Р Е Ш
Е Н И Е
№ 72
гр. Перник, 13 март 2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при
участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията АД № 568 по
описа за 2016 г. на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С.А.Н., с ЕГН **********,***
против решение № ********** от 17.11.2016г. на директора на ТП-Перник към НОИ.
С решението е потвърдено разпореждане № ********** от 11.10.2016г. на
длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на
КСО.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че при произнасянето са допуснати
нарушения на административно-производствените правила, като не е зачетен трудов
стаж положен в ДФ "Строймашинженеринг". Счита, че решението е издадено
в противоречие на материалния закон. С оглед на това се прави искане за
отмяната на оспореното решение и за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебното
производство жалбоподателят се представлява от адв. Ю.Й.. Поддържа жалбата и
пледира за отмяна на решението на ТП-Перник към НОИ. В представени писмени
бележки доразвива доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответникът по жалбата – Ръководител на ТП на НОИ гр.
Перник, чрез процесуалния си представител юк. Й.С. изразява становище, че
жалбата е неоснователна и като такава пледира да бъде отхвърлена. Поддържа, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в
писмени бележки.
Административен съд-Перник, след като се запозна с
представените по делото писмени доказателства, становищата на страните и
извърши проверка на оспорвания административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 118,
ал. 1 от КСО срок и от лице, пряко засегнато от административния акт. От друга
страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен
акт-решение на ръководителя на ТП на НОИ гр. Перник. С оглед на това жалбата ще
се разгледа по същество.
По фактите:
С.А.Н. е подал в териториалното поделение на НОИ
заявление с вх. № МП-29834 от 24.10.2014г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Към заявлението е приложил документи удостоверяващи стаж и
доход.
Дирекция „Пенсии“ при ЦУ на НОИ уведомили всички
териториални поделения на НОИ с писмо изх. № 91-01-227 от 31.10.2014г., че е
образувано производство по установяване на автентичността на приети
разплащателни ведомости от ДФ“Строймашинеженеринг“. В тази връзка в ОД на
МВР-Кюстендил била образувана преписка за извършване на проверка по истинността
на предадена за съхранение документация от ДФ“Строймашинеженеринг“. В последствие
материалите били изпратени по компетентност на Софийска районна прокуратура и
била образувана преписка № 11365/2015г..
С разпореждане № ********** от 01.12.2014г.
длъжностното лице по пенсионно осигуряване на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК спряло производството по заявление МП-29834 от 24.10.2014г. във връзка с
образуваната в ОД на МВР-Кюстендил проверка.
С писмо изх. № МП-29834-4 от 07.12.2015г. директора на
ТП-Перник сезирал районна прокуратура Перник и поискал да се ангажира
наказателната отговорност на жалбоподателя, за това, че представил неверни
документи УП-2, с изх. № 110-2 от 19.03.2002г. и УП-3, с изх. № 110-3 от
19.03.2002г., с цел парично облагодетелстване при придобиване право на лична
пенсия за ранно пенсиониране. Образувано е наказателно производство № 12/2016г.
по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура Перник. С постановление от
28.04.2016г. прокурор при Окръжна прокуратура Перник е прекратил наказателното
производство, поради липса на деяние, представляващо престъпление от общ
характер. Постановлението е влязло в сила на 11.05.2016г..
С разпореждане от 03.08.2016г. длъжностното лице по
пенсионно осигуряване възобновило пенсионното производство по заявление №
МП-29834 от 24.10.2014г. и с разпореждане № ********** от 11.10.2016г. отказало
да отпусне на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в
условията на ранно пенсиониране. Приело е, че към датата на подаване на
заявлението-24.10.2014г., Н. е навършил 58 години, 11 месеца и 20 дни, но установения
осигурителен стаж е в размер на 34 години, 04 месеца и 9 дни и няма право на
ранно пенсиониране. Не е зачел осигурителен стаж за периода от 16.05.1990г. до 31.12.1996г.
или 6години, 07месеца и 15 дни, положен на длъжност "строителен работник"
в ДФ“Строймашинженеринг“, за който е представено УП-2, с изх. № 110-2 от
19.03.2002г. и УП-3, с изх. № 110-3 от 19.03.2002г., издадени от
ДФ“Строймашинеженеринг“, поради съмнения в истинността им. С тези мотиви е отказано отпускане на лична
пенсия за ОСВ, тъй като лицето няма за правото на пенсия изискуемите се 15
години осигурителен стаж, положен в условията на ІІ-ра категория труд.
Разпореждането
е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО, пред по-горестоящия
административен орган, който с Решение № ********** от 17.11.2016г. е отхвърлил
подадената от Н. жалба и по същество е потвърдил разпореждането за отказ за
отпускане на пенсия. Решаващият орган изцяло е възприел мотивите за отказ на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване и е посочил, че поради съмнения за
достоверността на данните в представените документи удостоверение обр. УП-3, с
изх. № 110-3 от 19.03.2002г. и УП-2, с изх. № 110-2 он 19.03.2002г., издадено
от ДФ “Строймашинеженеринг“, приема, че същите са опорочени, поради което и стажът
посочен в тях правилно не е зачетен и не е взет предвид при преценяване правото
на пенсия за ОСВ.
Срещу решение № ********** от
17.11.2016г. на директора на ТП-Перник при НОИ е постъпила жалба.
В хода на съдебното производство по
искане на жалбоподателя се допусна и изслуша съдебно-счетоводна експертиза.
Заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните се цени.
Същото подробно ще бъде разгледано по същество.
Гореописаната фактическа обстановка се възприе от
представената по делото и приета като доказателство административна преписка,
както и от изслушаните в хода на
съдебното производство съдебна експертиза и събраните гласни доказателства при
предходното разглеждане на делото.
При извършване на задължителната проверка по реда на
чл. 168 от АПК във вр. чл. 146 от АПК,
съдът констатира следното:
Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО
задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 3 с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за
обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното
обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния
съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая
законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е
решение № ********** от 17.11.2016г. на
директора на ТП-Перник. Същото е издадено от компетентния орган посочен в чл.
118, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни
реквизити посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. С оглед на това не се налага
отмяната му на основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
При осъществената проверка за законосъобразност на
акта, настоящия състав приема, че са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които са довели до неправилно
приложение на материалния закон. Доводите в тази връзка са следните:
Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до
31 декември 2015г. включително, лицата, които са работили 10 години при
условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора
категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8
месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или
52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора
категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете.
По делото няма спор, че към датата на подаване на
заявлението за пенсия, жалбоподателят е навършил 58 години 11месеца и 20 дни.
Спорът между страните е за това, че периода от 16.05.1990г.
до 31.12.1996г. или 06г. 07мес. и 15дни не е бил зачетен от пенсионните органи въобще
за осигурителен стаж. Този осигурителен
стаж е обективиран в удостоверение УП-3, изх. № 110-3 от 19.03.2002г. издадено
от ДФ "Строймашинженеринг", в
което е вписано, че лицето в процесния период е работило на длъжност строителен
работник и трудът е предложено да се зачете, като втора категория, съгласно т.
26 от ПКТП. Удостоверение УП-2, изх. № 110-2 от 19.03.2002г. издадено от ДФ "Строймашинженеринг" е за
осигурителен доход за тригодишния базисен период. Незачитането на стажа от
страна на ответника е свързано с това, че представените удостоверения не
отговаряли на утвърдените за 2002г. образци от една страна, а от друга било
налице неприключило досъдебно производство по отношение на разплащателните
ведомости.
Обединен осигурителен архив, с. Невестино при
ТП-Кюстендил след проверка на предадена документация от прекратен осигурител
ДФ“Строймашинженеринг" издал за нуждите на пенсионното производство УП-13, с изх. № ОАС-АС-3925-1 от 09.05.2014г.
/за стаж/ и УП-15, с изх. № ОАС-АС-3925-2 от 09.05.2014г. /за доход/. Съпоставени
заедно и поотделно издадените през 2002г. удостоверения за осигурителен стаж и
доход с тези издадени от ответника по жалбата се припокриват по съдържание напълно
и обективират едни и същи факти.
От своя страна тези писмени документи напълно
съответстват и на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Същата е изготвена след запознаване и въз основа на разплащателните ведомости,
приети за съхранение в Обединен осигурителен архив, с. Невестино. Въз основа на
нея се приема, че за процесния период от време жалбоподателя е полагал труд в ДФ“Строимашиниженеринг“.
Същият фигурира във ведомостите по години. Ведомостите са изготвени надлежно,
като в тях е посочена основна месечна заплата, клас за трудов стаж и
професионален опит, допълнително трудово възнаграждение за премии и
възнаграждения за прослужено време. След проверка на три годишния базисен
период вещото лице е категорично, че дохода посочен в УП-то напълно отговаря на
този посочен във ведомостите, а удостоверения стаж в УП-то съответства изцяло на вписванията във
ведомостите по години. Въз основа на констатациите на експерта се приема, че стажа
от 6г., 07м. и 15дни, неправилно не е зачетен от ответника по делото.
При преценка и на съдържащата се между кориците на
делото трудова книжка № 929, настоящият състав приема, че тя отговаря на всички
формални изисквания, съдържащи се в разпоредбите на чл. 349, ал. 1 КТ. В същата
се съдържат записи относно заеманите от Н. длъжности, заповедите, с които
работникът е бил преназначаван, уговорените трудови възнаграждения, касаещи
процесния период. В нея е вписно, че жалбоподателя има положен труд в
ДФ“Строимашиниженеринг“, СМИ“Строймашремонт“ на длъжност "строителен
работник“ общо 6 г., 07м. и 15дни за периода от 16.05.1990г. до 31.12.1996г. Това
е и стажа установен по разплащателните ведомости от експерта назначен в хода на
съдебното производство. Продължителността на положеният в този осигурител
/работодател/ стаж е надлежно заверен с печат на предприятието и с подписи на
гл. счетоводител и ръководител. Трудовата книжка е допустимо и надлежно
доказателство за вписания в нея трудов, респективно осигурителен стаж, т. е. за
зачитане на осигурителен стаж за цитирания периоди е достатъчно представянето
на трудовата книжка на настоящия жалбоподател. Трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност
на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има доказателствено
значение по смисъла на чл. 179 от ГПК за фактите отразени в нея, макар, че това
й значение не е абсолютно. Всяка от заинтересованите страни, може в сроковете и
по реда на чл. 193 - чл. 194 от ГПК да оспори обвързващата доказателствена сила
на трудовата книжка като документ. В случая трудовата книжка като официален
документ не е оспорена от ответника по делото в първото съдебно заседание и не
е открито производство по оспорването й. При това положение се приема, че по делото не е спорно наличието на трудово
правоотношение, началото и края на същото, заеманата длъжност „строителен
работник“ и получаваното възнаграждение. За процесния период имаме установен осигурителният
стаж обективиран в трудова книжка.
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж приета на
основание чл. 9, ал. 11 от КСО регламентира в раздел V-установяване и зачитане
на осигурителен стаж и осигурителен доход. Съгласно чл. 40, ал. 1-3 КСО,
осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с
документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал.
4 КСО, а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни
вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с
данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Предвидено е горните документи да се издават въз
основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд.
Въз основа на
анализираните и коментирани по-горе доказателства се установи, че в периода от 16.05.1990г.
до 31.12.1996г. жалбоподателят е работил в ДФ "Строймашинженеринг", на
длъжност „строителен работник“. Осигурителният му стаж е установен с трудова
книжка, има издадено и удостоверение за стаж, кореспондиращо със записите в
трудовата книжка и с изплащателната ведомост съхранявана в архивохранилище на
ответника. Осигурителният му стаж за процесния период е 06г. 07мес. и 15дни и
същият следва да бъде зачетен от ответника.
С оглед на това
изводите в оспореното решение и потвърденото в него разпореждане за
незачитането му като осигурителен стаж са неправилни. В казуса, заявителят е
представил необходимите документи, намиращи се при него и удостоверяващи
осигурителния му стаж за спорния период. Този осигурителен стаж се доказа в
настоящето производство и посредством приетата експертиза. По делото няма спор,
пък и видно от справката в търговския регистър, "Строймашинжинериг" е
заличено и няма правоприемник. Съгласно чл. 5, ал. 10 и ал. 12 КСО, при
прекратяване на дейността на осигурителите, разплащателните ведомости се
предават в съответното ТП на НОИ, като НОИ създава и поддържа информационна
система за разплащателните ведомости, предадени по този ред. Редът и условията
за предаването, приемането, обработването, съхраняването и използването на
разплащателните ведомости на осигурители, които са прекратили дейността си без
правоприемник, са уредени в Инструкция № 5 от 30.06.2005г. за приемане и
съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник, издадена от управителя на НОИ. При положение,
че пенсионния орган е разполагал и с
издадено от негова структура УП-13, с изх. № ОАС-АС-3925-1 от 09.05.2014г. /за
стаж/ и УП-15, с изх. № ОАС-АС-3925-2 от 09.05.2014г. /за доход/, и то издадено
въз основа на приети разплащателни ведомости, в които фигурира жалбоподателя се
приема, че фактите и обстоятелствата от значение за случая не са установени
правилно, с което е допуснато нарушение на 35 и чл. 36 от АПК, а от там и до
нарушение на материално правните разпоредби, касаещи отпускане на пенсия. От
ангажираните по делото доказателства се установи се, че жалбоподателя фигурира
в разплащателни ведомости, касаещи спорния период, че отразените в тях данни
съответстват изцяло на данните, отразени в приложените към заявлението-трудова
книжка и удостоверения УП-2 и УП-3 и УП-13 и УП-15 и административния орган
неправилно не е зачел посочения в тях трудов/осигурителен стаж.
По отношение на
доводите в оспорено решение, че удостоверения
УП-2 и УП-3 са опорочени и са документ с невярно съдържание, и че
жалбоподателят е целял да се ползва от тях, следва да се посочи, че с аналогични
доводи ответника е сезирал районна прокуратура-Перник и е било
образувано наказателно производство по сл. дело № 12/2016г. срещу жалбоподателя.
Същото е прекратено с влязло в сила постановление от 28.04.2016г. на прокурор
при РП-Перник, с което е прието, че не е налице деяние, което да съставлява
престъпление. При това положение и при
липса на ангажирани в хода на процеса относими доказателства, които да бъдат
противопоставени на възприетите по-горе такива, тези доводи не се споделят и се
приемат за неоснователни.
Настоящия състав приема, че действията на
административния орган, в случая не съответстват на основни принципи и начала в
административния процес регламентирани в чл. 6, чл. 9 и чл. 13 от АПК. Този извод почива на това, че с разпореждане от 01.12.2014г. е спряно
пенсионното производство по заявлението на жалбоподателя от 24.10.2014г. на
основание неприключило досъдебно производство, касаещо достоверност на разплащателната
документация. При положение, че ответника е разполагал с информация, че това
досъдебно производство не е приключило остава открит въпроса защо с
разпореждане от 03.08.2016г. е възобновил
пенсионното производство без да са били налице предпоставките за
възобновяване и без да е отпаднало основанието, на което е било спряно
пенсионното производство. С оглед на
това органът не може на този етап да
черпи права от собственото си правно неаргументирано поведение, противоречащо
на правото на добра администрация разписано в чл. 41 от Харта на основните
права на Европейския съюз и прокламирано и в посочените основни принципи на
АПК. В КСО са разписани достатъчно правни механизми, които обезпечават
причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно
извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на
осигурителен стаж или осигурителен доход. Поради изложеното при цялостната и
съвкупна преценка на доказателствата по делото не се приема, че досъдебното
производство е основание да се постанови отказ.
Пенсионния орган, при разглеждане на заявлението е
допуснал съществено нарушение на административно производствените правила,
което е довело и неправилно приложение на материално правните разпоредби. В
разпореждането си, с което е постановен отказ за отпускане на пенсия органът не
е зачел стаж от 6г., 07мес. и 15 дни. Този стаж не е зачетен като такъв положен
в условията на нито една от хипотезите на чл. 104 от КСО и респективно в акта
няма изложени никакви мотиви, от които да е видно волята на органа към коя
категория труд биха били отнесени тези години. При така установеното, следва да
се приеме, че осигурителният стаж на жалбоподателя, за труда, положен при
ДФ“Строймашинженеринг“ се равнява на 6г., 07м. и 15 дни и с него общия му
трудов стаж превърнат в ІІІ-та категория е 42г., 07м. и 21дни, а ако се добави
към ІІ-ра категория е 16г., 06м. и 01дни. Липсата на произнасяне на органа
относно условията на категория труд препятства извършването на пълна съдебна
проверка на оспорения акт. Необсъждането
на предложението направено в издаденото
УП-3 по отношение на стажа, липсата на проверка на налично осигуряване за определена категория, липсата
на преценката за категоризиране на труда, прави невъзможно произнасянето в тази
връзка за първи път от съда. Преценката на вида положен труд, удостоверен с
УП-та, е на компетентния административния орган, в случая пенсионния орган, а
такава въобще не е извършвана.
По изложените съображения оспореното решение
противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия и да
издаде разпореждане принадлежи на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ,
преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
по заявлението на С.А.Н., при зачитане на осигурителен стаж на заявителя за
труда, положен в периода 16.05.1990г. до 31.12.1996г. в ДФ
"Строймашинженеринг" на длъжност "строителен работник".
С оглед изхода на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК във връзка с
чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателят се дължат направените в производството
разноски общо в размер на 550 лв., от които 150 лв. внесен депозит за изготвяне
на експертиза и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие № **********/19.01.2017г..
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 и чл.
173, ал.2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № ********** от 17.11.2016г. на директора на ТП-Перник към НОИ, с което
е отхвърлена жалба на С.А.Н. против разпореждане
№ ********** от 11.10.2016г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 от КСО при Териториално поделение-Перник към НОИ за ново произнасяне по
заявление с вх. № МП-29834 от 24.10.2014г., подадено от С.А.Н., при съблюдаване
на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение-Перник на НОИ да заплати
на С.А.Н., с ЕГН********** и адрес: *** разноски по делото в размер на 550 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/