Определение по дело №1367/2020 на Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 260289 /07.09.2021 г., гр. Пещера

 

Пещерският районен съд, Четвърти граждански състав,

на седми септември, две хиляди двадесет и първа година,

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                               Председател: Милуш Цветанов,

 

като разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско дело № 1367 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пещера, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е делбено, втора фаза, като в проведено на 30.08.2021г. първо заседание след допускане на делбата страните своевременно са предявили претенции по сметки (чл. 346 ГПК).

Предявената от страна на С.П.И. претенция е за възлагане на имота, предмет на делбата (чл. 349, ал.2 ГПК).

След уточняване в срок от страна на В.П.Г. с молба вх. № 262962/02.09.2021г. на предявената от нея претенция по сметки се установява, че тя е с правна квалификация – по чл. 61, ал.2 ЗЗД.

Предмет на претенцията по чл. 61, ал.2 ЗЗД са разноски за направени в делбения имот различни ремонти-подобрения. Но „всяко отделно перо от тези подобрения не представлява самостоятелен иск…“ ( така - Решение № 191 от 29.10.2014 г. по гр. д. № 2299/2014 г.). Следователно претенцията на В.Г. представлява иск, чиято цена (чл. 127, ал.1, т.3 ГПК) е 37729,78 лева. Ето защо (по арг. от чл. 103 във вр. с чл. 104, ал.1, т.4 ГПК) се налага извод, че този иск не е родово подсъден на настоящия съд. Както е посочено и в Решение № 45/27.04.2016 г. по гр.д. № 4628/2015 г., I г.о. на ВКС - Делбата е особено исково производство, но извън уредените специални правила, за него важат и общите разпоредби на ГПК. Предявяването на сметки в делбата е форма на обективно съединяване на искове във втората фаза на делбеното производство. Преценката   за допустимостта на съединяването на исковете по  общото правило на чл. 210 ГПК е правомощие на първоинстанционния съд. Определението, с което се приемат за разглеждане имуществени претенции по сметки в делбата, родово подсъдни на районния съд, не подлежи на инстанционен контрол, дори и когато те не са свързани с общността. То не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в двете групи определения по чл. 274 ал.1 ГПК /не прегражда развитието на производството и не е посочено в  закона като обжалваемо/, нито на проверка по повод правилността на решението, постановено по приетите за съвместно разглеждане обективно съединени искове. Само нарушението на родовата подсъдност -  чл. 103 и чл. 104 ГПК, води до недопустимост на решението на районния съд по обективно съединен иск, който е подсъден на окръжния съд като първа инстанция.  Изискването на чл. 210 ГПК обективно съединените искове да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство,  не е абсолютно и търпи изключения в случаите , при които особеното исково производство не съдържа отклонения от общите правила за разглеждането на делата, а претенциите за сметки в делбата са обикновени осъдителни искове, по отношение на които са приложими общите разпоредби на ГПК за предявяването на искове -  Решение № 612 от 25.Х.1995 г. по гр. д. № 375/95 г. на ВС, І г.о.  Ето защо първоинстанционното решение би било недопустимо ако е приет по реда на чл. 346 ГПК и разгледан осъдителен иск в нарушение на правилата на родовата подсъдност - Решение № 8/2012г. по гр.д.№ 1011/2011г. на ВКС, ІV г.о. С оглед изложеното предявената от В.П.Г. не следва да бъде приемана за съвместо разглеждане в настоящото производство, което предпоставя оставянето без уважение и на направените във връзка с нея доказателствени искания на съответната страна – като неотносими.

Същевременно с нарочно определение в проведеното на 30.08.2021г. открито съдебно заседание по делото съдът е допуснал гласни доказателства – разпит на трима свидетели при режим на довеждане от страна на С.П.И., но обстоятелствата, за които се сочи, че се искат разпитите на тези свидетели не са свързани с възложената доказателствена тежест по приетата претенция по чл. 349, ал.2 ГПК, а са – че сътоветната страна не е допускана до делбения имот. Установяването на такива обстоятелства е явно неотносимо към единствената приетата претенция. Ето защо определението за допускане на свидетелите следва да бъде отменено - на основание чл. 253 ГПК.

Постъпила е и молба с вх. № 262946/31.08.2021г. от страна на В.Г., с която се прави доказателствено искане за допускане до разпит също на трима свидетели, както и за изискване на справка от МВР относно задгранични пътувания на С.П.И. - за установяване на обстоятелства, касаещи предмета на доказване по претенцията по чл. 349, ал.2 ГПК. С оглед влязлото в сила решение по първата фаза на делбата, основано на приетите доказателства относно начина на възникване на съсобствеността между страните, настоящият състав намира, че конкретните поискани с молбата доказателства, макар относими и допустими не са необходими (чл. 146, ал.4 ГПК). Поради това искането следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявената от С.П.И. претенция по сметки с правна квалификация чл. 61, ал.2 ЗЗД – като недопустима, с оглед родовата й подсъдност.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.08.2021г. по настоящото дело, с което са допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане от страна на С.П.И., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на тези свидетели.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с молба с вх. № 262946/31.08.2021г., подадена от В.П.Г. доказателствени искания – като касаещи доказателства, които не са необходими за решаването на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

На С.П.И. да се връчат съответните приложени преписи от молба с вх. № 262946/31.08.2021г. и молба с вх. № 262962/02.09.2021г. по описа на съда.

 

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: