Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260021
19.02.2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд –
Варна, Гражданско отделение, на трети февруари, две хиляди и двадесет и първа
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: В. Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. № 478 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по в.гр.д. № 478/2020 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на страни срещу части от
решение № 260038/10.07.2020
г., поправено с решение № 260174/10.08.2020 г, постановено по т.д. № 1530/2019
г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:
По въззивна
жалба на В.Ц.Т., подадена чрез адв. П.С., против решение № 260038/10.07.2020 г., поправено с решение №
260174/10.08.2020 г., постановено по т.д. № 1530/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от него против ЗД „БУЛ
ИНС" АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
сина му Горан В.Т.,
настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна – Бургас, в областта
„Крушките“, причинено от С.
М. А.
при управление на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №В 2951 КН, за горницата над уважения размер от 70 000 лв. до 150 000 лв.
Жалбоподателят
е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно –
незаконосъобразно по съображение за занижен размер на обезщетението и
несъответствието му с причинените вреди и със съдебната практика, като е молил
за отмяната му в обжалваната част и за уважаване на иска до посочения размер.
Настоявал е и за присъждане на разноските, включително и такива за
възнаграждение за един адвокат по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Писмен
отговор на жалбата ЗД „БУЛ ИНС" АД не е подал.
По въззивна
жалба на ЗД „БУЛ ИНС" АД, подадена чрез адв. Г., против решение № 260038/10.07.2020 г., поправено с решение №
260174/10.08.2020 г., постановено по т.д. № 1530/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които
застрахователят е осъден: на осн. чл.432, ал.1 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 150 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на сина й Горан В.Т., настъпила на 03.09.2017г.
при ПТП на главен път Варна – Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.
М. А.
при управление на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №В 2951 КН, ведно със
законната лихва от предявяване на иска 16.09.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 2275 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 17.07.2019г. /в решението е допусната ОФГ досежно месеца
посочен като м. 09/ до 16.09.2019г.; на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 70 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на сина му Г. В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна –
Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.
М. А.
при управление на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №В 2951 КН, ведно със
законната лихва от предявяване на иска 16.09.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 875 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 17.07.2019г. /в решението е допусната ОФГ досежно месеца
посочен като м. 09/ до 16.09.2019г.; на
осн. чл.432, ал.1 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие смъртта на брат му Г. В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път
Варна – Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.
М. А.
при управление на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №В 2951 КН, ведно със
законната лихва от предявяване на иска 16.09.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 525 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 17.07.2019г. /в решението е допусната ОФГ досежно месеца
посочен като м. 09/ до 16.09.2019г.; както и ДА ЗАПЛАТИ на адв.П.С.В.,***, сумата 6 530 лева за процесуално представителство, съразмерно
на уважената част от предявените искове, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА; и
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, държавна
такса върху уважения размер на исковете в размер на общо 10147 лева, както и
200 лв. заплатен от бюджета на съда депозит по СМЕ, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Въззивникът
е навел оплаквания за неправилност на обжалваната от него част от решението на
окръжния съд /осъдителната такава/, поради постановяването му в противоречие с
процесуалния и материалния закон. Изложил е, че съдът уважил исковете при
липсата на доказване от ищците на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, евентуално - присъдил обезщетение на брата К.Т. при
липса на установена особена и изключителна връзка с починалия и релевантно по
см. на ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС страдание от ищеца, евентуално - за
завишаване размера на обезщетенията и за противоречие с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД. Предвид забавата на кредиторите, не се дължали и законни лихви преди
исковата молба, каквито съдът неправилно присъдил. Молил е за отмяна на
решението в обжалваната осъдителна част и за отхвърляне на исковете, евентуално
– за намаляване размерите на обезщетенията, както и за присъждане на сторените
по делото разноски.
Лицата
на насрещната страна Р.Г.Т., В.Ц.Т., К.В.Т. чрез адв. П.В., са подали писмен
отговор, с който са оспорили въззивната жалба и по съображения за
неоснователността й са молили за отхвърлянето й.
В
останалата отхвърлителна част /извън обжалваната от В.Ц.Т. за неимуществени вреди над 70 000 лв. до 150 000 лв./,
решението на окръжния съд не е обжалвано /т.е. за отхвърляне на иска за лихви
на В.Ц.Т.; за отхвърляне на исковете за обезщетения за неимуществени вреди и за
лихви над присъдените размери на Р.Г.Т.
и на К.В.Т.; за отхвърляне изцяло на исковете на Ю.Х.С./.
Пред настоящата инстанция, ищецът В.Т. лично и чрез адв. В. е поддържал въззивната си
жалба, ищците Р.Г.Т.К.В.Т. лично и чрез адв. В. – отговорите на
въззивната жалба на другата страна, като са претендирали присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, алл.2 от ЗАдв и са напраили възражение за
прекомерност на претендираното от насрещнанта страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът, с писмено становище подадено чрез адв. Г., е поддържал въззивната
си жалба и отговора, като е претендирал присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение по приложен списък.
Обжалваното решение е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част, а по правилността му, след като съобрази оплакванията и
доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства и приложимия
закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред
окръжния съд е било образувано по предявени от Р.Г.Т., В.Ц.Т., К.В.Т. и
Ю.Х.С. ***" АД, искове по чл.432
от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от тях суми в размер на по 200 000 лева за ищците Р.Г.Т. и
В.Ц.Т. и по 50 000 лева за ищците К.В.Т. и Ю.Х.С., представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта
на техния близък /съответно син на първите двама, брат на
третия и съжителстващ с последната/ Горан
В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна – Бургас, в
областта „Крушките“, причинено от С.
М. А.
при управление на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №В 2951 КН, ведно със
законната лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; както и
обезщетение за забава в размер на по 3500,28 лв. върху главниците в размер на
200 000 лева за периода от 16.07.2019г. до 16.09.2019г. и в размер на по 875,07
лв. върху главниците в размер на 50 000 лв. за същия период.
В относимата към
настоящото производство част искова молба /предвид необжалване на
първоинстанционното решение от ищцата Ю.Х.С./ ищците са поддържали, че отговорността на
водача
по чл. 343, ал.З, предл.2,
б."Б" вр. ал.1, б."В" от НК, виновен за
смъртта на близкия им /син, брат/, е ангажирана с влязло в сила на
12.09.2018 г. решение № 162 от 21.08.2018 г. по
ВНОХД № 223/ 2018 г. по описа на ВАпС, а
отговорността на ответника е обоснована с наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, за управлявания от С. А.
автомобил за периода
от 24.01.2017г. до 23.01.2018г. по
полица № 02/117000356936 на ЗД „БУЛ ИНС" АД. Всички
ищци са имали създадена трайна емоционална връзка с пострадалия и търпят от
неговата смърт продължителни болки и страдания. Между ищците Р.Г.Т. (майка), В.Ц.Т.
(баща), К.В.Т. (по-малък брат) и починалия при ПТП-то Г.
В.Т. приживе са съществували изключително близки и сърдечни
отношения, силна привързаност, всеотдайност
и взаимопомощ в семейството, поради което и мъката от
преждевременната загуба на най-близкия им човек
е
непреодолима. Пострадалият и неговите родители са се
радвали на щастливи и хармонични взаимоотношения, съпреживявали са заедно
всички етапи в образователното, личностното и професионалното му развитие, като той бил не само основна и движеща сила в
семейството, но и активен, дружелюбен, изграден като личност,
радваща се на всеобщо уважение и привързаност. Травмата от загубата му е
изключително силна, непреодолима за родителите му, като при майка му се
възобновило и тежко онкологично заболяване,
наложило нови операции и прераснало в
пълно инвалидизиране. Пострадалият
бил грижовен по-голям брат, който винаги бил пример и опора в живота на по-малкия К..***"
АД е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му по подробни съображения,
включително и по такова за липсата в случая на релевантната дълбока емоционална
връзка на ищеца К. с пострадалия негов брат. Евентуално е молил
за намаляване на претендираното обезщетение, включително и по възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалия.
Установено
със събраните по делото доказателства, а и страните не са спорили, че на
03.09.2017г. около 14,00 часа по главен път 1-9 Варна - Бургас в района на
местност „Крушките", обл. Варна е настъпило ПТП с л.а. „Рено Меган
Сценик" с per. № В 29 51 КН, управлявано от С.
М. А.,
при което е причинена смъртта на велосипедиста Горан В.Т.. Срещу С.
М. А.
е било образувано НОХД № 60/2018 г. по описа
на ОC - Варна, по което с влязлата
в сила присъда от 21.03.2018г., задължителна
за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно
извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, А.
е признат за виновен в това, че на 03.09.2017г.
в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „Рено Меган
Сценик" с ДК №В 2951 КН
нарушил правилата за движение на чл.25, ал.1 и чл.20,
ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил
смъртта на Г. В.Т., като
деянието е извършено след употреба на наркотични вещества - престъпление
по чл.343, ал.3, пр.2, б.”Б” вр. чл.343, ал.1, б.“В“ вр.чл.54 от НК. Ищците Р.Г.Т.
и В.Ц.Т., видно от
удостоверението за наследници на Горан Т., са
негови майка и баща, а К.В.Т.
е по-малкия му брат.
Отговорността на ответника „Бул Инс" АД се ангажира по чл.432, ал.1 от КЗ по силата на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към процесната дата със собственика на л.а.
„Рено Меган Сценик" с per. № В 29 51 КН. По застрахователна претенция от 01.07.2019г., ищците са поискали от застрахователя заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на
Г. Т., но са останали недоволни от отговора на 16.07.2019 г., че на
Р.Т. и В.Т. е определено обезщетение в размер на по 20 000
лв., а на К.Т. е отказано такова.
Въведените в отговора по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника възражения
от ответника за съпричиняване от страна на пострадалия - колоездач /че той е
управлявал велосипеда с алкохол в урината 0,7 промила;
че не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение;
че велосипедът не е бил оборудван със светлоотразители;
че не е ползвал светлоотразителна
жилетка и предпазна каска и не
е ползвал разположения отдясно на посоката на движение пътен банкет/ са неоснователни, предвид установено от заключението
по съдебно-автотехническата и по съдебно
–медицинската експертизи: че
действително пострадалият не
е ползвал светлоотразителна жилетка и светлоотразяващи елементи на велосипеда,
но наличието им не е оказало влияние относно възможността да бъде възприет, тъй
като произшествието е настъпило през светлата част на деня, при ясно време с
добра видимост; с оглед на получените комбинирани
травми наличието на каска не би предотвратило леталния изход; произшествието би настъпило независимо дали
велосипедистът се е намирал непосредствено до дясната граница на пътното
платно, като разликата би била единствено в коя част на велосипеда би настъпил
удара.
Предявеният
иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото
лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се
намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е по делото настъпилото застрахователно събитие
на 03.09.2017 г., както и че то представлява покрит
от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД. Доказани са по делото предпоставките за възникване на отговорността за обезщетяване на вредите от деликта - смъртта на Горан Т., настъпила при ПТП, причинено
от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице.
В случая, търпяните от ищците /родители и брат на
загиналия/ страдания са доказани по
делото с показанията на свидетелите Н. П. Р.,
П. Н. Д. и С. П. Ж. /приятели на Г., с преки и непосредствени впечатения от отношенията
в семейството преди и след загубата/. Според свидетелите, родителите на Горан
били разделени, но той бил много близък с двамата и в годините живял както при
единия, така и при другия /св. П. Д./, като последно живеел при приятелката си
/така св. С. Ж., св.П. Д./, а преди това - с брат си и с майка си в с.Здравец
/св. Н. Р./. Г. бил в прекрасни отношения с родителите и брат си, събирал
семейството, помагал на всички, поддържал ежедневно контакти с тях.Те били
потресени, съкрушени и в шок от неочакваната голяма загуба, всички страдали,
тежко го преживявали и понастоящем, постоянно си говорели за него, какво е било
и какво е щяло да бъде /така св. Д., Р. и Ж./. След инцидента майка му била
съсипана, в шок, „не можела да дойде на себе си“, като се влошило и здравословното
й състояние - имала здравословни проблеми /св. Р. и св. Д./, разболяла се от
стреса с тежка диагноза /св. Ж./, като в тази насока е и медицинската
документация от 29.11.2017 г. ЕР на ТЕЛК/ за рецидив на тежко онкологично
заболяване от 2008 г., довело до пълното й инвалидизиране.
Майката
и бащата са сред най-близките на починалия (по смисъла на Постановление
№ 4/25.V.1961г. и Постановление №5/24.ХI.1969г.),
които се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат
обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е
справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
/ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК/, като тези вреди в случая са установени с
обсъдените по-горе доказателства.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – такива при
причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение,
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията между починалия
и близкия, който търси обезщетение и др. При определяне на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки
конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което
е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или
смърт.
Имайки предвид видът и интензитета на претърпените неимуществени вреди за ищците
/майка и баща/ – морални стардания от смъртта на най-скъпия им човек – синът им,
а за майката - и влошаване на здравословното й състояние, обстоятелствата при
които се е случило (много тежък пътен инцидент), съдържанието на съществувалата
между тях трайна емоционална връзка, младата възраст на пострадалия (32 г.),
надеждите, плановете и очакванията на родителите за бъдещето му и внезапното прекъсване на живота му, необратимият характер
на събитието, продължителността на страданията и това, че занапред животът им
ще е без близкия човек, както и вземайки предвид обществено-икономическите
условия в страната към момента на деликта, нивата на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент и съдебната практика по
подобни казуси, съдът намира, че обезщетението следва да се определи в размер
на по 150 000 лв. за всеки родител.
При доказаната и съществувала близка връзка на пострадалия и с двамата му
родители, нелогично и житейски неоправдано е да се прави разграничение във вида
и интензитета на страданията на всеки от тях, които са следствие все на огромната
загуба на детето им. Разликата в начина, по който родителите са дали израз на
преживяванията и мъката си /зависи от пола, характера, емоционалността и
индивидуалните особености на всеки човек/, не е основание за извод, че вредите
им са различни и за тях се следва различен размер на обезщетението.
Затова, решението на окръжния съд следва да бъде
потвърдено в частта на присъденото обезщетение на майката и частично отменено в
отхвърлителната част за бащата, като искът на последния следва да бъде уважен
до размер на сумата от 150 000 лв., ведно със законните лихви от датата на
подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.
Със заявлението
за изплащане на застрахователно обезщетение, входирано на 01.07.2019г., ищците са предявили претенция към
застрахователя, а той се е произнесъл с отговори от 16.07.2019г. Поставен е в забава в плащането на обезщетение, но само за разликата над
предложените с отговора му от 16.07.2019 г. - по 20 000 лв. заради
забавата на кредиторите с непосочване на банкова сметка *** /чл.
380, ал. 3 КЗ/. Поради отказа за
заплащане на обезщетение над този размер, забава за ответника е налице и той
дължи сумата от 2275 лв. - законни лихви /изчислени
върху сумата от 130 000 лв./за
периода от 17.07.2019г. до датата на завеждане на иска
16.09.2019г./. Решението в обжалваните осъдителни части по исковете
по чл. 86 ЗЗД в полза на родителите следва да бъде потвърдено – съответно за
2 275 лв. за Р.Т. и за сумата от 875 лв. – за В.Т., предвид, че той не е обжалвал решението в отхвърлителната част
за лихвите над този размер.
По отношение на иска за обезщетение на К.Т. - брат на
загиналия:
С ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
с цел синхронизиране на българското законодателство с европейското е изоставено разрешението в ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащо,
че при смърт на пострадалия поради
непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други
лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. /между
които не са братята и сестрите на починалия/ и
е прието, че с оглед развитието на обществените
отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава
членка на Европейския съюз, използваният от ППВС ограничителен подход при
определяне кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните
изисквания за справедливост, предвид което е справедливо от гледна точка на
чл.52 от ЗЗД и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило
сила ППВС №2/30.11.1984 г. От момента
на обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. и, ако е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и
съответно са търпени продължителни болки и страдания от неговата смърт, ищецът
е придобил качеството увредено лице по см. на КЗ /отм./,
което е материално-правно легитимирано да претендира тяхната обезвреда. В мотивите на цитираното ТР е прието, че
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по
делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Отчетено
е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато съдът установи, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл такива морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. (че
в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия).
Материалната активна легитимация е поставена
в зависимост от доказването на житейска ситуация, която да е причина за особена
близост, оправдаваща лице непопадащо в кръга на най-близките да получи
обезщетение, а не от степента на родство.
С решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019
г. на ВКС, ТК, II т. о. и въз основа на цитираното ТР №1/2016г. на ОСГТНК на
ВКС е разяснено и акцентирано, че обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете
ППВС, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това
изключение, са: 1. Създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението и 2. Действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала
изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г.
и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за
всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на
лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братя. При преценката за
наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно
за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за
да се приеме, че между тези роднини е налице особено
близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него
близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на близост, по-голяма от нормалната за съответната
родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между между братята
и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. №
1199/2015 г. на ВКС, II т. о.). Приетото от ВКС в цитираното решение №
92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019г., ТК, II т. о. се споделя и в следващите
актове на състави от ВКС – Определение № 665 от 2.12.2020 г. на ВКС по т. д. №
80/2020 г., II т. о., ТК Определение № 684 от 9.12.2020 г. на ВКС по т. д. №
937/2020 г., II т. о., ТК, , Определение № 11 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1033/2020 г., II
т. о., ТК Определение № 20 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 788/2020 г., II
т. о., ТК.
С оглед на установеното по-горе от фактическа
страна следва да се приеме, че ищецът К.Т. е претърпял
неимуществени вреди от причинената смърт на брат му с оглед на съществувалата
между тях силна емоционална връзка, изградена от
взаимна обич, грижа и съпричастност. Последните, обаче са типичните и
обичайни за родствените отношения между братя и не са били
налице специфични житейски ситуации, които да са трансформирали тези традиционни
отношения, за да се приеме, че същите са се превърнали в изключителни. Това
налага извода, че ищецът не
е материално легитимиран да получи
обезщетение за действително претърпените от него неимуществени
вреди, предвид липсата на други отношения, извън традиционните такива за
семейство в българското общество. На това основание обжалваното решение в осъдителната му част по отношение на присъденото обезщетение на К.Т.
следва да се отмени и искът за обезщетение и за законните лихви- да се отхвърли.
С оглед изхода от спора, за първоинстанционното
производство на ответника се дължи сумата от 5 965,47 лв. – съразмерна с
резултата част от сторените от него разноски, предвид което решението в частта
на осъждането на ищците за разноските на ответника следва да бъде отменено за
горницата над 5 965,47 лв. до присъдените му от първата инстанция
7 333 лв. Решението следва да бъде отменено и в частта на осъждането на
ответника за разноски за СМЕ, платени от бюджета, за горницата над 119 лв. до
200 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на допълнително сумата от
1 063 лв., представляващо адвокатско възнаграждение на адв. В. по чл. 38,
ал.1, т.2 ЗАдв в минимален размер /разлика между дължимото от 7 593 лв. и
присъденото от първата инстанция 6530 лв./, както и допълнително сумата от
1 979 лв. за държавна такса съразмерно на уважената част от исковете. За
въззивното производство, с оглед резултата, ответникът ЗД „БУЛ
ИНС" АД дължи държавна такса от 1 600 лв. на осн. чл. 78, ал.6 ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд. ЗД
„БУЛ ИНС" АД следва да заплати на адв. П.В. сумата
от 7 448,78 лв., представляваща съразмерна част от дължимо адвокатско
възнаграждение в минимален размер /8 203,50 лв. без ДДС/по чл. 38, ал.1, т2 ЗАдв. Ищецът К.Т. ***" АД сумата от 941,85 лв., представляваща съразмерна на отхвърления иск, част
от платеното от ответника адвокатско възнаграждение, договорено в близък до
минималния размер от 10 350 лв. с ДДС /минимален размер от 9 844,20
лв. по Наредба 1/2004 г./, който не е прекомерен и не подлежи на намаляване.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 260038/10.07.2020 г., поправено с решение №
260174/10.08.2020 г., постановено по т.д. № 1530/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд: В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от В.Ц.Т. ***" АД
иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина му Г. В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна –
Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.
М. А.
при управление на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №В 2951 КН, ЗА ГОРНИЦАТА
НАД уважения размер от 70 000 лв.
до 150 000 лв.; В
ЧАСТТА, с която ЗД „БУЛ ИНС" АД е осъден да заплати на К.В.Т. сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на брат му Г. В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна –
Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.
М. А.
при управление на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №В 2951 КН, ведно със
законната лихва от предявяване на иска 16.09.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 525 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 17.07.2019г. /в решението е допусната ОФГ досежно месеца
посочен като м. 09/ до 16.09.2019г.; В ЧАСТТА, с която Р.Г.Т., В.Ц.Т., К.В.Т. и Ю.Х.С. са осъдени да заплатят
на ЗД
„БУЛ ИНС" АД сторени по делото разноски, съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове, за горницата
над сумата от 5 965,47 лв. до 7333 лв.; В ЧАСТТА, с
която ЗД „БУЛ ИНС" АД е осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС платен от бюджета на съда депозит по СМЕ, на
основание чл.78, ал.6 ГПК за горницата над
сумата от 119 лв. до 200 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** на
осн. чл.432, ал.1 от КЗ допълнително сумата от 80 000 лв. /разликата над
70 000 лв. до 150 000 лв./, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от смъртта на сина му Г.
В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна –
Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.
М. А.
при управление на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №В 2951 КН, ведно със
законната лихва от предявяване на иска 16.09.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от К.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на брат му Г.
В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна –
Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С. М. А. при управление на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №В
2951 КН, ведно със законната лихва от предявяване на иска 16.09.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и искът на осн.
чл. 86 ЗЗД за сумата от 525 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 17.07.2019г. /в решението е допусната ОФГ досежно
месеца посочен като м. 09/ до 16.09.2019г./.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260038/10.07.2020 г., поправено с решение №
260174/10.08.2020 г., постановено по т.д. № 1530/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които ЗД „БУЛ
ИНС" АД е осъден: ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 150 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на сина й Г. В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна –
Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.
М. А.
при управление на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №В 2951 КН, ведно със
законната лихва от предявяване на иска 16.09.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 2275 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 17.07.2019г. /в решението е допусната ОФГ досежно месеца
посочен като м. 09/ до 16.09.2019г.; ДА
ЗАПЛАТИ на В.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 70 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на сина му Г. В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна –
Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.
М. А.
при управление на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №В 2951 КН, ведно със законната
лихва от предявяване на иска 16.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 875 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 17.07.2019г. /в решението е допусната ОФГ досежно месеца посочен
като м. 09/ до 16.09.2019г.; ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, държавна такса върху
уважения размер на исковете в размер на общо 10 147
лева; както и 119 лв.
заплатен от бюджета на съда депозит по СМЕ, на основание чл.78, ал.6 ГПК; ДА ЗАПЛАТИ
на адв.П.С.В.,***, сумата 6 530 лева за процесуално представителство, съразмерно
на уважената част от предявените искове, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА;
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС" АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненския
апелативен съд допълнително сумата от 1 979 лв. дължима държавна такса за
първоинстанционното производство, както и сумата от 1 600 лв. дължима държавна
такса за въззивното производство по чл. чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС" АД
да заплати на адв.П.С.В.,*** допълнително сумата от
1 063 лв. -адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. за производството
пред първата инстанция, както и сумата от 7 448,78 лв. за процесуалното представителство на ищците във въззивното
производство,
съразмерно на уважената част от предявените искове, на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА К.В.Т., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
на осн. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 941,85 лв., представвяваща съразмерна с резултата част от сторените от
ответника разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: