Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260409
гр.
Пловдив 20.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публичното заседание на двадесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Алексова
въззивно гр.д. № 1596/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК, във вр. с чл. 59 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от Б.П.Г., с
ЕГН **********, депозирана чрез адв. К.-Б., със съдебен адрес:***, против
Решение № 4102/29.11.2018 г. на Районен съд – гр. Пловдив, XVII-ти гр. състав постановено по гр.д.
№ 9625/2016 г., в частта му, с която
е осъден жалбоподателят, да заплати на Т.И.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 3702.34 лв., която представлява половината от изплатените от
последната разходи, извършени по време на брака, както следва: по договор
PLUS-01519375/28.10.2010 г. сума в размер на 1083.94 лева, сключен с БНП
Париба; по договор PLUS-01621024/15.11.2011 г. сума в размер на 4278.78 лева,
сключен с БНП Париба; по договор за кредит 47645100070, сключен с „Ти Би Ай
Кредит“ сума в размер на 192.00 лева, както и по договора за заем с Х. Р. Т.
сума в размер на 1000.00 лева за вноската на 29.09.2014 г., ведно със сумата в
размер на 34.66 лв. /тридесет и четири лева и 66 ст./, която представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2016 г. – 07.07.2016
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 08.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за
разноските.
С решениe № 1035/15.03.2019 г. и №
3067/18.07.2019 г. на Районен съд – гр. Пловдив, ХVІІ-ти гр. състав е допусната
поправка на ЯФГ в диспозитива на постановеното решение, като същото се чете:
осъжда Б.П.Г. да заплати на Т.И.Ч. сумата от 3277.36 лв. вместо погрешно
изписаната сума от 3702.34 лв. и вместо
192.00 лв. по договор за кредит № 47645100070 навсякъде се чете 192.13 лв. по
договор за кредит № **********.
С определение № 1743/07.02.2020 г. е
изменено решение № 4102 от 23.11.2018 г., като са намалени присъдените в полза
на Т.И.Ч. разноски от 664.54 лв. на 661.80 лв. и са увеличени присъдените в
полза на Б.П.Г. разноски от 1537.49 лв. на 1539.81 лв., съразмерно уважената
част на предявените искове и съразмерно отхвърлената част на предявените искове
и съобразно влязлото в сила решение № 1035/15.03.2019 г. по делото, за
допускане на ЯФГ.
С въззивната жалба се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение в обжалваната му
част. Направено е искане същото да бъде отменено в тази му част, като
неправилно постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с
доказателствата по делото, необосновано, противоречиво и постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за
присъждане на направените разноски по делото, в това число адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна – Т.Ч.И., чрез адв. Б.,
депозира писмен отговор, но за това, че въззивната жалба е неоснователна. Излага
подробни аргументи в тази връзка, както и по отношение на това, че атакуваното
решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което прави
искане същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за водене на делото и
адвокатски хонорар.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните, приема за
установено следното:
Т.Ч.И. е предявила пред Районен съд –
гр. Пловдив, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, против Б.П.Г.. В исковата молба ищцата твърди, че с Г.
са сключили граждански брак през 1983 г., от който имат едно пълнолетно дете –
Е. С. и който брак е прекратен през 2016 г. с влязло в сила съдебно решение.
Сочи, че по време на брака им, до 2002 г., ответникът работил като *** ЕТ „Б**
888 – Б.Г. и „Нестинарка“ ЕООД – гр. Пловдив. След това, Г. работел като ** във
фирма „Космос – гр. Пловдив“, в продължение на 6 месеца. От 01.12.2014 г. до
01.08.2015 г., ответникът работел като *****, по силата на трудов договор, в „Т.
***, на която фирма ищцата сочи, че е едноличен собственик на капитала и управител.
От 2002 г. до прекратяването на брака им, Г. не е работил по трудов или
граждански договор, или като търговец. Ищцата посочва, че по време на брака им,
ответникът сключвал редица договори за заеми и кредити с физически лица,
банкови и небанкови институции, без нейно знание и съгласие. Твърди, че
получените от тези договори средства, не са вложени за подобряване
благосъстоянието на семейството, нито пък са изразходвани за задоволяване нуждите
на нея или на детето. Въпреки това, тя била принудена да изплаща неговите
задължения, като по време на брака им изплатила негови лични задължения в
размер на 42893.00 лв. и 8 000 щатски долара. На 09.05.2016 г. отправила
нотариална покана до ответника – да й заплати половината от сумите, съобразно
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, като ответникът не е изплатил задълженията си
към нея.
Ответникът – Б.П.Г., депозира писмен
отговор, с който оспорва предявените искове. На първо място, твърди, че
исковете са недопустими, тъй като за поети задължения, издължени по време на
брака, е недопустим регрес. Отделно от това, посочва, че исковете са изцяло
неоснователни и недоказани. Иска от съда да прекрати производството, а ако
счете исковете за допустими – да ги отхвърли като неоснователни.
В съдебно заседание на 06.12.2016 г., ищцата
И. е оттеглила част от исковата си претенция, за сума в размер от 715.67 лв.,
представляваща половината от сума в размер на 1113.44 лв., представляващо
задължение по договор за кредит № **********/27.05.2009 г., сключен между „Ти
Би Ай Кредит” ЕАД и ответника Г., както и за сума в размер на 317.91 лв. –
задължение по договор за кредит № CREX-02352574/01.04.2010 г., сключен между
БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Г.. В тази връзка, е оттеглен и
акцесорният иск за заплащане на лихва за сумата от 3.55 лв. Отказ от иска е
направен и приет в съдебно заседание, проведено на 10.05.2018 г. Ищцата се е
отказала от сумата в размер на 1620.00 лева, представляваща половината от
общата сума в размер на 3240.00 лева, изплатена на Х. Р. Т..
Поради изложеното, делото е продължило
за следните вземания: по иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД – 12 250.41
лв. и по иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД – 132.98 лв.
В хода на производството пред първа
инстанция са приети, представените с исковата молба и с отговора писмени
доказателства. По делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението от която е прието в съдебно
заседание на 06.12.2016 г. Изготвена е и съдебно-техническа експертиза,
заключението от която е прието в съдебно заседание на 22.06.2018 г. Разпитани
са свидетели и на двете страни.
За да постанови атакуваното Решение,
Районен съд – гр. Пловдив, приема за безспорно установено, че бракът между
страните е прекратен, считано от 29.01.2016 г. Счита, че е безпредметно да се
обсъжда дължимостта на сумите, изплатени преди 08.07.2011 г., тъй като дори да
се установи, че се дължат, същите се явяват погасени по давност, доколкото, в
случаите на фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, погасителната давност е
петгодишна и започва да тече от деня на получаване на престацията. Давността се
прекъсва с предявяването на иска, като в разглеждания случай, исковата молба е депозирана
на 08.07.2016 г. Приема, че това са сумите, както следва: по потребителски кредит
№ **********/02.04.2009 г., тъй като са изплатени в периода 05.05.2009 г. до
05.04.2010 г.; по договор PLUS-01519375/28.10.2010 г. – изплатените вноски на
05.05.2011 г. – 541.97 лв., на 07.03.2011 г. – 541.97 лв., на 03.12.2010 г. –
541.97 лв., или в общ размер на 1625.91 лв.; всички вноски по договор за
потребителски кредит № **********/05.03.2008 г.; всички суми по потребителски
кредит № **********/21.03.2006 г.; всички суми по договор за кредит №
**********/17.06.2008 г; всички суми по договор за кредит № **********; за заем
от Х. Р. Т. – на 21.03.2008 г. – 40.00 лв.; на 21.03.2008 г. – 500.00 лв.; на
05.01.2010 г. – 500.00 лв.; на 09.08.2010 г. – 800.00 лв.
Приема, че предмет на изследване по
делото, остават следните суми: 450.00 лв., изразходвана за СМР за ремонт на
покрива на сградата на ул. „****” № *; 1 113.44 лв. – заплатена по договор за
кредит № **********/27.05.2009 г.; 1083.94 лв. – заплатена по договор за кредит
№ 01519375/28.09.2010 г. за вноските от по 541.97 лв. на 08.09.2011 г. и
14.07.2011 г.; 4 278.80 лв. - заплатена
по договор за кредит № 01621024/15.11.2011 г.; 192.13 лв. по договор за кредит
№ **********/05.07.2012 г.; 2 050.00 лв. – частично изпълнение на задължение
към К. А.; 1000.00 лв. – изплатен заем на Х. Р. Т., или общо 10 568,31 лв.
Аргументира, че доказателства, досежно погасяване на задължение по Договор за
кредит № **********/27.05.2009 г., сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и 2050.00
лв. – задължение към К. А., не са представени, поради което претенциите се
явяват недоказани. Относно сумата от 450.00 лв., заплатена за разход по ремонт
на покрива, приема, че същата е похарчена за нуждите на семейството, тъй като
касае семейното жилище. Досежно останалите суми, които не са погасени по
давност и за които са представени доказателства за тяхното изплащане, а именно
– по договор PLUS-01519375/28.10.2010 г. в размер на 1083.94 лв., сключен с БНП
Париба; по договор PLUS-01621024/15.11.2011 г. в размер на 4278.78 лв., сключен
с БНП Париба и по договор за кредит № 47645100070, сключен с „Ти Би Ай Кредит“
в размер на 192.00 лева, както и по договора за заем с Х. Р. Т. в размер на
1000.00 лева за вноската на 29.09.2014 г., приема, че исковите претенции са
основателни. За да достигне до правния си извод, районният съд приема, че
сумите, изплатени от ищцата, са изразходвани за лични потребности на ответника,
както и за търговската му дейност, като резултатите от тези суми, отново не са
използвани за задоволяване нуждите на семейството, а са реинвестирани в
търговската дейност. Първостепенният съд се е позовал на съдебна практика,
съгласно която в тежест на оспорващия съпруг /ищцата в случая/, е да докаже, че
удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се
приеме, че разходите са семейни. Доколкото обаче, за останалите, непогасени по
давност суми, за които са представени доказателства, че са заплатени,
ответникът не твърди за какви нужди са използвани, първостепенният съд е приел,
че ищцата няма как да ангажира доказателствени източници за обратно доказване,
тъй като предметът на доказване не е попълнен от ответника. Поради това, съдът
е приел, че предвид непосочването от ответника за какво са изразходени сумите,
ищцата не може да се санкционира с несправяне с доказателствената тежест по
оборване презумпционната предпоставка, че средствата са използвани за
задоволяване на семейни нужди.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
граждански състав, въззивна инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Първото основно възражение на
жалбоподателя се отнася до това, че законовото основание на предявения иск,
следва да е нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 32, ал. 2 от СК.
Посочва се, че тъй като бракът на страните е прекратен и съдът е утвърдил
постигнатата между страните спогодба, то имуществените отношения на страните на
уредени и влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо. Твърди
се, че обжалваното Решение е постановено в нарушение на процесуалните
разпоредби, тъй като с него е уважен недопустим иск. Сочи се, че ответникът е
направил твърдения за какво са разходвани получените средства и съдът погрешно
е приел, че такова твърдение не е направено и на това основание е приел, че
оборена презумпцията за разходване на средствата. Твърди се, че за уважаване на
иска по чл. 59 от ЗЗД, следва да бъде доказан факта, че ищцата е плащала
/погасявала/ паричните кредити, с лични, а не със семейни средства, при
обстоятелства, изключващи общност на средствата и съвместния принос.
По депозираните в жалбата възражения,
настоящият състав намира следното:
От приложеното към исковата молба
Решение № 325/29.01.2016 г. на Районен съд – гр. Пловдив, I-ви брачен състав, е видно, че
имуществените отношения на страните не са уредени и спрямо тях не е налице сила
на пресъдено нещо, тъй като съдът, единствено в мотивите на Решението е
посочил, че съпрузите са декларирали, че са уредили всички лични и имуществени
отношения помежду им. Предвид този факт, така релевираното възражение, е
неоснователно.
Относно възражението, че обжалваното
Решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, доколкото с него е
уважен недопустим иск, настоящият състав намира и него за неоснователно.
Въззивният съд счита, че доколкото със заявената претенция ищцата твърди, че е
погасила задължения на своя съпруг, които той не е поел за задоволяване на
семейството, отговорността не се явява солидарна по смисъла на чл. 32, ал. 1 от СК. Не се касае и за регресен иск по смисъла на чл. 127 ал.1 ЗЗД. Цитираната
разпоредба би била приложима, ако се твърдеше солидарна отговорност между
съпрузите.
Досежно възражението, че атакуваното
Решение в обжалваната му част, е неправилно, въззивният съд намира следното:
Първостепенният съд погрешно е приел, че
предвид липсата на посочване за какво са изразходвани сумите не може ищцата да
се санкционира с несправяне с доказателствената тежест по оборване
презумпционната предпоставка, че средствата са използване за задоволяване на
семейни нужди.
Общият фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД съдържа следните основни елементи:
обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице свързано
със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и
липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Формите, чрез които
се реализира обогатяването, може да са свързани с увеличаване актива на
имуществото на едно лице, чрез придобиване на реални имуществени ползи за
сметка на друго лице, или обогатяване, чрез намаляване на пасива, или
спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са
били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за
чужда сметка, е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До
неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на действия на
обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето
лице или на юридически събития. Обедняването може да има различни форми на
проявление – ефективно намаляване на имуществото на ищеца, или пропускане на
сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага,
като тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Между посочените
елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването, е
необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, т.е. обогатяването не е
следствие на обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или
факти, поради което е необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти.
Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието, или отсъствието на
основание за имущественото разместване. Ако предявеният иск е основателен,
обеднилото се лице може да иска връщане на по-малката от двете стойности – на
обогатяването и на обедняването, а за обогатилото се лице, възниква
задължение да плати на обеднелия стойността на обогатяването, при
условие, че тя не надхвърля по размер стойността на обедняването. В настоящия
случай, за да бъде уважен искът на ищцата, освен наличието на всички елементи
от фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД, следва да се установи и дали сумите по
изплатените от ищцата задължения, са изразходвани за нуждите на семейството.
Въззивният съд счита, че от
доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство, не може да
се направи категоричен извод, че тези суми не са използвани за задоволяване
нуждите на семейството. Следователно, презумпцията, че двамата съпрузи с общи
семейни средства са платили задълженията за задоволяване на семейните нужди, не
е оборена. От доказателствата по делото не се установи безспорно, че ищцата е
погасявала посочените кредити, с лични
средства, а не със средства, произхождащи от общия семеен бюджет. Недоказан
остава и фактът ищцата да е притежавала лични средства в размер на погасените
заеми, доколкото доходите, реализирани от нея вследствие на упражняваната търговска
дейност, са под размера на погасените задължения.
Районният съд е приел, че от
представените към Договор PLUS-01519375/28.10.2010 г., сключен между ответника
и БНП „Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, вносни бележки и от заключението на
изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза, се установявало, че подписите
под текста „подпис на вносителя”, са изпълнени от лицето Т.Ч.И.. Съдът намира,
че този факт, сам по себе си, не е достатъчен, за да се установи с
категоричност, че заплатените от ищцата суми по Договора, произхождат от нейни
лични средства, а не от семейния бюджет. Напротив, от приетата по делото
експертиза е видно, че печалбата на регистрираната от ищцата фирма за 2010 г. е
в размер на 2000.00 лв., която сума се явява крайно недостатъчна за покриване
дори на битови нужди, още по-малко за погасяване на задължения, надхвърлящи в
пъти размера й. По отношение на Договор за потребителски кредит
PLUS-01621024/15.11.2011 г., районният съд отново се позовава на вносните
бележки и заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза, съгласно
което подписите под текстова „вносител” са изпълнени от лицето Т.Ч.И..
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че на Х. Т. е заплатена
сумата в размер на 1000.00 лв., която е и предмет на спора. От представената по
делото вносна бележка от дата 29.09.2014 г., обаче, се установява, че вносител
на сумата е ответникът Б.Г.. Именно неговият подпис стои като вносител, следователно
той е внесъл въпросната сума. Още повече, за сумата, получена от Х. Т., бяха
събрани доказателства, че същата е използвана за преустройство на подпокривното
пространство в етаж на сградата, която е собственост на страните. Този факт се
подкрепи и от показанията на свидетеля Т..
Въззивният съд намира, че по делото не
се установи безспорно, че получените заеми не са изразходвани за задоволяване
нуждите на семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг
по време на брака, солидарната обвързаност на другия възниква по силата на
законовата презумпция, че взетата в заем сума, се използва за задоволяване
нуждите на семейството. Касае се за законова презумпция, която, според
настоящия състав, не е оборена.
Съдът намира, че погрешно районният съд
е приел, че ищцата не може да бъде санкционирана, с несправяне с доказателствената
тежест по оборване презумпционната предпоставка, че средствата са използване за
задоволяване на семейни нужди, тъй като ответникът не е посочил за какво са
изразходвани сумите. След като първостепенният съд е приел, че е налице
доказателствена непълнота, не би следвало и предявените искове да бъдат уважени
при липса на категоричност на доказателствата.
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира, че атакуваното Решение е неправилно и като такова, следва да бъде
отменено, а исковете, предявени от ищцата, следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
По
разноските: Предвид изхода на спора, Решението
следва да бъде отменено и в частта му за разноските. С определение №
1743/07.02.2020 г. е изменено Решение № 4102 от 23.11.2018 г., като са увеличени
присъдените в полза на Б.П.Г. разноски от 1537.49 лв. на 1539.81 лв. Общият
размер на претендираните от жалбоподателя-ответник разноски пред първата
инстанция, според представения списък, е сумата от 2146.00 лв. Следователно,
ищцата ще бъде осъдена да заплати разноски за първата инстанция в размер на
606.19 лв. От представения по настоящото дело списък по чл. 80 от ГПК, е видно,
че жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 99.04 лв. и адвокатско
възнаграждение на процесуалния си представител в размер на 660.00 лв. предвид
основателността на въззивната жалба, въззиваемата страна ще бъде осъдена да
заплати сумата в общ размер на 759.04 лв. в полза на жалбоподателя.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4102/29.11.2018 г. на
Районен съд – гр. Пловдив, XVII-ти
гр. състав, постановено по гр.д. № 9625/2016 г., в частта му, с която е осъден Б.П.Г., с ЕГН **********, да заплати
на Т.И.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 3702.34 лв.,
която представлява половината от изплатените от последната разходи, извършени
по време на брака, както следва: по договор PLUS-01519375/28.10.2010 г. сума в
размер на 1083.94 лева, сключен с БНП Париба; по договор
PLUS-01621024/15.11.2011 г. сума в размер на 4278.78 лева, сключен с БНП
Париба; по договор за кредит 47645100070, сключен с „Ти Би Ай Кредит“ сума в
размер на 192.00 лева, както и по договора за заем с Х. Р. Т. сума в размер на
1000.00 лева за вноската на 29.09.2014 г., ведно със сумата в размер на 34.66
лв. /тридесет и четири лева и 66 ст./, която представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 31.05.2016 г. – 07.07.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.07.2016
г. до окончателното изплащане на сумата,
както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.И.Ч., с ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, против Б.П.Г., с ЕГН **********,
за заплащане сумата в размер на 3702.34 лв., която представлява половината от
изплатените от последната разходи, извършени по време на брака, както следва:
по договор PLUS-01519375/28.10.2010 г. сума в размер на 1083.94 лева, сключен с
БНП Париба; по договор PLUS-01621024/15.11.2011 г. сума в размер на 4278.78
лева, сключен с БНП Париба; по договор за кредит 47645100070, сключен с „Ти Би
Ай Кредит“ сума в размер на 192.00 лева, както и по договора за заем с Х. Р. Т.
сума в размер на 1000.00 лева за вноската на 29.09.2014 г., ведно със сумата в
размер на 34.66 лв. /тридесет и четири лева и 66 ст./, която представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2016 г. – 07.07.2016
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 08.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА Т.И.Ч., с ЕГН **********, да
заплати на Б.П.Г., с ЕГН **********, сумата от
606.19 /шестстотин и шест лева и деветнадесет стотинки/ лв.,
представляваща остатък от направени разноски пред първата инстанция по гр.д. №
9625/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Т.И.Ч., с ЕГН **********, да
заплати на Б.П.Г., с ЕГН **********, сумата от
759.04 /седемстотин петдесет и девет лева и четири стотинки/ лв.,
представляваща разноски, направени по въззивно гр.д. № 1596/2020 г. по описа на
ПОС, V-ти
гр. състав.
В останалата част Решението е влязло в
сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: