Решение по дело №1428/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                   25.02.2020 година                         Град С.З.           

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 22.01.                                                                                     2020 година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                    ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар: ДИАНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

в.т.д. № 1428 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Обжалвано е решение № 1268/09.10.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2537/2019  г. по описа на Районен съд – С.З., с което е осъден ”Е.” АД П., със седалище и адрес на управление: гр.П., ***,  ЕИК ***, да заплати на “В.” ЕООД, гр.С.З.**, ЕИК ***, сумата от 1236,33лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „К.П.В.”, ИТ №2939033, за периода 01.11.2015г. до 30.11.2015г., която недължимо платена сума представлява разликата между стойността на енергията за пренос на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва считано от завеждане на иска – 14.05.2019г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски общо в размер на 775,35лв.

Въззивникът “Е.” ЕАД - П. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноските по делото. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „В.” ЕООД, с който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението на РС. Претендира разноските пред въззивната инстанция. 

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В." Община Т., присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „В., както и че измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на ниво ниско напрежение до 14.01.2016г.

Окръжен съд приема, че към настоящия момент ищецът е собственик на електропровода, помпените станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г. Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „О.", акт обр.16 за електропровод „В." 20 kV, помпена станция „О." с. О., на помпена станция „К.", разрешение за ползване и  не се оспорват от страните по делото.

В производството  пред РС е представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е.АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе.

С писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. К.П.В., като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН ЕР отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение.Следва писмо от 24.11.2014г. на „В.“ ЕООД С.З. отново с искане за отпадане на такса пренос за процесния обект, на което ЕВН на 08.12.2014г. отговаря, че помпени станции с.О. и с.К.П.В. се захранват от собствена въздушна линия извод В., като средствата за търговско измерване са разположени в двете помпени станции и меренето на ел.енергията се извършва от страна на ниско напрежение и за да отпадне такса пренос следва меренето на ел.енергия да бъде променено на страна средно напрежение, затова „В.“ ЕООД С.З. следва да подаде заявление в офис на ответника, придружено от документи за собственост. На 13.12.2014г. ищецът подава такова заявление и след още неколкократна размяна на писма, разяснения във връзка със собствеността и изискване от страна на ЕВН на допълнителни документи за собственост, на 19.11.2015г. е променено  меренето от страна на ниско напрежение на средно напрежение, за което е съставен констативен протокол от същата дата.

Видно от представените по делото доказателства - фактура №**********/30.11.2015г. и преводно нареждане от 07.12.2015г. за заплатени задължения,  за периода 01.11.2015г. до 30.11.2015г. ищецът е заплатил на ответника за м.11.2015г. описаните суми, вкл. и такса пренос, което не се оспорва от ответника.

В производството  пред РС за изясняване на обстоятелствата по делото са назначени и изслушани съдебно-икономическа  и съдебно-техническа експертизи.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че разликата в стойността на отчетените в обект с ИТН 2939033 количества енергия при измерване на ниво ниско и при измерване на ниво средно напрежение за процесния период е 1236,33лв.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което също не е оспорено от страните се установява, че през периода 01.11.2015г. до 30.11.2015г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект ПС „К.П.В.”, ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „К.П.В.”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно напрежение. Според експертизата, в този случай ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Заключението, както беше посочено, не е ос порено от страните по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.)НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./

Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане.Начална липса на основание е налице, когато е получено нещо в следствие на нищожен акт. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса ниско напрежение и такса средно напрежение, каквото според него е дължима при положение, че собствения му трафопост извършва преобразуването от СрН в НН.

Съгласно решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.

Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.

Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. Ако съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.

В настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.

Поради изложеното, въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г., и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването на дружеството. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това и с оглед неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза разликата между заплатената цена за пренос на ниско напрежение и действително дължимата цена за пренос на средно напрежение за процесния период, се явява платена без основание.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

 

Водим от горното, съдът

 

                                        Р Е Ш И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 1268/09.10.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2537/2019  г. по описа на Районен съд – С.З..

 

ОСЪЖДА „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., **, да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ** сумата от 360 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.    

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 ЧЛЕНОВЕ: