Мотиви
към Присъда №7/21.01.2021г., постановена по НОХД №750/2019г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия В.Л.К. *** за това, че на 31.03.2019г., в гр.Разград, е управлявал МПС -
лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ ****, след употреба на наркотични вещества
-марихуана (канабис) и метаамфетамин - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на
съда да наложи на същия съответни наказания.
Подсъдимият не дава обяснения. Лично и чрез защитниците
си моли да бъде оправдан, като се изтъкват доводи за недостоверност на
резултатите от използваното техническо средство, за установяване употребата на
наркотични вещества, изтъкват се нарушения в процедурата за установяване употребата
на наркотични вещества.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Л.К. е роден на ***г***
гр. София. Не е женен, не е осъждан.
Подсъдимият В.К. е правоспособен
водач на МПС и притежава СУМПС.
Полицейските служители С.Ц. и Й.И.,
двамата служители в сектор „ПП“ при ОД
на МВР-гр.Разград, били назначени в наряд, като автопатрул за времето от 20,00
часа на 30.03.2019г. до 08,00 часа на 31.03.2019г. Около 00,30 ч. на 31.03.2019
г. в гр. Разград на бул. България, в близост до пицария „Моцарела“ посочените
полицейски служители спрели за проверка лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег.№ ***,
който се движил по бул. България в посока към полицейския патрул. Автомобилът
бил управляван от подсъдимия В.К., чиято самоличност полицейските служители
установили. С него в автомобила била и свидетелката Н. А.
В процес на проверката на
свидетелите им направило впечатление, че очите на подс. К. били зачервени,
говорил завалено, бил неспокоен. Това усъмнило полицейските служители и те изпробвали
подсъдимия с техническо средство за употреба на алкохол, като електронната
скала на уреда не отчела концентрация на алкохол в издишвания от подсъдимия
въздух. След това полицейските служители отвели подсъдимия в сградата на КАТ,
където той бил изпробван от свидетелите за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Drug Test 5000“, с фабричен № ARJF0070, чиято цифровата скала
отчела положителна употреба на канабис 25 и метамфетамин. Резултатът от този
тест бил показан на подсъдимия.
Полицейските служители съставили на
подс. В. К. АУАН с бл. № 0363485/31.03.2019г., като с акта били иззети СУМПС
********* и СРМПС № *********. След това на подсъдимия било предложено да даде
кръвна проба и му бил издаден талон за изследване бл.№ 0023378/31.03.2019г. /л.
12 от ДП/. Подсъдимият отказал да даде кръвна проба за изследване, посочил в талона, че приема показанията на
техническото средство. След това, въпреки заявения отказ, бил отведен в МБАЛ -
Разград за вземане на кръвна проба /такива инструкции имали полицейските
служители/, но там подсъдимият отново отказал да даде такава проба, като за
това бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.13
от ДП/. В същия протокол, съставен от лекар при МБАЛ-гр. Разград, бил отразен отказа на подсъдимия да даде кръв
за изследване.
Изложената фактическа обстановка съдът
намира за безспорно доказана. Същата се установява от събраните доказателства, показанията на
разпитаните свидетели, писмените и
веществени доказателствени материали. Разпитаните полицейски служители Св. Ц. и Й. Й., според съда, добросъвестно
пресъздават обстоятелствата около проверката на подсъдимия, начина по който е
тестван и отказа му да се подложи на медицинско изследване. Същите сочат и особеното състояние на
подсъдимия, което им направило впечатление и явно ги усъмнило. Показанията им са
крайно логични и последователни и не остяват място за съмнение. Същите
свидетели са категорични, че са спрели автомобила за проверка след като бил
приведен в движение от подсъдимия, поради което доводите на защитата в обратния
смисъл /че автомобилът не бил в движение/ не се приемат от съда. Разпитана е и
свидетелката Н. А., която била в
автомобила на подсъдимия при проверката и която сочи, че подсъдимият употребявал
анаболи, протеини, не виждала и не знаела да
употребява други вещества. Съдът не кредитира твърденията на тази свидетелка,
че автомобилът не бил в движение, когато полицейският екип дошъл за проверка.
Както се посочи по-горе, съдът кредитира в този смисъл казаното от полицейските
служители – автомобилът е бил в движение и управляван от подсъдимия, когато го
спрели. Обратното е крайно нелогично и очевидно се явява защитна теза, явно
типична в подобни случаи и поддържана от тази свидетелка поради явно приятелски
отношения с подсъдимия. Всъщност показанията на тази свидетелка не изясняват конкретните
въпроси по делото, а именно бил ли е под влияние на наркотични вещества
подсъдимият или не. Съдът като изхожда
именно от конкретния предмет на делото, намира, че събраните доказателства
дават основание за извод, че подсъдимият действително е управлявал автомобил
след употреба на наркотични вещества. Последното се установява, чрез съответен
тест, който според съда е извършен съобразно нормативните изисквания. Защитата
оспорва спазването на методическия ред за извършане на теста, изтъкват се
нарушения в процедурата, оспорват се дори посочени в протоколите часове, като
изписани цифри се оприличават на други и се твърдят несъответствия, каквито
всъщност няма. Изобщо доводите свързани с това дали полицаите имали ръкавици
или не, дали талонът за изследване бил придружен от стикери, не са аргументи
навеждащи на опорачаване на установения
нормативен ред за тези проби. Нормативният ред е установен в Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози и този ред не е нарушен. Подсъдимият още от самото
начало е отказал медицинско изследване, отказал е да получи талон за такова изследване. Задълбочавайки
се в този талон, поначало отказан от подсъдимия, защитата изтъква, че същият не е подписан от полицейски
служител. Целта на този талон обаче е да осигури продължаване на извършваната проверка,
чрез съответно медицинско изследване. Съдът намира за неоспоримо, че
полицейските служители са осигурили възможност на подсъдимия да мине през
медицинско изследване – отвели са го за даване кръв за изследване и там именно
подсъдимият е отказал отново да даде кръв за изследване, което също е отразено
в протокол /л.13 от ДП/ и този протокол не е опорочен по никакъв начин. Този
протокол от една страна документира окончателният
отказ на подсъдимия за извършване на медицинско изследване и в същото време удостоверява осигурената му
за това възможност. По този повод е разпитан и св. С.Г.,*** /съставил посочения
протокол/, който очертава процедурата при тези изследвания. В този смисъл
осигурената възможност за медицинско изследване и отказът на подсъдимия за това
са неоспорими. Подсъдимият сам е написал в издадения му талон, че приема
показанията на техническото средство /талонът е подписан от него/ и това
обстоятелство остава факт по делото независимо дали полицейският служител е
подписал талона. Полицейският служител Й. Й. си спомня, че при проверката
подсъдимият казал, че нещо пушил в компания предходните дни, но не уточнил какво.
Явно подсъдимият не е бил изненадан от резултата от теста, първоначалната му
реакция е била, че приема този резултат, което негово поведение само по себе си
потвърждава и достоверността на извършения тест. В този смисъл съдът отчита
показанията на полицейските служители и относно състоянието на подсъдимия,
възприето от тях. За съда се налага
категоричен извод, че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на
наркотични вещества. Всякакви доводи за
недостоверност на направения тест, изтъкване на всевъзможни хипотези за
повлияване на теста от други вещества, които се твърди, че ползвал подсъдимия и
дори искане на експертиза в тази връзка, са фактори, които нямат място в
настоящия процес на доказване. Защитната
теза, изтъкваща възможност за повлияване на теста от нещо друго не се опира на
реални данни, а просто развива идеи за евентуални ситуации, които, според
настоящия състав, не могат да бъдат
обект на изследване в този процес, с оглед конкретния предмет на същия. Това е
така, защото съществува нормативен ред за установяване на употреба на
наркотични вещества при водачите на МПС, който ред обвързва разследващите
органи, но и съда да приемат показанията
на извършения тест в случай, че водачът е отказал медицинско изследване – чл.6,
ал.9 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра
на правосъдието /ДВ бр. 61/28.07.2017г./. Точно тази хипотеза е налице в случая
и поради това употребата на наркотични вещества от подсъдимия се
установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на
наркотични вещества. Тестът е отчел наличие на конкретен вид наркотични
вещества, които се явяват високорискови /Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични - Списък I/. Именно това са реалните данни в
случая. С оглед изложеното съдът приема фактическите
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, за напълно доказани.
Така
изложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи: С деянието си подсъдимият В.К. е
осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 31.03.2019г., в гр.Разград, е управлявал МПС
- лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ ***, след употреба на наркотични вещества
-марихуана (канабис) и метаамфетамин. Подсъдимият е управлявал автомобил след
като е употребил наркотични вещества, което е установено по надлежния ред,
както се изтъкна по-горе /Наредба № 1/19.07.2017г./. От субективна страна е действал с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че управлява МПС след като преди това е
употребил наркотични вещества.
Индивидуализирайки
наказанията на подсъдимия съдът отчита
като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимият не е осъждан, отчита се
сравнително младата му възраст. При това
съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода
за срок от една година, което е минималния размер по закона, а също така
наказание глоба в размер на 500 лв /също минимален размер/. Изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода следва да се отложи за изпитателен срок от три
години, тъй като в случая са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за
условно осъждане. На основание чл.343г във вр. с чл.343б, ал.3 от НК на
подсъдимия следва да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС,
което наказание съдът намира, че следва да се наложи за срок от една година,
който срок се обосновава, с оглед характера на конкретното деяние.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: