№ 974
гр. София , 21.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601375 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от началника на затвора в
гр.София, чрез процесуален представител, против протоколно определение от
10.12.2020г. на СГС, постановено по чнд №4272/2020г., с което е постановено
предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, наложено на
осъдения Д. М. Ш. по нохд №239/2019г. на ОС Видин.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото е налице
само първата кумулативно изискуема по чл.70 от НК предпоставка осъденият
да е изтърпял повече от половината от наложеното наказание, равняващо се
на 1 година и 6 месеца, тъй като към датата на съдебното заседание осъденото
лице е изтърпяло 1 година, 7 месеца и 14 дни. Оспорва се наличието на данни
за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, както
неправилно било прието от съда в оспореното определение. Изтъква се, че
възможността за условно предсрочно освобождаване е правна възможност,
предоставена от закона на осъдени лица, доказали по категоричен начин
поправянето си чрез поведение, надхвърлящо обичайно доброто при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на
чл.439а от НПК законодателят е посочил ясно кои обстоятелства сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
1
доказателствата за това се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от
ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС, както и всички други източници на информация за
поведението му. Приложените по делото такива източници правят
неубедителен извода на първоинстанционния съд, още повече, че
становището на началника на затвора съгласно чл.437, ал.3 от НПК трябва да
бъде съобразено. Съдът е кредитирал единствено положителните моменти в
доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, като не е
обсъдил останалите доказателства по делото. Не е коментирано, че
доказателствата по делото трябва да са единни и непротиворечиви, както и
установено ли е обстоятелство за трайно и необратимо поправяне на
осъденото лице. Оценките на риска за рецидив и вреди са с непроменени
първоначални стойности, без да се вземат предвид всички относими
обстоятелства, визирани в чл.439а, ал.2 от НПК, както и само декларирането
на мотивация за промяна, не може да се обоснове извод за приложение на
чл.70 от НК, без той да се подкрепя по категоричен начин от останалите
доказателства по делото. Действително са налице част от обтоятелствата,
сочещи на положителна промяна по време на изтърпяване на наказанието, но
съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС осъдените лица са длъжни да имат добро
поведение в рамките на пенитенциарното заведение съгласно чл.96 и чл.97 от
ЗИНЗС. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме като доказателство за
поправяне, което изисква завършен превъзпитателен и самовъзпитателен
процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното, съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това
поведение няма да рецидивира. От значение са изводите за постигане на
целите на наказанието с оглед промяната на личността и поведението на
осъденото лице, както и за липсата на рискове, за защита на обществения
интерес. Тези обстоятелства не са налице предвид извършените
правонарушения с висока степен на обществена опасност и средния риск от
вреди за обществото, затова целите на наказанието не са изпълнени. По тези
причини се иска отмяна на определението като неправилно, необосновано и
немотивирано.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в
жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното
2
определение, намери за установено следното:
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с
активна процесуална легитимация за това, а по същество за основателна, по
следните съображения:
Д. М. Ш. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три
години, наложено му по нохд №239/2019г. на ОС Видин. Към 10.12.2020г. е
изтърпял всичко 1 година, 9 месеца и 3 дни, след приспадане на
предварителния арест и отработеното време, остатъкът от наказанието е бил
1 година, 2 месеца и 3дни.
В писменото становище на началника на Затвора София е посочено, че
то е отрицателно, тъй като оценката на риска от рецидив не е редуцирана,
останали са гранични зони с изразени дефицити - осъденият лесно се влияе от
криминално обкръжение, безразсдъдно и рисково поведение, има данни за
незаконни доходи, недостатъчно финансови средства, частична способност да
разпознава проблемите, отчасти успява да ги разрешава за постигане на
краткосрочни цели. Посочено е и че все още не е налице мотивация за
промяна. В съдебно заседание това становище се поддържа, тъй като според
администрацията на затвора, е налице само първата от кумулативно
изискуемите предпоставки, въпреки че има известни доказателства за
поправяне и превъзпитаване, те не дават основания за трайно настъпила
такава тенденция. Освен неизпълнението в цялост на прогресивната система
спрямо лицето, не без значение е и значителният остатък за доизтърпяване. В
доклада от ИСДВР ЗО“Казичене“ е посочено, че осъденият няма
дисциплинарни нарушения, не е нарушавал установения ред, полага
доброволен неплатен труд на осн. чл.80 от ЗИНЗС, изпълнява съвестно
задълженията си на общ работник в кухнята. Не е конфликтен, емоционално
стабилен, страни от затворническата субкултура, общува избирателно, има
езикови затруднения, не е наказван и не е награждаван. Първоначалната
оценка на риска от рецидив е 19 точки, останала е непроменена, поради
неприключилата корекционна работа. Планът за изпълнение на присъдата е
подписан на 03.02.2020г., заложените в него цели са със срок от по една
година, целите са свързани с работа по именно по проблемните зони. Те са
формулирани като лесно повлияване от криминално обкръжение, безразсъдно
3
и рисково поведение, управление на финанси и доходи - има данни за
незаконни доходи, недостатъчно финансови средства, умения за мислене -
частична способност да разпознава проблемите, отчасти успява да ги
разрешава за постигане на краткосрочни цели. В доклада е посочено, че
рискът от вреди е нисък за осъдения, среден за обществото, нисък за
останалите осъдени и персонала. С оглед утвърждаване на законосъобразно
поведение според доклада е необходимо да продължи работата по отчетените
зони с дефицити и е направено заключение в тази насока, за постигане на
целите на наказанието по чл.36 от НК.
Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата е
основателна и следва да се уважи, тъй като изготвеният доклад по повод
искането за предсрочно условно освобождаване е вътрешно противоречив,
посочено е първоначално, че осъденият има добро поведение, рискът от
рецидив е нисък, не е наказван, не инициира и не участва в конфликти.
Посоченото в становището на главния инспектор е извлечено от
информацията за осъждането, което няма общо с поведението му в затвора.
Формалната предпоставка е налице, касае се за единствено осъждане, става
въпрос за млад човек, чужденец, женен, с три деца, със запазени семейни
връзки, с добро поведение в местата за лишаване от свобода. Становището
против искането за условно предсрочно освобождаване не е подкрепено с
никакви доказателства.
Становището на затворническата администрация относно условното
предсрочно освобождаване, изразено в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд от упълномощения представител на СЦЗ, е
отрицателно.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния
съд настоящият състав намира, че неправилно е било прието, че осъденият е
дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне и са
постигнати целите на наказанието. Съдът намира, че предсрочно
освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към
момента на преценката не са установени безспорно достатъчно доказателства
за трайна промяна на нагласите за водене на законосъобразен начин на живот,
въпреки започналата позитивна промяна в поведението на осъдения. При
4
наличието на продължаващ среден риск за обществото, който не е различен от
установения първоначално, както и липсата на редуциране на първоначалния
риск от рецидив, липсват доказателства за поведение, сочещо на трайна
промяна. Действително Ш. работи, не е наказван, но не е и награждаван, все
още са налични гранични проблемни зони с очертани дефицити, затова не
може да се приеме, че по време на престоя си в затвора той е коригирал в
достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по
чл.439а от НПК за добро поведение. Законодателят е посочил ясно кои
обстоятелства сочат за положителна промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, доказателствата за това се установяват от
оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и всички други
източници на информация за поведението му, а в настоящия случай тези
доказателствени източници са кредитирани с доверие само частично, без
каквото и да било основание за това, след като са изготвени от компетентни
лица, имащи цялостен поглед върху обстоятелствата, свързани с изтърпяване
на наказанието. Няма причина да се приеме, че в доклада има такова
противоречие, което налага част от него да не се кредитира. Напротив,
цялостния прочит на доклада, както и съобразяването на изразеното от
затворническата администрация становище са в насока, че действително се
наблюдава позитивна корекция в поведението на осъдения, но работата с него
не е напълно приключила, за да се приеме тази тенденция за трайна.
Предпоставката да е изтърпял повече от половината от размера на
наказанието не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като
осъденият не е дал доказателства за трайно поправяне, още повече, че
корекционната работа спрямо него видно от плана на присъдата, е започнала
на 03.02.2020г., очертаните цели са с едногодишни срокове и изрично е
посочено от администрацията на затвора, че работата по тях не е приключила.
Затова молбата за условно предсрочно освобождаване неправилно е била
приета от първоинстанционния съд за основателна. Отрицателното
становище относно искането е подкрепено от доказателствата, които макар и
оскъдни, сочат единствено на неприключила корекционна работа, която сама
по себе си сочи на започнала позитивна промяна в поведението на осъдения.
Представителят на затвора не е отрекъл, че поведението на осъдения е
законосъобразно, но предвид неприключилата работа с него и очертаните
5
проблемни зони не може да се приеме, че вече са налични доказателства за
трайно поправяне, каквито се изискват в това производство. Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че се налага извод, различен от този
на първата инстанция, а именно, че процесът на поправяне и превъзпитание
следва да продължи за постигане на трайна и устойчива нагласа за
законосъобразен начин на живот и извън границите на заведението за
изтърпяване на лишаване от свобода, още повече, че на освен всички
посочени по-горе съображения, остатъкът от наказанието за изтърпяване към
момента е за срок от една година, един месец и 24 дни, а планираните
корекционни цели са със срок от по една година, който изтича на 03.02.2021г.
и ще наложи нова оценка.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че
атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, затова следва да
бъде отменено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.12.2020г. на СГС, постановено
по чнд №4272/2020г., с което е уважена молбата на осъдения Д. М. Ш. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от останалата част от
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от три години, наложено му по
нохд №239/2019г. на ОС Видин и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ без уважение молбата на осъдения Д. М. Ш. за постановяване
на условно предсрочно освобождаване от останалата част от наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, наложено му по нохд
№239/2019г. на ОС Видин.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6