Р Е Ш Е Н И Е
260252/27.5.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети
май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията ГД № 332/2021 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Е.Н.Р., против П.Р.Р., с която са предявени в условията на първоначално, обективно, кумулативно
съединение искове конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за
прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо
разстройство настъпило след сключването му, както и небрачни искове както
следва: 1/иск с правно основание чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на
семейното жилище; 2/иск с правно
основание чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата „В.“.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответника сключили брак на 17.10.1992 г. в гр. Шумен, като от брака си имат
една пълнолетна дъщеря. Първоначално отношенията им били добри, но с течение на
времето охладнели един към друг и се отчуждили. От една година отношенията им
рязко се влошили. Острите противоречия и конфликти станали почти ежедневни, в
резултат на което съвместното им съжителство вече било невъзможно. Намира
бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен и изчерпан от съдържание. Моли
съдът да постанови решение, с което да прекрати брака им без произнасяне на
вината. Моли да бъде възстановено предбрачното й фамилно име „В.“. Няма
претенции за ползване на семейното жилище. Не претендира издръжка от ответника.
Не претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът не подава
писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба. Ответникът се явява лично
и оспорва исковата молба, като излага, че не желае да бъде прекратен бракът им.
Твърди, че ищцата има извънбрачна връзка.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 17.10.1992 г., за което е съставен Акт за граждански брак № ***,
от длъжностното лице по гражданско състояние Община Шумен /л. 3/. От брака имат
едно вече пълнолетно дете.
От показанията на свидетелите Н.
М. - леля на ищцата и Д. К. – братовчедка на ищцата, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че страните са разделени от месец февруари
2021 г., когато ищцата напуснала семейното жилище и заживяла в жилището на
своята майка. Намират, че причина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е поведението на ответника. Често съпрузите били в конфликт, имало
скандали, при които ищцата получавала обиди от страна на ответника.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изхождайки от установената по
делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното
доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и
желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на
семейството. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на
делото гласни доказателства. Предвид установяното, съдът намира, че запазването
на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, каето би било
вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност,
поради което бракът им следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. В исковата молба и в хода на процеса ищцата изрично
заявява, че не желание съдът да не се произнася по въпроса за вината.
Ответникът твърди противобрачно поведение на ищцата, но не прави искане за
произнасяне по вината, поради съдът намира, че не следва да се изследва този
въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете относно семейното жилище с
правно основание чл. 56, ал. 1 СК и фамилното име на ищцата.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода
между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
Ищцата не претендира ползване на семейното жилище и твърди, че го е напуснала.
Ето защо следва семейното жилище да бъде предоставено на ответника, предвид че
е напуснато от ищцата доброволно.
По иска с правно основание чл. 53 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с
което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно
произнасяне по този въпрос. При сключването на гражданския брак по безспорен
начин се установява, че жената е приела фамилното име на мъжа. Ищцата желае да
бъде възстановено предбрачното й фамилно име. В тази връзка, следва да се
отбележи, че единствено от титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо
право зависи дали ще се възползва или не от тази законова възможност. Предвид,
че при сключване на брака жената е била тази, която е приела фамилното име на
другия съпруг, то единствено тя притежава материалноправната легитимация да
заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото законодателят е предоставил тази
възможност единствено на лицето, което е променило фамилното си име при
сключване на гражданския брак да избере дали да продължи да носи брачното си
фамилно име или да възстанови предбрачното си такова, като съгласието или
несъгласието на другия съпруг в случая се явява ирелевантно. Ето защо, следва
да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да възстанови
предбрачното си фамилно име.
Относно разноските.
Ищцата не претендира разноски. На основание
чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде
разпределена по равно между страните. В този смисъл в тежест на ответника
следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 25 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между Е.Н.Р., с ЕГН **********
*** и П.Р.Р., с ЕГН **********
и адрес: ***, сключен на 17.10.1992
г. пред длъжностното лице по гражданско състояние Община Шумен, за което е
съставен Акт за граждански брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Предоставя ползването на
семейното жилище в гр. Шумен, ***, на ответника, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да
възстанови предбрачното си фамилно име „В.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда П.Р.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 25 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия:……………….