№ 281
гр. Р., 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 2021********** по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
НАП - София е обжалвала Решението на Р.нския районен съд,
постановено по гр. д. № 291/2021г., с което предявеният иск с правно
основание чл. 270 ал.2 от ГПК е отхвърлен.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и се иска отмяната
му и уважаване на предявения иск.
Ответникът по жалбата АЛ. М. Ц. я оспорва, моли съда да не я уважава и
да потвърди атакуваното решение.
Жалбата е допустима – подадена е от страна по спора в законния срок и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и досежно развитите правни доводи и счита, че
същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 270 ал.2 от ГПК, за
1
прогласяване нищожността на Решение № 569/18.05.2020г., постановено по
гр.д.№6605/2019г., с което Р.нският районен съд признал за установено по
отношение на ТД НАП -Врана, че поради изтекла погасителна давност на
задължението АЛ. М. Ц. не дължи сумата 509.56 лв. по АУЗД № ПО-О300-
**********-091001 от 11.07.2018 г. на ТД НАП-Варна, с който било
констатирано, че към 11.07.2018г. има задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 г., в размер на 5*2 лв.
Първоинстанционният съд е отчел, че основанията за нищожност на
съдебното решение трябва да се основават на неговата процесуална
валидност, а не на материалната му незаконосъобразност, която е основание
за отмяната му по реда на чл.27* ал. 1 или по чл. 28* т.3 от ГПК.
Не са възприети доводите, че атакуваното по реда на чл. 270 ал.2 от ГПК
решение е нищожно, поради това, че съдът се е произнесъл извън своята
материална компетентност, тъй като делото е следвало да бъде разгледано от
административен съд, по друг процесуален ред – ДОПК. Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС и ВАС по тълк. д.
№ 1/2015г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, разрешаването
на спорове, произтичащи от регулирани от закон властнически
правоотношения, е от компетентността на административните съдилища, и
съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на
подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и
административните съдилища, е недопустим, а не нищожен. Спорът за
компетентността на граждански или административен съд да разреши
конкретно дело е спор за подсъдност, a не за подведомственост и при спор,
повдигнат пред граждански съд, който е родово компетентен на
административен съд, както и обратно, постановеното съдебно решение
подлежи на обезсилване като недопустимо, a делото следва да бъде изпратено
за разглеждане на административния, респ. на гражданския съд, по правилата
на родовата и местната подсъдност.
Ако съдебното решение не е обжалвано, какъвто е настоящият случай
/като постановено по реда на чл.238 ГПК е необжалваемо /, то формира сила
на присъдено нещо и поражда правни последици, независимо, че спорът е
бил родово компетентен на административния съд.
Изложеното сочи, както правилно е заключил и първоинстанционният
съд, че решението не е нищожно и предявеният иск се явява неоснователен.
По идентични на наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на обжалваното решение първоинстанционният съд вече се е
произнесъл, като ги е отхвърлил като неоснователни.
Като е достигнал до горните изводи, районният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде потвърдено от
въззивната инстанция.
В тежест на жалбоподателя са направените от насрещната страна във
2
въззивното производство разноски в размер на *00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № *26/1*.06.2021г., постановено по гр. д. №
291/2021г.по описа на Р.нския районен съд.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище : гр.София,
бул.“Княз Дондуков-Корсаков“ №52, ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. М. Ц., ЕГН
**********, от гр.Р., ул.“Д.Г.“ №* вх.*, ет.* сумата от *00 лева – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3