Решение по дело №488/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.64, ал.4, във връзка с ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по повод постъпила жалба от Е.М.Д., с ЕГН ********** – лишен от свобода в Затвора Бургас, против заповед БС № 23/27.02.2023г. на началника на Затвора Бургас, с която е отказано лишеният от свобода да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип. Жалбоподателят твърди, че жалбата е незаконосъобразна, противоречи на изразените становища за положителна промяна в поведението на лишения от свобода. Иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената жалба.

Ответникът - Началник на Затвора Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид приложените писмени доказателства и становищата на страните, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

За лишения от свобода Д. е изготвен първоначален план на присъдата от дата 16.08.2017г. (л. 36). На 07.09.2022г. е изготвено препланиране на присъдата на Д. (л. 37), като рискът от вреди е определен като среден, а рискът от рецидив висок – 80т. На 07.02.2023г. за поведението на жалбоподателя е посочено: „наблюдава се положителен напредък в поведението и начина на мислене“ (л. 38).

На 06.01.2020г. е изготвен доклад за годишна текуща атестация на Д. (л. 42), съгласно който не е постигнат напредък и промяна в първоначално констатираните проблемни зони.

В доклад от 24.11.2020г. (л. 41), изготвен поради настъпили промени в оценката на риска и вреди и при приключване на атестационна година, е посочено, че първоначалната оценка на риска от рецидив, изготвена на 03.08.2017г. е с високи стойности 111 т. На 25.08.2020г. е изготвена последна оценка на риска от рецидив за представяне на Д. за смяна на режима в по-лек от строг на общ и е отчетено понижаване на стойностите от 104 т. (предходна оценка) на 96 т. – висок и над висок риск от рецидив, с настъпили позитивни частични промени. Въпреки това се откроявала устойчива тенденция към цикличност, с редуване на позитивни и негативни периоди в поведението на лишения от свобода. Същият е извършил дисциплинарно нарушение – притежание на забранена вещ – мобилен телефон, за което му е наложено наказание.

Във връзка с извършване на годишна атестация на 24.11.2022г. е изготвен текущ доклад за Д. (л. 40), съгласно който стойностите от изготвената оценка на риска от рецидив се запазват високи, въпреки отчетеното понижение в някои зони, като точките са понижени от 96т. на 90т.

Изготвена е експертна оценка за актуалното психическо и емоционално състояние на лишения от свобода №12/20.01.2022г. С оглед демонстрираното устойчиво позитивно поведение е подкрепена молбата на Д. за промяна на режима в по-лек. По отношение на прекатегоризирането в затворническо общежитие от открит тип е направено предложение да бъде отложено с оглед психологическите особености на лишения от свобода.

В текущ доклад от 07.09.2022г. (л. 34) стойностите от изготвената оценка на риска от рецидив са понижени от 90т. на 80т., рискът от сериозни вреди е определен като среден, а рисковете за останалите лишени от свобода, за самия него и за персонала в затвора са определи като ниски.

Съгласно експертна оценка за актуалното психическо и емоционално състояние на лишения от свобода №90/09.09.2022г. лишеният от свобода е в стабилно психическо и емоционално състояние, изградените трудови навици са силна страна на Д., а прогнозата на бъдещото корекционно въздействие върху личността на лишения от свобода е благоприятно с оглед устойчивото му позитивно поведение. Въз основа на оценката е направено предложение молбата на Д. за прекатегоризиране в общежитие от открит тип да бъде подкрепена.

При направено оценяване на вероятността за ново осъждане и профила на нуждите лишения от свобода е получил точки както следва: 03.08.2017г. – 111т.; 21.08.2018г. – 93 т., 25.02.2019г. – 97т.; 09.09.2022г. – 80т. и 07.02.2023г. – 74 т.(л. 31-32).

Във връзка с молба за преместване в затворническо общежитие от открит тип е изготвено становище от гл. инспектор Николай Стайков –ЗНРНОД от 03.02.2023г. (л. 8), съгласно което лишеният от свобода отговаря на формалните предпоставки по чл. 64, ал. 1 от ЗИНС, през последната година не е наказван или награждаван и няма данни за висящи производства.

По молбата за прекатегоризиране в „открит тип“ на Д. е изготвено и становище от гл. инспектор Дамян Янев – началник сектор „СДВР“ (л. 9), съгласно което целите заложени в плана на наказанието се изпълняват пълноценно, лицето демонстрира трайни положителни тенденции в поведението си и в начина на мислене. В тази връзка се прави предложение за уважаване на молбата за прекатегоризиране в „открит тип“.

В експертна оценка за актуалното психическо и емоционално състояние на лишения от свобода №10/06.02.2023г. (л. 13) е посочено, че Д. е в стабилно психическо и емоционално състояние, а съществуващите социални и адаптивни умения трябва да бъдат развити за да се намали риска от рецидивизъм.

С текущ доклад относно резултатите от плана на присъдата (л. 14) е направен анализ на поведението на лишения от свобода, съгласно който риска от сериозни вреди остава непроменен, като стойностите са променени от 80т. на 74т.

Христо Ванков - инспектор „СДВР“ в ЗО „Дебелт“ към Затвор Бургас е изготвил доклад от 07.02.2023г. по молбата на жалбоподателя за прекатегоризиране в „открит тип“ (л. 10), в който е посочено, че лицето е било трудово ангажиран, успешно е завършил курс за повишаване на професионална квалификация като строител, награждаван е през годините, счита се за не наказван. Във връзка с направената оценка е предложено молбата на Д. да бъде уважена.

В становище с рег.№882/09.02.2023г. (л. 11) е посочено, че лишения от свобода проявява достатъчно голяма мотивация за избягване на непродуктивни и необмислени действия в практически и житейски ситуации. Целите и задачите, заложени в плана на наказанието се изпълняват пълноценно и в максимална степен. Риска от рецидив е в средни стойности – 39 т. Предложено е Д. да бъде прекатегоризиран от „закрит тип“ на „открит тип“.

Със заповед №23/27.02.2022г. (с посочена в нея дата на издаване 22.02.2023г. ), началникът на Затвор – Бургас отказва да бъде преместен лишеният от свобода Е.Д. в затворническо общежитие от открит тип (л. 7).

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 02.03.2023г., а жалбата против нея е подадена в затворническата администрация на 16.03.2023г. (л. 2).

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.

Разпоредбата на ал. 2 на чл. 64 от ЗИНС предвижда, че за преместването, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНС.

Оспорената заповед е постановена от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС – Началника на Затвора гр. Бургас.

Заповедта е постановена в изискуемата от закона писмена форма, след вземането предвид на изискуемите по закон становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, законът дава право на ответника да извърши преценка по целесъобразност на възможността за настаняване в затворническо общежитие от открит тип, а не го задължава при формалното възникване на посочените в нормата предпоставки задължително да се произнесе положително. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за облекчаване на режима, е предоставена на административния орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение. Съдебният контрол в настоящия случай се свежда само до това, дали на административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка по целесъобразност и дали е спазил процедурата при издаване на административния акт. От представените писмени доказателства е видно, че преди издаване на оспорената заповед ответникът е изискал становища от съответните длъжностни лица, така както изисква законът, след което се е произнесъл с акта, предмет на настоящото дело.

По делото не са представени данни дали началникът на затвора при издаване на оспорената заповед се е съобразил и с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, съгласно които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. В акта не е коментиран капацитета на общежитието от открит тип и в административната преписка липсват данни относно това. Поради тази причина настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон при липса на съобразяването с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

При постановяване на процесната заповед административният орган е посочил, че е възприел представените становища на длъжностните лица, определени чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС. Въпреки дадените положителни становища, началникът на затвора без да посочва мотиви издава оспорения отказ за преместване в общежитие от открит тип.

Оспорената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Следователно по отношение на нейното съдържание намира приложение императивната норма на чл. 59 АПК. За да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване – както фактически, така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неизпълнението на изискванията, очертаващи законовият статут на административния акт, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съставлява основание за отмяна по аргумент на чл. 146 от АПК. По същността си мотивите представляват фактическите и правни основания за издаването на акта, а липсата им опорочава административния акт, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му.

Съдът намира, че заповедта не е надлежно мотивирана - фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че лишеният от свобода Д. следва да продължи да изтърпява наказанието в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип не са надлежно изложени в административния акт.

Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

В оспорената заповед е пресъздадено съдържанието на част от становищата, събрани по повод молбата за преместване на лишения от свобода в затворническо общежитие от открит тип. Съдебната практика е единодушна, че органът задължително следва да изложи конкретни и ясни мотиви за преместване или отказ на лишения от свобода. Липсват мотиви относно необходимостта от продължаване на наблюдаването в изолирана среда- конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление-конкретни конфликти, наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода, които са основание за преместване-конкретни съображения. Липсата на мотиви, както е в случая, относно основанията по чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на заповедта.

Действително според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. За да е спазено това изискване, тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства следва да са приобщени към акта с цитирането им, с което би бил спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е необходимо тези факти да се преповтарят и като мотиви на издадената заповед. В конкретния случай обаче в оспорената заповед въпреки, че е налице позоваване на конкретни документи – представени становища, оспореният акт противоречи като резултат на дадените в тях заключения. Константна е практиката на административните съдилища и Върховният административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

В конкретния случай, всички ангажирани в административното производство органи, задължени по закон да дадат становища по административното производство дават положителни становища. В тази връзка при издаване на оспорената заповед началникът на Затвора - Бургас е следвало мотивирано да посочи причините, поради които не възприема дадените становища. В процесната заповед обаче е посочено точно обратното - същата е издадена на основание събраните становища. Бланкетното посочване на „необходимостта от продължаване на наблюдаване в изолирана среда и за пълноценно и ефективно изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ като основание за отказ за преместване в затворническо общежитие от открит тип не е подкрепено с мотиви, нито в заповедта, нито в събраните становища.

Наред с това по делото липсва и „самооценка на правонарушителя“ - същото доказателство е посочено като част от документацията, въз основа на която се определя оценката на рецидивния риск, съгласно Правила за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения /затвори и поправителни домове/, утвърдени със Заповед № ЛС-04-103/26.02.2020г. на министъра на правосъдието. Същата е гаранция за правото на уведомяване на изтърпяващия наказание лишаване от свобода жалбоподател, че същият е надлежно уведомен за провежданото административно производство и има възможност да изрази становище по собственото си поведение, чрез представяне на коментираната самооценка. Липсата й представлява нарушение на принципа за уведомяване на адресата на оспорения акт за провежданото производство с оглед ангажиране на доказателства в подкрепа на интересите му по определяне на по лек режим на изтърпяване на наложеното наказание.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед БС № 23/27.02.2023г. на началника на Затвора Бургас, с която отказано да бъде преместен лишеният от свобода Е.М.Д., ЕГН ********** в затворническо общежитие от открит тип.

ВРЪЩА административната преписка на Началника на Затвора Бургас за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, като определя срок за това – 14 дни от постановяване на решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 64, ал. 4 изречение последно от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

	Съдия: