Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.
София, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова в. гр.
д. № 3044 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по частна жалба, с
вх. № 547/ 22.02.2021 г., подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД със седалище и адрес
на управление *** Б, с ЕИК ********, против отказ на ЧСИ Л.М.с рег. № 860 на
КЧСИ, с район на действие СГС, да намали адвокатското възнаграждение на
взискателя по изп. д. № 20198600401832 от 260 лв. до законоустановения размер
от 200 лв., съответно да намали дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съобразно
изложените в жалбата оплаквания, адвокатското възнаграждение било прекомерно,
тъй като субсумирало в себе си възнаграждение както за образуване на
изпълнителното дело, така и за процесуално представителство по него. От
доказателствата по делото било видно, че единственото процесуално действие на
пълномощника на взискателя било депозирането на молба за образуване на
изпълнителното производство, поради което адвокатското възнаграждение следвало
да бъде намалено до минималния предвиден за образуване на изпълнително дело
хонорар от 200 лв. Настоява се за уважаване на жалбата и за присъждане на
разноски за въззивното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят
„Т.У.“ ЕООД, чрез
процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който намира изложените в жалбата
твърдения и възражения за неоснователни. Настоява за оставянето и без уважение,
претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
От
приложените по реда на чл. 436 ал. 2 от ГПК мотиви на ЧСИ Л.М.се установява,
че намира жалбата за процесуално допустима, но по същество неоснователна, тъй
като адвокатското възнаграждение било съобразено със законово предвидения в чл.
10 т. 1 и т.
2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съответно дължимата по реда на т. 26 от ТТРЗЧСИ била правилно
определена.
Препис от атакуваното постановление е било връчено на
длъжника чрез процесуалния му представител на 12.02.2021 г. Жалбата е подадена
на 18.02.2021 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена,
попада в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхождаща от процесуално легитимирано
лице и насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, поради
което е процесуално допустима.
Относно основателността и Градският съд намира
следното:
Изп. д. № 30/ 2021 г. по описа на ЧСИ Л.М.с район на
действие СГС, вписан под № 785 на КЧСИ, е образувано по молба от 21.01.2021 г.,
подадена от „Т.У.“ ЕООД, чрез пълномощника му адвокатско съдружие „Нота бене“,
и приложен изпълнителен лист от 06.01.2021 г., издаден по гр. д. № 52248/ 2018
г. по описа на СРС, І ГО, 150 – и състав, по силата на който „Т.С.“ ЕАД е била
осъдена да заплати на адвокат В.В.Т.300 лв. адвокатски хонорар на основание чл.
38 ал. 1 т. 2 от ЗА. На 22.01.2021 г. взискателят подал молба, с която посочил
различни изпълнителни способи. На 26.01.2021 г. на длъжника била връчена покана
за доброволно изпълнение, в която бил посочен размер на задължението от 803,58
лв., от които 300 лв. лв. по изпълнителен лист, 5,91 лв. за издаване на
изпълнителния лист, 3 лв. банкови такди, 280 лв. разноски по изпълнителното
дело, включваща и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 70,67 лв. На 02.02.2021
г. длъжникът подал възражение относно адвокатското възнаграждение, като
претендирал да бъде намалено до размера от 200 лв., минималното съобразно Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнителното производство, като в тази връзка се определяла и таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ. Целият размер на задължението, посочен в поканата за доброволно
изпълнение, е преведен по сметка на ЧСИ на 28.01.2021 г., в срока за доброволно
изпълнение.
При така изложените фактически данни Софийски градски
съд достига до следните правни изводи:
Разпоредбите на чл. 10 т. 1 и т 2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда,
че за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 200
лв. и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания от 500.01 лв. до 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1.
От
представеното пълномощно, с което взискателят е упълномощил адвокат и
представения договор за правна защита и съдействие се установява, че последният
е упълномощен да извършва всички процесуални действия по образуване и водене на
изпълнително производство срещу „Т.С.“ ЕАД, като е договорено и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв. В този размер адвокатското
възнаграждение е било прието.
Процесуалните
действия на взискателя се изчерпват с молбата за образуване на изпълнителното
производство, в която и на основание чл. 426 ал. 2 от ГПК следва да се съдържа
и способ за удовлетворяване на вземането му, в което се включва и налагането на
обезпечителна мярка „Запор“ върху банковите сметки на длъжника. Депозирането на
втора молба ден след образуването на изпълнителното производство съдът приема,
че е подадена единствено с цел да се даде вид процесуалният представител на
взискателя да е извършвал действия по принудителното изпълнение, за да обоснове
приемането на по – високия хонорар по изпълнителното производство. Плащането на
дълга от страна на длъжника е изпълнено в срока за доброволно изпълнение,
действия по принудително събиране на дълга не са били извършвани.
Следователно
на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 10
т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., в размер на 200 лв., за образуване на
изпълнително производство. Възнаграждение за процесуално представителство и
защита по изпълнителното производство не му се следва, поради което в тази му
част постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено.
В размера
на дълга не следва да се включват сумите в размер на 5,91 лв. за издаването на
изпълнителен лист, както и 3 лв. за банкови комисиони. Същите не са включени в
изпълнителния титул, нито представляват разноски по изпълнението, че ЧСИ да е
натоварен със събирането им.
Като
последица от намаляването на дълга за събиране на 1100 лв. /900 лв. задължение
по изпълнителния лист и 200 лв. адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя, тъй като съгласно т. 4 от забележката по ТТРЗЧСИ в размера на
задължението не се включват платените авансово такси/ то следва да бъде
редуцирана и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 70,67
лв. на 50 лв.
Жалбоподателят
е отправил искане за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Производството
относно дължимите разноски не е самостоятелно производство, а е продължение на
делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в
съответната инстанция, в случая – в изпълнителното производство. То е способ за
защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния
акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са
неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (така
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС). Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на
вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и
следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат (така
Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК).
Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и
самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за
страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. Противното ще противоречи на
целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл.
78 и сл. ГПК, поради което разноски в настоящото производство не се следват.
Водим от
горното и на основание чл. 437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление
от 10. 20.2021 г. на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, по изп. д. № 20217850400030,
с което е било оставено без уважение искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, чрез
процесуалния и представител, за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя Г.Т.Г., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
размера на дължимите на „Т.У.“ ЕООД, с УЕК ********, взискател по изп. д. № 20217850400030
по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение от 280 лв. /двеста и осемдесет лева/ на 200 лв./двеста лева/.
НАМАЛЯВА
размера на дължимата от „Т.С.“ ЕАД със седалище и адрес на управление *** Б, с
ЕИК ********, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ на 50 /петдесет/ лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.