Р Е Ш Е Н И Е
№ …........./06.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5772
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от "в.и.к.в." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК срещу Й.М.Х., ЕГН **********,***, за приемане за установено
спрямо ищеца, че ответникът му
дължи сумата от 965.16 лева, представляваща незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер ***за периода
27.01.2016г. до 28.01.2019г., за обект, находящ се в ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 15.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 131.19 лева,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение,
начислено за периода 25.03.2016г. до 08.02.2019г.
Твърди се в исковата молба, че в периода от 27.01.2016г. до 28.01.2019г. ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на
ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен номер ***на адрес: ***, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5,
т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребителите били длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На
основание чл.33, ал.2 от ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК
услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на
ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 2492/2019г. по описа
на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с
който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи, че в представената от
ответника справка за недобора за периода 25.02.2016г.-31.01.2019г. за абонат е
вписано друго лице – Роза Христова Асенова. Оспорва наличието на договорни
отношения между страните за предоставяне на ВиК
услуги. Твърди се, че ответникът не е потребител на предоставяните от ВиК услуги в сочения обект на потребление. Навежда доводи,
че водомерът не е отчитан при спазване на чл. 20; чл.21, ал.2-4 и чл. 22, ал.3
и 4 от ОУ. Твърди се, че не е потребил соченото
количество вода. Твърди, че от 10 години живее в Полша и се прибира само по
празниците и през летния сезон, поради което признава задълженията за месеците
в този период. Счита за погасени по давност вземанията за главница, претендирани за периода до 04.2016г., ведно с акцесорните претенции. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В о.с.з. признава задълженията за м. Октомври 2016г., м. Февруари 2017г., м. Април, Май и Юни
2017г., м. Декември 2017г., м. Януари 2018г., м. Юни и м.Септември 2018г..
Съдът, като прецени
по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите
и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приобщеното в настоящото производство
ч.гр.д.№2492/2019г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от
„в.и.к.в.“ ООД с ЕИК *** заявление от 15.02.2019г.
срещу Й.М.Х., ЕГН **********, за сумата от 1060.68 лева /хиляда и шестдесет лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер ***за периода
28.09.2015г. до 28.01.2019г., за обект, находящ се в ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 161.01 лева /сто шестдесет и един лева и една стотинка/,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение,
начислено за периода 29.11.2015г. до 08.02.2019г., както и сумата от 25.00 лева
/двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
възражение от Й.М.Х., за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Представена е като доказателство
по делото Справка за недобора
на частен абонат № ***от 25.02.2016г. до 08.02.2019г., издадена от
"В.И.К." ООД.
Представена
е Справка за потреблението на ел.енергия към 23.10.2019г. за клиентски № ***.
Ищецът е съставил Констативен протокол № 8-119/2016г. от дата 26.04.2016г.;
Констативен протокол № 6-119/2018г. от дата 26.04.2018г.; Констативен протокол
№ 4-119/2017г. от дата 28.04.2017г. за отказан достъп в периода.
Представени са три броя карнети по партида с абонатен
№№***за периода от м. 02.2015г. до м.08.2018г.
Приети са като доказателства по делото ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на "В.и к." ООД, както и решения на
ДКЕВР от 11.08.2014г.; 15.12.2017г.; 28.04.2017г.; 30.06.2016г.; 28.01.2013 за
ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В.и к."
ООД.
От заключението на вещото лице по назначената
по делото ССчЕ, прието в с.з. на 22.11.2019г., се
установява, че съгласно издадените от ищцовото
дружество фактури общия размер на незаплатените задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен номер ***за периода от 27.01.2016г.
до 28.01.2019г. е 965.16 лв., а общия размер на лихвата, изчислена върху
главниците от датата на падежа на всяко от месечните задължения до 08.02.2019г.
е 131.41 лв..
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който
се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане
срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно
и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на
вземането и неговия размер.
По предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на
изправна страна по договора, а в тежест на ответника е да докаже извършено
плащане за доставените услуги.
Съгласно пар.1, т.2
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „В.И.К.” ООД, гр.Варна.
Съдът приема, че ответникът притежава качеството
„потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „В.И.К.” ООД
– Варна.
В отговора на исковата молба, ответникът
признава, че той и съпругата му са ползватели на ВиК
услуги в сочения обект на потребление, като оспорва, че са обитавали имота в
целия исков период.
С оглед на така изложеното, съдът
приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител -
ползвател на жилище.
Ответникът оспорва реалното доставяне на калкулираното
количество вода до имота.
Присъствието на потребителя или на негов
представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5
т.7 от Общите условия. Целта на присъствието на двете страни по
правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното
показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми.
На основание
чл.24, ал.3 и ал.4 от Общите
условия при невъзможност за отчитане на водомерите,
поради отсъствие на потребителя
или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни
с В и К оператора извършване
на отчитането в удобно за двете
страни време, в срок не по-дълъг
от 1 год. от последното
отчитане.
На доказване подлежат предпоставките за
служебно начисляване на количества изразходвана вода по правилата на чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. В
случая обстоятелствата относно неосигурения достъп до обекта на потребление за
редовен отчет съдът приема за установени от съвкупната преценка на събраните
доказателства, в това число и от съставените констативни протоколи, при
спазване на изискванията на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Същевременно не се установява изпълнение на вмененото задължение на потребителя
по чл. 35, ал. 4 от Наредбата, в срок не по - дълъг от една
година от последния редовен отчет
да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането. Потребителят не е потърсил служители на оператора за извършване
на редовен отчет. Няма и данни за инициирана
процедура по Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ за оспорване на служебно
начислените количества изразходвана вода, в съдебното производство не е
направено искане за отчитане на водомера на място и установяване на основание
за изравнява на количествата в съответствие с реалното
потребление.
С оглед данните по делото, ответникът е
признал дължимостта на сумите за определен период, а
именно за м. Октомври 2016г., м. Февруари 2017г., м. Април, Май и Юни
2017г., м. Декември 2017г., м. Януари 2018г., м. Юни и м.Септември 2018г.. Признал е, че
обектът на потребление се ползва от него и съпругата му.
Представените 3 бр. карнети
могат да бъдат преценени като редовни, тъй като носят подпис на издалото ги
лице, а ответникът не е оспорил представените КП за отказан достъп.
Видно от представените карнети
на 25.08.2016г. има подпис, положен за абонат, неоспорен от ответника.
Предявеният иск за главница е основателен в
заявения размер, установен и от вещото лице.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактурирането.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за периода от 25.02.2016г. до
31.01.2019г.,
считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на
съответната фактура. Съобразно заключението на вещото лице, обезщетението за
забава за периода 28.03.2016г. до 08.02.2019г. възлиза на 131.41 лв. Претенцията
следва да бъде уважена в заявения размер, с оглед липсата на предприето
изменение на иска по реда на чл.214 ГПК.
Поради установяване дължимостта
на вземанията по издадената заповед за изпълнение, съдът дължи произнасяне по релевираното от ответника възражение за погасителна
давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 год. по тълк.д. № 3/2011 год.,
понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В настоящия случай претендираните
суми са за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги, които се
покриват от понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
поради което и вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на
3-годишна давност. Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Задълженията по
посочените фактури /първата с падеж 24.03.2019г./ до 15.02.2019г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не се явяват погасени по давност. Не са погасени и задълженията за
обезщетение за забава върху главниците. Задължението на ответника за заплащане
на предоставените услуги по фактури, издадени в периода от 25.02.2016г. до 31.01.2019г. не са погасени по давност, доколкото стават изискуеми с изтичане на 30 –
дневния срок от издаване на фактурата съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия, а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 15.02.2019
год. /съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване
на вземането се смята предявен
от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/ - т.е. за вземанията, начислени с
издадените фактури за времето от 25.02.2016г. до 31.01.2019г. тригодишният давностен срок не е
изтекъл към датата на подаване на заявлението, поради което и възражението на
ответника се явява неоснователно, вкл. и за начислените лихви върху тях.
Относно разноските:
Имайки предвид частично установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските направени в
заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 и
съобразно уважената част от исковете /67.30 лева/.
Изходът
на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане
на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по
искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство в доказаните
им параметри и съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /219.86 лева/.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между "в.и.к.в." ООД,
ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника Й.М.Х., ЕГН **********,***, от друга, че В
ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на 965.16 лева, представляващи незаплатена
сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
номер ***за периода 27.01.2016г. до 28.01.2019г., за обект, находящ
се в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 131.19 лева,
представляващи обезщетение за забава за заплащане на горното задължение,
начислено за периода 25.03.2016г. до 08.02.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.2492/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА Й.М.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца "в.и.к.в." ООД,
ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** сумата 67.30 лева, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.2492/2019г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.М.Х., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ
на "в.и.к.в." ООД,
ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 219.86 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването
му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: