Р Е Ш Е Н И Е
№ 259
гр. Габрово, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на десети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2565 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********,
предявена срещу Н.Н.Н., ЕГН **********.
Ищецът
твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 567,68 лева
главница по сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 26.03.2015 г. с „Обединена Българска Банка" АД, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2019 г. до изплащане на вземането,
сумата 119,38 лева – обезщетение
за забава за периода от 21.09.2017 г. до
31.10.2019 г., както и за направените по делото разноски - държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано
ч. гр. дело № 2100/2019 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради
което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за
установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за
посочените суми.
Ищецът излага, че на 26.03.2015 г. между
„Обединена Българска Банка" АД, като заемодател и Н.Н.Н. като
заемополучател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение. Въз основа на договора кредитополучателят предоставил на ответника
потребителски кредит в размер на 603 лева. От своя страна ответникът поел
задължение да погаси предоставения заем на 30 месечни вноски, всяка от които в
размер на 24,82 лева, включваща главница, договорна лихва и застрахователна премия.
Посочва, че срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 20.09.2017 г., като заемателят не погасил задълженията си в
общ размер на 841.73 лева. Сочи, че ответникът дължи и съответното обезщетение
за забава върху непогасената главница.
Твърди, че на 31.01.2018 г. между „Обединена
Българска Банка" АД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който
вземанията на „Обединена Българска Банка" АД, произтичащи от договора за потребителски кредит са прехвърлени
на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, като
цесията е съобщена на длъжника.
Излага, че в настоящото производство
претендира сумата от 567,68 лева,
представляваща неизплатена главница по договора, както и сумата 119,38 лева - обезщетение за забава за периода 21.09.2017
г. - 31.10.2019 г. Претендира направените разноски по делото.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. На 27.05.2020 г. от назначения на ответника по реда на ЗПП
процесуален представител е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Следва да се отбележи, че направените възражения касаещи основателността на
искове следва да се разгледат от съда тъй като за тях не е настъпила
предвидената в процесуалния закон преклузия -
чл. 7, ал. 3 ГПК. Излага подробни
съображения, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Същевременно
сочи, че уговорените в процесния договор за потребителски кредит клаузи уреждащи
годишния лихвен процент /ГЛП/ и годишния процент на разходите /ГПР/ са нищожни,
като неравноправни и неиндивидуално уговорени. Излага, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия. В
този смисъл счита, че ищецът като цесионер би могъл да се легитимира като
носител на материалното право единствено за неизплатената главница от 567.68 лева.
В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК е
направено възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по
давност, както и за неуведомяване за извършената цесия, които възражения също
следва да бъдат разгледани от исковия съд, съгласно приетото в т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят
и с протоколно определение от 10.07.2020 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията помежду им са отделени фактите на съществуване
на правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 26.03.2015 г., по който „Обединена Българска Банка" АД е
предоставило на Н.Н.Н. сумата от 603 лева.
От представения договор се установява, че кредитополучателят
се задължила да върне на кредитодателя предоставената сума, заедно с
уговорената възнаградителна лихва и застрахователна премия, на 30 месечни
погасителни вноски, всяка с размер от 24,82 лева, с падеж 20-то число на
съответния месец, като последната погасителна вноска е с падеж 20.09.2017 г.. В
чл.4 са уговорени условията, при които се променя лихвеният процент, като към датата
на сключване на договора същият е в размер на 14.72 % годишно. Уговорен е ГПР –
33.88 %, като общата сума за плащане е 722.40 лева. Съгласно чл. 7, ал. 1 от
договора при забава на плащане на главницата по кредита от страна на
получателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на
5 пункта над действащия съгласно уговореното в чл. 4, лихвен процент.
Представен е договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. и извлечение от приложение № 1 към
него, по силата на който „Обединена Българска Банка" АД е прехвърлило
вземането си по процесния договор за паричен заем на ищеца. Прехвърлянето е
потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно,
прехвърлителят е оправомощил приобретателя да уведоми длъжниците по цедираните
вземания относно настъпилото частно правоприемство.
Видно от представеното по делото известие за
доставяне 9100016618659 на ответника лично е връчено уведомление за извършената
цесия и покана за доброволно изпълнение.
