75 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на З.Б.Б., ЕГН **********,
чрез адв. Л.Г. – АК - П., сумата от 50 000 лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания от смъртта на майка и Г.П.Б., починала на 17.08.2016г. в резултат
на ПТП, настъпило на 17.08.2016г.,
поради нарушения, извършени от водача на л.а. „Рено Туинго”
с peг. №СВ*****, ведно
със законна лихва върху главницата от 09.11.2018г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от присъдения до предявения размер от 75 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗАД „ДЗИ - О.З.“ЕАД, ЕИК********и З. „Б.И.“, ЕИК ******** да заплатят на основание чл.38 , ал.2
от ЗАдв, на адв. Л.Г. АК – П., сумата 6765 лв.
- адвокатско възнаграждение, платима разделно – първото 2/3 /две трети –
4 510лв./, второто 1/3 /една трета – 2255лв./ съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА П.Б.Б., ЕГН ********** и З.Б.Б., ЕГН
**********, да заплатят на ЗАД„ДЗИ –О.З.“ЕАД,
разноски пред СГС, в размер на 153 лева, съразмерно отхвърлената част
на исковете, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, както и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Б.Б., ЕГН **********
и З.Б.Б.,
ЕГН **********, да заплатят на З. „Б.И.“, ЕИК ********, разноски в
размер на 4 286,67 лева,
съразмерно отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“, ЕИК ******** да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса от 1333,34 лв..
ОСЪЖДА ЗАД „ДЗИ –О.З.“ЕАД, ЕИК ********да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса от 2666,67 лв., както и 100лв. депозит за СМЕ.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: