Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр.Плевен, 28,01,2019 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІХ-ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от
съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №5369 по описа на съда за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез юрк.Н.С., против К.Й.З.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 503,79 лева
главница, 21,61 лева договорна лихва за периода 03,07,2017 г. – 18,09,2017 г., 145,40
лева
неустойка за неизпълнение на задължение, 45,00 лева разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 31,33 лева лихва
за забава за периода 19,09,2017 г. – 05,04,2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 17,04,2018
г.
до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. №2571/2018 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Твърди се,че по силата
на договор за паричен заем №2837054/23,06,2017
г.,
сключен между ***като заемодател и ответника З. като заемател,
на
ответника е предоставен кредит в размер на 600,00
лева.
Твърди се, че заемодателят е изпълнил задължението си и е предал на ответника заемната
сума, като ответникът се е задължил да плати сумата от
630,48 лева, ведно
с договорната лихва на 12 седмични вноски всяка от 52,54
лева. Твърди се, че с отпуснатия заем ответницата ще рефинансира текущ заем,
като е направено изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения. Сочи
се, че ответникът е извършил общо плащания в размер на 138,00 лева. Твърди се,
че на 01,02,2018 г. е подписано Приложение №1 към Договор за
цесия от 30,01,2017г.,
с което вземането на „***срещу ответника е прехвърлено изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви, на
дружеството-ищец. Твърди се, че тъй като длъжникът не е изпълнил надлежно
задължението си да изплати изцяло уговорената сума,
е начислена
и договорна лихва в размер на 21,61 лева за периода от
03,07,2017 г. - датата на първата вноска, до 18,09,2017
г.
- датата
на настъпване на падежа на договора. Твърди се още, че с
Договора ответникът
се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да представи
обезпечение, изчерпателно посочено в договора, като в случай че не го представи, дължи и
неустойка, която е в размер на 178,32 лева. Твърди се, че при
забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 дни кредиторът начислява и разходи за събиране на
вземането представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер по на 9,00
лева на
всеки 30-дневен престой, до
максимален размер 45,00 лева. Твърди се, че поради това, че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си, дължи и обезщетение за
забава върху непогасената главница в размер на 31,33 лева за периода 19,09,2017
г. – 05,04,2018 г. В заключение моли съда да признае за установено по
отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумата от 503,79 лева
главница, 21,61 лева договорна лихва за периода 03,07,2017 г. – 18,09,2017 г., 145,40
лева
неустойка за неизпълнение на задължение, 45,00 лева разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 31,33 лева лихва
за забава за периода 19,09,2017 г. – 05,04,2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 17,04,2018
г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се
и направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство. С
молба от 21,08,2018 г. ищецът е оттеглил на основание чл.232 от ГПК претенцията
си по отношение сумата от 45,00 лева такса за извънсъдебно събиране на
задължението и по отношение лихвата за забава в размер на 31,33 лева. В писмено
становище, депозирано преди с.з., процесуалният представител на ищеца моли съда
да уважи исковете, като сочи, че възраженията на особения представител на ответника
за нищожност на клаузата за неустойка са неоснователни.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения
му особен представител – младши адв.Л.П. от ПАК, в който сочи, че искът е
недопустим, тъй като е предявен от ненадлежна страна с оглед обстоятелството,
че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК уведомление до
длъжника за извършената цесия не е било изпратено. Алтернативно се сочи, че
искът е неоснователен. Оспорва се предоставянето на сумата на ответника, че е
налице неизпълнение, размера на остатъчната главница и неустойка, размера на
лихвата за забава. Прави се възражение, че клаузата за представяне на
обезпечение е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, което я прави нищожна.
Оспорва се дължимостта на таксата за извънсъдебно събиране на задължението в
размер на 45,00 лева. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца юрисконсултско възнаграждение както в заповедното, така и в исковото
производство. В писмени бележки, депозирани след приключване на съдебното
дирене, особеният представител на ответника развива съображения, подобни на
изложените в отговора на ИМ.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже сключването на валиден договор за заем между ответника и ***, предоставяне на дължимата по договора за заем сума на ответника, валиден
договор за прехвърляне на вземането н. ***, надлежно уведомяване на
кредитополучателя за настъпилото прехвърляне, както и че задължението по
кредита е станало предсрочно изискуемо. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 29,11,2018
г.
От представените по делото доказателства е видно, че между ответника и “***е
сключен договор за паричен заем №2837054 от 23,06,2017 г., по силата на който
ответникът е получил в заем сумата от 600,00 лева със срок на погасяване от 12
седмици. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, лихвен
процент на ден приложим при отказ от договора 0,11 % и ГПР 45,53 %, като общия размер на задължението по договора е станало 630,48 лева. Уговорена е клауза за неустойка в размер на 178,32 лева, дължима при неизпълнение на задължението по чл.4,
т.1 от Договора, а именно – представяне в тридневен срок на обезпечение – или
поръчители /които отговарят на строго определение изисквания/, или банкова
гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата в размер на всички плащания по
договора за кредит.
