№ 20127
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110162324 по описа за 2021 година
При условията на субективно (чл.215 ГПК) и обективно (чл.210,ал.1 ГПК) комулативно
съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че всеки от тримата ответници му дължи
поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми, както следва :
1) ответницата М. В. М да заплати: 772,59 лв, представляващи 4/6 части от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „11111, с абонатен № ****, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; 168,04 лв, представляващи 4/6 части
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2017г. до
08.07.2020г.; 18,66 лв, представляващи 4/6 части от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2017г. до 30.04.2018г. , и 5,24 лв,
представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.05.2017г. до 08.07.2020г., заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.10.2020г.
до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 49801 /2020г. по описа на СРС,68 състав ;
2) ответницата М. Й. М. да заплати: 193,17 лв, представляващи 1/6 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
1
находящ се в гр. София, ж.к. „11111, с абонатен № ****, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; 42,01 лв, представляващи 1/6 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2017г. до
08.07.2020г.; 4,66 лв, представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2017г. до 30.04.2018г. , и 1,33 лв,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.05.2017г. до 08.07.2020г., заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.10.2020г.
до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 49801 /2020г. по описа на СРС,68 състав ; и
3) ответникът Б. Й. М. да заплати: 193,17 лв, представляващи 1/6 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „11111, с абонатен № ****, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; 42,01 лв, представляващи 1/6 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2017г. до
08.07.2020г.; 4,66 лв, представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2017г. до 30.04.2018г. , и 1,33 лв,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.05.2017г. до 08.07.2020г., заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.10.2020г.
до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 49801 /2020г. по описа на СРС,68 състав .
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 10.11.2023г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответницата М. Й. М. не е представила отговор на исковата молба , не е изразила
становище по исковете , не е изпратила представител по делото и не е посочила
доказателства.
Ответницата М. В. М. не е представила отговор на исковата молба , не е изразила
становище по исковете , не е изпратила представител по делото и не е посочила
доказателства.
Ответникът Б. Й. М. оспорва предявените искове по основание и по размер видно
от изявленията на назначения му особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат
К. Л. в представения на 13.06.2022г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба.
Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните
вземания. Оспорва се ответникът да е съсобственик или ползвател на имота и съответно да
е потребител на топлинна енергия през процесния период. Сочат се доводи за неправилно
отчитане на реално потребената топлинна енергия в имота през процесния период.
В хода на съдебното производство представителят на ответника Б. Й. М. поддържа
оспорването на исковете. При устните прения в съдебното заседание на 10.11.2023г. ,
2
представителят на ответника Б. Й. М. е пледирал за отхвърляне на исковете против този
ответник.
Подпомагащата страна – „Б”ООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК-
б.с.) не изразява становище по исковете, не изпраща предсатвител по делото , но представя
писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от тримата
длъжници на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
49801/2020г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
През процесния период от месец 05.2016г. до месец 04.2018г. е съществувало
договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
тримата ответници като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения на тримата ответници
имот ( което се установява от приетите като писмени доказателства Договор за продажба на
държавен недвижим имот съгласно НДИ от 06.02.1980г. между СГНС , Благоевски РНС и
Й.Й М. и М. В. М. и Удостоверение , изх. № *****г. за наследниците на Й.Й М., починал
на 25.11.2008г. –б.с.),намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това
правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./ с предишния собственик на
имота, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г.
/ и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т”ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя.
Ответниците нито твърдят, нито представят доказателства за предложени от тях специални
условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на
топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение
за възникването на задължението на ответниците за заплащане на потребената в
съсобствения им имот топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това
задължение следва от възмездния характер на правоотношението между ответниците като
потребители на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния
3
принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и
чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като
обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на
топлопреносното предприятие.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за ответниците са
възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и
ал.3 ЗЕ).
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
обитавания от ответниците имот,
е извършвана от „Б”ООД според установеното от вещото лице в заключението по съдебно-
техническата експертиза, прието в заседанието на 10.11.2023г. , неоспорено от страните.
