№ 371
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20231110201866 по описа за 2023 година
Производството е по член 58д и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-10 от 18.01.2023 година на
Заместник председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, на „ФИРМА“ АД, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на
член 496, ал.2 вр.ал.1 от КЗ.
Подадена е жалба от „ФИРМА“ АД срещу наказателното
постановление. В нея се излагат доводи, че нарушението не е повторно,
защото предходното нарушение е по член 271 от КЗ (отм.) и липсва
идентичност с процесното нарушение, както и че нарушението е маловажно.
Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна КФН чрез юрисконсулт Н. оспорва жалбата по
подробно изложени в писмена защита доводи. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
1
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 14.10.2022 година в КФН е постъпила жалба от Д.А.Т. с оплакване,
че „ФИРМА“ АД не се е произнесло по заведена застрахователния претенция
за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. От дружеството от страна на регулатора е изискана
документация във връзка с претенцията, които са постъпили в КФН на
26.10.2022 година. От постъпилите писмени доказателства се установява, че
на 06.07.2022 година в дружеството е заведена претенция с уведомление по
щета по застраховка „ГО“ на автомобилистите с покритие от 09.03.2022
година до 08.03.2023 година относно възникнали вследствие на ПТП
имуществени щети на мотоциклет „Хонда ЦБР 900 РР Файърблейд“, рег. №
НОМЕР. В деня на завеждане на претенцията е извършен оглед на
мотоциклета. На 16.09.2022 година е представена проформа фактура за
оказана пътна помощ. С писмо от 29.09.2022 година застрахователят е
уведомил Т., че е налице тотална щета по смисъла на член 390, ал.2 от КЗ и е
изискало от него удостоверение за прекратяване на регистрацията на
мотоциклета поради настъпила тотална щета. За наличието на тотална щета
на МПС дружеството е уведомило и ОДМВР-Пловдив. На 14.10.2022 година е
подал жалба до дружеството, че не е уведомен за размера на определеното
обезщетение по претенцията. С писмо от 21.10.2022 година дружеството с
писмо уведомило Т., че при представяне на удостоверение от ОДМВР
Пловдив, че МПС ще му бъде изплатена 70 % от действителната стойност на
увреденото МПС – 1 948,30 лева. В случай, че лицето не прекрати
регистрацията на МПС следвало да посети офис на застрахователя, за да
сключи споразумение.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, както и от
показанията на свидетеля Ш., съставил и връчил АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните
2
изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № З-139 от
10.05.2022 година на Заместник Председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор”.
АУАН и НП са издадени в предвидените давностни срокове по член 34
от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на член 496, ал.1 от КЗ срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на член 380 от КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. В същия срок
застрахователят е длъжен:
1. определи и изплати размера на обезщетението, или
2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато:
а) отказва плащане, или
б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или
в) размерът на вредите не е бил напълно установен ( член 496, ал.2 от
КЗ).
В конкретния случай застрахователят е следвало да се произнесе
окончателно по претенцията най-късно до 06.10.2022 година включително
тоест в тримесечен срок от датата на предявяването й. „ФИРМА“ АД не се е
произнесло в указания срок.
Съгласно член 83 от ЗАНН отговорността на юридическите лица е
обективна и безвиновна.
Несъстоятелни са аргументите за липса на повторност по смисъла на §
1, т.51 от КЗ. НП № Р-10-823 от 03.11.2021 година, влязло в сила на
15.07.20222 година за нарушение на член 496, ал.2 във връзка с ал.1 от КЗ е
постановено при действието на сега действащия КЗ, а не по член 271 КЗ
(отм.).
Наложената имуществена санкция е в минимума по член 644, ал.1 от КЗ
3
е в минималния размер от 2000,00 лева.
Съдът счита, че не е налице и маловажен случай по смисъла на член 28
от ЗАНН. Действително, с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 год. на
ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни
административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага
спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11
ЗАНН, вр. с чл. 93 т. 9 от НК, за да се определи един случай като
„маловажен” се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от
съответния вид. Разпоредбата на § 1, т.4 от ДР на ЗАНН ( в сила от 23.12.2021
година) дефинира маловажния случай като е такъв, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. В разглежданата хипотеза,
административното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо нарушенията от същия вид.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата страна на основание
член 63д, ал.4 от ЗАНН следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд, 21-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-10 от 18.01.2023
година на Заместник председателя на Комисия за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, на „ФИРМА“ АД, е
наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за извършено
нарушение на член 496, ал.2 вр.ал.1 от КЗ.
4
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК НОМЕР, да заплати на КФН,
представлявана от Председателя, на основание член 63д, ал.3 от ЗАНН,
вр.чл.37, ал.1 от ЗПП, вр чл.27е от Наредбата за правна помощ сумата от
80,00 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5