РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Перник, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20221700100347 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Н. Д., с адрес:
*** срещу Прокуратура на РБ, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана
от главния прокурор на Р. България, с която е предявен осъдителен иск за сумата от
140 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на незаконно повдигнато обвинение и произтеклите от него последици,
продължило близо десет години, ведно със законната лихва върху сумата от 140 000
лева, считано от 16.11.2018г. (датата на постановяване на окончателното решение) до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело
разноски.
В исковата молба се сочи, че на 26.02.2009г. с постановление на прокурор от
Софийска градска прокуратура e образувано досъдебно производство № 832/2009г. по
описа на 07 РУП – СДВР, прокурорска преписка № 2761/2009г. по описа на Софийска
градска прокуратура, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 321 от НК.
На *** В. Н. Д. е бил задържан на основание чл. 63 ал. 1 т. 1 от ЗМВР за срок от 24
часа, като му е извършен и обиск. На 16.04.2009г. В. Д. е бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 321 ал. 3 алт. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК, след което е разпитан в това
му качество, а с постановление от същата дата е задържан за срок от 72 часа. Сочи се
още, че на 07.10.2011 г. прокурор от СГП е внесъл в съда обвинителен акт срещу И.М.
за извършени престъпления по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и по
чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.З вр. чл. 115 от НК, срещу В.Т. за извършено престъпление
по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал. 1 от НК, срещу П.Н. за извършено
престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, т.4
вр. ал.1 от НК, срещу Р.Г. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З,
алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу Т.С. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и
1
пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу Л.Я. за извършено престъпление по чл.321, ал.З,
пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу В.М. за извършено престъпление по чл.321,
ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и срещу В. Д. за извършено престъпление по
чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК.
На 10.10.2011 г. е било образувано НОХД № 4688/2011 г. по описа на СГС,НО,
32-ри състав, по което са проведени общо три съдебни заседания.
На 24.01.2012 г. е бил внесен в СПНС обвинителен акт срещу И.М. за
извършени престъпления по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.
116, ал. 1, т.6, пр.2 и пр.З вр. чл.115 от НК, срещу В.Т. за извършено престъпление по
чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.1 от НК, срещу П.Н. за извършено
престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, т.4
вр. ал.1 от НК, срещу Р.Г. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З,
алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу Т.С. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и
пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу Л.Я. за извършено престъпление по чл.321, ал.З,
пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, срещу В.М. за извършено престъпление по чл.321,
ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и срещу В. Д. за извършено престъпление по
чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК.
Сочи се, че на 25.01.2012 г. е било образувано НОХД № 27/2012 г. по описа на
СПНС, 3-ти състав, по което с разпореждане от 01.02.2012 г. е прекратено
производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. В тази връзка е
било образувано ЧНД № 279/2012 г. по описа на ВКС, като с определение от
16.02.2012 г. е оставено без разглеждане искането на СпНС за промяна на
подсъдността на НОХД № 27/2012 г. по описа на СПНС и делото е върнато за
разглеждане от същия съд.
На 23.02.2012 г. е образувано НОХД № 240/2012 г. по описа на СПНС, 3 състав,
като с разпореждане от 28.02.2012 г. е прекратено съдебното производство и делото е
изпратено по компетентност на СГС. На 05.03.2012 г. е образувано НОХД № 1109/2012
г. по описа на СГС, НО, 32 с-в. С разпореждане от 06.03.2012 г. производството по
делото е прекратено и е повдигнат за втори път спор за подсъдност пред ВКС.
Пред ВКС е било образувано ЧНД № 525/2012 г. С определение от 28.03.2012г.
е определено, че компетентен да разгледа делото е специализираният наказателен съд.
На 30.03.2012 г., три години след образуване на производството, е образувано
НОХД № 442/2012 г. по описа на СпНС, 3 с-в. На 11.04.2012 г. с разпореждане делото е
върнато на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в несъответствие между обстоятелствената и заключителната
част на обвинителния акт. Разпореждането е потвърдено от АпСпНС.
На 17.05.2013 г. В. Д. за четвърти пореден път е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по 321, ал. 3, пр. 2 и 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и е разпитан в това му
качество.
На 06.11.2014 г. е било образувано НОХД № 1633/2014 г. по описа на СпНС, 15
състав. С разпореждане на съда от 10.11.2014 г. съдебното производство е било
прекратено, а делото е върнато на прокурор от специализираната прокуратура по
съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С постановление от 08.12.2014 г, прокурор в СП, е дал указания за извършване
2
на действия по разследването. С постановление от 27.03.2015 г. са иззети от СДВР
материалите по досъдебно производство № 633/2009 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
134/2012 г. по описа на СП и е възложено разследването на ГДБОП-МВР, където е
заведено под № 220010/2015 г. по описа на СБОП-МВР София. Впоследствие е
заведено под № 235/2016 г. по описа на ТСБОП София Област при ГДБОП-МВР, пр.
пр. №134/2012 г. по описа на СП.
С постановление от 08.01.2016 г. е спряно наказателното производство на
основание чл.244, алт. 1, т. 3 от НПК и е било възобновено с постановление от
11.01.2016г.
На 13.05.2016 г. В. Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
321, ал. 3. Т. 2, вр. ал. 2 от НК и е разпитан.
На 10.02.2017 г. е внесен обвинителен акт в СпНС срещу В. Д. за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Образувано е НОХД № 167/2017 г.
по описа на СпНС, 3 с-в. Проведени са 5 съдебни заседание преди (поради измененията
на НПК в сила от 05.11.2017 г.) да бъде насрочено разпоредително заседание на
22.11.2017г.
В разпоредителното заседание на 22.11.2017 г. съдът е дал ход на делото и след
обсъждане на въпросите по чл.248 НПК е констатирал очевидна фактическа грешка в
обвинителния акт и е определил 7-дневен срок за отстраняването й от страна на
прокурора. На основанията по чл.252, ал.2 НПК е определил делото да се разгледа по
реда на глава 20 НПК и го е отложил за 13.12.2017г.
С разпореждане от 07.12.2017 г. съдебното производство е било прекратено и
делото е върнато на прокурора, тъй като не е отстранил допуснатата очевидна
фактическа грешка в предоставения 7 — дневен срок.
На 15.12.2017 г. в СпНС е бил внесен обвинителен акт срещу В.Т. за извършено
престъпление по чл.321, ал.З, т. 1, вр. ал.1 от НК, срещу П.Н. за извършени
престъпления по чл.321, ал.З, т.2 вр. ал.2 отНК и по чл.354а, ал. 2, т.4, вр. ал.1 вр. чл.
29, ал.1, б."б" отНК, срещу Т.С. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, т.2 вр. ал.2
от НК, срещу В. М. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, т.2 вр. ал.2 от НК и
срещу В. Д. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, т.2 вр. ал.2 от НК.
Образувано е било НОХД № 3817/2017 г. по описа на СпНС, 12 с-в, по което са
проведени общо 11 съдебни заседания. Съдът е признал подсъдимите В.Т., Т.С. и В. Д.
за невинни и ги е оправдал по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления.
Мотивите са били изготвени на 04.01.2019г.
На 20.11.2018 г. е подаден протест срещу така постановената присъда в частта, в
която подсъдимият Т.С. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение, като в протеста прокурорът е признал, че постановената от СпНС присъда е
правилна и законосъобразна в частта, в която В. Д. е признат за невинен в извършване
на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Образувано е ВНОХД №
60/2019 г. по описа на АпСпНС, 4 възз. с-в, по което са проведени общо 4 съдебни
заседания, в които В. Д. е взел участие. Делото е приключило с присъда от 28.10.2019
г.
Ищецът уточнява в исковата си молба, че от привличането му в качеството на
обвиняем до влизането в сила на крайния съдебен акт, с който е бил признат за
3
невиновен е минал период от близо 10 години. През този период е търпял негативни
изживявания, във връзка с повдигнатите му обвинения за извършването на тежки
престъпления по смисъла на НК, за които счита, че следва да бъде обезщетен от
ответника. Твърди, че по времето, през което е било водено наказателното
производство са му били нанесени тежки морални вреди. Ищецът твърди, че преди
започването на наказателното преследване се е ползвал с добро име, уважение и
авторитет сред роднини, близки и приятели, поради което предявяването на обвинение
за извършено от него престъпление му се е отразило крайно неблагоприятно в
емоционална сфера. Твърди, че е претърпял морален тормоз в продължение на почти
10 /десет/ години, който е рефлектирал върху честта и достойнството му. Заявява, че
през целия период на наказателното преследване е живял в постоянен страх и
безпокойство от евентуално осъждане и изтърпяване на предвиденото наказание, което
е било непоносима мисъл за човек с морални ценности. Ищецът излага съображения и
за оставени негативни и трайни следи в психиката му, в резултат на обстоятелството,
че по време на изтърпяване на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ се е намирал в изключително тежки и мизерни условия в малко затворено
пространство, без необходимия достъп до светлина, хранителни продукти и лекарства.
Поради това, изпитва постоянен страх да не бъде затворен отново, независимо, че не
извършва незаконна дейност, както и страх от посещения на не добре осветени места и
престой в малки помещения. Ищецът уточнява още, че преди да бъде образувано
наказателното производство срещу него е бил млад амбициозен човек с визии за
бъдещето си. Бил е записан като редовен студент в „***“, но след повдигане на
незаконното обвинение и свързаните с него последици, е бил принуден да прекъсне
образованието си. Поради изложените съображения ищеца смята, че претърпените от
него значителни неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени от ответника на
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, като размера на тези вреди оценява на 140 000
лева.
С исковата молба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на
трима свидетели при режим на довеждане, както и за изискване на НОХД №
3817/2017г. по описа на Специализиран наказателен съд, 12 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
по основание и размер така предявената искова претенция. В писмения отговор, на
първо място се релевира възражение за подсъдност на спора, като се сочи, че искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес на увредения. Сочи се, че в настоящия случай от материалите по делото
безспорно се установява, че мястото на евентуалното увреждане не е на територията на
гр. Перник, а е на територията на гр. София. На следващо място се излагат
съображения за неоснователност на предявената искова претенция. Обръща се
внимание на обстоятелството, че по време на воденото срещу ищеца наказателно
производство пред СП и СНС е било водено и друго наказателно производство срещу
него пред СРС за престъпление по чл. 354а ал. 3 от НК, което е приключило с влязла в
сила на 21.11.2012г. осъдителна присъда, с наложено условно наказание „лишаване от
свобода“ и по което ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Сочи се, че претенциите на ищеца за психическите последствия от престоя му в
следствените арести са неоснователни, доколкото арестните помещения са под
управлението на Министерството на правосъдието и Прокуратурата не е пасивно
4
легитимирана да отговаря за битовите условия в тях. Ответникът намира, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с икономическия
стандарт в страната и не е съобразено с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52
ЗЗД. Сочи се още, че не са представени каквито и да било доказателство, в подкрепа на
твърденията, изложени в исковата молба. В допълнение към писмения си отговор
(постъпил в едномесечния срок по чл. 131 ГПК), представителят на Прокуратурата
посочва, че оспорва и предявената искова претенция в частта й, относно
претендираната лихва за забава върху търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Посочва, че от една страна, за начален момент на тази претенция не следва да се
приема датата на постановяване на оправдателната присъда (16.11.2018г.), а от друга –
към момента на предявяване на исковата молба вече е изтекла предвидената в закона
давност относно този акцесорен иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Х., прави искане за
уважаване на предявения иск в цялост, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски.
Предствавителя на Прокуратурата – прокурор А. Д., оспорва иска по основание
и размер. Счита, че не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват, че
твърдените от ищеца неимуществени вреди са претърпени единствено вследствие на
воденото наказателно производство, разглеждано от СпНС, тъй кто паралелно с него
спрямо ищеца е водено и друго наказателно производство, а именно: това по нохд. №
11714/2008г. по описа на Софийски районен съд. Уточнява, че по делото, водено пред
СРС е приключило с влязла в сила присъда. Поради това счита, че е трудно да се
направи разграничение каква част от твърдените притеснения се дължат на факта, че е
бил незаконно обвинен и каква част се дължи на това, че е бил законно осъден, признат
за виновен с влязла в сила присъда. Представителят на Прокуратурата не е съгласен и с
твърдението, че именно незаконното обвинение е довело до провал на първия брак на
ищеца, доколкото по това време на производство все още е било наказателното
производство, по което ищецът е бил признат за виновен. Изразява несъгласие и с
твърдението, че незаконното обвинение е причина ищецът да не завърши
образованието си. Счита, че безспорно задържането на ищецът е довело до
ограничаване на неговите права, безспорно в този период от време той е претрпял
съответни психически и физически ограничения и вреди, но счита, че в никакъв случай
тези ограничения и вреди не могат да бъдат оценени на сумата от 140 000 лева, който
размер намира за прекалено завишен. Поддържа релевираното възражение за
погасяване на част от иска по давност.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2009г., по реда на чл. 356 ал. 3 от НПК е било образувано досъдебно
производство № 621/2009г. по описа на 07 РУ – СДВР, прокурорска преписка №
1597/2009г. по описа на Софийска градска прокуратура, срещу неизвестен извършител
за това, че на *** в *** умишлено се е опитал да умъртви другиго – В.П.Й., с ЕГН:
**********, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, чрез нанасяне на
множество удари в жизненоважни точки на тялото – корема и коремната област, като
опита е останал недовършен по независещи от дееца причини – престъпление по чл.
5
116 ал. 1 т. 4 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.
В хода на разследване по горното досъдебно производство са били събрани
доказателства относно участие на ралчини лица в организирана престъпна група по
смисъла на чл. 321 от НК, поради което с Постановление на Софийска градска
прокуратура са били отделени материали от досъдебното производство, въз основа на
които е образувано Досъдебно производство № 832/2009г. по описа на 07 РУ – СДВР
срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 321 от НК.
На *** ищецът В. Д. е бил задържан по реда на чл. 70 ал. 1 т. 3 от ЗМВР за срок
от 24 часа, считано от 14.00 часа на ***. В заповедта за задържане, находяща се на л.
24 от т. ІV от досъдебно производство № 832/2009г. е отразено, че същия се задържа
във връзка с евентуално извършено престъпление по смисъла на чл. 321 ал. 3 от НК.
При извършения в 17.00 часа на *** личен обиск на В. Д., у последния са били
намерени 1 бр. ключ от лек автомобил, ведно с дистанционно управление и 2 бр.
черни връзки.
С Постановление за привличане на обвиняем от 16.04.2009г. ищецът В. Н. Д. е
бил привлечен в качеството на обвиняемо лице по ДП№ 832/2009г. по описа на 07 РУ -
СДВР за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 алт. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК. С
постановление на наблюдаващия прокурор при СГП от същата дата, В. Д. е бил
задържан под стража за срок от 72 часа по ДП № 832/2009г. по описа на 07 РУ – СДВР,
считано от датата и часа на предявяване на постановлението за привличане на
обвиняем – 16.04.2009г., 17,40 часа.
С Постановление за привличане на обвиняем от 18.04.2009г. на разследващ
полицай при 07 РУ – СДВР, на Д. е било предявено прецизирано обвинение – за
извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 354а ал. 1,
предл. 4 и 5 от НК.
С Протоколно определение от 18.04.2009г. на Софийски градски съд, спрямо В.
Н. Д. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“
С Протоколно определение от 05.11.2009г. на Софийски градски съд, последният
по подробни съображения е оставил без уважение искане от В. Д. за изменение на
взетата спрямо него МНО „Задържане под стража“ в по-лека.
На 17.02.2010г. взетата спрямо В. Н. Д. МНО „Задържане под стража“ е
изменена в МНО „Домашен арест“.
С Постановление на Софийска градска прокуратура от 19.04.2010г. по ДП №
633/2009г. по описа на СДВР, пр. пр. № 1597/2009г. по описа на СГП, взетата от
17.02.2010г. спрямо В. Н. Д. мярка за неотклонение „Домашен арест“, е отменена, като
на Д. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000,00 лева.
От приложена по делото справка за съдимост от 17.04.2009г. (л. 80, том ІІІ от
ДП) се установява, че към датата на справката В. Н. Д. е бил неосъждан. В приложена
по досъдебното производство (л. 86, том ІІІ) справка за криминални прояви на лицето
В. Н. Д. е отразено, че е налице една криминална проява към датата на изготвяне на
справката – 17.04.2009г., а именно: такава по чл. 354а от НК.
От приложена по делото нова справка за съдимост по отношение на В. Д. (л. 58-
60, том. ХІ от ДП) се установява, че с Присъда от 21.02.2012г. на Софийски районен
съд, влязла в сила на 21.11.2012г. В. Д. е бил признат за виновен в извършването на
6
престъпление по смисъла на чл. 354а ал. 3 пр. 2 алт.1 т.1 предл. 1 отНК, поради кето
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца,
изтърпяването на което е било отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 /три/
години. Със същата присъда от определеното на Д. наказание е било приспаднато
времето, през което същия е бил задържан под стража, считано от 20.03.2010г. до
01.03.2010г.
От приложеното по делото (л. 105, том ІІІ от ДП) копие на Уверение № ***,
издадено от *** се установява, че В. Н. Д. е бил записан като студент в *** курс,
специалност „***“, за семестър 2008/2009г. при редовна, платена форма на обучение.
С Постановление от 12.10.2009г. СГП е обединила ДП № 621/2009г. и ДП №
832/2009г., и двете по описа на 07 РУ – СДВР в едно досъдебно производство – под №
621/2009г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 1597/09г. по описа на СГП. Със
същото постановление досъдебно производство № 621/2009г. е изпратено за
разследване от дознател при СДВР – София, при което е заведено под № 633/2009г. по
описа на СДВР, прокурорска преписка № 1597/09г. по описа на СГП.
На 14.02.2011г. до обв. В. Д. е била изпратена призовка за явяването му на
22.02.2011г. в 10.00 часа по досъдебно производство № 633/2009г. по описа на СДВР, с
оглед привличането му и разпит в качеството му на обвиняемо лице. Призовката е
била изпратена както до самия обвиняем, така и чрез Началника на Охранителна
полиция при 02 РУ – Перник.
С Постановление от 21.02.2010г. на обв. Д. е било предявено ново, прецизирано
обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2,3, алт. 7, т. 2 вр. ал. 2 от НК. Същия
ден на В. Д. са били предявени и материалите по досъдебното производство.
С Постановление за привличане на обвиняем от 17.05.2013г. на обв. Д. е
предявено ново обвинение – такова по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 3 алт. 10, т. 2 вр. ал. 2 от
НК.
На 02.02.2016г. по отношение на В. Д. е било изготвено ново постановление за
привличане на обвиняем за извършено престъпление по смисъла на чл. 321 ал. 3 т. 2
вр. ал. 2 от НК. На посочената дата, обаче, обвинението не е било предявено на обв. Д..
Това обвинение е било предявено на обв. Д. на 13.05.2016г.
С Присъда от 16.11.2018г. на СпНС, 12 състав, подсъдимият по образуваното
спрямо В. Д. и други подсъдими лица НОХД № 3817/2017г. по описа на СпНС,
подсъдимият В. Н. Д. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 2 вр. ал. 2 от НК.
Горните обстоятелства се установяват от материалите по приетото по делото
НОХД № 3817/2017г. по описа на СпНС, 12 състав, съдържащо в себе си материалите
по съответните досъдебни производства.
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал гласни доказателства,
посредством разпита на свидетелите В.В. Д., Е.В. Д. и А.Г. Д..
В разпита си, свидетеля В.Д. заявява, че след излизането на ищеца от
следствения арест, последния бил променен, не бил човека, когото свидетеят познавал.
От общителен и контактен човек станал по-различен. Освен това не успял да завърши
и образованието си. Свидетеля заявява още, че ищецът му е споделял, че имал хубав
семеен живот с първата си съпруга, но след като му е повлияло задържането съпругата
7
му започнала да се отдръпва от него. Свидетелят свидетелства още, че ищецът е
изпитвал срам от воденото срещу него наказателно производство, като заради този
срам от състудентите си не е довършил образованието си. Свидетелства още, че
ищецът му е споделял само за едно задържане и само за едно наказателно
производство, по което е бил оправдан впоследствие. Изяснява, че когато са
разговаряли с ищеца на тази тема са разговаряли само по едно дело – това, по което
ищецът е бил оправдан. В заключение свидетелят заявява, че ищецът е изпитвал
притеснение от обществото, а не от конкретни институции. Заявява, че ищецът е бил
психически нестабилен.
Разпитана св. Е. Д. – майка на ищеца, заявява, че на *** синът й бил задържан от
органите на полицията, докато си купувал дрехи в гр. ***. След задържането му за 24
часа, синът й бил преместен в ареста, намиращ се на бул. „***“ в гр. ***. Свидетелката
заявява, че след задържането на сина й по неин адрес и по адрес на сина й
непрекъснато чувала подмятания. Чувала думите „Внука на ***, такова добро момче,
докъде стигна, в затвора е“. Свидетелства, че били семейство с авторитет, сина й бил
отличник, като учел *** в ***. Заради задържането му, обаче, в очите на хората сина й
си останал престъпник, като и до ден днешен се обръщали към него с думите „ето този,
където беше престъпник“. Заявява, че след като сина й се оженил е искал да започне
работа, но се водел следствен и никъде не го искали. С помощта на семеен приятел,
който познавал сина й от детете, ищецът започнал работа в „***“. За времето след
прибирането му от следствения арест свидетелката си спомня, че сина й обикалял
стаята в кръг, като животните, като не можел място да си намери. Всичките му
приятели се отдръпнали от него, като с него останали само двама приятели и
родителите му. Свидетелката посочва, че когато сина й живеел заедно със съпругата
си, последната при най-малката препирня започвала да му казва „престъпник“, „ти ли
ще ми кажеш, бе престъпник“. Посочва още, че и до ден днешен сина й не може да спи,
нервен е в съня си. Едновременно с това няма самочувствие, няма приятели. Цялото
семейство било сринато. Заявява, че сина й не е успял да завърши образованието си,
заради наказателното преследване срещу него. В заключение свидетелката пояснява,
че след като е бил оправдан, сина й не се е променил, тъй като хората си говорели и в
техните очи така си и останал. Изяснява, че сина й е бил следствен по две дела, като по
другото дело, вследствие на обстоятелствата, бил осъден. Заявява, че другото дело му
се е отразило по същия начин, както и за процесното, като за последното дело бил
притеснен повече. По другото дело не бил притеснен, тъй като не очаквал да го осъдят.
На въпрос на ищеца свидетеката изяснява, че причина ищецът да бъде задържан в
Софийския централен затвор по време на изтърпяване на наложената му мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ било обстоятелството, че сина й не се е явил на
делото, за което той не бил уведомен. Посочва, че по времето, по което са го викали на
дело, той е бил на „***“. След като на заседанието тези обстоятелства били изяснени,
ищецът бил освободен от затвора, където прекарал около 20 дни до около месец.
От свидетелските показания на св. А. Д. – съпруга на ищеца, се установява, че
двамата са се запознали лично през ***., а през ***. свидетелката се е омъжила за
ищеца. Установява се, че през ***. двамата тренирали заедно в една и съща зала,
където ищеца й споделял какво е преживял. Споделял й е, че една година е бил
задържан по обвинение, повдигнато срещу него. Свидетелката заявява, че това
обвинение се е отразило много тежко на съпруга й, чисто физически и здравословно.
8
Ищецът спрял да спортува, качеството на живот му се променил, имал добри
предложения за работа, които нямало как да приеме на този етап. Страдал от безсъние,
имал главоболие, станал апатичен и не искал да разговаря. Към настоящия момент все
още не е успял да преодолее случилото се, тъй като бил чувствителен човек, възпитан,
а това е било един дълъг период от време от живота му. Свидетелката заявява още, че
след оправдаването му ищецът се е успокоил, но не напълно. Имало някаква промяна,
но не голяма. Изпитвал удовлетворение, че след толкова години е получил правосъдие.
В заключение допълва, че заради проблемите му със съня е посещавал психолог, при
което е имало лека промяна, но лечение не е провеждано.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск, с оглед наведените в исковата молба фактически констатации,
е с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Същия е допустим, като предявен от
лице, имащо правен интерес и срещу надлежно пасивно легитимирана страна –
Прокуратура на РБ.
По отношение основателността на иска, съдът намира последния за частично
основателен, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на разследването, прокуратурата или съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не изпълва признаците на
престъпление от общ характер, или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Посочената разпоредба визира няколко самостоятелни хипотези,
представляващи самостоятелни основания за ангажиране отговорността на държавта,
една от които е в случаите на постановена оправдателна присъда, т.е. признаването на
подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Именно тази хипотеза е относима понастоящем. Признаването на
обвиняемия за невиновен по повдигнатото му обвинение е достатъчно основание, за да
се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-
следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
съответния правозащитен орган, доколкото законът разглежда незаконосъобразността
на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство, а отговорността на
държавата следва да бъде ангажирана дори когато формално са били налице
предпоставките за образуване на наказателно производство, визирани в чл. 207 от
НПК, а именно: законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.
С оглед горното съдът намира, че в настоящия случай са налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, поради което съдът счита
претенцията за доказана по своето основание.
Относно размера на неимуществените вреди, съдът намира следното:
За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на
правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде определено
обезщетение, което, съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се
9
определя от съда по справедливост. Според константната практика на ВКС
обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така решение №
427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457 от
25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други). Ето защо, при
наличието на оправдателна присъда по повдигнатото срещу ищеца обвинение за
извършено престъпление, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди,
чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените
неимуществени вреди, следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата
продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени,
ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, като
определеният му размер не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия
(така решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО,
решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение №
480 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от
06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други). Като база за паричния
еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и икономическия растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият съдебен състав се съобрази от една страна със следните обстоятелства: в
резултат на повдигнатото и признато за незаконно, чрез постановяване на
оправдателен диспозитив от съдебната инстанция по отношение на ищеца в
настоящото производство, последният несъмнено е търпял комплекс от негативни
емоции и неприятни изживявания, за което съдебната практика, както стана ясно, не
изисква непременно представяне на доказателства.
Съдът отчита продължителността на периода, през който обвинението е
повдигнато и поддържано – 9 г. и 7 м. (от привличането му като обвиняем до
признаването му за невиновен по повдигнатото му обвинение), като намира, че в този
период ищецът е чувствал несигурност в положението си и в бъдещето си. Съдът
намира, че посочения срок от близо 10 години излиза от рамките на разумния срок по
чл. 6 от КЗПЧОС, макар повдигнатото обвинение да е било за тежко умишлено
престъпление по смисъла на НК. Същевременно по делото се установи, че ищецът е
бил задържан под стража, с оглед взетата му мярка за неотклонение „задържане под
стража“, както и е бил задържан за срок до 24 часа, считано от *** Правото му на
свободно придвижване е било ограничено и по време на търпяната мярка за
неотклонение „Домашен арест“.
Същевременно, обаче, съдът намира за неустановено със средствата на ГПК,
воденото срещу ищеца наказателно преследване да се е отразило на психическото и
10
здравословното му състояние в степен такава, която да надвишава нормалното при
досег на обвиняем с правосъдието. Свидетелските показания, в частта им относима
към претърпените от ищеца неимуществени вреди, не са достатъчни, за да обосноват
извод за конкретни и особено силни отрицателни изживявания в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение, които да обосноват
присъждане на обезщетение в претендирания от ищеца размер от 140 000 лева.
Ангажираните от страна на ищеца писмени доказателства са недостатъчни и за да
подкрепят твърденията на ищеца, че негативните изживявания са настъпили в резултат
именно на воденото наказателно производство, по което е бил признат за невиновен, а
не са в резултат на влязлата в сила по отношение на ищеца осъдителна присъда.
От приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. представената от ответника
справка за съдимост, както и от свидетелските показания се установи, че с Присъда от
21.02.2012г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 21.11.2012г. В. Д. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл. 354а ал. 3 пр. 2
алт.1 т.1 предл. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 /четири/ месеца, изтърпяването на което е било отложено по реда на чл. 66 от
НК за срок от 3 /три/ години. Със същата присъда от определеното на Д. наказание е
било приспаднато времето, през което същия е бил задържан под стража, считано от
20.03.2010г. до 01.03.2010г, което обстоятелство сочи, че твърденията на ищеца за
задържането му в ЦСЗ по време на изтърпяване на мярката за неотклонение „Домашен
арест“ касаят друго наказателно производство, респ. това задържане е ирелевантно
към настоящия спор.
От приложената по делото справка за съдимост (обсъдена и по-горе) се
установява, че ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление от общ
характер, като присъдата е влязла в законна сила на 21.11.2012г. Т.е. видно е, че
наказателното производство, по което ищецът е признат за виновен, се е провело в
период от най-малко 2 години (доколкото задържането му в ЦСЗ по това дело е било
на 20.03.2010г., а присъдата е влязла в сила на 21.11.2012г.), т.е. най-малко от
20.03.2010г. (доколкото не са ангажирани доказателства за периода на разследване по
съответното досъдебно производство) до 21.11.2012г., като през това време по
отношение на ищеца са се водили две наказателни производства.
Във връзка с горното съдът намира за недоказани твърденията на ищеца, че
обществото (близки и приятели) са се одръпнали от ищеца заради незаконното му
обвинение, а не заради проведеното и приключило с влязла в сила осъдителна присъда
на съответната съдебна инстанция наказателно производство. Нито един от
разпитаните по делото свидетели не успя да разграничи преживяванията на ищеца от
едното и от другото наказателно производство, като св. В.Д. дори е заявил, че не му е
известно ищецът да е бил осъден. Заявил е, че когато са говорили с ищеца, последният
му е споделял само за едно дело – това, по което е бил оправдан. Свидетелят е заявил
още, че знае, че ищецът не се е занимавал с такива неща, което частично се
опровергава от приложената по делото справка за съдимост. Поради тази причина,
съдът намира, че показанията на св. Д. не следва да се кредитират в цялост, доколкото
същите в по-голямата си част не са плод на субективни възприятия, а са плод на
създадена от ищеца представа за конкретни обстоятелства. По делото не се установи
отношението на бившата съпруга на ищеца, наричала го „престъпник“, да е било
заради незаконното обвинение, а не заради влязлата в сила присъда на Софийски
11
районен съд. Още повече, че същата е сключила брак с ищеца след освобождаването
му от следствения арест, т.е. към този момент същата не е изразила с поведението си
несъгласие към поведението и личността на ищеца. Съдът намира, че и показанията на
св. Е. Д. не са достатъчни, за да се приеме за доказано в условията на пълно и главно
доказване, че ищецът е претърпял негативни изживявания, които следва да бъдат
обезщетени с посочения в исковата молба размер. Свидетелката е заявила, че когато е
излизала навън (на пазар) е чувала подмятания по адрес на сина й, като чувала и
изрази от рода на „внука на ***, такова добро момче, докъде стигна, в затвора е“.
Заявила е още, че синът й е бил отличник, учел е *** и изведнъж станала престъпник,
като такъв си и останал по думите на хората. Свидетелства, че и до ден днешен когато
хората говорят за сина й, се обръщат и казват „ето го този, където беше престъпник“.
Доколкото, обаче, не са ангажирани доказателства, които да сочат, че това поведение
на обкръжаващата среда е в резултат именно на повдигнатото незаконно обвинение, а
не в резултат на влязлата в сила осъдителна присъда, съдът намира твърденията в тази
им част за недоказани. Още повече, че и самата свидетелка е заявила, че синът й е бил
притеснен и по двете дела, като след като бил осъден по другото дело, бил притеснен.
Наред с това по делото няма доказателства за каквато и да е негативна обществена
реакция спрямо ищеца. В тази връзка не се ангажираха доказателства, които да
установят, че именно незаконното обвинение (или задържането на ищеца по него) са
станали причина ищецът да не завърши образованието си. Гласните доказателства не
установяват наличието на настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на
психиката на ищеца. Няма данни преживяното травматично събитие да е оказало
влияние върху психиката му към настоящия момент. Последното не се опровергава и
от представеното от ищеца Становище, изготвено от психотерапевт, доколкото в
последното не се съдържат данни за психологическото състояние на ищеца към датата
на изготвянето му.
Съдът не може да отрече, обаче, обстоятелството, че ищецът е бил задържан в
помещенията на следствения арест за период от 10 месеца, което несъмнено е довело
до емоционално или психологическо страдание. Безспорно ищецът е претърпял
негативни изживявания и по време на търпяната мярка за неотклонение „Домашен
арест“ – около 2 месеца, по което време, макар да се е намирал в семейна среда,
правото на свободно придвижване на ищеца е било ограничено. Поради и това, съдът
намира, че макар и ангажираните в тази насока доказателства да са твърде оскъдни, то
ищецът има право да бъде обезщетен за тях, доколкото е нормално такива вреди да са
търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г., на ВКС, III
ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и
други).
С оглед горните съображения, съдът, като съобрази и възрастта на
ищеца – на **години към момента на първоначалното му задържане (т.е.
трудоспособна възраст) намира, че степента на увреждане на ищеца и
интензитета на претърпените неимуществени вреди по настоящото
наказателно производство е значително по-малък и с оглед предназначението
на обезщетението да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице следва да бъде определено
справедливо обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева. Чрез
12
посоченото обезщетяване в размер на 30 000 лева, ищецът ще получи парично
удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции,
свързани с проведеното спрямо него наказателно преследване, приключило с
влязла в сила оправдателна присъда. Макар и обезщетението по
справедливост да се определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и
обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази и съдебната
практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи (Решение №
50154 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4756/2021 г., III г. о., ГК, Решение
№ 50208 от 9.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1439/2022 г., III г. о., ГК, Решение
№ 50155 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4473/2021 г., III г. о., ГК и др.),
като настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи отново, че посочените
съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не коректив, какъвто са
фактите и обстоятелствата по конкретния казус и вътрешното убеждение на
съда.
Върху обезщетението от 30 000 лева се дължи и законна лихва, като това право
възниква от датата на констатиране на констатиране на незаконосъобразното действие,
която в случая е 16.11.2018г. От страна на ответника, обаче, е релевирано възражение
за недължимост на акцесорната претенция поради погасяването й по давност, която
съдът намира за частично основателна. Според т. 3 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д.
№ 3/2004 г. на ОСГТК изискуемостта на вземането за обезщетение възниква от
прекратяването на наказателното производство, т. е. от датата на констатиране на
незаконосъобразното действие, която в настоящия случай е 16.11.2018г. (когато за
първи път е установено незаконосъобразното действие). Поради това, доколкото
исковата молба е предявена на 13.06.2022г., на ищеца се дължи лихва считано от
13.06.2019г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
На ищеца В. Н. Д. е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ал. 2
от ЗА, поради което съдът определя адвокатско възнаграждение на адв. Т. Х. в размер
на 2196,43 лева, определена от съда в съответствие с разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(изм. и доп. ДВ. бр.88 от 04.11.2022г.) и съобразно уважената част от иска. Съобразно
разпоредбите на чл. 9а и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъди
внесената от него държавната такса от 10.00 лв, както и сумата от 5.00 лева - такса за
издаването на 1 бр. съдебно удостоверение.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2.ал.1 т.З от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша“ №2, представлявана от Главен
прокурор И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от
30 000,00 (тридесет хиляди лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по смисъла на чл. 321 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за което ищеца е признат за
13
невиновен с влязла в сила присъда по НОХД № 3817/2017г. по описа на СпНС, и
произтеклите от него последици, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000
лева, считано от 16.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 140 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
„Витоша“ №2, представлявана от Главен прокурор И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Д., с
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 15,00 лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
„Витоша“ №2, представлявана от Главен прокурор И.Г. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т. Х.
Х., с адрес на упражняване на дейността: *** сумата от 2 196,43 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството, съобразно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2-
седмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
14