№ 3197
гр. София, 04.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110153705 по описа за 2021 година
Производството по делото не следва да се разглежда по реда на глава двадесет и
първа от ГПК „Бързо производство“ с оглед на обстоятелството, че предявените при
обективно съединение искове не са сред изброените в разпоредбата на чл. 310 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Н. В. П. срещу ФИРМА, с която при
условията на обективно кумулативно съединение са предявени следните осъдителни искове:
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сума в
общ размер на 2535 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, от която: сума в размер на 2250 лева представлява обезщетение за 24 дни
неизползван платен годишен отпуск за периода от 12.05.2017 г. до 09.07.2018 г., а сума
в размер на 285 лева представлява обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен
отпуск за периода от 02.05.2019 г. до 23.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на исковата молба до окончателното й изплащане;
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в
размер на 122,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата в размер на 2535 лева за периода от 26.03.2021 г. до
15.09.2021г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че са
налице всички предпоставки за насрочване на открито съдебно заседание за разглеждане на
делото. Неоснователно е възражението на ответника за нередосновност на исковата молба,
тъй като предявените искове са индивидуализирани в достатъчна степен с посочване
размерите на вземанията, които са претенидрат, и периодите, за които се отнасят. На
следващо място, допустимостта на производството по делото следва от изложените в
исковата молба фактически твърдения, от които в конкретния случай следва извод за
наличието на правен спор между страните. Законовата празнота, дори и при установяване на
така в хода на делото, не формира процесуална пречка, поради което и възражението на
ответника за недопустимост на производството по делото не може да бъде споделено.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да се уважи искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като съдът приема, че е относимо, допустимо към спора и
необходимо за неговото разрешаване.
Следва да се остави без уважение искането на ответника за изискване и прилагане на
1
гр. д. 46176/2017 г., 72 състав, СРС и гр. д. 46194/2019 г., 138 състав, СРС, тъй като
ответникът, притежавайки качеството страна по сочените граждански дела, има възможност
да се снабди и да представи в настоящото производство преписи от относимите документи,
свързани с релевираното възражение за прихващане. Освен това, разпоредбата на чл. 86,
ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата изрично предвижда, че несвършените
дела не се прилагат към други дела.
Следва да се уважи искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение,
което да послужи пред НАП за снабдяване с удостоверение, от което да е видно за периода
от 12.05.2017 г. до 23.06.2019 г. ищцата Н. В. П., ЕГН **********, била ли е назначена на
трудов договор, при кой работодател и какъв е бил размерът на трудовото й
възнаграждение.
Следва да се уважи искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение,
което да послужи пред НОИ за снабдяване с удостоверение, от което да е видно за периода
от 12.05.2017 г. до 23.06.2019 г. ищцата Н. В. П., ЕГН **********, получавала ли е
обезщетения за безработица, и ако е получавала – кои месеци и какъв е бил техният размер.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 06.04.2022 г. от
13,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно до първото открито съдебно заседание следва да
даде становище по релевираното от ответника възражение за прихващане, с оглед
допълнително формулираните задачи към експертизата с отговора на исковата молба при
направено оспорване на възражението.
ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по описа, обективиран в същите.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 200 лв., вносим от бюджета на
съда, като УКАЗВА на вещото лице да изготви експертизата, вземайки предвид
становището на ищеца по релевиарното от ответника възражение за прихващане, което
следва да бъде дадено най-късно до първото открито съдебно заседание, с оглед
допълнително формулираните задачи към експертизата с отговора на исковата молба при
направено оспорване.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.К.Й.М., тел. ***.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване и прилагане на гр.
д. № 46176/2017 г., 72 състав, СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване и прилагане на гр.
д. № 46194/2019 г., 138 състав, СРС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, което да послужи на ответника пред НАП
за снабдяване с удостоверение, от което да е видно за периода от 12.05.2017 г. до 23.06.2019
г. ищцата Н. В. П., ЕГН **********, била ли е назначена на трудов договор, при кой
работодател и какъв е бил размерът на трудовото й възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, което да послужи на ответника пред НОИ
за снабдяване с удостоверение, от което да е видно за периода от 12.05.2017 г. до 23.06.2019
г. ищцата Н. В. П., ЕГН **********, получавала ли е обезщетения за безработица, и ако е
получавала – кои месеци и какъв е бил техният размер.
2
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. В. П. срещу ФИРМА,
с която при условията на обективно кумулативно съединение са предявени следните
осъдителни искове:
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сума в
общ размер на 2535 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, от която: сума в размер на 2250 лева представлява обезщетение за 24 дни
неизползван платен годишен отпуск за периода от 12.05.2017 г. до 09.07.2018 г., а сума
в размер на 285 лева представлява обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен
отпуск за периода от 02.05.2019 г. до 23.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане;
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 122,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата в размер на 2535 лева за периода от 26.03.2021 г. до 15.09.2021г.
Ищцата твърди, че е постъпила на работа при ответното дружество на 31.03.2013 г.
на длъжност „Управител зала игрални автомати“, като през 2016 г. била преназначена при
същия работодател, но на длъжността „Административен специалист с контролни
функции“. Сключеното трудово правоотношение между страните било безсрочно. Ищцата
сочи, че поради съкращаване на щата, ответното дружество прекратило трудовия й договор
със Заповед № 769 от 05.10.2016 г. като посочил основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
12.05.2017 г. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 46176/2017 г. уволнението,
извършено от страна на ответника, било признато за незаконно и ищцата заявява, че била
възстановена на работа, считано от 24.06.2019 г. Със Заповед № 318/28.10.2020 г. ответното
дружество, обаче, отново прекратило трудовия й договор, на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ,
считано от 28.10.2020 г. Излага, че за периода от 10.07.2018 г. до 01.05.2019 г. е работила на
друго място - при работодател ФИРМА. Ищцата навежда доводи, че на 25.03.2021 г. е
връчила нотариална покана на ответното дружество ФИРМА, с която го е поканила в
седемдневен сток от датата на получаване на поканата да изплати полагащото й се
обезщетение за неизползван годишен отпуск от датата на първоначалното й незаконно
уволнение до датата на възстановяването й на работа, а именно: за периода от 12.05.2017 г.
до 09.07.2018 г. – за 24 дни в размер на 2250 лева, и за периода от 02.05.2019 г. до 23.06.2019
г. – за 3 дни в размер на 285 лева. Сочи, че към настоящия момент процесните суми не са
заплатени и при така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да осъди
ответника да й ги заплати, ведно с обезщетение за забава. Претендира законна лихва и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Навежда доводи, че нито КТ, нито
друга разпоредба от вътрешното законодателство урежда претендираното право на
обезщетение от работодателя за неизползван платен годишен отпуск за периода от
отмененото незаконно уволнение по съдебен ред до датата на възстановяване на работа, с
оглед на което ги счита за недопустими. Оспорва всички фактически и правни твърдения,
изложени в исковата молба, като сочи, че не може да носи отговорност поради липсата на
транспониране на директивата, на която ищецът се позовава за защита на своето право на
процесното обезщетение. Оспорва твърдението на ищцата, че същата е работила само за
периода от 10.07.2018 г. до 01.05.2019 г. при другия работодател ФИРМА, както и
твърдението, че същата има право на обезщетение по отношение на ответника съгласно
решението на СЕС от 25.06.2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/29. Релевира
възражения, че надлежно му е връчена сочената нотариална покана, приложена към
исковата молба, с която ответникът е поканен да заплати процесното обезщетение за
посочените периоди и размери. Счита, че заплащането от него на ищцата на претендираното
обезщетение няма никакво основание. Твърди, че за периода от 12.05.2017 г. до 09.07.2018 г.
ищцата е получавала обезщетение за безработица от НОИ, поради което за този период
обезщетение за неизползван отпуск не й се следва. Оспорва основателността и на
3
предявения акцесорен иск за мораторна лихва. Навежда се възражение за погасителна
давност по отношение на предявените искове за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Евентуално, релевира възражение за прихващане до размера на по-малкото
със сумите, които е заплатил като обезщетение на ищцата при уволнение със Заповед №
769/05.10.2016 г. на основание чл. 220 КТ и на основание чл. 222, ал. 1 КТ.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищцата произтичат от сключения между нея и ответното дружество трудов
договор, както и от признатото по съдебен ред уволнение за незаконно.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 224, ал. 1
КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи прекратяване на
трудовото правоотношение, което е признато за незаконно с влязъл в сила съдебен акт,
основанието, въз основа на което счита, че й се полага претендираното парично
обезщетение за периода от 12.05.2017 г. до 09.07.2018 г. и за периода от 02.05.2019 г. до
23.06.2019 г., размера на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск за
посочените периоди, през които е останала без работа.
В тежест на ответника е докаже една от следните предпоставки, изключващи
задължението му за заплащане на процесните обезщетения: ползването на отпуск за
процесния период от ищцата, изплащане на обезщетението за неползването му, липса на
основание за изплащане на процесните обезщетения или наличие на трудово
правоотношение между ищцата и друг работодател през периодите, за които претендира
обезщетения за неизползван платен отпуск.
По иска с правно основание с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяването му, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на
давността.
Ответникът не носи доказателствена тежест по направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Според общото правило на чл. 153 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, страната, направила възражение за прихващане, носи доказателствената тежест
относно положителните факти, от които черпи права. При твърдения за извършено плащане,
то трябва да бъде установено с надлежни доказателствени средства, като съдът указва на
ответника, че за това обстоятелство, обуславящо основателността на възражението, не сочи
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
4
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5