От приложеното за послужване частно
гражданско дело № 2100 по описа за 2019 г. на РС- Габрово, се установява, че
ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД,
ЕИК ********* се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните
суми.
По
отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
На първо място, следва да се посочи, че
предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради
което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу
издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на
вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда, който срок в случая е спазен.
Основателността на предявен установителен иск
при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент
от съдържанието на което е задължението
на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на задължението и
релевирано от задълженото лице неизпълнение.
В тежест на ищеца е да докаже и
наличието на сключен договора за цесия, с който е придобил вземанията, както и
факта на съобщаване на цесията на длъжника.
С постигане на съгласието между кредитора
„Обединена българска банка”АД и ищеца, оформено в сключения формален договор за
цесия от 31.01.2018 г., са настъпили целените правни последици и носител на
вземането, но само по отношение на прехвърлителя, е станало „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. За да породи
сключеният без участие на длъжника договор за цесия правните си последици и по
отношение на него, законът с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изисква
прехвърлянето да му бъде съобщено от предишния кредитор.
Следователно, правната последица на
съобщаването на цесията на длъжника е в това същият да знае спрямо кой правен
субект е задължен от този момент.
Трайно установена е съдебната практика,
обективирана и в постановените решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013
г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и първоначалния кредитор,
напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от първоначалния кредитор -
цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от първоначалния кредитор.
Приложеното към исковата молба уведомление за
извършената в полза на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД цесия на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, е направено от предишния кредитор – „Обединена
Българска Банка" АД, чрез надлежно упълномощения пълномощник – цесионера „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. С решение №
137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че по
силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това
съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника.
Следователно, в конкретния случай, уведомлението изхожда от стария кредитор „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, каквото е
изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни необходими за
индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор,
достигнало е до ответника - длъжник с връчване на писмото, съдържащо
уведомление за извършената цесия. С връчване на уведомлението цесията е
породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника -
длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран
кредитор за вземането срещу Н.Н.Н. произтичащо от договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 26.03.2015 г., е ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Следва да се отбележи, че длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. /Така определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV
г.о./.
За установяване на валидно правоотношение
между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде
доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по
необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по
нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален,
като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл.
9 ЗПК). В случая, с подписването на процесния договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 26.03.2015 г. ответникът е изразил воля в
предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне
предоставената му сума, на 30 месечни вноски, с размер от 24.82 лева всяка,
включващи съответната договорна лихва и застрахователна премия.
Предаването на сумата не е елемент от
фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за
кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за
потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на
сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта
на предаване на предмета му на заемателя.
Следователно, договорът от 26.03.2015 г. е
породил валидна облигационна връзка между стария кредитор „Обединена българска
банка”АД, от една страна и ответника, от друга. Изпълнението на поетото от
заемодателя задължение да предостави паричната сума по договора е отделено за
безспорно между страните обстоятелство. Ето защо, в правната сфера на ответника
е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума.
В договора е предвидено задължението на
ответника за погасяване на предоставената в заем сума, заедно със съответната
договорна лихва и застрахователна премия, в
общ размер на 722.40 лева, да бъде изпълнено на части – на 30 месечни
вноски, всяка с падеж на определен ден, уговорен в договора. Следователно, с
настъпване на падежа на съответната вноска, заемателят е изпадал в забава, без
да е било необходимо осъществяването на допълнителни юридически факти (покана
на кредитора, например). По отношение на всяко от месечните задължения падежите
са настъпили преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
С оглед обстоятелството, че ответникът не
оспорва размера на претендираното вземане, а неизпълнението на ответника по
отношение на така установеното задължение, съдът приема за доказано, тъй като
последният не е изпълнил доказателствената си тежест да установи точно във
времево отношение изпълнение, съдът намира, че в правната сфера на ответника е
налице задължение да престира главницата, която е с настъпил падеж.
Съдът счита, че процесният
договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно
изискванията на чл. 22 ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 7 ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
случая не е налице отделен погасителен план, но в самия договор е направена
уговорка за броя, размера и падежите на погасителните вноски. Кредитополучателят
собственоръчно е подписал договора за кредит, в който са били уредени ясни и конкретни условия по него,
като не се установява да е налице незаконосъобразно и в разрез със закона
едностранно повишаване на лихвите по договора. Породила е правно действие и
клаузата, уреждаща годишния лихвен процент, тъй като е съответна по размер на
възнаградителната лихва определяна обичайно при този вид договори. Ответникът
нито твърди, нито се установява банката едностранно да е променяла лихвения
процент по договора, съответно същият да е заплащал по-висок размер лихва от
уговорения при сключването му. В тази
връзка съдът приема, че не бе установения твърдяното наличие на клаузи, които
да не отговарят на изискването за добросъвестност или да водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Нещо повече, дори и да е налице неравноправност на някоя от
клаузите в договора, то в конкретния случай не би довела до нищожност на целия
договор, още повече, че в настоящото производство се претендира единствено
незаплатената главницата ведно с мораторна лихва.
Изложеното обуславя извод, че искът за
установяване съществуването на оспореното вземане е основателен и доказан за
размера от 567,68 лв.,
представляваща непогасена главница по сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 26.03.2015 г.. При този извод, съдът
дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност възражение на
ответника за погасяване на вземането по давност.
Съдът намира, че по отношение на задължението
за главница е приложима общата петгодишна
давност, тъй като вземанията на кредитора по договора за потребителски
кредит не са за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, а представлява частични плащания по договора и е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Видно от процесния договор първата погасителна
вноска по кредита е с падеж 20.04.2015 г., а последната е с падеж 20.09.2017 г.,
като съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на настъпване изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа. В случая
изискуемостта на всички погасителни вноски е настъпила преди по-малко от пет
години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба – 31.10.2019 г., с оглед на което
приложимата 5-годишна давност не е изтекла.
Относно
акцесорния иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед изложеното при разглеждане на главния
иск, съдът прие за установено, че за ответника е възникнало задължение за
заплащане на погасителни вноски с уговорен падеж, съгласно договор от 26.03.2015
г., в който страните постигнали съгласие при забава на длъжника, в негова
тежест да се поражда задължение за заплащане на обезщетение за периода на
забава. В случая ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната
лихва, който размер е по-нисък от уговорения в договора. Размерът на законната
лихва е нормативно определен на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г./. Върху
главницата от 567,68 лева, за
периода считано от 21.09.2017 г. – деня, следващ падежа на последната
незаплатена вноска до 31.10.2019 г.
ответникът дължи законна лихва, което означава, че акцесорният иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 121.59 лева, определена по реда на
чл.162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими
специални знания, с каквито съдът да не разполага, но при съобразяване на
факта, че ищецът поддържа акцесорното вземане в размер на 119,38 лева, то този иск следва да бъде
уважен до тази сума в приложение на диспозитивното начало в гражданския процес.
Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването
на последиците на подаване на исковата молба – 31.10.2019 г., по отношение на
акцесорното вземане за лихва, приложимата 3-годишна давност също не е изтекла,
като началният й момент е 21.09.2017 г..
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР
№4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Предвид уважаването на установителните
искове, в ползва на ищеца следва да бъде присъдена сумата 25 лева – разноски за
исковото производство, представляваща заплатената държавна такса. Действително
в исковото производство е внесена държавна такса от 75 лева, която обаче над
сумата 25 лева е недължимо внесена, в резултат на дадени неправилни указания на
съда и поради това подлежи на възстановяване. Възлагането в тежест на ответника
на разноски, които подлежат на възстановяване в полза на ищеца, би довело до
неоснователното му обогатяване, което не следва да се допуска.
В заповедното производство доказаните
разноски представляват внесена държавна такса в размер от 25 лева, които следва
да му се присъдят.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, обективно, кумулативно
съединени искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, му дължи заплащане на
сумата 567,68 лева (петстотин
шестдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) - главница по сключен договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.03.2015 г. с
„Обединена Българска Банка" АД, заедно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда /31.10.2019 г./ до изплащане на вземането, сумата 119,38 лева (сто и деветнадесет лева и
тридесет и осем стотинки) – обезщетение за забава за периода от 21.09.2017 г.
до 31.10.2019 г., за които суми
в производството по ч. гр. д. № 2100/2019 година по описа на РС-Габрово е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша,
ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 25 лева (двадесет
и пет лева) – разноски за заповедното производство и сумата 25 лева (двадесет и пет лева) - разноски за
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: