№
гр. Варна, 18.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на петнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Мариана Марокова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3848
по описа на ВРС за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 23413/26320 г. от Й.П.М., ЕГН ********** срещу М.П.Ч., ЕН ********** и Р.Г.Б.-Ч., ЕГН **********, с която е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 228 от ЗЗД да бъде прието за установено между страните, че ответниците дължат при условията на солидарност на ищеца сума от 4800 лв., представляваща наем на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 66425.500.7334.4, цялата с площ от 157 кв. м, построена в имот с идентификатор 66245.500.7334, съгласно подписано Споразумение от 25.05.1992 г. за периода от 01.11.2016 г. до 10.10.2018
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 9051/05.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 19709/2019 г. на ВРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът излага, че до 10.10.2018г. бил собственик на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор: 66425.500.7334, в едно с построените върху него сгради, находящ се на адрес: гр. С., съгласно Продавателен акт от 24.06.1933г., вписан с Протокол №684 от 24.06.1933г. в регистъра на Доростолски Окръжен съд, придобит по наследство от майка му М. Й. М., починала на 06.07.2011г., а тя от нейния наследодател И. Г. П., нейн дядо починал на 24.10.1973г. На 10.10.2018 год. продал собствените си 1/3 идеални части на друг съсобственик в имота В. Д. Й. с Нотариален акт за собственост № 90, том II, дело №290/18 год., издаден от нотариус Добромир Стефанов, нотариус с район на действие Районен съд - Силистра.
Със Споразумение от 25.05.1992г. за ползване на имота, В. Д. Й. и А. М. Ч.-Г. и наследниците на П. М. Ч. се договорили да ползват от по 1/2 ид.ч. от имота, като заплащат на майката на ищеца М. Й. М., в качеството ѝ на съсобственик наем за ползването от тях на съответно 1/6 ид.ч. от В., и 1/6 ид.ч. от А. М. Ч.-Г. и наследниците на П. М. Ч. / М.П.Ч. и Р.Г.Б. - Ч./. Като съгласно същото споразумение А. М. Ч.-Г. стопанисва и отдава под наем заведение пицария „СТОП" имот с идентификатор: 66425.500.7334.1.1, наследниците на П. М. Ч. /М.П.Ч. и Р.Г.Б. - Ч./ стопанисват и отдават под наем заведение кафе-аперитив „Фешън" имот с идентификатор: 66425.500.7334.4, В. Д. Й. стопанисва имот с идентификатор: 66425.500.7334.1.2 и имот с идентификатор: 66425.500.7334.3.
Ответниците са отдавали части от имота под наем –
кафе-аперетив „Фешън“,
като за това са получавала наем, без по какъвто и да било начин до настоящия момент да са заплащали суми на ищеца за ползването му.
Твърди, че солидарната отговорност на ответниците е възникнала на база извъндоговорно основание –
увреждане на ищеца, за което не навежда други твърдения.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали отговори на исковата молба с идентично съдържание.
В отговора на ответницата М.Ч. се излага следното: Оспорва предявения иск, като счита същия за недопустим, евентуално неоснователен, поради следното:
Твърди, че не е обвързана от представеното, с исковата молба Споразумение от 25.05.1992г. Същото е сключено между живи представители на три колена на преките наследници на И. Г. П., има пожелателен характер и е погасено с тяхната смърт, без да обвързва правно следващите ги по реда наследници. Отношенията, произтичащи от представеното споразумение, в частта му за заплащане на наем, дълги години са уреждани без документи и с оглед периодичния им характер, са погасявани с изтичането на три годишна давност за всяко месечно задължение. Делба на реституирания поземлен имот, по смисъла на т.6 от споразумението, не е извършвана, тъй като неговата площ и граници през 1992г. не съответстват на сегашната му площ и граници, респективно на площта и границите му през процесния период, за който се претендира обезщетение. Същото е валидно и по отношение на реституирания дюкян /магазин/. Бараката описана в споразумението /с площ през 1992г. от 80 кв.м./ не е била предмет на реституцията, респективно правото на собственост върху нея не е възниквало за наследниците на И. Г. П. по силата на реституцията през 1992г. Излага, че поземленият имот, отчужден през 1975г., е бил с площ от 582 кв.м., от които застроената площ на дюкяна е била 182 кв. м. и незастроеното дворно място е било 400 кв.м. В този си вид и площи, имотът /земя и сграда/ е одържавен на 22.12.1977г. и е актуван като държавен. В тези си площи /земя и сграда/, имотът одържавен през 1977г., е бил реституиран през месец юни 1992г. на наследниците на И. Г. П., б.ж. на гр. Силистра, починал на 24.10.1973г. Право на собственост в така реституирания през 1992г. имот /земя и сграда/, ответницата М.П. Н., придобила по наследство едва след смъртта на баба си М. И.Г., поч. на 22.01.2009г., по заместване на починалия през 2000г. нейн баща: П. М. Ч., заедно с майка си Р.Г.Б.-Ч..
Твърди, че реституираният имот попада в района на бившата автогара в гр. Силистра, като към момента на реституцията в този район е имало комплекс от павилиони /бараки/ за услуги, които са били ситуирани северно, извън границите на реституирания имот, без същите да са били предмет на реституцията.
През месец април 1992г. леля ѝ, А. М. Ч.-*** за сумата от 11 301.50 лева, два от преместваемите павилиони /пункт стъклари/ в най-северната част от двора на бившата автогара, ситуирани извън реституирания имот, а В. Д. Й. закупила за сумата от 11 301.50 лева два други преместваеми павилиона, също ситуирани извън реституирания имот. За така закупените четири преместваеми павилиона от по 20 кв.м., с обща полезна площ от 80 кв.м., под общ покрив, двете заплатили общо 22 603 лева. По отношение на тези павилиони, закупени от А. Ч.-Г. и от В. Й., нито един от наследниците на И. Г. П., включително и ищецът, не са придобивали права през 1992г. по реституционната процедура.
След настъпили изменения в кадастралния план (КП) на гр. Силистра и частично изменени трасета на улиците в района, границите на реституирания имот с площ от 582 кв.м., частично били променени, при което освен първоначалната му конфигурация, била променена и площта му на 683 кв.м., без да са уреждани сметки по регулация, с която нова площ имотът е попълнен в КККР на гр. Силистра, като Поземлен имот с идентификатор №66425.500.7334.
Поради функционалната свързаност на павилионите /бараките/, закупени през 1992г. от А. Ч.-Г. и от В. Д., общ покрив, наличието на канализация и захранване с електроенергия и вода, същите през годините били реконструирани, подобрявани и разширявани, като за разлика от първоначалния им вид, конструкция и обща площ от 80 кв.м., към есента на 2016г. същите представлявали вече сграда с идентификатор 66425.500.7334.1 с обща площ от 393 кв.м.
С последното изменение на КККР на гр. Силистра през 2016г. същите били попълнени като: Самостоятелен обект с идентификатор 66425.500.7334.1.1 с предназначение: За обществено хранене, обект на едно ниво с площ 174 кв.м. находящ се в гр. С. и Самостоятелен обект с идентификатор 66425.500.7334.1.2 с предназначение: За обществено хранене, обект на едно ниво с площ 219 кв.м., находящ се в гр. С..
Отделно от тях са обособени като самостоятелни сгради: Сграда с идентификатор 66425.500.7334.3 с предназначение: Складова база, склад, на едно ниво с площ 62 кв.м., находяща се в гр. С. и и реституираният през 1992г. дюкян/магазин/ - Сграда с идентификатор 66425.500.7334.4 с предназначение: Сграда за търговия на едно ниво с площ 157 кв.м., находяща се в гр. С..
Излага, че още след закупуването на павилионите /бараките/ през 1992г., леля ѝ А. Ч.-Г. започнала да експлоатира самостоятелно най-северния обект, с площ от 40 кв.м., който по него време бил извън границите на реституирания поземлен имот. От своя страна В. Д. Й. започнала да експлоатира лично другата част от закупените павилиони, с площ от 40 кв.м., също ситуирани извън площта на реституирания имот.
По него време единствената постройка в реституирания поземлен имот била реституираният дюкян/магазин с площ от 182 кв.м., който също се експлоатирал от В. Й., която давала помещенията му под наем и до 2011г. този наем тя, чрез сина си Д.Й.Г. /адвокат по настоящото дело на ищеца Й.М./, е давала на М. Й. М. - майка на ищеца Й.М..
След смъртта на М. М. на 06.07.2011г. им било съобщено от същия адвокат, че занапред наемът от реституирания дюкян/магазин/ ще се дава на Й.М. - син на покойната М. М., който ответницата никога не е виждала. Чувала е, че като малък е напуснал България заедно с баща си и се е установил в Южна Африка, гр. Йоханесбург, където учил медицина и след това имал лекарска практика. Лично той никога не е посещавал реституирания имот в нейно присъствие и не е разговарял с някой от съсобствениците - негови роднини, още по-малко пък е претендирал устно или писмено, да бъде обезщетен от ответницата за това, че го е лишила от ползване на имота.
След смъртта на баба си М. И.Г. на 22.01.2009г., ответницата наследила по заместване на починалия на 21.01.2000г. нейн баща, П. М. Н. 1/12 ид.ч. от реституирания имот/земя и сграда/. Майка ѝ Р.Б.-Ч. наследила по заместване на съпруга си, също 1/12 от посочения имот.
Тъй като до около 2011г. площта от 80 кв.м. на закупените през 1992г. от А. Ч.-Г. и от В. Й. преместваеми павилиони не е била променяна, най-голям доход от реституирания наследствен имот, чрез отдавания под наем от В. Й., дюкян/магазин/ с площ от 182 кв.м. е получавала М. М., майка на ищеца Й.М..
Между 2011г. и 2016г. всички постройки в имота са били подобрени и реконструирани за сметка на част от съсобствениците, които увеличили площите им, като площта на закупените от А. Ч.-Г. и от В. Й. през 1992г. павилиони от 80 кв.м. нарастнала на 393 кв.м. и се обособили две заведения за хранене и развлечения, под общ покрив, едното от които, пицария с площ от 174 кв.м., а другото ресторант с площ от 219 кв.м. Реституираният дюкян бил реконструиран и достроен, като се обособили две самостоятелни сгради - кафене с площ от 157 кв.м. и склад с площ от 62 кв.м.
По отношение ползването на така реконструираните обекти, промени не са настъпвали. Обектите били три и всяко едно от трите наследнически колена получавало доход от едно от трите заведения. В посочените ремонти, реконструкции и дострояване, ищецът не е участвал лично или чрез пълномощник и не е влагал свои средства.
В началото на 2016г. адв.Д.Й.Г. /син на В. Й. и процесуален представител на ищеца по настоящото дело/ предложил на ответницата да подпише пълномощно за процедура по попълване на КККР на сградите и самостоятелните обекти в тях, които до тогава не били отразени с действителните си площи. След внимателен прочит установила, че пълномощното съдържа клауза, даваща възможност на адвоката да се разпорежда с имота. След като отказала да подпише пълномощното, съдържащо посочената клауза, адвокатът го коригирал и тя подписала и процедурата пред СГКК Силистра приключила със Заповед № № 18-8021/07.10.2016г. на Началника на СГКК Силистра, изписана в последствие на всички скици и схеми за поземления имот и сградите в него.
След попълването на сградите в КККР на гр. Силистра, в началото на 2017г. съсобственикът В. Д. Й., чрез адв.Д.Й.Г. внесла Декларация по чл.14 от ЗМДТ с Вх.№ 200/31.01.2017г. в Община Силистра, в която от името на съсобствениците Й.П.М., В. Д. Й., А. М. Ч.-Ганчева и М.П.Ч. били декларирани поземления имот и три сгради в него, изписани като Обект 1-Ресторант с площ от 393 кв.м.; Обект 2-Склад 62 кв.м. и Обект З-Кафе с площ от 157 кв.м. В тази данъчна декларация, подписана от съсобственика В. Й. е записано, че ищецът Й.М. не притежава квота в Обект 1- Ресторант с площ от 393 кв.м., а само по 1/3 ид.части от другите два обекта, склад и кафене.
В съответствие с така декларираните обстоятелства, ищецът Й.М. бил данъчно задължен само за Обект 2-Склад 62 кв.м. и Обект З-Кафе с площ от 157 кв.м., т.е. и преди и след декларирането, същият не е имал принос в поддържането и разноските за сградата с идентификатор 66425.500.7334.1 нито за двата самостоятелни обекта в нея с идентификатори 66425.500.7334.1.1 и 66425.500.7334.1.2, т.к. не е плащал местен данък, данък върху дохода от сградата, както електроенергия и вода и не е участвал в поддръжката на посочената сграда. По думите на адв. Д.Й.Г. по това време целият доход от сградите с идентификатори 66425.500.7334.3 и 66425.500.7334.4 получавал единствено и само ищецът Й.М., чрез адвоката си. Нито ответницата, нито майка ѝ М.Ч. са експлоатирали тези сгради през претендирания период.
През есента на 2016г., след като всички сгради в имота били попълнени в КККР на гр. Силистра, леля ѝ А. Ч.-Г. организирала събрание, на което отправила устно предложение към всички съсобственици в имота заедно да поддържат сградите и съответно да поделяме разходите и приходите от всяка сграда, съобразно квотите в съсобствеността. Предложението и не било прието, като адвокат Д.Й.Г. от името на Й.П.М. заявил, че клиентът му не желае да участва в поддържането на всички сгради, както и не желае да получава 1/3 от дохода на всяка сграда, т.к. доходът, който получава от дюкяна/магазин/ и склада към него, отдавани под наем от В. Й., изцяло в негова полза, го удовлетворява напълно.
На същото мнение била и В. Й., която заявила че вложенията и в самостоятелния обект с настоящ идентификатор 66425.500.7334.1.2 са много големи и не могат да бъдат компенсирани от останалите съсобственици и тъй като има три реални самостоятелни обекта, по-добрия вариант е те да бъдат експлоатирани по колена самостоятелно, както следва:
Обект I - „Пицария" (настоящ Самостоятелен обект с идентификатор 66425.500.7334.1.1 - от наследниците на М. И.Г., Обект II - „Ресторант", настоящ Самостоятелен обект с идентификатор 66425.500.7334.1.2 - от наследниците на К. И. Д. и Обект III - „Кафене и склад", настоящи Сграда с идентификатор
66425.500.7334.4
и Склад с идентификатор 66425.500.7334.3 - от наследниците на З. В. Г.. Ответниците също били съгласни. По този начин болшинството от съсобствениците отказали предложението на леля ѝ А. Ч. Г. да ползват общо всички сгради, като едновременно с това да осигуряват общо средства за поддръжката им и съответно да делят доходите от тях според квотите в съсобствеността, като на практика болшинството от съсобствениците проявило нежелание да ползват общо всички сгради в имота. Никой от съсобствениците не пожелал да протоколират изявленията си в писмена форма, като се подпишат под тях. Въпреки че не знаехме нищо за личното становище на Й.М., неговият адвокат Д.Й.Г., син на В. Д., ни заяви, че той е изразител на волята на М. и промени в статуквото не са необходими.
Това положение било запазено до 10.10.2018г., на която дата ищецът Й.М., действайки чрез пълномощника си адв.Д.Й.Г., продал за 10 000 лева собствените си 1/3 идеални части от земята и сградите в имота, на съсобственика В. Й..
Твърди, че лично ищецът никога не е пожелавал устно или писмено, реално да ползва общата вещ /земя и сгради/, нито е твърдял, че е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. След събранието на съсобствениците през 2016г., Й.М., чрез пълномощника си отказал да приеме предоставената му от леля ѝ А. Ч.-Г., от нея и от майка ѝ Р. Б.- Ч., като ползващи съсобственици част, съответстваща на дела му, както и отказал да ползва заедно с тях общата вещ-Самостоятелен обект с идентификатор 66425.500.7334.1.1, който за претендирания период не са отдавали под наем. Лично ответницата никога не е получавала доход под каквато и да е форма за обектите, експлоатирани от другите две колена в наследството, включително и от сградите с идентификатори 66425.500.7334.
66425.500.7334.4, посочени в исковата молба.
Не ѝ е известно какъв е бил размерът на доходите от тези сгради, но поради малката квота в съсобствеността и невъзможността да пътува от гр. Варна до гр. Силистра на 10.07.2019г. заедно с майка си Р.Б.- Н., продали на леля си А. М. Ч.-Г. собствените си общо 1/6 ид.части от поземления имот и сградите в него за сумата от 25 259.80 лева.
Твърди, че ищецът не е бил неползващ съсобственик, тъй като за претендирания период от 2016г. до 2018г. същият реално ползвал и получавал доход от най-голямата ползвана площ, общо 224 кв.м. от Сграда с идентификатор 66425.500.7334.4 и Склад с идентификатор 66425.500.7334.3, на който съсобственици по реституция са наследниците на трите посочени колена. Ответницата лично никога не е получавала доход от наем за тези сгради, както и не ги е ползвала за себе си, а от своя страна ищецът не е искал от нея обезщетение или да ги ползва, тъй като същите се отдавали под наем от съсобственика В. Й., а от своя страна ищецът е получавал този наем чрез адвокат Д.Й.Г., процесуален представител на ищеца по настоящото дело.
В отговора, подаден от ответницата Р.Б. –
Ч. се излагат аналогични твърдения и оспорвания.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че са наследници на общия наследодател И. Г. П..
По силата на Продавателен акт от 24.07.1933 г. на Доростолки окръжен съд И. Г. П. закупува следния недвижим имот, който служи за хан, находящи се в гр. С. и състоящ се от: дюкян, кръчва, дам с три заделения, стая, кухня и два сайванта, задно с мястото, върху което е изграден от около 400 кв.м. Със Заповед №473/04.06.1992 г., издадена на осн. чл. 88, ал.4 от Наредба за държавни имоти, във връзка със Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета е заповядано да се отпишат от актовите книги имот, в това число и магазин на ул. „Д. Дойчев“ №65, актуван с акт №1364 и с бивш собственик наследници на И. Г.. Представен е и акт №1364/22.12.1977 г., с която е актуван недвижимия имот.
Представено е удостоверение за наследници на И. Г. П., родена на *** г., от което е видно, че негови наследници са:
1. К. М. П. – съпруга, поч. на 26.09.1976 г., наследена от всички изброени по-долу;
2. К. И. Д. - дъщеря, поч. на 05.04.2001 г., наследена от В. Д. Й.;
3. Й.Й.Г. – син, поч. на 10.11.1985 г., наследен от З. В. Г. - съпруга, поч. на 17.10.2002 г. и М. Й. М., поч. на 06.07.2011 г., наследени от ищеца Й.П.М..
4. М. И.Г., поч. на 22.01.2009 г., наследена от А. М. Ч.-Г. – дъщеря и П. М. Ч. – син, поч. на 24.01.2000 г., наследен от Р.Г. Б.-Ч. – съпруга и М.П.Ч..
Или ответниците са наследили по 1/12 ид. част от наследството, оставено от наследодателя И. Г. П., а ищецът 1/3 идеална част.
Ищецът основава исковата си претенция на споразумение от 25.05.1992 г., сключено в гр. Силистра между 1. К. И. Д., действаща чрез пълномощника В. Д. Й., 2. М.И.Г., действаща чрез пълномощника А. М. Ч. и 3. З. В. Г. и М. Й. М., наследници на Й.И.Г. чрез пълномощниците съответно В. Д. Й. и А. М. Ч., като наследници на имот, находящ се в гр. С., представено на л. 22 от делото.
В т.2 на споразумението е уговорено, че поради невъзможността да се раздели имота на три идеални части наследниците се споразумяват имотът да бъде стопанисван на две реални части. В т. 3 е уговорено, че наследниците на Й.И.Г. – З. В. Г. и М. Й. М. предоставят ползването на своята 1/3 ид. част по равно на другите две наследници срещу наем. В т.10 от споразумението е уговорено, че наследниците на М.И.Г. – А. М. Ч. и П. М. Ч. стопанисват ½ от имота, състоящ се от ½ част от бараката (северната част) и ½ част от старата постройка (част към ул. Добрич №45 западната част на постройката и принадлежащите им дворни места като А. М. Ч. стопанисва барака, а П. М. Ч. стопанисва частта от старата постройка.
На л.124 от делото е представено споразумение без дата, сключено между В. Й., А. Ч., П. Ч., З. Г. и М. М., с което уговорят във връзка с приетото споразумение относно имот находящ се ул. „Добрич“ 45, че упълномощените за ползването на имота се задължат да плащат наем на З. В. Г. и М. Й. М. както следва:
1. В. Д. Й. на месец 2000 лв.
2. А. М. Ч. на месец 1000 лв.
3. П. М. Ч. на месец 1000 лв.
Представен е НА № 90, том ІІ, рег. №4023, дело №290 от 2018 г. от 10.10.2018 г. на нотариус Добромир Стефанов с район на действие РС Силистра, по силата на който Й.П.М. продава на В. Д. Й. притежаваните от него 1/3 ид. части от недвижими имоти, находящи се на ул. „Добрич“ 45 с идентификатори: 66425.500.7334; 66425.500.7334.1.1; 66425.500.7334.1.2; 66425.500.7334.3; 66425.500.7334.4.
От така
изложената
фактическа
обстановка,
в
съответствие
с
приложимите
към
спора
правни
норми,
съдът
стигна
до
следните
правни
изводи:
Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 228 от ЗЗД. Същият е предявен след успешно провеждане на заповедно производство по ч.гр.д.№ 19709/2019 г. на ВРС и след подадено възражение по чл. 414 от ЗЗД.
Към доказателствения материал по делото е приобщено ч.гр.д.№ 19709/2019 г. на ВРС, от което е видно, че по него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9051/05.12.2019 г. с която е разпоредено длъжниците М.П.Ч. с ЕГН ********** и с адрес: *** и Р.Г.Б.-Ч. с ЕГН ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора Й.П.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 4 800.00 /четири хиляди и осемстотин/ лева, представляваща незаплатен месечен наем платим на равни месечни вноски по 200 лева, считано от 01.11.2016г. до 10.10.2018г., съгласно споразумение от 25.05.1992г., за стопанисване съсобствен ПИ с идентификатор №66425.500.7334, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.11.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 96.00 лева /деветдесет и шест/ лева заплатена държавна такса за заповедното производство и сумата от 580.00 лева /петстотин и осемдесет/ лева, адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Съгласно чл. 229, ал.1 от ЗЗД Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка, като ако бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години (чл. 229, ал.3 от ЗЗД).
Процесният договор (споразумение) е сключено през 1992 г. или преди близо 30 години, поради което действието на този договор, в случай че се приеме, че по естеството си има характер на наемен договор, е прекратено по право още през 25 май 2002 г. Същият е следвало да бъде преподписан, т.е. необходимо е било след изтичане на максимално определения от закона 10 годишен срок на договора същият да бъде сключен отново. В случая твърдения за преподписване на договора не са наведени, не са и представени доказателства в тази връзка.
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 236, ал.1 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Този срок обаче не следва да е по-дълъг от определения в чл. 229, ал.1 от ЗЗД. Освен това в настоящия случай не бяха ангажирани доказателства, че през процесния период ответниците реално са ползвали вещта, за да се приеме, че договорът за наем е продължен на осн. чл. 236, ал.1 от ЗЗД. Освен това за тази цел следва ползването да продължи от лицето, сключило договора, а не от трето лице, било то и наследник на наемателя. По делото не е спорно, че ответниците не са страни по представеното споразумение, а наследниците на сключилия го П. Ч..
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е в случай, че се приеме, че представеното споразумение по правната си природа представлява разпределение на ползването на общата вещ, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.1 от ЗС, то в такъв случай уговореният наем всъщност има характера на обезщетение за лишаване от ползването на неползващите съсобственици на осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС. Такъв иск обаче в настоящото производство не е предявен нито като главен, нито в условията на евентуалност, поради което и по такъв иск съдът не дължи произнасяне. Не е бил предмет и на издадената заповед за изпълнение, съществуването на вземането по която се установява в настоящото производство. Същото важи и за иска по чл. 59 от ЗЗД. Такива искови претенции не са предявени от ищеца, а напротив след изрични указания да уточни основанието на претенцията си ищецът е заявил именно, че е предявил претенция за заплащане на наем. В доклада искът е докладван като такъв по чл. 224 от ЗЗД, като възражения по доклада не са правени от ищеца и той е приет за окончателен с протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на18.02.2021 г.
На основание изложеното по-горе съдът намира предявения от ищеца иск за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи заплащане на направените от ответниците разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№ 19709/2019 г. на ВРС. Представено е доказателство за платено адвокатско възнаграждение от ответницата Р.Ч. в размер на 1200,00 лв. в настоящото производство. От процесуалния представител на ответница е направено възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, което следва да бъде уважено. Съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба №1 на Адвокатския съвет минималното възнаграждение е в размер на 566,00 лв., която и сума следва да бъде присъдена на ответницата. От ответницата М.Ч. не е представено доказателство за направени разноски. Не са представени доказателства и за направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 19709/2019 г. на ВРС.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Й.П.М., ЕГН **********,*** срещу ответниците М.П.Ч., ЕН **********, с адрес: *** и Р.Г.Б.-Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да бъде прието за установено между страните, че ответниците дължат при условията на солидарност на ищеца сума от 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лв., представляваща наем на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 66425.500.7334.4, цялата с площ от 157 кв. м, построена в имот с идентификатор 66245.500.7334, съгласно подписано Споразумение от 25.05.1992 г. за периода от 01.11.2016 г. до 10.10.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 9051/05.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 19709/2019 г. на ВРС, на осн. чл. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЗД.
Осъжда Й.П.М., ЕГН ********** да заплатИ на Р.Г.Б.-Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 566,00 (петстотин шестдесет и шест) лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: