РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 21.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на първи декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 176 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Юробанк България” АД, твърди, че на 26.05.2008г. ответника С.Й.Б.
сключил договор за кредит № 476-222/2008г. с „АЛФА БАНК” ЕАД, дружество
регистрирано в Гърция, чрез клона му в България за сумата 48000 евро за покупка
и ремонт на жилище. Кредитът е обезпечен с ипотека върху същото жилище.
Ответникът получил договорената сума. Кредитът следвало да се издължи за
тридесет години. На 27.12.2011 година страните сключили анекс с който удължили
срока за погасяване на кредита до 21.01.2042 година. Ответницата П.Р.Б.
подписала договора за кредит като поръчител и ипотекарен длъжник. Поради
неизпълнение на задължението на ответниците „АЛФА БАНК” ЕАД обявила
задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, за което изпратила нотариална
покана до длъжниците, връчена на пълнолетен член на домакинството.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответниците по ч.гр. дело
№ 6777/2017г. на РРС за задължението както следва: 9211,62 евро главница, 4000
евро договорна лихва за периода 21.06.2012г. до 24.09.2017г; 1733,16 евро
обезщетение за забава за периода 21.06.2012г. до 24.09.2017г; 108 лева разноски
за връчване на нотариални покани ведно със законната лихва върху главницата и
за разноските по заповедното производство.
След дадени от съда указания ищецът уточнява претенциите си, като сочи, че
вземанията му срещу ответниците са както следва:
-
От претендираната главница в размер на 9211,62 евро,
4153,86 евро е падежирала главница в периода 21.02.2013г. до 21.09.2017г., а
разликата от 5057,76 евро е част от предсрочно изискуема главница;
-
По отношение на лихвите заявява, че в настоящото
производство не се претендират лихви, които са били вече присъдени по ч.гр.дело
№ 6443/2013г. на РРС.
-
Твърди, също така, че има вземане срещу ответника за
8274,41 евро, от които обаче претендира само 4000 евро, която сума се състои от
падежирали лихви в периода 21.09.2015г. до 21.09.2017г.
-
Уточнява и претенцията си за наказателна лихва в размер
на 1733,16 евро, като сочи, че същата е дължима за периода 21.10.2013г. до
24.09.2017г.
Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжниците.
В настоящото производство се иска да бъде установено вземането, за което е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 6777/2017г. на РРС.
Ответниците оспорват предявените искове. Позовават се на изтекла
погасителна давност, а по отношение на П.Б. се позовават и на чл. 147 ал.1 от ЗЗД- считат, че е изтекъл срока в който отговорността на поръчителя може да
бъде ангажирана. Предявеният иск е с
правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е издадена
заповед за изпълнение, а материалноправното основание на иска е по чл. 430 от ТЗ- за връщане на сума по договор за банков кредит.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 29.09.2017г. е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
6777/2017г. на РРС в полза на „Юробанк България” АД против С.Й.Б. и П.Р.Б. за
заплащане на следните суми:
- 9211,62 евро главница,
- 4000 евро договорна лихва за периода 21.06.2012г. до 16.08.2017г;
- 1733,16 евро наказателна лихва за периода 21.06.2012г. до 24.09.2017г;
- 108 лева разноски за връчване на нотариални покани;
- законната лихва върху главницата за периода от 27.09.2017г. до изплащане
на вземането и
- разноските по заповедното производство- 586,75 лева държавна такса и
1164,07 лева адвокатско възнаграждение.
В заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: „Извлечение от
счетоводните книги на „Юробанк България” АД към 24.09.2017г. относно вземанията
на банката по договор за кредит № 476-222/26.05.2008г. за покупка, строителство
и ремонт и Анекс № 1/27.12.2011г. към него с кредитополучател С.Й.Б. и
солидарен длъжник П.Р.Б., вземането по който е обявено за предсрочно изискуемо,
за което са уведомени длъжниците с нотариална покана.“ Никъде в заповедта
за изпълнение не е посочено, че присъдените суми са частични. В производството
по установяване на вземането по чл. 422 от ГПК не може да се установява нещо
различно от вземането, такова, каквото е индивидуализирано в заповедта за
изпълнение. За това в настоящото производство не може да се установяват
частично вземане, а може да се установи само вземането, каквото е посочено в
заповедта. То обаче не е частично, а е цялото и окончателно вземане на банката
по договор за кредит №
476-222/26.05.2008г. В тази връзка
направените в хода на производството уточнения във връзка с частичността на
претенцията се явяват ирелевантни и недопустими, като искът следва да се
разгледа съобразно петитума на исковата молба и съобразно издадената заповед за
изпълнение. Както издадената заповед за изпълнение, така и петитума на исковата
молба не визират частично вземане, поради което и предмет на настоящото дело не
може да бъде частично вземане независимо от направените уточнения/измения.
По отношение на съществуването на вземането:
По делото е назначено вещо лице, което дава заключение, че, към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда
ответниците имат задължение за главница в размер на 51980,20 евро, поради което
претенцията за съществуване на вземането за 9211,62 евро главница е основателна
и следва да се уважи изцяло.
Според заключението на вещото лице договорната лихва за периода
21.06.2012г. до 16.08.2017г. е 8247,41 евро, лихвата за тригодишния период
преди предявяването на претенцията пред съда е над 4000 евро, поради което
претенцията за договорна лихва в размер на 4000 евро е изцяло основателна. Този
размер на лихвата е за тригодишния период преди предявяване на вземането пред
съда и не е погасен по давност.
По отношение на наказателната лихва за периода 21.06.2012г. до 16.08.2017г.
вещото лице дава заключение, че същата е в размер 1733,20 евро. Ответниците
правят възражение за погасяване на задължението им по давност. Видно от
приложената справка, към заключението на вещото лице наказателната лихва в размер
на 1733,20 лева е начислена за периода 21.03.2015 до 24.08.2017г, не е изтекла
погасителната давност и вземането не е погасено по давност, поради което
вземането съществува в пълния претендиран размер от 1733,16 евро.
Неоснователно е възражението на ответницата П.Р.Б., че същата е поръчител и
е изтекъл срока, в който може да се ангажира нейната отговорност. В
първоначалният договор за кредит П.Р.Б. е посочена като „Поръчител и Ипотекарен
длъжник“. На края на договора Б. е
положила подписа си срещу текста „За ипотекарните длъжници“. От този договор не
може да се обоснове, че П.Р.Б. има качеството на съдлъжник по смисъла на чл.101
от ЗЗД, както сочи ищеца. На 27.12.2011г. обаче е подписан анекс към договора
за кредит (л.22-24) в който П.Р.Б. вече е посочена като „Солидарен длъжник/
Поръчител“. Понятието „солидарен
длъжник“ не е достатъчно за да се определи основанието, на което дадено лице носи
отговорност. Солидарността е форма на обща отговорност на няколко лица, но тя
не е основание за възникване на
отговорност. Ако едно лице е посочено само, че е солидарен длъжник, без да се
сочи на от какво основание дължи, то е въпрос на тълкуване на волята на
страните за да се установи дали солидарният длъжник е поръчител или съдлъжник
по смисъла на чл. 101 от ЗЗД или отговорността му произтича от друго. В случая
обаче в т.7.1 от анекса изрично е посочено, че солидарният длъжник ще отговаря
при условията на чл.101 от ЗЗД, което дава яснота за основанието на
отговорността на П.Р.Б.- същата е съдлъжник по смисъла на закона и срокът по
чл.147 от ЗЗД не намира приложение.
Предвид изложеното предявените искове са изцяло основателни във вида в
който са предявени в исковата молба и вземането на ищеца съществува изцяло във
вида, в който е индивидуализирано в заповедта за изпълнение.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
В заповедното производство е заплатена държавна такса в размер на 586,75
лева и 1164,07 лева по договор за правна защита и съдействие или общо 1750,82
лева, които следва да се присъдят на „Юробанк България” АД изцяло, както и
разноските в настоящото производство в размер на 812,43 лева.
ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД е правоприемник на „АЛФА БАНКА – Клон
България”, ЕИК ********* предвид което
вземанията по настоящото дело принадлежат на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и в този смисъл следва да бъде решението по делото. Мотивиран така
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
, че съществува вземането на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* гр. София 1766
район р-н Витоша ул. Околовръстен път No 260, като правоприемник на „АЛФА БАНКА – Клон България”, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.”Цариградско
шосе”№99, клон на „АЛФА БАНКА” АД, Република Гърция, солидарно срещу С.Й.Б., ЕГН
********** с адрес *** и П.Р.Б., ЕГН ********** с адрес *** бели хризантеми“ №
5, вх.2, ет.1, ап.1 за следните суми:
- 9211,62
евро главница със законна лихва върху тази сума от 27.09.2017г. до окончателното изплащане;
- 4000 евро договорна лихва за
периода 21.06.2012г. до 16.08.2017г;
- 1733,16
евро- наказателна лихва за периода 21.06.2012г. до 24.09.2017г.
- 108 лева разходи за нотариални такси,
които суми произтичат от договор за ипотечен кредит
№476-222/26.05.2008г, сключен между „АЛФА БАНКА“ А.Е, Република Гърция чрез
клона си „АЛФА БАНКА – Клон България”, ЕИК ********* и С.Й.Б., ЕГН ********** и
П.Р.Б., ЕГН ********** и анекс към същия
договор от 27.12.2011г, и за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело 6777/2017г. на РРС.
ОСЪЖДА С.Й.Б.,
ЕГН ********** и П.Р.Б., ЕГН ********** да заплатят на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
********* гр. София 1766 район р-н Витоша ул. Околовръстен път No 260, като
правоприемник на „АЛФА БАНКА – Клон
България”, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул.”Цариградско шосе”№99, клон на „АЛФА БАНКА” АД, със седалище и адрес на
управление – Република Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу”№40 сумата 812,43 лева разноски
в настоящото производство, както и 1750,82 лева разноски по ч.гр.дело 6777/2017г.
на РРС.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/