№ 8943
гр. София, 09.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221100506234 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на въззивника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му
за разноските, присъдени в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В молбата се твърди, че съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА при предоставена
безплатна адвокатска помощ съдът определя възнаграждението при
съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, както и с оглед
обема на предоставената правна помощ. Счита, че в конкретния случай не е
налице фактическа и/или правна сложност на делото, а извършените от
процесуалния представител на насрещната страна действия се изразяват
единствено в подаване на отговор на въззивната жалба и депозиране на
писмено становище, без явяване в съдебно заседание. По тези съображения
счита, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на
100 лева
Насрещната страна оспорва подадената молба по чл. 248 от ГПК като
неоснователна. Счита, че съобразно актуалната практика на СЕС, както и на
ВКС, губещата делото страна следва да понесе разумните разноски, т.е. тези,
които не са ненужно скъпи и прекомерни /поради необичайно висок хонорар
или предоставяне на услуги, които не са необходими/ и които следва да са
1
пропорционални – когато са значителна и подходяща част от разноските,
следващи се на спечелилата страна. Поддържа, че в настоящия случай, съдът
законосъобразно е съобразил абсолютните минимуми по НМРАВ. Излага
становище, че преди постановяване на решението на СЕС от 25.01.2025г. по
дело С-438/22г. тази наредба е обичайно прилагана от адвокатите, опериращи
на българския пазар, поради което тя като обичай, следва да се прилага като
ориентир за пазарните цени на адвокатските услуги. Позовава се на практика
на ВКС, съобразно която, ако трудът на адвоката не е съществено надценен, то
не следва да бъде намалявано уговореното адвокатско възнаграждение под
определения с НМРАВ размер, което разрешение следва да бъде приложено в
настоящия случай. Аргументира този извод с обстоятелството, че адвокатът
носи имуществена отговорност, пропорционална на материалния интерес на
делото, което също следва да бъде отчетено при определяне на
възнаграждението, както и че адвокатското възнаграждение не е просто
компенсация за положения труд – то отразява и риска, който адвокатът поема
при воденето на делото. Освен това, трудът на адвоката е високо
квалифициран и следва да бъде подобаващо заплатен. Счита, че делото не е с
ниска правна сложност, а явяването в открити съдебни заседания не може да е
единствен критерий за определяне размера на адвокатското възнаграждение.
В случая се сочи, че в писмения отговор на въззивната жалба и в съответните
становища е извършена преценка и анализ на доказателствата и са изложени
подробни доводи в подаденото заявление по хода на делото, обективиращо и
писмена защита. Такова процесуално поведение е допустимо след като
постига целите на осъществената защита. По тези съображения е направено
искане за отхвърляне на подадената молба по чл. 248 от ГПК.
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на
законоустановения срок /в частност в едномесечния срок от постановяване на
решението/ и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално
допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Производството пред настоящия състав е било образувано по въззивна
жалба от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу решението
на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният иск с правно
основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за
2
потребителски кредит.
С решение от 19.03.2025г. по в.гр.д. № 6234/2022г. по описа на СГС, ГО,
въззивният съд е потвърдил обжалваното решение. В съдебния акт са
изложени мотиви, че с оглед изхода на спора в полза на процесуалния
представител на въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна защита и съдействие.
При определяне размера на същото са съобразени фактическата и правна
сложност на делото, вида на спора, интереса, вида и количеството на
извършената работа и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение
следва да е справедливо и обосновано, поради което е присъдена сума от 785
лева.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставки за
изменение на решението в частта му за разноските, присъдени в полза на
процесуалния представител на въззиваемия при условията на чл. 38, ал. 2 от
ЗА по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че по въпроса за прилагането от
съда на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА в частта, в която се препраща към
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в
Наредба № 1/09.01.2004г., е налице актуална практика на ВКС, която е
съобразена с тълкуването на правото на ЕС, направено в Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално
запитване, което на основание чл. 633 ГПК е задължително за всички
съдилища /определение № 1806 от 28.06.2024г., постановено по ч.т.д. №
586/2024г. по описа на ВКС, ІІ т. о., определение № 50015 от 16.02.2024г.,
постановено по т.д. № 1908/2022г. по описа на ВКС, I т. о., определение №
4497 от 09.10.2024г., постановено по т.д. № 2886/2024г. по описа на ВКС, IV
гр. о./. В тези актове е прието, че е налице несъответствие на нормата на чл.
38, ал. 2 от ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения, с правото на ЕС, тъй
като установеното с нея правило представлява нарушение на конкуренцията
по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС, което е основание тя да не се
прилага от съда. При определяне размера на адвокатското възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗА, националната юрисдикция не е обвързана от минималните
3
размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща
към наредбата, а следва да съобрази единствено фактическата и правна
сложност на делото, съответно - положения от адвоката труд за
осъществяването на защитата по делото. Посочено е още, че установените с
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда, като те подлежат на преценка с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа, спецификата на
предоставяната процесуална защита и положените усилия, труд и време при
осъществяването й и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В случая производството пред въззивния съд не се отличава с
фактическа и правна сложност – не са събирани нови доказателства, а по
повдигнатия правен спор е налице непротиворечива съдебна практика.
Извършените от процесуалния представител на въззиваемата страна действия
по осъществяване на правна защита и процесуално представителство се
изразяват в подаването на мотивиран отговор на въззивната жалба и
становище по същество на спора, депозирано преди провеждането на
съдебното заседание във въззивното производство, в което подробно са
обсъдени всички релевантни обстоятелства, като са изложени аргументирани
съображения относно приложимите материално-правни норми. Настоящият
съдебен състав счита, че определеното адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА не е прекомерно, при съобразяване на
обстоятелството, че се касае до заплащане на квалифициран труд за
предоставяне на правни услуги по предявена претенция по оценяем иск с
висок материален интерес от 7 100 лева, а предоставената защита е
предприета с обосновани възражения.
С оглед изложеното искането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Софийски градски съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 1659 от
19.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 6234/2022г. по описа на СГС, ГО, ІІ-А
въззивен състав, в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение,
присъдени на процесуалния представител на въззиваемата страна при
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5