Ответниците дължат на ищеца и начислените „суми за дяово разпределение”.
Възражението им в обратния смисъл е неоснователно. Според изричната разпоредба на
чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т”ЕАД
на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение , извършвана от избрания от тях търговец. Поради това сумите за
дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и се събират
заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на
ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесиня период
ответниците да са предявявали рекламации пред „Т”ЕАД и пред „Б”ООД относно
размерите на начисляваните им суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в
определените срокове за това , нито след изтичането им.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
10.11.2023г. заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
професионално и безпристрастно изготвено, в издадените фактури и изравнителни сметки
за процесния период правилно са определени количествата топлоенергия , подадена за
процесния период в процесния имот, като е спазвана действащата нормативна уредба.
Според установеното от вещото лице в приетото в заседанието на 10.11.2023г.
заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец май 2016г. до месец
април 2018г. сборът от дължимите от ответниците месечни суми за доставена
топлоенергия е в размер на 1 158,88 лв, а за услугата дялово разпределение е в размер на 28
лв .
Тримата ответници като съсобственици на процесния имот отговарят за
4
задълженията по повод на ползването му.
Съгласно чл.30,ал.3 ЗС всеки съсобственик отговаря за задълженията по ползването на
съсобствения имот съобразно частта си. Съсобствениците не са солидарни длъжници.
Съгласно чл.9,ал.1 ЗН , чл. 5,ал.1 ЗН , чл.19 СК/1985г.-отм./ , чл.26 СК/1986г. –отм./ и
чл.27 СК /1985г.-отм./ ответницата М. В. М. като съсобственик при условията на
съпружеска имуществена общност на имота и като преживяла съпруга на наследодателя е
собственик на 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния
апартамент и
следователно отговаря за 4/6 части от задълженията във връзка с доставката на топлинна
енергия , т.е. 772,59 лв и за 4/6 части от задължението за плащане на услугата дялово
разпределение за този имот, т.е. 18,66 лв. Всеки от ответниците М. Й. М. и Б. Й. М. като
деца на наследодателя са съсобственици на 1/6 идеална част от правото на собственост
върху процесния апартамент и следователно всяка от тях отговаря за 1/6 част от
задълженията във връзка с доставката на топлинна енергия , т.е. 193,17 лв и за 1/6 част от
задължението за плащане на услугата дялово разпределение за този имот, т.е. 1,33 лв.
Субективно съединените искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва
да бъдат уважени изцяло.
Като не са изпълнили главните си задължения на съответните падежи, ответниците са
изпаднали в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за всеки
от тях са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните
лихви върху неизплатените главници, които върху стойността на топлоенергията за периода
от 15.09.2017г. до 08.07.2020г. са в размер на 168,04 лв за ответницата М. В. М. и в
размер на 42,01 лв за всяка от ответниците М. Й. М. и Б. Й. М., а върху цената на дяловото
разпределение за периода от 01.05.2017г. до 08.07.2020г. са в размер на 5,24 лв за
ответницата М. В. М. и в размер на 1,33 лв за всеки от ответниците М. Й. М. и Б. Й. М.,,
изчислени по реда на чл.162 ГПК въз основа на данните в приетото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза.
От гореизложеното е видно , че по делото е доказано възникването за ищеца на
претендираните от него главни и лихвени вземания за процесния период в посочените
размери. Но тези вземания , които са на обща стойност 1446,80 лв (според посоченото в
обстоятелствената част на исковата молба – б.с.) са платени от ответниците според
установеното от вещото лице в отговора на задаа № 1 от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза , прието в заседанието на 10.11.2023г. , неоспорено от страните.
Според дословно посоченото в експертното заключение : „При извършената проверка в
отдел „Съдебни вземания” към „Правна дирекция” на ищцовото дружество вещото лице
установи данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процчесния период
в размер на 2 431, 34 лв , с които са погасени следните задължения : главница – 1 186, 88 лв
(1 158, 88 лв + 28 лв- б.с. ) ; мораторна лихва– 259, 92 лв (252, 06 лв + 7, 86 лв-б.с.) ; съдебни
разноски – 650 лв и законни лихви – 334, ,54 лв)” , като „след погасяването в
счетоводството се водят следните останали задължения : съдебни разноски – 605 лв”.
5
Констатациите на вището лице за плащането на тези суми не е оспорено от
представителя на ищцовото дружество.
Доколкото претендираните от ищеца вземания са погасени чрез изпълнение
(плащане), предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК
във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени, както и претенцията за законна лихва от предявяване на заявлението
по чл.410 ГПК до плащането , тъй като е погасено чрез плащане и вземането за тази лихва.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като исковете са отхвърлени. По
настоящото дело не са представени доказателства за датата на плащанията на задълженията
за главници и за лихви от ответниците , поради което не може да се установи дали тази
плащания са извършени преди предявяването на заявлението по чл.410 ГПК (14.10.2020г.) и
на исковата молба (01.11.2021г.) или след това , т.е не може да се прецени дали ответниците
са дали повод за завеждане на заповедното дело и на настоящото исково дело. Датите на
плащанията не са посочени в заключението по съдебно-счетоводната експертиза , прието в
заседанието на 10.11.2023г. Ищецът не оспорва констататациите на вещото лице в частта им
относно извършените от ответниците плащания на начислените суми за процесния период и
не твърди тези плащания да са осъществени след предявяване на заявлението по чл.410 ГПК
или на исковата молба. Поради тази причина няма правно основание за присъждане на
разноските на ищеца по настоящото дело.
Независимо от гореизложеното следва да се посочи, че според установеното от вещото
лице в приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните ,
с извършените от ответниците плащания са погасени и съдебни разноски на ищеца в размер
на 650 лв.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:**** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 1111, против М. В. М. ,ЕГН: **********, с
регистриран адрес: гр. София, 11111, обективно съединени установителни искове по чл.
422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка
с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че
ответницата дължи на ищеца сумите: 772,59 лв, представляващи 4/6 части от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „11111, с абонатен № ****, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; 168,04 лв, представляващи 4/6 части
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2017г. до
6
08.07.2020г.; 18,66 лв, представляващи 4/6 части от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2017г. до 30.04.2018г. , и 5,24 лв,
представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.05.2017г. до 08.07.2020г., заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.10.2020г.
до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 49801 /2020г. по описа на СРС,68 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:**** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 1111, против М. Й. М., ЕГН: **********, с
регистриран адрес: гр. София, ж.к. 11111 обективно съединени установителни искове по
чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че
ответницата дължи на ищеца сумите: 193,17 лв, представляващи 1/6 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „11111, с абонатен № ****, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; 42,01 лв, представляващи 1/6 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2017г. до
08.07.2020г.; 4,66 лв, представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2017г. до 30.04.2018г. , и 1,33 лв,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.05.2017г. до 08.07.2020г., заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.10.2020г.
до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 49801/ 2020г. по описа на СРС,68 състав .
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:**** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 1111, против Б. Й. М., ЕГН: ********** , с
регистриран адрес: гр. София, район „Триадица” , ж.к. „Стрелбище” № 17 , представляван
по настоящото дело от назначения му особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК–
адвокат К. Л. , със служебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух№ 18, обективно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за
установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумите: 193,17
лв, представляващи 1/6 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „11111, с абонатен № ****, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; 42,01
лв, представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за
периода от 15.09.2017г. до 08.07.2020г.; 4,66 лв, представляващи 1/6 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2017г. до
30.04.2018г. , и 1,33 лв, представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 01.05.2017г. до 08.07.2020г., заедно със
7
законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410
ГПК – 14.10.2020г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 49801 /2020г. по описа на СРС,68 състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Б”ООД,гр. София,
бул. „1111.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8