№ 6587
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20231110159193 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 30.10.2023 г. от Д.
С. К., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита от домашно
насилие срещу Ц. Н. Д., ЕГН **********, лице с което молителката се е
намирала във фактическо съжителство. Твърди, че на 26.10.2023 г. в
жилището, в което живеели в село Петърч, общ. Костинброд, обл. Софийска, с
адрес ул. „Липа“ № 13, около 20,00 часа, вечеряли заедно със семейството на
ответника, в присъствието на майка му Станка Д.а и баща му Николай
Филипов Д.. Молителката споделила с родителите му отношението на сина им
– ответника Ц. Н. Д. спрямо нея – обиди, шамари, насилствено вземане на
чужди вещи и чупенето им, забрана да говори с приятели и колеги и да ходи в
командировки, как да се облича и да не се гримира. Обяснила, че не иска да
води този начин на живот, изпълнен със стрес и напрежение и ще че го
напусне, ако продължи да се държи по този начин. В следващия момент
ответникът Ц. Н. Д. се обърнал към молителката и й ударил шамар. Ставайки
от масата ответникът я хванал и ухапал много силно във вътрешността на
дясната предмишница. Молителката твърди, че изревала от болка, разплакала
се и направила опит да стане от масата. Ответникът Ц. Н. Д. станал заедно с
1
нея и започнал да я рита по краката. Родителите му започнали да дърпат
молителката от него, за да не й посяга. Баща му успял да го изкара навън от
къщата и да заключи вратата, но ответникът продължавал да удря по
прозорците и да крещи на молителката, че ще я накара да съжалява. Баща му
се обадил на тел. 112 за помощ. През това време ответникът отишъл до колата
и взел от чантата на молителката, която била оставила на седалката до
шофьорското място, личната й карта, шофьорска книжка и дебитна карта.
Върнал се пред прозорците и ги показал на всички. В съдебно заседание
процесуалният представител на Д. К. поддържа молбата.
Ответникът е депозирал отговор с вх. № 60350/23.02.2024 г., с който
оспорва да е извършвал актове на насилие спрямо молителката. Излага
различна фактическа обстановка, като твърди, че Д. имала психологични
проблеми и проблеми в работата, но на 26.10.2023 г. всичко между тях било
спокойно. Противопоставя се на твърдението да е отнемал документите й за
самоличност, като същите били намерени от баща му „в жабката на
автомобила“. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния
представител адв. Панова, оспорва молбата на Д. С. К. за защита от домашно
насилие.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
ВЪВ ВРЪЗКА С ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
Молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от
актове на домашно насилие, за собствената си защита срещу извършител, с
когото са били във фактическо съжителство за периода от м. февруари 2023 г.
до 30.10.2023 г. Ответникът не оспорва твърдяното от молителката фактическо
съжителство между страните. Същият заявява, че с молителката решили
съвместното им съжителство да е в дома на родителите му, вместо да се
изнасят на квартира, започнали да мислят и за сватба. Ето защо съдът намира,
че е налице валидно сезиране на съда от активно процесуално легитимирано
да подаде молбата лице /съобразно чл. 8, т. 1 ЗЗДН/, срещу лице, притежаващо
пасивна процесуална легитимация да отговаря по молбата за защита, по чл. 3,
т. 2, предл. 2-ро ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за
2
осъществено физическо и психическо насилие. Молбата е депозирана на
30.10.2023 г., а актовете на домашно насилие се твърди да са осъществени на
26.10.2023 г., предвид което същата е депозирана в преклузивния срок, респ. е
допустима.
На основание § 30 от ПЗР към ЗИД на ЗЗДН (ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., в
сила от 01.01.2024 г.) производствата по молби, искания и жалби, постъпили
до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Следователно, относимата правна уредба в процесния случай е ЗЗДН преди
измененията, обнародвани в ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.
ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство – съгласно това определение актът на домашното
насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са
налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД:
виновност и противоправност на деянието на извършителя.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН /л. 16 от делото/, в която са индивидуализирани твърдените актове
в достатъчна степен. Въпреки това, на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не
може да бъде придадена доказателствената сила съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН
и на основание само на нея да бъде издадена заповед за защита, тъй като в
настоящия случай за твърдените актове на насилие са налице очевидци,
присъствали по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено
насилието, както и са представени и събрани доказателства - т. е. има други
доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Смисълът на закона не е
при некредитиране на доказателства извън декларацията или неуспешно
провеждане на доказване с тях, на основание единствено само на нея
акта/актовете на насилие да се считат доказани по предвидения в ЗЗДН
облекчен ред /така и Решение № 2070 от 24.04.2023 г. по в. гр. д. №
10386/2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 2218 от 02.05.2023 г. по в.
гр. д. № 9143/2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 3419 от 10.06.2024
3
г. по в. гр. д. № 3900/2024 г. на Софийски градски съд; и др./. Ето защо при
преценка на доказателствения материал, съдът не следва да се позовава на
презумптивната доказателствена сила на декларацията.
Твърди се от страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че бащата на ответника /Николай Филипов Д./ е очевидец на
твърдените актове на домашно насилие. Същият е разпитан като свидетел по
делото. При преценка на тези показания по реда на чл. 172 ГПК съдът намира,
че те издават заинтересованост на св. Д. от изхода на спора, а и противоречат
на събраните по делото доказателства. По-конкретно, св. Д. твърди, че на
26.10.2023 г. вечерта синът му е консумирал алкохол, а причината да позвъни
на тел. 112 била, че не трябвало синът му да шофира в това състояние. Твърди,
че след това синът му се е прибрал и се бил успокоил, след което си легнали.
Твърди, че след конфликта между него и сина му Д. останала при тях и след
„случката“ си била легнала, а след нея – и ответникът. Не бил чувал кавги и
скандали между тях. Тези показания обаче противоречат на заключението на
вещото лице, изготвено по допуснатата съдебно-техническа експертиза. От
последната се установява /л. 132-139/, че на 26.10.2023 г. около 22:13-22:15 ч. е
постъпило обаждане на тел. 112 и инициаторът на разговора е казал следното
„На Петърч улица Липа тринайсе, изпратете патрул, че сина ми нещо се е
дрогирал… алкохолизирал се е, и иска да пребие жена си“. Св. Д. сам
признава, че лично се е обадил на тел. 112 – което обстоятелство се заявява от
страните, а и от останалите свидетели. Впрочем това се установява и от
писмените доказателства по делото – от заключението на вещото лице се
посочва, че телефонният номер, от който е станало свързването с център 112, е
**********. Точно този телефонен номер е посочил и самият Николай Д. като
негов при сведенията, които е дал пред органите на МВР и прокуратурата /л.
152/. Нещо повече, разпитаният св. Денков в качеството му на служител на
МВР, сочи, че на процесния ден и час е изпратен на адреса по повод сигнал за
семеен скандал. Следователно, налице е противоречие между показанията,
дадени от св. Д. пред съда, и установеното при анализа на останалия
доказателствен материал. Ето защо, съдът намира, че не следва да кредитира
дадените показания.
Разпитан по делото като свидетел е и Светлин Николов Казаков /баща на
молителката/. Съдът, съобразявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, намира
показанията за достоверни – логични, последователни и кореспондиращи с
4
останалия доказателствен материал. Св. Казаков посочва, че дъщеря му му се
е обадила на 15.02. и му е казала, че ответникът е счупил служебния й лаптоп
и телефон и няма откъде да се обади, както и сочи, че ответникът е ограничил
контактите с приятели, познати и роднини – всички освен него и майка й, при
това – в негово присъствие. Разказва, че молителката му е споделила за
актовете на домашно насилие от 26.10.2023 г. едва когато е избягала – на
30.10.2023 г. Следва да се има предвид, че макар да не е бил очевидец, чрез
свидетелските показания на св. Казаков се доказва, че молителката на
30.10.2023 г. е избягала от обитаваното до този момент жилище на ул. „Липа“
№ 13 в с. Петърч. Нещо повече, изводът, че действително е била жертва на
домашно насилие, може да се направи и от информацията, която молителката
е споделила на баща си. Липсва всякаква правна и житейска логика едно лице
да избяга от човека, с когото живее, ако действително отношенията им са били
нормални, както твърди ответникът. Освен това, св. Казаков посочва, че
съпругата му и майка на молителката е изпратила акта за раждане на 31.10, а
на 01.11 са заявили експресно издаване на нова лична карта. Разумно и
нормално е да се очаква, че това е поведение, провокирано именно поради
липсата на личния документ. Ето защо съдът намира, че макар по косвен път
въз основа на събраните по делото писмени доказателства /в това число и
подадени сигнали и снети сведения пред органите на МВР и прокуратурата/,
както и събраните гласни доказателствени средства /св. Д./, при тяхната
съвкупна преценка, се установяват за извършени твърдените актове на
домашно насилие. В подкрепа на това е и представеното съдебно-медицинско
удостоверение /л. 8 и 9/, в което е посочено, че са налице охлузвания и
кръвонасядане на дясната мишница; кръвонасядане на лявата седалищна
половина; и белег от охлузна рана на десния лакът. Действително, не може по
безспорен начин да се установи причината за тези наранявания, но те при
всички положения отговарят на описаната в сезиращата молба съда
фактическа обстановка, както и на всички индиции, въз основа на които може
да се направи единствено възможният извод за истинността на изложените
твърдения.
По категоричен начин се опроверга и твърдението на ответника, че
молителката е с психично заболяване, поради което не могла да разбира
свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Напротив,
вещото лице излага, че при молителката няма данни за психично
5
разстройство, което да удовлетворява критериите за психоза, както и за
психична болест в тесния и широкия смисъл на думата. Експертът отчита, че
молителката е в състояние с типичните характеристики на жертва на домашно
насилие, свързано приоритетно с психически тормоз, но въпреки твърдения
хроничен стрес през последните месеци, същата е успяла да покрие част от
симптомите си и да организира бягството си. По тези съображения съдът
намира за доказани твърдените действия, извършени от ответника на
26.10.2023 г., представляващи актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 1 ЗЗДН.
ПО МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват налагани от съда
принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на
извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1,
т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение
към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1 и 5 ЗЗДН/. При налагане на мерките по
чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на деянието
на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1
и т. 3 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката, забрана да приближава нея, жилището
и местоработата й. За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не
следва да се определя срок. Задължението на ответника да се въздържа от
домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено
във времето, тъй като съгласно Конституцията на Република България и
Наказателния кодекс, личната и телесна неприкосновеност не може да бъде
нарушавана от други физически лица. Съдът намира по отношение на мерките
по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, с оглед постигане на целта им, че подходящият срок е
максимално предвидения от 18 месеца.
В производството е издадена заповед за незабавна защита № 371 от
04.12.2023 г. и съгласно разпоредбата на чл. 19. (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в
сила от 22.12.2009 г.) ЗЗДН същата има действие до издаването на заповедта за
защита или на отказа на съда. В настоящия случай с постановяване на
6
решението, действие ще има заповедта за защита, обективирана в диспозитива
на съдебния акт. Законодателят е гарантирал защитата на пострадалото лице
от домашно насилие и с разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗЗДН, според която
обжалването на първоинстанционното решение не спира изпълнението на
заповедта. В тази връзка заповедта за незабавна защита следва да преустанови
действието си, с постановяване на съдебното решение по молбата за защита от
домашно насилие. За прецизност и яснота по спазване и изпълнение на
мерките за защита по реда на ЗЗДН, съдът намира, че заповед за незабавна
защита № 371 от 04.12.2023 г. следва да бъде отменена на основание чл. 253
ГПК.
ПО НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА НА ОТВЕТНИКА:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в действащата приложима редакция на ЗЗДН
към датата на подаване на молбата за защита от домашно насилие/ във всички
случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в
размер от 200 до 1000 лв. Съдът, при преценката си относно размера на
глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника и
намира, че на същия следва да се наложи глоба в размер на 300,00 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се
установяват в размер на 1 550,00 лв. – 2 бр. заплатени депозити за изготвяне
на съдебно-техническа и съдебно-психиатрична експертиза, както и разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. В представеният договор
за правна защита и съдействие /л. 272/ е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв., с начин на плащане в брой и е
отбелязано, че същата сума е платена. Договорът има характер на разписка и
доказва извършването на разхода.
На основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН дължимата държавна такса
по делото следва да се възложи на ответната страна, която съобразно чл. 3 от
Тарифата е в размер на 25,00 лв., като ответникът следва да бъде осъден да я
заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК заповед за незабавна защита № 371
от 04.12.2023 г., постановена по гр. д. № 59193/2023 г. по описа на СРС, 80-ти
състав.
ИЗДАВА на основание чл.15, ал. 2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Д. С. К., ЕГН **********, срещу Ц. Н. Д.,
ЕГН **********, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Ц. Н. Д., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на Д. С. К., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на Ц. Н.
Д., ЕГН **********, да приближава Д. С. К., ЕГН **********, на разстояние
по-малко от 200 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок от
18 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ на Ц. Н. Д., ЕГН
**********, да приближава обитаваното от Д. С. К., ЕГН **********,
жилище, находящо се в гр. София, ул. „Рождество“ № 6, вх. Б, ет. 3, ап. 32, на
разстояние по-малко от 200 метра, освен по разпореждане на държавен орган,
за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. трето на Ц. Н. Д., ЕГН
**********, да приближава местоработата на Д. С. К., ЕГН **********, на
разстояние по-малко от 200 метра, освен по разпореждане на държавен орган,
за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ц. Н. Д., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан
и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Ц. Н. Д., ЕГН **********,
глоба в размер на 300,00 (хиляда) лв., платима в полза на държавния
бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН Ц. Н. Д., ЕГН
**********, да заплати на Д. С. К., ЕГН **********, разноски в размер на 1
550,00 лв.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Ц. Н. Д., ЕГН
**********, да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в
размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
7-дневен срок, считано от 12.04.2025 г.
Препис от решението да се изпрати на страните и на полицейските
управления по местоживеене на страните за сведение и съблюдаване за
изпълнение на заповедта за защита.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9