№ 20678
гр. С., 10.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110150496 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът дава следния проект на доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на „Т. М.“ ЕООД срещу „Т.
С.” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал.
2 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 15 000 лв.,
представляваща цена на ползването на собствения на ищеца присъединителен
топлопровод, представляващ външно топлозахранване и съоръжения към него
и абонатна станция на жилищна сграда в УПИ X - 6,7, кв. 166а, м. „З. Б - 18”
гр. С., ул. „Ц.” № 61-63, район „В.“, с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 26.08.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът „Т. М.“ ЕООД твърди, че е изградил за своя сметка следните
енергийни обекти - външно топлозахранване и съоръжения към него и
абонатна станция на жилищна сграда в УПИ X - 6,7, кв. 166а, м. „З. Б -18” гр.
С., ул. „Ц.” № 61-63, район „В.“. Сочи, че за изграждането на строителството,
между него и „Т. С.“ АД, е бил сключен предварителен договор №
634/05.11.2007 г. за присъединяване на потребители ползващи топлинна
енергия за битови нужди. Излага, че съгласно чл. 2 /1/ присъединяването на
обекта е следвало да се извърши чрез изграждането на присъединителен
топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, а съгласно чл. 7,
изр. 2-ро и чл. 23 „Т. М.“ ЕООД е собственик на съоръженията до
прехвърлянето им на ответника. Твърди, че ответникът се е задължил да
придобие правата на собственост върху изградените съоръжения, които да му
бъдат прехвърлени от ищеца при условията на чл. 137 ал. 2 и ал. 3 от Закона за
енергетиката с договора за присъединяване. Сочи, че правото му на
собственост се установявало и от сключения Нотариален акт за учредяване
право на строеж срещу задължение за строителство № 100 том VI per № ****
дело № 1004 от 25.10.2006 г. на нотариус И.И. с рег.№ *** в К., с район на
действие CPC. Излага, че с него собствениците на парцела като учредителите
на правото на строеж са си запазили право на строеж за конкретни обекти, в
1
които не влиза изграждане на абонатна станция и евентуално бъдещо
топлозахранване на сградата. Сочи, че е сключил Договор за строителство ВС-
006/04.03.2008 г. с „Ч.“ ООД, като изграждането на енергийните обекти е
извършено при спазване на всички законови изисквания, като след
направените проби и подписване на съответни протоколи е издадено
Разрешение за ползване № ДК-07-151от 23.03.2009 г. на Р. гр. С. за ползване
на строеж: „Жилищна сграда на 6 етажа с магазини, гаражи и подземни
гаражи“, „Топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда“,
находяща се в УПИ X, кв.166а по плана на гр. С. м.“З. Б-18, район „В.- СО“ с
адрес гр. С. ул. „Ц.“ № 61-63. Поддържа, че в изпълнение на уговореното в чл.
34 от предварителния договор, който се счита прекратен от момента на
изпълнението на строежа, през април 2009 г. ищецът е поискал от „Т. С.” АД
сключване на договор за присъединяване, съответно и за прехвърляне на
собствеността на изградените от него присъединителен топлопровод,
съоръженията към него и абонатна станция, съгласно чл. 137 от Закона за
енергетиката. Подадена била и нотариално заверена декларация от управителя
на дружеството към този момент - С. Й., че фирмата инвеститор не е
прехвърляла на собствениците на имоти в сградата изградените и въведени в
експлоатация енергийни обекти - присъединителен топлопровод, съоръжения
към него и абонатна станция. Писмен договор за присъединяване не бил
сключен и съоръженията не били изкупени, макар че от есента на 2009 г.
ответникът ползвал изградената абонатната станция и водещото до нея
външно топлозахранване. Сочи, че със заявление с вх. № 403/03.12.2013 г. е
отправил до ответника искане за изкупуване на присъединителен
топлопровод, съоръжения към тях и абонатна станция, на което отговор не
бил получен. Навежда твърдения, че са налице визираните в чл. 137 от ЗЕ
хипотези, а именно: обекта е въведен в експлоатация през 2009 г. и „Т. С.” АД
не е изпълнила задължението си в срок до три години от този момент да го
изкупи съгласно ал. 3 на чл. 137 от ЗЕ, отказано е сключване на договор за
присъединяване, не са налице действия за изкупуване на обекта, а ответното
дружество продължава се ползва от него и в периода след 01.04.2019 г. и до
момента. Позовава се на решение по гр. дело № ******/2019 г. на СРС, 52 с-в,
с което е уважен иска за предходен период. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т. С.“ ЕАД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
съоръжението за присъединяване да е собственост на ищеца. Оспорва ищецът
да е изградил лично или за своя сметка абонатната станция и
присъединителния топлопровод. Твърди, че ищецът не е подал всички
необходими документи за изкупуване на процесните съоръжения. Твърди, че
не е отправяна покана към него от страна на собствениците на процесните
енергийни обекти. Твърди, че липсвал необоснован отказ за изкупуване на
процесните съоръжения. Претендира разноски.
По доказателствената тежест:
По иска по чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ в тежест на ищеца е да
докаже, че е собственик на процесното съоръжение, както и че за процесния
2
период ответникът е ползвал същото, в резултат на което се е обогатил.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Като безспорно не се нуждае от доказване на основание чл. 153 ГПК
обстоятелството, че през процесния период ответникът „Т. С.“ ЕАД е
използвал процесните съоръжения за присъединяване за доставяне на ТЕ в
жилищна сграда в УПИ X - 6,7, кв. 166а, м. „З. Б - 18” гр. С., ул. „Ц.” № 61-63,
район „В.“.
На основание чл. 155 ГПК съдът съобщава на страните, че му е служебно
известно решение № ******* от 06.07.2021 г. по гр. д. №******/2019 г.по
описа на СРС, ГО, 52 с-в.
По доказателствата и исканията на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и
необходими и приемането им е допустимо.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
следва да бъде уважено.
Искането на ответника по чл. 183 ГПК следва да бъде уважено, доколкото
се твърди, че посочените документи са създадени за целите на
производството.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без
уважение, доколкото същото не е необходимо за изясняване на спора от
фактическа и правна страна.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 11.06.2025 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът и с препис от
отговора на исковата молба.
ДОПУСКА събирането на представените с исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба при
депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Т..
Вещото лице да се призове с указания да работи по поставените задачи
след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищеца в срок до първото по
делото съдебно заседание, да представи по делото в оригинал или официално
заверен препис следните документи: договор за строителство № ВС-
006/04.03.2008 г., фактури №№ ******** и *********, издадени от „Ч.“ ООД,
3
Констативен протокол от 07.04.2007 г. между „Т. М.-СК” ЕООД и „Ч.“ ООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК за
задължаване на ищеца да представи платежни нареждания, че е извършил
плащания по фактури №№ ******** и *********, издадени от „Ч.“ ООД.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, обективиран
мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проекто-доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника - ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е
обективиран проектът на доклада по делото, а на ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ и
препис от отговора на исковата молба от ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4