Решение по дело №1633/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 626
Дата: 8 юни 2018 г. (в сила от 8 юни 2018 г.)
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20181100601633
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 април 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 08.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ШЕСТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА МАНОЛОВА

 

         ЧЛЕНОВЕ:

   мл. съдия

ПЕТЪР СТОИЦЕВ

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

в присъствието на прокурора Деян Маринов,

и при участието на секретаря Татяна Асенова,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно наказателно дело от общ характер № 1633 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 334, т. 1 НПК във връзка с чл. 335 НПК.

Делото е образувано по протест на Софийската районна прокуратура срещу присъда от 09.10.2015 г. по наказателно (общ характер) дело (н.о.х.д.) № 22191/2014 г. на Софийския районен съд, 14. състав, с която подсъдимите И.М.Я., Я.С.С. и Р.Я.Д. са признати за виновни в това, че на 18.12.2013 г. в село Волуяк, на ул. „******, в съучастие като съизвършители помежду си чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на заключващия механизъм и долната част на алуминиева входна врата, отнел чужди движими вещи – две двукрилни алуминиеви врати с размери 2, 30 метра на 1, 50 метра със стъкло в горната половина на стойност по 160, 20 лева за всяко крило, или общо на стойност 640, 80 лева; три броя алуминиеви врати с размери 2 метра на 0, 80 метра със стъкло в горната половина на стойност по 125, 40 лева за всяка, или общо на стойност 376, 20 лева; два броя алуминиеви стандартни врати на стойност 132, 60 лева всяка, или общо на стойност 265, 20 лева; три броя алуминиеви стандартни врати на стойност 156 лева всяка, или общо на стойност 468, 00 лева – всички вещи на обща стойност 1750, 20 лева, собственост на „ПАФ“ ЕООД, от владението на А.А.П.без негово съгласие и с намерение незаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо НК, във връзка с чл. 194, ал. 1 НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, във връзка с чл. 20, ал. 1 НК, и са им наложени следните наказания – на И.М.Я., за когото не са налице други квалифициращи престъплението обстоятелства –„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, отложено на основание чл. 66 НК с тригодишен изпитателен срок; на Р.Я.Д., за когото е признато, че е извършил кражбата при условията на повторност в немаловажен случай (чл. 195, ал. 1, т. 7 НК) – „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца с първоначален строг режим на изтърпяване, и на Я.С.С., за когото е признато, че е извършил престъплението в условията на опасен рецидив (чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. първо НК във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК) – „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца с първоначален строг режим на изпълнение, като подсъдимите са осъдени да заплатят поравно и разноските в наказателното производство в съдебната фаза – по 70 лева за всеки от тях.

В протеста се излагат оплаквания за неправилност на постановената присъда по отношение на наложените наказания. Прокурорът излага съображения, че целите на наказанието по чл. 36 НК не могат да бъдат изпълнени с определените от първоинстанционния съд наказания, които са наложени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – при наличие на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Обвинението излага становище, че липсват мотиви към първоинстанционната присъда относно това защо Софийският районен съд е приел, че такива обстоятелства са налице и кои са те. Излагат се доводи, че подсъдимите Я.С. и Р.Д. са многократно осъждани и спрямо тях трябва да се упражни по-тежка степен на наказателна репресия. Иска се увеличаване на наказанието на подсъдимите Я.С.С. и Р.Я.Д., като в мотивите е посочено, че предложението е за налагане на наказание между минималния и средния предвиден в чл. 195, ал. 1 НК и чл. 196, ал. 1 НК размер и намаляване на това наказание с една трета по реда на чл. 58а НК.

В протеста не се съдържа искане за събиране на доказателства.

В откритото съдебно заседание представителят на Софийската градска прокуратура поддържа протеста с искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради съществено процесуално нарушение, допуснато при постановяване на присъдата – същата не е подписана от един от съдебните заседатели.

Защитникът на тримата подсъдими – адвокат Д., поддържа искането на Софийската градска прокуратура.

Подсъдимите се присъединяват към становището на адвоката си.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.М.Я. е роден на *** г. в София. Той е българин, български гражданин, неженен, неграмотен, не работи, не е осъждан. Има ЕГН **********, и адрес: ***.

Подсъдимият Р.Я.Д. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, неженен, неграмотен,  не работи, осъждан е. Има ЕГН **********, и адрес: ***.

Подсъдимият Я.С.С. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, неженен, неграмотен, не работи, осъждан е. Има ЕГН **********, и адрес: ***.

Присъдата по първоинстанционното дело е постановена на 09.10.2015 г. и се намира на лист 93 от делото на Софийския районен съд. В същата е отбелязано, че е постановена от тричленен съдебен състав с председател съдия В.В.и съдебни заседатели Р.Ц.и С.В.. В графата за подпис на първия заседател – Р.Ц., такъв не е положен.

В протокола от съдебното заседание от 09.10.2015 г. е посочено, че в заседанието е участвал съдебен състав с председател съдия В.В.и съдебни заседатели Р.Ц.и С.В.(на лист 91 – 92 от първоинстанционното дело).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Първоинстанционният съдебен състав е постановил присъдата си при съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните – съгласно чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК е налице процесуално нарушение, ако актът на съда е постановен от незаконен съдебен състав. Постановяването на актовете на съда от законен състав става писмено съгласно чл. 34 НПК, като участието на съдебния състав в постановяването им се установява с полагане на подпис на членовете на състава. В настоящия случай, макар в титулната част на протокола от първоинстанционното съдебно заседание да са посочени имената на съдебните заседатели Р.Ц.и С.В.(на лист 91 от първоинстанционното дело), съдебният заседател Цветкова не е подписала присъдата (на лист 50 от първоинстанционното дело). Поради това липсва акт, чието постановяване от пълен съдебен състав може да бъде установено от наличните по делото доказателства, което се приравнява на постановяване на първоинстанционното определение от незаконен съдебен състав.

Съгласно чл. 335, ал. 2 НПК когато въззивният съд установи процесуално нарушение от категорията на абсолютните (посочени в чл. 335, ал. 2 НПК), актът на първоинстанционния съд се отменя и делото следва да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Доколкото първоинстанционният съдебен състав е изложил мотиви по съществото на производството, делото трябва да се върне за разглеждане от друг съдебен състав.

Така мотивиран, Софийският градски съд, шести въззивен наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда от 09.10.2015 г. по наказателно дело от общ характер № 22191/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 14. състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.