Установява се от представения по делото Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 30,01,2017 г. и Приложение №1 към него от 01,02,2018
г., сключен между „***и ***, че вземането на „***към ответника по договора за
кредит е прехвърлено н. *** /под №934/.
От представеното по делото пълномощно /л.20/ е видно, че ***, чрез изпълнителния
си директор, е упълномощил *** да уведоми от името на „***всички длъжници по
всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключени между „***като цедент и ***.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че платените от
ответника вноски по Договора са в общ размер на 138,00 лева, като по счетоводни
данни на ищеца с тях са погасени 96,21 лева главница, 8,87 лева лихва и 32,92
лева неустойка. ВЛ е посочило, че остатъкът по задължението е в размер на 503,79
лева главница, 21,61 лева договорна лихва за периода 14,08,2016 г. – 12,11,2016
г., 145,40 лева неустойка и 45,00 лева разходи за събиране на вземането. ВЛ е
посочило, че обезщетението за забава за периода 19,09,2017 г. – 18,04,2018 г. е
в размер на 29,59 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
На първо място, доколкото с молба от 21,08,2018 г. ищецът е оттеглил на
основание чл.232 от ГПК претенцията си по отношение сумата от 45,00 лева такса
за извънсъдебно събиране на задължението и лихвата за забава в размер на 31,33
лева, то досежно тези суми производството по делото следва да бъде прекратено.
Безспорно по делото се установява факта на сключване на валиден договор за
заем между праводателя на ищеца - „***и ответника, въз основа на който ***,
като небанкова финансова институция, е предоставил на ответника - заемател,
сумата от 600,00 лева. Съдът намира, че в случая отношенията между страните
следва да се уреждат по реда на чл.240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. В
случая „***е финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ и по силата на
цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата
институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране
обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за
кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а
съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е направил
възражение за нищожност на клаузата за неустойка в сключения между него и ***договор, дължима при
неизпълнение на задължението по чл.4, т.1 от Договора, а именно – представяне в
тридневен срок на обезпечение – или поръчители /които отговарят на строго
определение изисквания/, или банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за
сумата в размер на всички плащания по договора за кредит. Съдът счита това възражение за основателно. Предвид
създадената между праводателя на ищеца ***и ответника облигационна
обвързаност съдът счита, че ищецът притежава качеството потребител по смисъла
на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието „потребител“,
според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ищеца в качеството на физическо лице е предоставен паричен заем. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава
неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да плати необосновано
високо обезщетение или неустойка. В случая въведената с договора неустойка е с
размер почти 1/3 от главницата, поради което съдът възприема тази клауза – на
чл.4, ал.2 вр.ал.1 от Договора за паричен заем за неравноправна, и от там –
нищожна.
За пълнота следва да се отбележи, че не се установи посочената клауза на договора да
е била индивидуално договорена. Липсват такива както твърдения, така и
доказателства от ответната страна. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05,04,1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл.3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. Поради изложеното съдът приема,
че в случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите по чл.4, ал.2 вр.ал.1 от Договора, касаеща дължимата неустойка.
Основателно е и възражението на
особения представител на ответника по отношение дължимостта на 45,00 лева такса
разходи, но доколкото претенцията за тази сума е оттеглена, съдът не дължи
произнасяне.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният установителен иск се
явява основателен до размера на претендираната главница от 503,79 лева и лихва
за забава в размер на 21,61 лева за
периода 03,07,2017 г. – 18,09,2017 г., като за претендираната с ИМ неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 145,40 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на производството и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски в исковото производство съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е претендирал 125,00 лева за държавна такса, 150,00
лева възнаграждение за особен представител, 120,00 лева депозит за ВЛ и 350,00
лева за юрисконсултско възнаграждение /от които съдът приема че има право само
на 100,00 лева с оглед ниската фактическа
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в исковото производство в общ размер на 346,50 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер на 52,50 лева съразмерно с частта от вземането, за което се
установи, че съществува.
Следва на адв.Л.П. да се изплати възнаграждение за особено представителство
в размер на 150,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.232 от ГПК
прекратява производството по делото по отношение претендираните с ИМ 45,00 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и 31,33 лева лихва за забава за периода 19,09,2017 г. – 05,04,2018
г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че К.Й.З., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
н. ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата
от 503,79 лева лева главница и 21,61 лева лихва за забава за периода 03,07,2017 г.
– 18,09,2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, които суми
представляват част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№2571/2018 г. на ПлРС, като за разликата до претендираната с
ИМ неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 145,40 лева ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Й.З., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, направените разноски в исковото производство в общ размер на 346,50 лева
съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
К.Й.З., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, направените разноски в
заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер
на 52,50 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
Да се изплати на особения представител адв.Л.П. от
ПАК възнаграждение за особено представителство в размер на 150,00 лева.
Решението в частта, с която е
прекратено частично производството по делото, има характера на определение, и
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните. В
останалата си част решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: