Р Е Ш Е Н И Е
№ /29 .09.2021
гр.Плевен 29.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди
двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря и в присъствието
на
прокурора
като
разгледа докладваното от
съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело
№931 / 2020г.
по описа на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл.247 ГПК.
С решение на ПОС №260114/19.07.2021г.,постановено
по настоящото гр.д. №931/2020г.на основание чл.422 ГПК е признато за установено
,че А.Т.Р.,ЕГН ********** с постоянен адрес *** ***,Пл.обл.,*** и настоящ адрес
Австрия, гр. Виена, *** дължи на „*** “ ЕАД, гр.София ,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София,*** сумата 37 107,76лв. главница, договорна лихва в
размер на 1 489,37лв.за периода
15.11.2018г.до 17.09.2019г.; наказателна лихва в размер на 407,23лв.за периода 15.11.2018г.до 26.09.2019г.,ведно със
законна лихва върху главницата , считано от 30.09.2019г. /датата на подаване на
заявлението/до 12.05.2020г.и от 13.07.2020г.до окончателното й изплащане/чл.6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/,представляващи
непогасени задължения по договор за потребителски кредит №1801092293734160 от
10.01.2018г.,обявен за предсрочно изискуем на 18.09.2019г.,за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №3531/01.10.2019г.по ч.гр.д. №6369/2019г.по
описа на ПРС.Със същото решение на ПОС на осн.чл.78 ал.1 ГПК А.Т.Р. е осъдена
да заплати на „*** “ ЕАД,гр.София деловодни
разноски за исковото производство в
размер на 1 180,09лв. и деловодни разноски за
заповедното производство в размер на 830,09лв.
От ищеца „*** “ ЕАД,гр.София ,ЕИК ***, представлявано от А.А. –изп.директор и М.П.-прокурист
, чрез юрисконсулт Д. И. е постъпила молба с искане по реда на чл.247 ГПК да
бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от ПОС
решение №260114/19.07.2021г.в частта относно периода на присъдената законна
лихва върху главницата. Изложени са доводи,че съдът е приложил нормата на чл.6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,като
съгласно първоначалната редакция на
цитираната разпоредба в сила от 09.04.2020г.до отмяната на извънредното
положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници
по договори за кредит ,предоставени от банки и финансови институции по чл.3 ЗКИ,не
се начисляват лихви за забава и неустойки , задължението не може да бъде
обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален,поради
неизпълнение.Посочено е,че извънредното положение е със срок до 13.05.2020г.и
от 14.05.2020г.същото е приключило. Твърди се ,че със ЗИД на ЗЗ/ДВ бр.44 от
13.05.2020г./,§12 от ПЗР е изменена разпоредбата на чл.6 като забраната за
начисляване на лихви за просрочени задължения по договори за кредит касае само
кредити, предоставени от финансови институции по чл.3 ЗКИ,като от обхвата на
разпоредбата са изключени и дъщерните дружества на банките.Ищецът счита, че
банките нямат качеството на финансова институция по чл.3 от ЗКИ,поради което
банките нямат право да начисляват обезщетения за забава и др.неустойки само за
периода до 13.05.2020г.вкл.,а забраната до 14.07.2020г.се отнася за други
институции.Изложени са доводи,че в случая законна лихва върху главницата се
дължи от 30.09.2019г./датата на подаване на заявлението/до 12.03.2020г./деня, преди
обявяване на извънредното положение/ и от 14.05.2020г./ден след края на
извънредното положение/ до изплащане на вземането.В заключение банката-ищец
моли съда да допусне поправка на ОФГ в диспозитива на постановеното
решение,като вместо „законна лихва върху главницата,считано от 30.09. 2019г. /подаване
на заявлението/ до 12.05.2020г. и от 13.07.2020г.до окончателното й изплащане“ да се чете“законна лихва върху
главницата,считано от 30.09.2019г./подаване на заявлението/до 12.03.2020г. и от
14.05.2020г.до окончателното й изплащане“.
В
срока по чл.247 ал.2 ГПК ответницата А.Р. чрез назначения й служебен защитник
адвокат А.Д. от ПАК не е депозирала писмен отговор по молбата .
Окръжният съд като прецени изложените в молбата
съображения,приема за установено следното.
Молбата по чл.247 ГПК е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В правната доктрина е възприето становището,че
очевидна фактическа грешка е всяка несъответствие между формираната истинска
воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.Примери
за такива ОФГ са погрешното посочване на
имена,ЕГН ,адрес на страната ,граници на
спорния имот ,погрешно пресмятане на суми ,пропуск на съда в дипозитива на съдебния
акт да отрази становището си,изразено в мотивите и др. В конкретната хипотеза
както в мотивите на постановеното
решение,така и в диспозитива на същото съдът е
приел,че върху главницата се дължи
законна лихва,считано от 30.09.2019г./датата на подаване на
заявлението/до 12.05.2020г. и от 13.07.2020г.до окончателното й изплащане ,като
следва да бъде изключен периода от 13.03.2020г.до 13.07.2020г.,съгласно чл.6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.Не е налице
допусната ОФГ. Волята на съда да не се присъжда законна лихва върху главницата
,както за периода на извънредното положение от 13.03.2020г.до 13.05.2020г.,
така и 2 месеца след отмяната му за периода от 13.05.2020г.до
13.07.2020г.,съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение,е изразена ясно и непротиворечиво,както в мотивите, така
и в диспозитива на съдебното решение.
Изложените в молбата по чл.247 ГПК съображения,че след
измененията на чл.6 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, банките са изключени от
обхвата на разпоредбата и същата намира приложение само спрямо фин.институции по чл.3 ЗКИ,че спрямо банките
не съществува забрана за начисляване на лихви за двумесечния период след
отмяната на извънредното положение,т.е.за периода 13.05.2020г. до 13.07.2020г.,
касаят съществото на спора и правилността на решението.След като банката ищец е
останала недоволна от постановеното решение в частта,в която за горепосочения период от 2
месеца не е присъдена законна лихва върху главницата и счита,че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл.6 от закона, е следвало да обжалва
решението с въззивна жалба в тази му част.Не е налице допусната от съда
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК, която да бъде поправена,тъй
като няма несъответствие между изразената воля на съда за недължимост на
лихвите за процесния период ,като произнасянето на съда в мотиви и диспозитив е идентично.
С оглед изложеното молбата на „*** /България“ЕАД по
реда на чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното
решение в частта относно периода ,в който съдът е приел,че не се дължи законна
лихва върху главницата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното , Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „*** /България“ЕАД гр.София,депозирана
чрез пълномощника юрисконсулт Д. И. по реда на чл.247 ГПК за поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното решение №260114/19.07.2021г. по
гр.д.№931/2020г.по описа на ПОС, в частта относно периода ,в който съдът е
приел,че не се дължи законна лихва върху главницата,съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :