Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 228 12 февруари 2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, трети състав, в открито заседание на тринадесети
януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Ч. Димитров
Секретар И. Ламбова
като разгледа административно дело
номер 2333 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/,
вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Паста бокс М“ДЗЗД,
ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Св.
Патриарх Евтимий“ №103, представлявано от А.В.Т., против заповед
№ ФК-589-0348554/25.11.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с
която, на основание чл. 186, ал. 1, т.1, б. „д“ ЗДДС и чл. 187, ал.1 ЗДДС, е приложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ - заведение за бързо
хранене „Паста бокс“, находящ се в гр.Бургас, ул. „Фердинандова“ №3,
стопанисван от дружеството, и е забранен
достъп до него, за срок от 5/пет/ дни.
Делото е повторно
поставено за разглеждане от първоинстанционния съд след като с Решение
№14016/12.11.2020г. по адм.д. 6796/2020г. по описа на ВАС, негов касационен
състав е отменил постановеното по съществото на спора Решение №445/16.03.2020г.
по адм.д. №240/2020г. на Административен съд Бургас и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд с указания за събиране на допълнителни
доказателства, а именно сочено като нправено от страна на жалбоподателя
възражение по съставения АУАН за представяне на липсващия паспорт, с отметка
извършена от страна на актосъставителя за това представяне.
В изпълнение на
дадените указания съдебният състав е изискал от страна на ответния орган така
соченото възражение, като в отговор на разпореждането е бил представен АУАН № F 528820/25.11.2019г. с
вписано възражение.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не изпраща процесуален представител. Със сезиращата съда
жалба са претендирани са разноски.
Ответникът
по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП Бургас, редовно уведомен,
не изпраща процесуален представител. Представил е административната преписка по
издаване на заповедта, както и допълнително изисканото доказателство. При
първоначалното разглеждане на спора е претендирал юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице, което има правен интерес от оспорването, атакува индивидуален
административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна поради следното:
От
представените с административната преписка доказателства се установява, че на 20.11.2019
г. е бил извършена проверка на търговски обект-заведение за бързо хранене
„Паста бокс“, находящ се в гр.Бургас, ул. „Фердинандова“ №3, стопанисван от
дружеството, при която, след извършена контролна покупка на стойност от 7.50
лева, заплатена в брой, бил издаден фискален бон №0027665/20.11.2019 г. При
проверката било установено, че в обекта не се съхранява паспорт на монтираното
и работещо фискално устройство/ФУ/, модел „DATECS DP 25 KL“, с ИН на
ФУ: DT479989 и ИН на ФП:02663817. Изведен
бил дневен финансов отчет №0027706 от 20.11.2019 г./л.21 от делото/ и бил
попълнен опис на паричните средства в обекта, към момента на започване на
проверката/л.22 от делото/. Прието било, че дружеството не е спазило реда и начина за
съхраняване на документи, издавани във връзка с фискалните устройства, което е
нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин/обн.ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба №Н-18/13.12.2006
г., наредбата/. За констатациите от проверката бил съставен протокол №0348554 от 20.11.2019
г./л.18-20 от делото/.
На 25.11.2019 г. на дружеството бил съставен акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ №F528820/л.30 и 31 от делото/. В
същият единият от управителите на провереното ДЗЗД изложил възражения, че на
същото бива извършвана ревизия, при която е изисквана цялата документация на
търговеца, като след представянето й, при връщането на документите, същите са
били оставени в склада на търговския обект. Според възраженията там били
открити от представляващия търговеца - Антон Тодоров, който открил паспорта на
ЕКАФП в склада след завръщането си в гр. Бургас същата вечер. Освен
депозираните възражения, доказателства за тях не били представени.
Извършеното нарушение е мотивирало началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ НАП, да издаде заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ФК-589-0348554/25.11.2019 г. на основание
чл. 186, ал. 1, т.1, б. „д“ ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС. Същата препраща към
фактите, обективирани в цитирания протокол за извършена проверка като било
наредено „запечатване на търговски обект“ - заведение за бързо хранене „Паста
бокс“, находящ се в гр.Бургас, ул. „Фердинандова“ №3, стопанисван от
дружеството, и е забранен достъпа до него, за срок от 5/пет/ дни.
При така установените
факти се налагат следните правни изводи:
При
издаването на заповедта не са били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и
съображенията за това са следните:
От
представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед №
ФК-589-0348554/25.11.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, е наложена
на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект“ - заведение за бързо храненен „Паста
Бокс“, находящо се в гр. Бургас, ул.“Фердинандова“ № 3 стопанисвано от ДЗЗД
Паста Бокс М с ЕИК **********, представлявано от всеки от съдружниците поотделно
или заедно., както и забрана на достъпа до него за срок от 5 дни. Изложени са
мотиви, че с констатираното нарушение по чл.118 от ЗДДС във вр. с чл.42, ал.1,
т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вредата се изразява във това, че за
контролните органи е невъзможно в момента на проверката да проверят дали това
ФУ е декларирано за съответния обект, а от там и дали оборотите на това ФУ са
правилно отчетени.
На първо
място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, Съдът намира, че
заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.
Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена
споменатата по-горе заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителния
Директор на НАП на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС
и чл.81, ал.1 от АПК е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов
Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС,
каквато е запечатването на обект по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното
разпореждането е издадено от компетентен орган.
По съществото
на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав
достига до следните правни изводи:
Съгласно
АПК, когато административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения
административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед
да са нарушени законовите разпоредби уреждащи налагането на ПАМ.
От
представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по
време на проверката в проверявания търговски обект не се съхранява паспортът на
ФУ. Този факт се отрича от жалбоподателя, но практически не бива оборен чрез факта
представяне на паспорта на фискалното устройство в момента на проверката, както
и чрез допълнителносъбраното писмено доказателство. От представения по делото
протокол за извършена проверка №0348554 от 20.11.2019 г., който е официален
свидетелстващ документ, неоспорен от жалбоподателя и обвързващ съда с
материална доказателствена сила, поради изготвянето му изцяло съобразно
разпоредбите на чл.50 ДОПК, се установява, че в търговския обект – заведение за
бързо хранене Паста Бокс, находящо се в гр.Бургас, ул. Фердинандова № 3 не се
съхранява паспорта на ФУ. Протоколът не е оспорен от жалбоподателя по
съответния за това ред. Напротив представителят на търговеца е посочил, че няма
възражения по констатациите, което обвързва съда да приеме, че посочените факти
са се осъществили от външна страна така, както е посочено в протокола.
Нарушението е осъществимо, чрез бездействие, като единствен способ за
оборването му е представянето на поисканите документи, което не е било сторено
нито при проверката, нито на по-късен етап - при връчване на съставения АУАН. Във
възражението срещу съставянето му е обяснено, че паспортът е бил намерен, но
липсва твърдение, че същият се представя за проверка на компетентните
длъжностни лица, поради което съдът приема, че това твърдение е голословно и
неподкрепено с необходимите за целта писмени доказателства, а именно
представянето на самия паспорт. Това обстоятелство е отразено в
надлежносъставения официален свидетелстващ документ и не е било оборено в хода
на съдебното производство, въпреки указанията на съдебния състав, че
позитивните факти от които страната черпи права следва да бъдат доказани от
нея. Липсата на паспорта на фискалното устройство при проверка намясто
затруднява упражняването на текущ фискален контрол и води до непроследимост на
паричните потоци, с които оперира търговеца. В същото време дейността му е
професионална и дългогодишна, като той следва да бъде наясно с всички,
произтичащи от нея свои права и задължения.
При това
положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да
приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1, б."д" от ЗДДС е
записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на
данни в контролна лента на електронен носител“. Редакцията на закона е такава,
че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е
поставено на преценката на административния орган.
В настоящия
случай, в оспорената Заповед № ФК-589-0348554/25.11.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ -
Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е налице описание на
фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно
констатирано бездействие – несъхраняване на документ издаден от и във връзка с
ФУ – паспорт на ФУ. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния
орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към
съставения в деня на проверката ПИП №0348554 от 20.11.2019 г., а от друга е
мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ
Отразени в
заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл.186,
ал.1, т.1,, б “д“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от адм. орган факти
и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно
съответствие помежду им.
Съгласно
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б.”д” ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за
лице (търговец), което не спазва реда или начина за съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност. Този ред е уреден в разпоредбите
на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа
чл.42, ал.1, т.2 от Наредбата.
Не е спорно,
че жалбоподателя е задължено лице по смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 42, ал.1, т.2 от същата наредба лице по
чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в него паспорта на ФУ. От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил
соченото нарушение, безспорно при проверката в обекта не са се съхранявали
изискуемите документи. Именно това правнорелевантно бездействие се установява
по делото.
Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС,
"търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например:
маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели, да е част от
притежаван недвижим имот или да е производствен склад или превозно средство, от
което се извършват продажби.
В протокола за извършена проверка е отразено
извършеното нарушение от дружеството на чл. 42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като работникът в качеството му на представител по
смисъла на чл.50, ал.3 ДОПК е
отразил собственоръчно, че няма възражения и забележки. За този род нарушения,
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. С разпоредбата на чл. 186 от същия закон, е предвидено
отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на
принудителна административна мярка - "запечатване на обект за срок до един
месец".
Субект на нарушението по чл. 42 от
Наредбата, респ. на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС е лицето, стопанисващо и
осъществяващо дейността в търговския обект. В случая безспорно от
доказателствата по делото е установено, че обект - заведение за бързо хранене
Паста Бокс, находящо се в гр.Бургас, ул. Фердинандова № 3 е стопанисван от ДЗЗД
"Паста Бокс М".
Предвид
изложеното, Съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите
основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки
извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като основание да
реализира правомощието си по чл.186, ал.3 във вр. с ал. 1, т. 1, б.
"д" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е
издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на
търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.
Що се касае
до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е
предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на
обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил
срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се
явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че
административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на
срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ФК-589-0348554/25.11.2019 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП е постановено да се приложи ПАМ – затваряне на обект за
срок от пет дни, което е обосновано с факта, че задълженото лице е извършило
констатираното нарушение по несъхранение на паспорта на ФУ, както и с
установено наличие на непогасени публични задължения към НАП в размер на
4213,19 лева към 21.11.2019г., а ГФР за 2018г. е печалба в размер на 9239,04
лева, за 2017г. е 0,00лв., за 2016 – 20 410,10 лв.
Действително,
според настоящия съдебен състав, така констатираните обстоятелства са
ирелевантни за обосноваване продължителността на ПАМ, с изключение на първото
от тях. Мотивите за неспазване на задължението за съхраняване в обекта на
паспорта на ФУ – чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
обосновават размера на мярката, като от съществено значение е обстоятелството,
че размерът е към минимума, въпреки че липсват доказателства както за
смекчаващи, така и за отегчаващи отговорността на търговеца обстоятелства,
които да обосноват размер извън средния, но положението на търговеца не може да
бъде влошавано в хода на съдебното производство от една страна, а от друга при
проследяване административната практика на ответния орган в редица решения с
идентичен предмет на нарушението, съдът констатира трайност и предвидимост в размера
на същата при този вид нарушения. За допуснато нарушение на разпордбата на
чл.42, ал.1, т.1 или т.2 ЗДДС органът в продължение на повече от година
определя винаги продължителност в размер на 5 дни.(адм.д. №563/2017г.,
3415/2018г., 1738/2019г. и 1825/2019г. , всички по описа на АС Бургас).
Съдът счита,
че определената продължителност на ПАМ няма да доведе до сериозни финансови
загуби за жалбоподателя, поради невисоките дневни обороти на същия и
минималните печалби, извличани от тях, видно от ГФР.
Така
определеният размер макар и под средния, съответства на съдържащата се в чл. 22
от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни
мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна,
преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и
предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.
Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по
реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция и то
не само що се отнася до личната превенция, но и до обществената. Упражняването
на търговска дейност обосновава
притежанието на високи професионални познания по отношение на фискалното
законодателство и свързаните с него задължения и разколебава всяко
предположение за случайния характер на допуснатото нарушение. В тази връзка
правилно и обосновано е определена продължителността на определената ПАМ, с
оглед реализиране превантивната функция на ПАМ.
С оглед
горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-589-0348554/25.11.2019
г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“, при Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да
водят до нейната незаконосъобразност.
По делото е
направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, поради което
такива следва да бъдат присъдени в минималния дължим размер от 100,00 лева.
С оглед на
гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Паста бокс М“ДЗЗД, ЕИК/Булстат *********,
със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“
№103, представлявано от А.В.Т., против заповед № ФК-589-0348554/25.11.2019 г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ НАП, с която, на основание
чл. 186, ал. 1, т.1, б. „д“ ЗДДС и чл.
187, ал.1 ЗДДС, е приложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ - заведение за бързо хранене „Паста бокс“, находящ се в
гр.Бургас, ул. „Фердинандова“ №3, стопанисван от дружеството, и е забранен достъп до него, за срок от 5/пет/
дни.
ОСЪЖДА „Паста бокс М“ДЗЗД, ЕИК/Булстат *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ №103,
представлявано от А.В.Т. да заплати в полза на Национална агенция за приходите
гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: