№ 119
гр. Шумен, 29.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500081 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №392 от 29.06.2020г. постановено по гр.д.№1856/2019г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен, съдът е отхвърлил предявените от А.М.Я. срещу Х. Т. О.,
обективно съединени искови претенции по чл.26, ал.1, пр.2, чл.26, ал.2, пр.2 вр. чл.42, ал.2
ЗЗД и чл.108 ЗС - за признаване за нищожни сделките, обективирани в Нотариален акт
№149, том III, рег. №7163, дело 460 от 2009 г., вписан в Службата по вписванията – Шумен
с вх. рег. № 3357 от 23.06.2009 г., Акт № 186, том 9, дело 1814/2009 г. и Нотариален акт №
150, том III, рег. №7166, дело 461 от 2009 г., вписан в Службата по вписванията - Шумен с
вх. рег. № 3358 от 23.06.2019 г., Акт № 187, том 9, дело 1815/2009 г., поради липса на
съгласие на прехвърлителите /липса на представителна власт на пълномощника/, и
заобикаляне на закона /нормата на чл.38 от ЗЗД/, както и да се осъди ответникът да предаде
владението върху 1/2 ид. част от поземлените имоти, предмет на атакуваните сделки,
находящи се в землището на с.Н., община Ш., област Ш., а именно: 1/ Поземлен имот, площ
по док. - 3000.000 кв. м., с. Н., местност – „ВРАНА“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н., п.к.*,
идентификатор 52132.173.13, категория четвърта; 2/ Поземлен имот, площ по док. - 7500.000
кв. м., с. Н., местност – „ЛАХНАЛЪК“, обл. Ш., общ. Ш., с. Н. п.к.*, Идентификатор
52132.59.22, категория четвърта; 3/ Поземлен имот, площ по док. - 3477.000 кв. м., с. Н.,
местност – „ЛАМАРА“, обл. Ш., общ. Ш., с. Н. п.к.*, идентификатор 52132.36.8, категория
трета; 4/ Поземлен имот, площ по док. - 3703.000 кв. м., с. Н., местност – „ТАШЛЪК“, обл.
Ш., общ. Ш., с. Н., п.к.*, Идентификатор 52132.121.8, категория четвърта; 5/ Поземлен имот,
1
площ по док. - 3499.000 кв. м., с. Н., местност – „ВУРБИ“, обл. Ш., общ. Ш., с. Н. п.к.*,
идентификатор 52132.62.1, категория четвърта; 6/ Поземлен имот, площ по док. - 10154.000
кв. м., с.Н., местност – „ЛАМАРА“, обл. Ш., общ. Ш., с. Н., п.к.*, Идентификатор
52132.161.4, категория четвърта; 7/ Поземлен имот, площ по док. - 158.000 кв. м., с. Н.,
местност – „МЕЗАР КОРУ“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*, Идентификатор 52132.12.28,
категория четвърта; 8/ Поземлен имот, площ по док. - 536.000 кв. м., с. Н., местност –
„МЕЗАР КОРУ“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н., п.к.*, идентификатор 52132.12.25, категория
четвърта; 9/ Поземлен имот, площ по док. - 6999.000 кв. м., с.Н., местност – „УФАК ЧАИР“,
обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*, Идентификатор 52132.154.30, категория четвърта; 10/ Поземлен
имот, площ по док. - 3000.000 кв. м., с.Н., местност – „БАБЛЕЦ“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н.
п.к.*, Идентификатор 52132.134.5, категория пета; 11/ Поземлен имот, площ по док. -
3774.000 кв. м., с.Н., местност – „БАЛКАНА“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*, идентификатор
52132.94.4, категория четвърта; 12/ Поземлен имот, площ по док. - 3729.000 кв. м., с.Н.,
местност – „ЯСЪ ЧАЛЪ“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*, Идентификатор 52132.55.54,
категория четвърта; 13/ Поземлен имот, площ по док. - 7845.000 кв. м., с.Н., местност –
„КУВАНЛЪК“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н., п.к.*, идентификатор 52132.46.10, категория
четвърта, като неоснователни. На ответната страна са присъдени 1120 лева деловодни
разноски.
С решение №260220/11.05.2021г. по същото дело, на основание чл.250 ГПК, съдът е
допълнил горното решение, като е отхвърлил предявените искове по чл.40 ЗЗД за
признаване за нищожни сделките обективирани в Нотариален акт №149, том III, рег. №7163,
дело 460 от 2009 г., вписан в Службата по вписванията – Шумен с вх. рег. № 3357 от
23.06.2009 г., Акт № 186, том 9, дело 1814/2009 г. и Нотариален акт № 150, том III, рег.
№7166, дело 461 от 2009 г., вписан в Службата по вписванията - Шумен с вх. рег. № 3358 от
23.06.2019 г., Акт № 187, том 9, дело 1815/2009 г., поради споразумение във вреда на
продавачите, като неоснователни.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, като сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени
и постанови друго, с което да уважи предявените искове. Доколкото с определение
№60/15.02.2022г. по ч.гр.д.№4979/2021г. ІІІ г.о. на ВКС е прието, че въззивната жалба,
срещу второто решение по чл.250 ГПК е подадена в законоустановения срок, при
приложение на нормата на чл.62, ал.2 ГПК в новата и редакция по жалби подадени преди
изменението на нормата, настоящата инстанция следва да разгледа и подадената жалба
срещу решението по чл.250 ГПК.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде
потвърдено.
Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите,
2
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбите за неоснователни.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е изложил, че на
23.06.2009 г., майка му А.М.Т., представлявана от дъщеря си И.М.М. /С.О./, прехвърлила,
чрез покупко-продажба, на ответника Х. Т. О., който е съпруг на пълномощника, следните
свои недвижими имоти: 1/ Поземлен имот, площ по док. - 3000.000 кв. м., с. Н., местност –
„ВРАНА“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н., п.к.*, идентификатор 52132.173.13, категория четвърта; 2/
Поземлен имот, площ по док. - 7500.000 кв. м., с. Н., местност – „ЛАХНАЛЪК“, обл. Ш.,
общ. Ш., с. Н. п.к.*, Идентификатор 52132.59.22, категория четвърта; 3/Поземлен имот,
площ по док. - 3477.000 кв. м., с. Н., местност – „ЛАМАРА“, обл. Ш., общ. Ш., с. Н. п.к.*,
идентификатор 52132.36.8, категория трета; 4/Поземлен имот, площ по док. - 3703.000 кв. м.,
с. Н., местност – „ТАШЛЪК“, обл. Ш., общ. Ш., с. Н., п.к.*, Идентификатор 52132.121.8,
категория четвърта; 5/Поземлен имот, площ по док. - 3499.000 кв. м., с. Н., местност –
„ВУРБИ“, обл. Ш., общ. Ш., с. Н. п.к.*, идентификатор 52132.62.1, категория четвърта. На
23.06.2009 г. била извършена и друга разпоредителна сделка, по силата на която бащата на
ищеца М.Т., представляван от дъщеря си И.М., продава на съпруга на последната /ответника
в настоящото производство/ следните свои недвижими имоти: 1/Поземлен имот, площ по
док. - 10154.000 кв. м., с.Н., местност – „ЛАМАРА“, обл. Ш., общ. Ш., с. Н., п.к.*,
Идентификатор 52132.161.4, категория четвърта; 2/ Поземлен имот, площ по док. - 158.000
кв. м., с. Н., местност – „МЕЗАР КОРУ“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*, Идентификатор
52132.12.28, категория четвърта; 3/ Поземлен имот, площ по док. - 536.000 кв. м., с. Н.,
местност – „МЕЗАР КОРУ“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н., п.к.*, идентификатор 52132.12.25,
категория четвърта; 4/Поземлен имот, площ по док. - 6999.000 кв. м., с.Н., местност –
„УФАК ЧАИР“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*, Идентификатор 52132.154.30, категория
четвърта; 5/Поземлен имот, площ по док. - 3000.000 кв. м., с.Н., местност – „БАБЛЕЦ“, обл.
Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*, Идентификатор 52132.134.5, категория пета; 6/Поземлен имот, площ
по док. - 3774.000 кв. м., с.Н., местност – „БАЛКАНА“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*,
идентификатор 52132.94.4, категория четвърта; 7/Поземлен имот, площ по док. - 3729.000
кв. м., с.Н., местност – „ЯСЪ ЧАЛЪ“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*, Идентификатор
52132.55.54, категория четвърта; 8/ Поземлен имот, площ по док. - 7845.000 кв. м., с.Н.,
местност – „КУВАНЛЪК“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н., п.к.*, идентификатор 52132.46.10,
категория четвърта. След излагане на горната фактическа обстановка ищецът е изложил и
правни доводи в следния вид: 1.2.1 Недействителност, породена от липса на представителна
власт. Представеното по сделките пълномощно е издадено седемнадесет години преди
изповядването им, а в правната доктрина се приемало че нелимитираното по време
пълномощно има сила за 10 години.; 1.2.2. Недействителност, породена от невъзможен
предмет. Към момента на издаване на пълномощното - 1992г., продавачите не били
собственици на прехвърлените имоти през 2009г.. Те станали собственици с решенията на
ПК от 1999г., седем години след изготвяне на пълномощното.; 1.2.3. Недействителност,
поради заобикаляне на закона. Пълномощникът нямайки права да договоря сама със себе си
/чл.38 ЗЗД/ станала собственик на половината от имотите по силата на СК - съпружеска
3
имуществена общност, тъй като купувача бил неин съпруг.; 1.2.4. Споразумение във вреда
на упълномощителите. Въпреки привидно редовната сделка, правело впечатление
изключително занижената стойност на продажната цена по сделката, доколкото данъчната
оценка била в пъти по - ниска от пазарната.; 1.2.5. Липса на данни за отчетна сделка.
Доколкото липсвали данни за отчетна сделка, упълномощителите до смъртта си не са знаели
за извършените прехвърляния, нито им бил представян отчет за извършването на такива,
както и не били получили сумите от сделките. При така изложената фактическа и правна
обстановка, ищеца е предявил петитум за отмяна на НА№149/2009г. и НА №150/2009г., и
връщане на идеалните части, притежавани от него ми по силата на наследственото
правоприемство, в неговия патримониум - 1/2 ид.ч. от всеки от прехвърлените с горните НА
имоти.
С разпореждане №3/11.01.2021г. по гр.д.№320/2020г. по описа на ШОС, съдът е
оставил така предявената искова молба без движение, с указания до ищеца да отстрани
констатираните нередовности, свързани с противоречия и неясен петитум. С молба от
12.02.2021г. ищеца, чрез процесуалния си представител адв. Д.М. е посочил, че претендира
недействителност на прехвърлителните сделки породена от липса на представителна власт
от продавачите и в условията на евентуалност заявява нищожност на сделките, като
сключени при невъзможен предмет, при заобикаляне на закона, при споразумение във вреда
на упълномощителите, при липса на отчетна сделка, и връщане на 1/2 ид.ч. от всеки един от
имотите на основание чл.34 ЗЗД - връщане на даденото по нищожен договор.
От представените по делото Нотариален акт №149, том III, рег. №7163, дело 460 от
2009 г., вписан в Службата по вписванията – Шумен с вх. рег. № 3357 от 23.06.2009 г., Акт
№ 186, том 9, дело 1814/2009 г. и Нотариален акт № 150, том III, рег. №7166, дело 461 от
2009 г., вписан в Службата по вписванията - Шумен с вх. рег. № 3358 от 23.06.2019 г., Акт
№ 187, том 9, дело 1815/2009 г., е видно, че на 23.06.2009 г. М.А.Х. /М.Т./ и А.М.Т. /А.Т./, са
прехвърлили на ответника собствените си недвижими имоти, както следва: 1/ Поземлен
имот, площ по док. - 3000.000 кв. м., с. Н., местност – „ВРАНА“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н.,
п.к.*, идентификатор 52132.173.13, категория четвърта; 2/ Поземлен имот, площ по док. -
7500.000 кв. м., с. Н., местност – „ЛАХНАЛЪК“, обл. Ш., общ. Ш., с. Н. п.к.*,
Идентификатор 52132.59.22, категория четвърта; 3/ Поземлен имот, площ по док. - 3477.000
кв. м., с. Н., местност – „ЛАМАРА“, обл. Ш., общ. Ш., с. Н. п.к.*, идентификатор 52132.36.8,
категория трета; 4/ Поземлен имот, площ по док. - 3703.000 кв. м., с. Н., местност –
„ТАШЛЪК“, обл. Ш., общ. Ш., с. Н., п.к.*, Идентификатор 52132.121.8, категория четвърта;
5/ Поземлен имот, площ по док. - 3499.000 кв. м., с. Н., местност – „ВУРБИ“, обл. Ш., общ.
Ш., с. Н. п.к.*, идентификатор 52132.62.1, категория четвърта; 6/ Поземлен имот, площ по
док. - 10154.000 кв. м., с.Н., местност – „ЛАМАРА“, обл. Ш., общ. Ш., с. Н., п.к.*,
Идентификатор 52132.161.4, категория четвърта; 7/ Поземлен имот, площ по док. - 158.000
кв. м., с. Н., местност – „МЕЗАР КОРУ“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*, Идентификатор
52132.12.28, категория четвърта; 8/ Поземлен имот, площ по док. - 536.000 кв. м., с. Н.,
местност – „МЕЗАР КОРУ“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н., п.к.*, идентификатор 52132.12.25,
4
категория четвърта; 9/ Поземлен имот, площ по док. - 6999.000 кв. м., с.Н., местност –
„УФАК ЧАИР“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*, Идентификатор 52132.154.30, категория
четвърта; 10/ Поземлен имот, площ по док. - 3000.000 кв. м., с.Н., местност – „БАБЛЕЦ“,
обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*, Идентификатор 52132.134.5, категория пета; 11/ Поземлен имот,
площ по док. - 3774.000 кв. м., с.Н., местност – „БАЛКАНА“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*,
идентификатор 52132.94.4, категория четвърта; 12/ Поземлен имот, площ по док. - 3729.000
кв. м., с.Н., местност – „ЯСЪ ЧАЛЪ“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н. п.к.*, Идентификатор
52132.55.54, категория четвърта; 13/ Поземлен имот, площ по док. - 7845.000 кв. м., с.Н.,
местност – „КУВАНЛЪК“, обл. Ш., общ. Ш., с.Н., п.к.*, идентификатор 52132.46.10,
категория четвърта. В нотариалните актове е отразено, че продавачите са представлявани в
нотариалното производство от И.М.М. /С.О./. Представителната власт на пълномощника,
нотариусът е установил от представено му пълномощно, рег. № 07236/06.02.1992 г. на 4-ти
нотариус Н.С., удостоверен на 07.02.1992 г. с печат на Валийство И.. По делото е
представен препис от цитираното пълномощно, от което е видно, че продавачите М.А.Х.
/М.Т./ и А.М.Т. /А.Т./ са упълномощили дъщеря си С.О. с право да възстанови всички
недвижими имоти на упълномощителите, намиращи се в Република България, като
извършва всички необходими действия във връзка с възстановяване на имотите, да
обработва имотите, да ги отдава под наем при условия и цени, каквито намери за добре, да
се разпорежда с имотите, като ги продава /всички недвижими имоти/, да ги ипотекира при
условия и цени, каквито намери за добре, както и да получава сумите от продажбата. Не е
спорно, че пълномощникът е дъщеря на упълномощителите, като приобретателят по
атакуваните прехвърлителни сделки е съпруг на пълномощника. По делото е представено и
пълномощно № 08523/22.04.2009 г., от което е видно, че М.А.Х. /М.Т./ и А.М.Т. /А.Т./ са
упълномощили изрично и ответника по делото Х. Т. О. /приобретателят по атакуваните
сделки/ да продаде на съпругата си С.О. недвижимото имущество, собственост на
упълномощителите, находящо се в Република България и по-конкретно имущество в с. Н.,
на каквато цена намери за добре и да получи стойността.
Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. На
първо место е необходимо да се отбележи, че съдът дава правна квалификация на иска, въз
основа на заявените от ищеца обстоятелства, на които основава иска си и петитума на
молбата, като не е обвързан от сочена от ищеца квалификация. В процесния случай, ищеца
претендира нищожност на атакуваните от него сделки поради заобикаляне на закона чл.38
ЗЗД, в условията на евентуалност - поради невъзможен предмет, недействителен поради
споразумение във вреда на представлявания, и поради липса на представителна власт.
Последното сочено от ищеца основание за недействителност - липса на отчетна сделка, не
би могло да обоснове недействителност на сделките, а евентуалното му наличие следва да се
тълкува единствено в хипотези, при които е релевантно, съответно годно да обуслови
основателност на претенцията, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай.
Въпреки непрецизно изложените мотиви и постановените диспозитиви в атакуваните
първоинстанционни решения, съдът в крайна сметка е обсъдил всяко едно от основанията за
нищожност, изтъквани от ищеца, и като е приел всички за неоснователни е отхвърлил
5
претенциите.
За да бъде нищожен един договор поради заобикаляне на закона е необходимо,
забранена от закона цел да се постигне с позволени средства; когато макар и от външна
страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или
забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало
позволена - недопустима е нейната по-далечна цел. Не се установява сочената от ищеца
нарушение на забраната за договаряне сам със себе си. От една страна упълномощената
дъщеря на собствениците е договаряла със съпруга си, а не със себе си, а от друга както от
изразената воля на упълномощителите, така и тази заявена в по - късно съставеното
пълномощно през 2009г. /с което е упълномощен ответника да продава на дъщерята на
упълномощителите всичките и им земеделски имоти в Република България/, несъмнено
потвърждава волята на родителите на упълномощеното лице, последното да разполага с
пълните права да се разпорежда със земеделските имоти, включително и да ги придобие за
себе си. Ето защо не би могло да се приеме, че сделките са нищожни на соченото основание.
Не е налице и следващото изтъквано от ищеца основание за нищожност. По смисъла на чл.
26, ал. 2 ЗЗД, договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на
сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически или не
отговаря на установените в действуващия устройствен закон изисквания за самостоятелен
обект, т.е. с оглед тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни
сделки самостоятелен обект. Преценката следва да бъде извършена с оглед състоянието на
вещта към момента на извършване на разпореждането. В процесния случай,
упълномощителите са упълномощили дъщеря си да извършва всички фактически и правни
действия, необходими за възстановяване на собствеността им в Република България, и след
реалното реституиране на имотите, да се разпорежда с тях, както намери за добре. Самата
разпоредителна сделка, с която е било прехвърлено вещното право е била осъществена, след
като собствеността е била възстановена и имотите индивидуализирани.
С разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 5/2014 г., ОСГТК бе прието, че в хипотезите на чл.40 и чл.42, ал.2 ЗЗД, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът
или неговите универсални правоприемници, във втория случай при липса на потвърждаване,
поради което и в този случай е налице правен интерес от търсената защита. В
производството не е установено и следващото сочено основание за недействителност на
сделките - споразумяване във вреда на представлявания. Фактическият състав на
недействителността по чл. 40 от ЗЗД включва преценка дали действително, обективно са
увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от
нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т.е. дали
са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са. Преценката както за наличие на
увреждане интересите на представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на
представителя и на насрещната страна по договора, се извършва предвид конкретните
обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го
6
сключи, във всеки отделен случай, но във всички случаи към момента на сключването на
договора, като тежестта за доказване е за представлявания. Увреждането на интереса на
представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при
неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато
имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на
упълномощитения права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната
му власт. Както бе посочено по - горе, упълномощителите са делегирали пълни правомощия
на дъщеря си да се разпорежда както намери за добре с възстановените земеделски земи.
Независимо от горното, не може да се приеме, че продажба на имоти на стойност -
данъчната им оценка, по необходимост уврежда интересите на упълномощителите.
Ищцовата страна не е ангажирала доказателства за някаква съществена разлика между
данъчната оценка на имотите и пазарната им цена към датата на разпореждането, а и
горното само по себе си не би могло да обоснове недействителността, както предвид
установените взаимоотношения между упълномощителите и дъщеря им, широкият кръг от
правомощия, с които са я упълномощили и конкретните им намерения, така и с оглед
липсата на доказателства за субективния елемент на фактическия състав - представителя и
купувача да са действали недобросъвестно. Ангажирани са доказателства от ответната
страна, че упълномощителите изрично са изразили волята си за продажба на имотите, тъй
като са им били нужни средства за лечение, което било поето от тяхната дъщеря и зет
/ответникът в производството/, както и че разходите по лечението на единия от
упълномощителите надвишавали цената, на която се продавали процесните имоти.
В цитираното по горе ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, се
прие че за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с
имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е
изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от
негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни
по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество,
цена (стойност) и пр. , нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане
изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Ищецът
твърди, че сделките са извършени без представителна власт, тъй като пълномощията са
дадени на С. О. 17 години преди изповядване на сделките, като и че към датата на
упълномощаването имотите все още не са били възстановени. Сочените доводи са
неоснователни. Видно от текста на пълномощното, представено пред нотариуса,
удостоверил официално процесните сделки, упълномощителите ясно, подробно и
последователно са изложили волята си във връзка с предоставената на пълномощника
представителна власт по отношение на имуществото си, находящо се в Република България
и по-конкретно с недвижимите имоти, предмет на атакуваните сделки. Към датата на
пълномощното упълномощителите са били наясно, че по отношение на имотите им в
България предстои процедура по възстановяването им, за чието задействане и участие от
пълномощника са дадени изрични пълномощия. Няма предвидено в закона темпорално
7
ограничение на валидността на упълномощаването, а и в конкретния случай, същото е било
свързано с изключително продължителна административна процедура по реституиране на
земеделските имоти. На следващо място, ясно е посочено, че след приключване на
процедурата по възстановяване, пълномощникът има право да се разпорежда с имотите при
начин и условия каквито намери за добре. Няма данни за промяна волята на
упълномощителите или за оттегляне на пълномощията. Напротив, по делото е установено,
че последните изрично и допълнително са изразили воля тяхната дъщеря пълномощник да
получи като купувач процесните недвижими имоти, което е и фактическо потвърждаване на
волята им пълномощникът, респ. неговия съпруг да придобие собствеността върху имотите,
чрез прехвърлителна сделка /продажба/, което, ако се приеме евентуална липса на
представителна власт, представлява и фактическо потвърждаване на сделката, както бе
отбелязано по - горе. Предвид изложеното и така заявената претенция за недействителност
следва да се отхвърли.
Само за пълнота е необходимо да се отбележи, че установените в процесния случай
отношения между упълномощената и упълномощителите, предвид изрично използваните
изрази в пълномощното - да продава на части или общо, да ипотекира, на лица и при
условия и цени, каквито намери за добре, да получава сумите, да прехвърля земите, да
продава, да получава сумите на части или общо, както и последващото упълномощаване на
съпруга на Х.О. за продаване на имотите на С. О., сочат на ясно изразено дарствено
намерение на родителите за нивите по отношение на дъщеря им, и няма необходимост от
отчетна сделка, а дори и да се допусне, че такава е следвало да се осъществи, липсата и не
би могла да обуслови нищожност на разпоредителната сделка.
Отхвърлянето на заявените претенции за недействителност на сделките, води до
отхвърляне и на обусловения иск за връщане на даденото по нищожен договор. Въпреки
приетата правна квалификация от първоинстанционния съд по чл.108 ЗС /коригирана в
последствие от ищцовата страна на облигационна по чл.34 ЗЗД/, тя не влияе на крайния
изход на спора и допустимостта на решението, съдът се е произнесъл по всички спорни
правнорелевантни факти, поради което и не е налице процесуално нарушение, обуславящо
отмяната на акта в тази му част, предвид разглеждането на действително предявената
претенция и постановения резултат по този иск.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.
На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 600
лева за въззивното производство.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №392 от 29.06.2020г. постановено по гр.д.№1856/2019г.
8
по описа на Районен съд - гр.Шумен, допълнено с решение №260220/11.05.2021г. по същото
дело по чл.250 ГПК.
ОСЪЖДА А.М.Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Х. Т. О. с ЕГН **********,
сумата от 600 лева, представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9