№ 155
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500416 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Р.К. против определение №
147/12.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1131/2021 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – VІ гр.с. Жалбоподателката твърди, че
определението е недопустимо и/или неправилно поради това, че е
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми по
изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го обезсили
или го отмени изцяло и да върне делото на Окръжен съд – Пловдив за
продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество.
Претендира направените пред настоящата инстанция разноски и тези пред
предходните съдебни инстанции.
Ответникът по частната жалба „Б. Д.“ АД – С. счита, че тя е
недопустима, а по същество неоснователна и необоснована, поради което
моли съда да я остави без разглеждане като недопустима, а в случай, че я
разгледа по същество, да потвърди обжалваното определение. Моли да му
бъдат присъдени по делото пред първата и настоящата инстанция, в т.ч.
възнаграждение за защита от юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер
съгласно Наредба за заплащане на правната помощ.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови
изисквания за нейната редовност, но тя е частично НЕДОПУСТИМА.
Със заповед № 895/01.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1295/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд – ІІІ бр.с., е разпоредено
длъжникът Р. В. К. да заплати на кредитора „Б. Д.“ ЕАД – С. 1 223,34 лв.
неплатена главница по договор за кредит № ********** г., 490,71 лв. лихва за
периода 22.09.2015 г. – 27.01.2017 г., 86,49 лв. санкционираща лихва за
периода 22.09.2015 г. – 27.01.2017 г. и 120 лв. заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда /27.01.2017 г./ до окончателното погасяване, 25 лв.
държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На 10.11.2020 г. е постъпило възражение от Р.В. Х., която съдът
приема, че е лице, идентично с Р. В. К. поради съвпадение на ЕГН-то им като
основен индивидуализиращ белег, за недължимост на сумата.
Районният съд е изискал от ЧСИ К. П. информация за датата на
връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, като от
изпратената такава и известие за доставяне е видно, че тя е била получена
лично от К. на 05.12.2017 г.
С разпореждане от 23.12.2020 г. съдът е указал на заявителя, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса и му е указал, че ако не представи доказателства
да е предявил иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще
бъде обезсилена.
На 11.02.2021 г. е постъпила молба от „Б. Д.“ ЕАД – С., в която се
заявява, че не са налице предпоставките на чл. 415 от ГПК, тъй като на
длъжника е била връчена редовно покана за доброволно изпълнение, той не е
възразил в срок и заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила.
2
С определение № 261494/25.02.2021 г. на основание чл. 253 от ГПК
съдът е отменил разпореждането си от 23.12.2020 г. и е върнал възражение вх.
№ 278697/10.11.2020 г., подадено от Р.К..
Против това определение е подадена частна жалба от Р.К., като в нея
се твърди, че определението е недопустимо и/или неправилно, постановено е
в нарушение на материалния закон и процесуални норми, поради което се
иска то да бъде обезсилено или отменено и се претендират разноски, като по
тази частна жалба е образувано ч.гр.д. № 1131/2021 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – VІ гр.с.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната
жалба на Р.К. против определение № 261494/25.02.2021 г. по гр.д. №
1295/2017 г. на Пловдивския районен съд в частта, в която е отменено на
основание чл. 253 от ГПК предходно разпореждане от 23.12.2020 г. по
същото дело, с което на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата държавна такса, както и че ако не представи
доказателства да е предявил иска в посочения срок, издадената заповед за
изпълнение ще бъде обезсилена, като е прекратено производството в тази
част, и е оставена без уважение частната жалба на Р.К. против същото
определение в частта, в която е върнато възражение вх. № 278697/10.11.2020
г.
Определението на окръжния съд в частта, в която е оставена без
уважение частната жалба на Р.К. против определение № 261494/25.02.2021 г.
в частта, в която е върнато възражението й с вх. № 278697/10.11.2020 г., не
подлежи на обжалване /т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/, поради което в тази част подадената пред настоящата
инстанция частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
По отношение на жалбата в частта, в която тя е оставена без
разглеждане досежно определението в частта, в която е отменено на
основание чл. 253 от ГПК предходно разпореждане от 23.12.2020 г., с което
на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви
3
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса, както и че ако не представи доказателства да е предявил иска
в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена, като
е прекратено производството в тази част, тя е допустима, но е неоснователна.
Обжалваното определение в тази част е допустимо като постановено от
надлежен съдебен състав, в кръга на правомощията му, по искането и в
границите, в които е сезиран.
В разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК е посочено изчерпателно кои
актове на съда /разпореждания и определения/ подлежат на обжалване, като
процесното не попада в приложното поле на тази правна норма, тъй като то не
прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалването му не е
предвидено в закона.
Ето защо правилно окръжният съд е оставил без разглеждане частната
жалба на К. в тази част и е прекратил производството по делото по нея,
определението му в тази част е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена
без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на
ответника по жалбата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Предвид гореизложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Р. В. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. П., ул. О, № * /чрез адвокат Н.П./ частна жалба вх. №
2794/25.05.2021 г. против определение № 147/12.05.2021 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 1131/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІ гр.с., в
частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на Р. В. К. против
определение № 261494/25.02.2021 г. по гр.д. № 1295/2017 г. на Пловдивския
4
районен съд в частта, в която е отменено на основание чл. 253 от ГПК
предходно разпореждане от 23.12.2020 г. по същото дело, с което на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса, както и че ако не представи доказателства да е предявил иска
в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена, като
е прекратено производството в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. В. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. П., ул. О, № * /чрез адвокат Н.П./ частна
жалба вх. № 2794/25.05.2021 г. против определение № 147/12.05.2021 г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 1131/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд
– VІ гр.с., в частта, в която е оставена без уважение частната жалба на Р. В. К.
против определение № 261494/25.02.2021 г. по гр.д. № 1295/2017 г. на
Пловдивския районен съд в частта, в която е върнато възражение с вх. №
278697/10.11.2020 г., КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
416/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в тази част.
ОСЪЖДА Р. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. О, №
* /чрез адвокат Н.П./ да заплати на „Б. Д.“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „М.“ № **, ЕИК ****** сумата 50,00 лв. /петдесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5