РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20215001000750 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от ЗД Б.И. АД, ЕИК
*********, чрез пълномощника адвокат М.Г., против постановеното решение
№260185 от 05.05.2021 г. по т.д.№608/2019 г. по описа на Окръжен съд П. в
осъдителната му част над сумата от 100 000 лв. до уважения размер 200 000
лв. за всеки ищец, представляваща претенция за обезщетение за
неимуществени вреди, както и относно разноските.
С посоченото решение е разгледан иск с основание чл.432,ал.1 от КЗ
вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ответникът ЗД Б. И. АД е осъден за
заплати на ЕЛ. П. К., М. Г. М. и П. Г. К. сумата от по 200 000 лв. на всеки
един от тях, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на техния родственик Г.К.
К., настъпила при ПТП на 18.09.2016 г. в местност К., община Р., област П.,
виновно причинено от В.Я.Х. при управление на лек автомобил О.С., рег.
1
№********, за което деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД
№245/2018 г. по описа на Окръжен съд П., ведно със законната лихва,
считано от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане. С решението са
присъдени и разноски. В отхвърлителната част му за законна лихва не е
обжалвано, поради което е в тази част решението е влязло в сила.
Жалбоподателят – застрахователното дружество счита решението в
осъдителната обжалвана част - над сумата от 100 000 лв. до уважения размер
200 000 лв. за всеки ищец, за неправилно и необосновано. Оспорва
правилността на решението по отношение на приетия от съда справедлив
размер на обезщетението, като се позовава на задължителната практика на
ВКС и счита, че са от значение само установените по делото конкретни
факти и обстоятелства. Акцентира на възрастта на увредения, на отношенията
му с близките, както и на икономическото състояние в страната към момента
на ПТП, израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя. Счита, че не са обсъдени подробно събраните доказателства,
както и че определените обезщетения са завишени и не съответстват на
съдебната практика. Моли съда да отмени решението в обжалваната му
осъдителна част и да редуцира присъдените разноски. Претендира
направените разноски.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ЕЛ. П. К., М. Г. М. и П.
Г. К., действащи чрез пълномощника им адвокат Я., в който считат същата за
неоснователна, тъй като не са съгласни с оплакванията в нея. Молят съда да
не я уважава, като потвърди решението в обжалваната осъдителна част.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. и се прави възражение на прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на застрахователя, ако
същото надвишава Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Решението е връчено на ответника на 27.05.2021 г., а въззивната жалба
срещу него е подадена на 10.06.2021 г., което е в срока на закона – чл.259, ал.1
от ГПК. Същата е от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледа по същество съобразно
2
оплакванията, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД и понятието
справедливост, както и с преценка на събраните по делото доказателства.
От данните по делото се установява и не се спори, че ищците са
съпругата и двете деца на починалия Г.К. К. на 18.09.2016 г. по време на
събор на БСП в местността К., който бил прегазен на поляната от лек
автомобил О.С., рег.№********, управляван от В.Я.Х.. Водачът Х. паркирала
автомобила в горния край на поляната, на която се провеждал съборът, по
надолнище с наклон около 40-50 градуса, като изгасила двигателя, без да
включи на скоростна предавка или паркинг спирачката, след което напуснала
автомобила. Скоро след това забелязала, че автомобилът се движи надолу по
поляната. В същото време на поляната и на пътя на автомобила се оказал Г.К.
К., който бил прегазен от превозното средство. Същият починал в резултат на
нанесените травми. За деянието на водача Х. е налице влязла в сила присъда
по НОХД №245/2018 г. по описа на Окръжен съд П.. Същата е призната за
виновна за това, че е нарушила чл.96 от ЗДвП и по непредпазливост
причинила смъртта на Г. К.. Ищците са предявили претенция пред
застрахователя за изплащане на обезщетение с уведомление, входирано от
застрахователя на 11.05.2018 г., като не им е изплатено обезщетение.
Ищците твърдят, че техният съпруг и баща си отишъл от този свят без
време по нелеп, безсмислен и мъчителен начин, като в резултат на тази
загуба търпят нечовешки душевни страдания и болки. Съпругата ЕЛ. П. К.
посочва, че ужасната смърт на съпруга и била изключително тежък удар за
нея. Тя загубила своя спътник в живота, с който заедно преминавали през
всичко, което им е поднесла съдбата. Той бил изключително грижовен съпруг
и баща, много работлив и весел човек, активен за възрастта си, с много
приятели. В семейството имало винаги отношения на разбирателство, любов
и уважение. Г. бил най-близкият и другар и в резултат на ужасния инцидент
загубила опората до себе си. Децата М. и П. посочват, че обичали баща си
безкрайно много и заедно правили всичко един за друг. Баща им бил тяхната
опора, подкрепял ги материално и духовно, включително оказвал
изключителна подкрепа на децата им. Ужасната му смърт нанесла
изключително тежък удар в съзнанията им. Постоянно усещали липсата на
баща им във всичко. Мисълта за ужасния начин, по който е настъпила
смъртта му, им причинявала допълнителен стрес. Никога нямало да могат да
се възстановят от мъката и ще търпят тежките вреди, докато са живи. Считат,
3
че следва да бъдат обезщетени за причинените им страдания в размер по на
200 000 лв. за всеки един от тях.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, разпитани
са свидетели, както е изслушана комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза за механизма на ПТП и причинените увреждания.
От констатациите на експертизата се установява механизмът на ПТП –
водачът Х. установила автомобила на наклонена поляна ски писта К., слязла
от автомобила, без да включи на скоростна предавка или паркинг седалката,
под действието на гравитационната сила автомобилът потеглил надолу по
наклона на поляната, в този момент Г. К. се намирал източно от него с по-
ниско местоположение по поляната, в резултат на пресичане на траектории и
скорости последвал удар на пешеходеца от предната средна част на
автомобила, пешеходецът паднал, автомобилът преминал над него и
продължил движението си по наклонената поляна. Установяват се и
получените увреждания в резултат на ПТП, и причината за смъртта – остра
кръвозагуба, резултат от счупване на костите на таза, на ребра двустранно и
разкъсване на белите дробове, което е довело до излив на кръв в гръдната
кухина, таза и задперитонеалното пространство. В резултат на тежестта на
получените травматични увреждания, наличието на предишни заболявания не
би повлияло по никакъв начин за настъпването на смъртта на Г. К..
От писмените доказателства – влязла в сила присъда се установява, че
водачът Х. е призната за виновна за това, че е нарушила чл.96 от ЗДвП и по
непредпазливост причинила смъртта на Г. К..
Разпитани по делото на страната на ищците са свидетелите М.С.П. и С.
Х. М., сватове на починалия Г. К.. От показанията на първата се установява,
че познава семейството от 20 години, от момента в който ищецът П. и станал
зет, че П. и Г. имали много силна връзка, непрекъснато се търсели и заедно
решавали всички проблеми, Г. никога не идвал с празни ръце, създавал
атмосфера на обич и уважение, бил много ведър, честен и почтен човек,
всеотдаен към внуците си. Отношенията със съпругата му били много добри,
с много обич и уважение, непрекъснато ходели заедно, не можели един без
друг. Много трудно възприели инцидента. П. в продължение на един месец не
говорил, бил се затворил в спалнята. Атмосферата се натегнала. Промяната е
видима.
4
Втората свидетелка познава семейството от 10-на години, тъй като
ищцата М. и станала снаха. От показанията и се установява, че семейството
било прекрасно, винаги съпрузите били заедно, много задружни, за пример,
но след инцидента просто се сринали. Е. се отчаяла и искала да сложи край на
живота си, децата и непрекъснато били край нея. Години след инцидента
започнала да се възстановява, като не и е лесно да живее сама, децата и всеки
ден я навестяват. Дъщерята М. ходи всяка събота на гробищата, плаче, много
тежко изживява случилото се с баща и.
Така събраните свидетелски показания от страна на ищеца са
непротиворечиви и непосредствени. Не са оборени от ответната страна. Ето
защо следва да бъдат кредитирани от съда при изграждане на изводите му.
Въз основа на тях се установяват отношенията между двамата съпрузи и в
семейството – с децата им, страданията на съпругата му и децата в резултат от
нелепата смърт, техният интензитет, непреодоляването им към настоящия
момент, промяната, която е настъпила в семейството.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди
– по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинена смърт, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са се възприели от ищците
и как са се отразили върху психиката и емоциите им. Следва да се имат
предвид отношенията между починалия и ищците, близостта между тях,
чувствата в резултат на смъртта и след това, отражението върху психиката и
начина на живот. От значение са и нормативно определените лимити на
застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени
условия в страната, както и всички обстоятелства, имащи значение в
конкретния случай. Следва да се зачете и съдебната практика относно
присъжданите размери за обезщетения за неимуществени вреди, възникнали
през 2016 г. по аналогични случаи.
Преценявайки всички тези обстоятелствата, имайки предвид
настъпването на смъртта на Г. К. на база установения механизъм на ПТП,
начина, по който е станало това, отношенията в семейството, общуването
между двамата съпрузи и децата, отражението на смъртта върху ищците,
настъпилата промяна във външния им вид и емоционалното им състояние,
5
страданията, чувствата, които изпитват, неотшумяването на настъпилите
травми към настоящия момент, съдът намира, че справедливо обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, се явява сумата от 150 000 лв. за
всеки ищец.
Не до този извод е достигнал окръжният съд, поради което неговото
решение следва да бъде отменено за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв.
за всеки ищец. С оглед гореизложеното, частично основателна се явява
въззивната жалба на жалбоподателя-застраховател относно съобразяването на
размера на обезщетението със съдебната практика за настъпили вреди през
2016 г.
По отношение на разноските -
С оглед резултата по делото, следва да се присъдят направените
разноски на жалбоподателя /ответник в първоинстанционното производство/,
като се имат предвид списъците по чл.80 от ГПК и липсата на прекомерност
за заплатеното адвокатско възнаграждение, а именно сумата 6 620 лв. за
двете съдебни инстанции съразмерно отхвърлената част на исковете.
На пълномощника на ответниците /ищците в първоинстанционното
производство/ следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв. – 10 590 лв. за първата инстанция и 6 090 лв. за втората
инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260185 от 05.05.2021
г. по т.д.№608/2019 г. по описа на Окръжен съд П. в осъдителната му част, с
която ЗД Б. И. АД е осъден за заплати на ЕЛ. П. К., М. Г. М. и П. Г. К. сумата
от по 150 000 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от
смъртта на техния родственик Г.К. К., настъпила при ПТП на 18.09.2016 г. в
местност К., община Р., област П., виновно причинено от В.Я.Х. при
управление на лек автомобил О.С., рег.№********, за което деяние е налице
влязла в сила присъда по НОХД №245/2018 г. по описа на Окръжен съд П.,
6
ведно със законната лихва, считано от 11.05.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №260185 от 05.05.2021 г. по т.д.
№608/2019 г. по описа на Окръжен съд П. в осъдителната му част, с която ЗД
Б. И. АД е осъден за заплати на ЕЛ. П. К., М. Г. М. и П. Г. К. разликата над
150 000 лв. до 200 000 лв. на всеки един от тях, както и в частта му за
разноските за сумата 16 590 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЕЛ. П. К., М. Г. М. и П. Г. К.
срещу ЗД Б. И. АД за заплащане разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. на
всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на техния
родственик Г.К. К., настъпила при ПТП на 18.09.2016 г. в местност К.,
община Р., област П., виновно причинено от В.Я.Х. при управление на лек
автомобил О.С., рег.№********, за което деяние е налице влязла в сила
присъда по НОХД №245/2018 г. по описа на Окръжен съд П., ведно със
законната лихва, считано от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД да заплати на адвокат Я.П. Я. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер 10 590 лв. за
първата инстанция и 6 090 лв. за втората инстанция.
ОСЪЖДА ЕЛ. П. К., М. Г. М. и П. Г. К. да заплатят на ЗД Б.И. АД
направените разноски по съразмерност в размер на 6 620 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7