Р Е
Ш Е Н
И Е
№___
гр. Русе, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 14 януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава В.
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 3604 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Централна кооперативна
банка” АД твърди, на 18.11.2011 г. бил сключен Договор за потребителски кредит
№ 81300КР-АА-4365 между него и С. А.К., с който му бил предоставен кредит в
размер на 9000 лева, крайния срок за погасяване на задължение по договора бил
25.10.2016 г, като тази сума била усвоена от кредитополучателя на 18.11.2011 г.
Бил сключен договор за поръчителство между страните по делото, като ответницата
Ц.И.В. станала поръчител по процесния договор за кредит, сключен на 18.11.2011
г. между „ЦКБ“ АД и С. А.К.. На 09.01.2015 г. С. А.К. починал и оставил за свои
наследници по закон Ц.М.К., негова съпруга и синовете му А.С.К. и А.С.А..
Заявява, че към посочената дата се дължали суми по кредита, както следва:
3940,02 лева – главница; договорна лихва в размер на 468,13 лева, дължима за
периода от 25.01.2015 г. до 25.10.2016 г.; наказателна лихва за забава в размер
на 1617,59 лева, дължима за периода от 23.02.2015 г. до 04.10.2017 г. и 120,51
лева – такси. Било подадено Заявления по чл.417 от ГПК и било образувано
ч.гр.дело № 5924/2018 г. по описа на РРС, като било разпоредено на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 3940,02 лева – главница; 468,13 лева – договорна
лихва за периода от 25.01.2015 г. до
25.10.2016 г.; 1617,59 лева – наказателна
лихва за забава за периода от 23.02.2015 г. до 04.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 122,93 лева –
разноски по заповедното производство.
Бил издаден изпълнителен
лист и
било образувано изпълнително дело № 611/2019 г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие РОС.
След връчване на поканата за доброволно изпълнение, в срока по чл. 414 от ГПК
ответницата подала възражение, поради което ищецът предявил настоящия иск. Иска
да бъде признато за установено, че ответницата им дължи сумата в размер на
3940,02 лева – главница по Договор за кредит от 18.11.2011 г.; 468,13 лева –
договорна лихва за периода от 25.01.2015 г. до 25.10.2016 г.; 1617.59 лева –
наказателна лихва за забава за периода от 23.02.2015 г. до 04.10.2017 г.;
120,51 лева – такси, ведно със законната лихва върху главницата считано от
10.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът Ц.И.В. счита
предявените искове за неоснователни, като твърди, че претенциите спрямо нея
били погасени по давност.
Третото лице помагач А.С.А.,
счита, че искът спрямо него е неоснователен, тъй като е направил отказ от
наследството на С. А.К..
Третите лица помагачи А. С.К. и Ц.М.К. не вземат становище по исковата
молба.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 27.08.2018 г. по гр. д. № 5924/2018 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника Ц.И.В. да заплати на ищеца заплати сумата 3940.02 лева
- главница; 468.13 лева – договорна лихва за периода от 25.01.2015 г. до
25.10.2016 г., 1617.59 лева – наказателна лихва за забава от 23.02.2015 г. до
04.10.2017 г., 120.51 лева – такси, ведно със законната лихва върху главницата
от 10.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 122.93 лева –
разноски по делото за заплатена държавна такса .В срока по чл.414 от ГПК –длъжникът възразил писмено
срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
С Договор за потребителски кредит №
81300КР-АА-4365/18.11.2011 г. ищецът предоставил на С. А.К. кредит в размер на 9000 лв. и краен
срок за плащане 25.10.2016 г.Изпълнението на задължението по този договор било
обезпечено чрез поръчителство от ответника Ц.И.В..
В чл.10, ал.3 от договора за
кредит било записано, че Банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем , като изпрати уведомление по реда на чл.13 от договора/ /на
постоянния адрес с писмо с обратна
разписка или телеграма, считано за получено на датата отбелязана от пощенската
служба, че писмото е доставено на адреса независимо дали е било физически
получено или не/ при възникване на просрочено плащане на задължение по договора
със забава над 60 дни, като кредитополучателят бил длъжен да погаси всички свои
задължения по договора.Според чл.14 от договора при непращане на падежа, както
и във всички случаи на обявяване на кредита за предсрочно изискуем Банката
имала право да иска изпълнение от поръчителя
на задължението на кредитора.
Видно от Препис извлечение от акт
за смърт и Удостоверение за наследници на Община Севлиево от 29.07.2015 г. С. А.К.
починал на 09.01.2015 г. и оставил за свои наследници по закон Ц.М.К., негова
съпруга и синовете му А.С.К. и А.С.А..
Третото лице помагач А.С.А. е
направило отказ от наследството останало след смъртта на баща си, който, бил
вписан в особената книга при РС- Севлиево на 12.06.2019 г. по гр. д. № 646/2019
г. на РС-Севлиево.
На поръчителя било изпратено
писмо с обратна разписка от 18.01.2017
г.,/ с отбелязване като непотърсено/, с което ищецът го уведомявал, че при
неплащане в 7 дневен срок от получаването му, щял да пристъпи към принудителното
събиране на дълга по кредита, който възлизал общо на 5381.08 лв., като
началната дата на съществуващото просрочие била 26.01.2015г.
В заключението на назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза вещото лице е отговорило на въпроса
какъв е размерът на мманията на банката по процесния договор за кредит.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в
производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по договор за банков кредит, въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй
като е издадена заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на
сумите.
Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
По делото не се спори, че между С. А.К. и ищецът съществували
облигационни правоотношения, съгласно които той получил от ищеца заем в размер на 9000 лв. по сключен Договор за
потребителски кредит № 81300КР-АА-4365/18.11.2011 г. с краен срок за плащане 25.10.2016 г. Изпълнението на задължението по този
договор било обезпечено чрез поръчителство от ответника Ц.И.В..
Спорен се явява въпроса, кога е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита с оглед преценката спазен ли е
шестмесечния срок по чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД за предявяване на иска срещу
ответника в качеството му на поръчител.
В чл.10 от Договора, при
допусната забава в плащанията на главници и или лихва над 60 дни целият остатък
по кредита ставал предсрочно изискуем, за което банката следвала да уведоми
кредитополучателя и поръчителя. Нормата е конкретна и не може да се тълкува
разширително.
Видно от изпратеното писмо до ответника,
се установява по категоричен начин, че още от 26.01.2015г. г., било налице
неизпълнение от страна на кредитополучателя за заплащането на погасителни
вноски. Посоченото обстоятелство се установява и от назначената по делото
съдебноикономическа експертиза, според което последното плащане по кредита било
на 29.04.2015 г. Както банката е посочила в исковата си молба, че ответника бил
многокретно уведомяван за наличие на просрочени задължения, като последното
писмо било от 19.01.207 г.
Очевиден е извода, че към датата
на депозиране на заявлението в съда 10.08.2018 г. пред РС- Севлиево, шестмесечния
преклузивен срок по чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД вече е бил изтекъл, което води
до погасяване не само на правото на иск на ищеца, но и на самото субективно
право на последния срещу поръчителя / в този смисъл решение № 1646 от
16.VI.1978 г. по гр. д. № 465/78 г., I г. о./.
По изложените съображения,
доколкото след изтичане на визирания в посочената норма срок се погасява самото
материално право, на което се търси защита в настоящия процес, то предявения
иск по чл.422 от ТПК за съществуването му следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора ищецът
дължи на ответника направените разноски в производството - сумата от 630 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение за производството.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Централна Кооперативна Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. Цариградско шосе № 87 обективно съединени искове
по чл.422 от ГПК – за признаване за установено по отношение на Ц.И.В., ЕГН **********,***,
дължи сумата от на 3940,02 лева – главница по Договор за кредит от 18.11.2011
г.; 468,13 лева – договорна лихва за периода от 25.01.2015 г. до 25.10.2016 г.;
1617.59 лева – наказателна лихва за забава за периода от 23.02.2015 г. до
04.10.2017 г.; 120,51 лева – такси, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 10.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.08.2018 г. по гр. д. № 5924/2018
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Централна Кооперативна Банка” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. Цариградско шосе № 87 да
заплати на Ц.И.В., ЕГН **********,*** сумата от 630 лв. разноски за настоящото
производство.
Решението е постановено при
участието на третите лица А.С.А., ЕГН **********, А. С.К., ЕГН ********** и Ц.М.К., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: